Лютиче

404 резултата

Наблюдател

С годините, ставаш си ближен приятел,
не се пренебрегваш, не се и виниш,
състезателният ти дух е ням наблюдател
а грешките - уроци, които цениш.
Да водиш битки заради хленчещо его, ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
73 2

Истини

Вчерашно-днешни
изморени и грешни,
пропътували истини
разочароващо-искрени.
Дневно - живяли, ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
76

Балкански субект

Вкарани в европейския пакет
какво, кога и как да мислим,
със звучното име "балкански субект"
трудно възприемчиви и непколебими.
Но Европа-та стара все още не знае ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
104

Смисъл

Всичко е толкова преходно, толкова временно,
че няма как да препираш,
да търсиш в пролуките щастие или любов,
които някак пропуснал си да избираш.
От пустото в празно се заигра, ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
151 2

В изчакване

Време размирно за игрите народни,
С напъни пошли властта се оформи.
Медийни ползи за рейтингът сринат.
За куцо и сляпо, авторитетно подминат.
Утре ни чака инфлационно начало, ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия » Гражданска
156 1 2

Случка в гората /приказка/

Някъде, някъде, много далече
зад десет реки и куп планини
случка внезапна, интересна и кратка
се случи на Зайо, рано в зори.
Сврака завряка сред храсталака ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
162 1 5

Болка

Часовникът отмерва гнездящата болка.
Полунощ удари… с разкъсваща тишина.
В празнотата на неприветлива стая
душата простенва, не понесла вина.
Паля свещ през горчива усмивка. ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
219 2

Когато нямаше

Когато нямаше айфони,
слушалките прескачаха
прозорци и балкони....
Когато нямаше айфони,
се срещахме очи в очи ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
176

Може би

В спомена имах своето всичко.
Росни поляни, слани, планини.
Вятър измете всичко прилично,
а пулсът сърдечен, запрепуска самин.
Пътят не бе труден, а благодат! ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
239 2 3

Дъх

Есента диша с умереност плавна
откъснала листи през нежна тъга,
танцът им е с грациозност богата
шумолене на спомени и последна сълза.
Въздухът носи ново прераждане ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
161 1 4

Химера

Търсим собствените си причини,
определили мястото ни във света.
С нагласи енергийно непосилни
днес спорим със... осъзнатостта.
Какво му трябва още на човека ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия » Друга
217 1 2

Следи

Във капката роса светът изглежда
чудесен, светъл, озарен.
Навярно мимолетност някаква се вглежда
отронила прекрасния момент.
А после, тя ще капне на земята ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
168 2 3

Шега

Срещнаха се зимата и есента.
Всяка в своята премяна.
С тон оранжев и със снежна красота,
прегърнаха земята и Балкана.
Дърветата приведоха снаги ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
373 2

Дрескод

Е, вече със сигурност
опитахме от бокала със есен,
с нотка приветливост
размаха пръста си есенен.
Напълни кошниците с плод, ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
207 2

Броене

И пак е време за раздяла
с един сезон на всички драг,
пак лятото във нас оставя
тъга по слънчевия бряг.
И пак ще тръгнат дъждовете... ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
287 2

Ти ще си причина

Душата ни човешка същинска е градина
и всеки сам се грижи, по-дълго да я има!
При едни е избуяла с филизи и в младост,
при други заблатена..., повяхнала от жалост.
И някак не е редно, да загърбиш и подминеш, ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
237 2

Сбогуване

Вятър погали лицата ни с хладна ръка.
Листата втурнаха се полудели,
да стигнат лятото след птичите ята
и преживяванията ни, синьо-бели.
Търкулнаха се едри капки дъжд ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
266 1 2

Историите на баба

Ние с моята баба много си приличахме,
правихме си сладки и да ги хапваме обичахме.
Баба можеше да сготви, моята любима супа
и ми сипваше от нея, в шарена, дълбока купа.
Щом помолех с кротък глас “Бабо, разкажи ми!“ ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
415 1 9

Кой ще ни върне

Старите песни кой ще ни върне?
Приятелите единствени, кой ще завърне?
На нашето място в малкото кафене,
където се срещаха сърцата по две!
Кой ще ни върне сезонните мисли ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
184

Земята ни

Ползвана и бранена...
тачена и осквернявана...
тайнствена и изучавана
от близки и врагове ранявана.
Тази наша земя с борове горди, ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
227 3 7

Код за приличие

Не обичам половинчати приятелства
и наполовина изречени думи.
Искам откритост и доказателства
за това, що тече помежду ни.
Разтварям сърцето си, цялото, ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
207 1 2

Душевни коктейли

В есенните джобове на дните
ставам някак си, все повече твоя.
Ръчкам съмнения... гоня мъглите
и откривам приятел в покоя.
Светлината се сменя с нюанси ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия » Свободен стих
234 2

Реалност

С розовите очила... възгордял се оптимистът.
С тъмни, страшни правила... опонира песимистът.
Гали с топла длан детето само майката, която
го обича безпределно със любов, но не от злато.
Няма как да разберем без ориентир или компас, ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
210 1 2

За сега

Да... възрастта ми, е с друга усмивка
и с други очи ме следи...
под печата на ситните бръчки
отдавна улавям се... с други мечти!
Напоследък все ми е тая, ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
190 4

Припознато

Накъде сте се запътили?
Поспрете се... поне за час.
Пийнете с някой... чаша вино!
Влюбете се в деня, така, от раз!
Но, да ви кажа, времето е малко дръзко, ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия » Друга
217 2

Защо ли?

Защо ли, защо, толкова бързаме да стигнем вечните порти?
Не спрели за миг, да се спъваме в грях и радости спорни.
Егоизъм неистов с богатства отколе все трупаме,
а в душевното паство се давим и към дъното плуваме.
Без страх и боязън са нищите, ламтящи за чуждото, ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
168 2

Поглед

Погледни се с твоите очи!
С онази светлина на истинският Аз!
Преминал си през нищото до тук...
уморен от думи, останал си без глас.
Със самотата си сприятелен ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия » Друга
208 2 4

Светлини

Лятото си тръгна...
накъде... не зная,
слънцето зад облак
дъждове доставя.
Утрините – сиви, ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
194 4

Още

Ей го септември с дъждовната крачка,
многоцветен във багри и плодове,
акварелно повдига вежди със краска,
напълнил шепи с безброй смехове.
Още е топло в нощите звездни. ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
206

Спомени

Налага се, да съумеем някак,
да носим спомените си с нас.
През времето, по пътя кратък,
приканват ни в незнаен час .
Те, непрестанно ни даряват ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
206

Правило

Те, чуждите жени, са винаги красиви
с тела изящни, с усмивки закачливи.
За тях витрините навред са пригодени,
да бъдат отразявани от погледи таени.
Те обаяние и изкусителство разпръскват, ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия » Друга
217 1 1

Утро

Утро е ,
зад хоризонта слънчевият диск изплува,
етерът от свежест нежно розовее.
Светлина морето нежно зацелува,
кораб във пристанище сребрее. ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
224 5

Наметало

В наметалото на това тленно тяло
измина безброй пътеки живот
с аскетите в знойна пустиня
и с рицари в кръстоносен ход.
Посрещна много превратности, ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
211 1 1

По японски

Наш,то село е планинско,
на красив баир лежи,
китно, цветно, романтично
с къщи бели, със липи.
Чудесата наши спрели ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия » Хумористична
544 1 2

Заключение

Моите копнежи не се връзват с възрастовите стремежи!
Да стана сутрин, без ръчкане в коленете!
Да изправя гърба, без болка в раменете!
Да се погледна в огледалото с поглед надлежен,
от високото кръвно постоянно премрежен! ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия » Свободен стих
218 1 1

Дребностишие

Те, великите, се припознават във всеки сайт
с безценните възклицания “Неповторима поезия!“
Щедро подхвърлят си кокала в своя рай,
същинско царствено его... в прогресия.
Те за дребни драскачи и летни пишурки ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия » Друга
326 2 12

По момчешки

А сякаш беше толкова кратко...
туй лято, прекатурено от време злачно.
Изтъркаля дните като зрели круши,
три месеца момчешки... непослушни.
Изниза ги през рехави пролуки ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
208 1 1

Знаци

Умори ли се, да бъдеш мой?
Уморих ли се, да бъда твоя?
Да ме прегръщаш в среднощен час,
преди сънят, да ни погълне в своя...
Изпращат ни знаци нашите тела ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
214 1 1

В своята права

Аз съм тук, пристигнах от никъде,
за да бъда море от мечти,
за да дипля и пренареждам животи
с безкрайни и всевъзможни похвати.
Раснах с младите филизи буйни, ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
238 2

Възраст

За миг се разсеях и… вече е есен.
Тръгнаха си приятели, ятата със песен.
След безкраен летеж и досадна умора
Животът-проверка… стигнал е изнемога.
Изгубих ли себе си, след поредния бяг ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
452