Лютиче (Валя Сотирова) - Произведения

Не я познавам

Кажи дърво, самотно ли си тук?
"Какво, самотно ли, защо?"
При теб не идва никой друг
ни в изблик на добро, ни в зло...
"Това което казваш, е лъжа!" - ...

Лютиче

Поезия

2021-12-03T09:51:33+02:00 507 1

Урок

Ах, колко е кратък животът ни
родени тук... да бъдеме живи!
Препускат годините с нас
изгубени, понякога и щастливи.
Сребреят косите, очите сълзят, ...

Лютиче

Поезия

2021-11-28T10:09:11+02:00 765

Врати

Вратите са място,
което да преминеш
по избор направен от теб
Да влезеш или затръшнеш
по всяко време, по пътя напред. ...

Лютиче

Поезия

2021-11-26T12:49:06+02:00 455

Гласова поща

Обади ми се, чу ли, Любов,
чакам те на старото място!
Аз ли..., добре съм,
но всъщност тревожи ме
липсата ти, без срок… ...

Лютиче

Поезия

2021-11-19T13:13:35+02:00 900

Кратка история

Тази история започна доста отдавна
с есенен щрих и дъждовен етюд.
Със случайно присъствие на нечия сватба.
Сред непознати лица в многогласен капчук.
Неангажиращо с мелодичните нотки ...

Лютиче

Поезия

2021-11-16T20:24:49+02:00 471

Моноспектакъл

На моята сцена, в моят спектакъл
от мен инспириран, от мен изигран,
вдига завесата ежедневен театър
на слънчева улица, с моя талант.
Рядко видение, неудачно сравнено ...

Лютиче

Поезия

2021-11-14T16:18:46+02:00 438

Курс

Умът е съмнение,
поредно желание,
страдание също
и куп други неща.
Но, истината къде е, ...

Лютиче

Поезия

2021-11-13T17:39:30+02:00 672 1

Не е вярно

Не е вярно, че есента е тъжен сезон, просто
природата се подготвя за дълга почивка.
Дървесните сокове тръгват към земната гръд
освободени от грижи и от листна обвивка.
На пейката в парка чуваш ясен шептеж, там ...

Лютиче

Поезия

2021-11-13T10:52:44+02:00 465 1

Сами

Прибирам се в смълчания си дом
с прозорци тъмни - сенки в полумрака.
В бряста… вятърът невидим е заспал
и тихичко похърква сред клонака.
Отварям бавно входната врата. ...

Лютиче

Поезия

2021-11-10T10:38:39+02:00 443 2

С малки крачки

Движи се с малки крачки! Не гледай надалеч!
Какво ще дойде утре не е на дневна реч.
Сготви си топла супа, чиниите измий,
пуловер изплети си, прахът в душа изтрий
В рохката земя дръвчето засади! ...

Лютиче

Поезия

2021-11-07T16:23:15+02:00 621

Възраст

От днешната си участ не се плаша
и възрастта ми впила се в "телото"
Дали в студ или в дни горещи
с търпение обгрижвам го защото,
понатежа последните години ...

Лютиче

Поезия

2021-11-06T10:19:16+02:00 456 1 1

Без поза

Макар навсякъде да ви има, поставени с вашето право,
критикарите словото пренасочвате здраво!
Но, не съм в зависимост от вашата воля!
Пиша своите стихове без да споря и моля.
Темите ми са лични. И го казвам без поза! ...

Лютиче

Поезия

2021-11-06T09:11:34+02:00 423

Световъртеж

Пътуването ни... докрай невероятно
Световъртежът ми статично неподвижен.
Зад мен останаха вълните дивни
от смелият летеж в годините.
Спираловидно се оплитат часовете. ...

Лютиче

Поезия

2021-11-03T12:55:46+02:00 383 1 2

Нови очи

С годините чертаем хоризонти.
Велики, бляскави с височини.
Победите ни никому ненужни,
бележим с празници дори.
Горчивото, каляващо наследство ...

Лютиче

Поезия

2021-11-02T19:55:47+02:00 1.2K 1 6

Сценарий

Светът като къща от карти
залюля се застрашително, гнило.
С подготвени медийни свалки
облъчван ежедневно, фалшиво.
Социумът дистанцирано кашля ...

Лютиче

Поезия

2021-11-02T09:59:45+02:00 496

Откос

Под лявата гръд
някак странно ме стяга
Тежест ли, болка ли,
не е комфортна забава.
Нападат ме чести откоси ...

Лютиче

Поезия

2021-11-01T07:57:51+02:00 555 1 3

Бриз

Когато егото замлъкне
и свършат всякакви въпроси,
душа с душата проговаря
кристални, чисти, боси....
Безмълвието се стаява ...

Лютиче

Поезия

2021-10-30T16:16:30+03:00 426 2

Скитница

Малка скитница по звездите
от един в друг паралелен свят,
самичка съществува през дните
от кръговрат в кръговрат...
Тя, неведомата душа, ...

Лютиче

Поезия

2021-10-28T23:27:47+03:00 358 1

Шега

Същинският Аз, скрит зад хиляди воали,
саркастично се надсмива над философии стари
с приготвена към края на пътя шега
за цялата истина и вселенска игра:
"Ти си това което е в теб, ...

Лютиче

Поезия

2021-10-22T12:35:03+03:00 431

Моето име

Аз съм стих от поема
и проза навяваща есен.
Аз съм тихо ноктюрно,
спряло в клавиша на твоята песен.
Капка вино червено на твоите устни ...

Лютиче

Поезия

2021-10-21T10:05:05+03:00 474 2

Вълшебен пир

Сред гънките на времето чудато.
В извивките на делничния ден.
Зад приказния шепот на душата
присядам тихо със самата мен.
И слушам, слушам упоена ...

Лютиче

Поезия

2021-10-20T16:27:36+03:00 921 3 2

Въжделения

И ето че доплавахме до мястото
където лодките целунаха брега
и нашите безкрайни въжделения
притихнали, преплетоха сърца.
Една любов отложена, подмината. ...

Лютиче

Поезия

2021-10-15T12:53:04+03:00 903 2 1

Пристан

Притихвам до теб...
Като изгубена котва
в светлия пристан потъвам...
И не за час или миг
мое сърце ...

Лютиче

Поезия

2021-10-15T12:52:22+03:00 1.1K 2

Дивата ябълка

Дълбоко в дивия букак
сред храсти гъсти, влажен мрак,
растяха в хаоса неподреден
габър, ясен, бук и клен.
Встрани от тях леската мила ...

Лютиче

Поезия

2021-10-13T13:39:51+03:00 641 1

Есен

Зората се разля във златен цвят.
Небето се разтвори в нежност от коприна.
Октомврийска есен, пиршество от благодат,
цветност пищна сред слънчева магия.
Топли багри ширнати в дъги ...

Лютиче

Поезия

2021-10-12T15:54:39+03:00 435 2

Къде се ражда любовта

Къде се ражда любовта…
дали във миг на съзерцание
от нежен допир на ръка
от топло, чувствено мечтание.
Дали в усмивка или в миг ...

Лютиче

Поезия

2021-10-01T13:19:27+03:00 462 1 5

Черна овца

Всяко семейство си има черна овца,
която без да съзнава освобождава рода,
от неблагополучия съпроводили тежката карма,
от повтарящи се истории запушили слава и дарба.
Тя е бунтар, стоящ на стръмния склон... ...

Лютиче

Поезия

2021-09-30T19:27:09+03:00 639 1 2

Листопадно

Листопадно отлитат ни дните
в есенните алеи на живота ни тих.
Носят със себе си спомени дивни
разделени по цвят, украсени със щрих.
Синева прозира от облачност скрита. ...

Лютиче

Поезия

2021-09-25T19:33:07+03:00 413

В мрежата на мрака

Новата изкуствена реалност
чука вече на всякоя врата,
да предложи своята промяна
и всее смут в човешката глава.
За зорките очи и умове е ясно ...

Лютиче

Поезия

2021-09-22T19:19:54+03:00 471 1

В своите обувки

Остави ме, спри със този анализ
ще бъда със себе си до последния залез.
Остави ме, аз съм в своята кожа
с моите мисли, определям комфорта в моята ложа.
Не ме учи, да живея по твоя сценарий! ...

Лютиче

Поезия

2021-09-17T13:41:37+03:00 516

Нарисувай си

Нарисувай си слънце…с лазурно небе,
след това залюлей мечтите на розови облаци,
сини птици да плуват в дъга от тишини и море
със слънчеви вълноломи и приказни залези.
Нарисувай си песен… нека звучи ...

Лютиче

Поезия

2021-09-16T17:13:46+03:00 372

Сбогом лято

Сбогом, мое лято слънчогледово!
Сбогом, мой цъфтеж уханен!
Като сенки ще ви скрие времето,
дъжд ще ви измие с облака неканен.
Хлад ще се промъкне през стени, комини. ...

Лютиче

Поезия

2021-09-16T13:21:58+03:00 476

Вярна

Днес плажът ме зове
безсрамно, някак си греховно,
в милувката на синьото море
да се отдам докрай и непристойно…
Да ме помилва с хладните води, ...

Лютиче

Поезия

2021-09-08T20:56:34+03:00 628 1

Вятърът на промяната

В тези трудно преглъщани дни
с изгарящи страсти емоционално нечисти,
зададох въпросът нелеп: "Какво предстои?",
сред хаос лишен от човечност и грижи.
Приплъзваме сърфа на ежедневие сложно ...

Лютиче

Поезия

2021-09-03T17:14:01+03:00 487

Цветове

Септември полегна в шубраците
с куп бои и четки във скута,
напои с топла охра клонаците
разпръсна килим от изсъхнала шума
Октомври покри долините ...

Лютиче

Поезия

2021-08-30T11:25:26+03:00 486 1 5

Чудо

В косите ти, ветровете ще сплитам...
В дланите спомени ще събирам,
а очите в тишини ще потапям
амброзия по устните ще се стапя
С две ръце ще те милвам безспирно ...

Лютиче

Поезия

2021-08-29T00:17:07+03:00 1.2K 3 3

Приютен

В слитъците невзрачни на времето
събрани сякаш от невидима ръка,
въздишат призраци на близки и далечни
с безброй приветливи лица.
На масата отрупана със спомени ...

Лютиче

Поезия

2021-08-28T23:53:42+03:00 413

Мънички минути от големият живот

В тези мънички минути от големият живот
търсим бряг, градим дома си с много обич и любов
Търсим щастие, което, да ни свърже в здрав съюз
и с мелодия в сърцето, да прескочим всеки трус.
И когато се окажем в невъзможност от страха, ...

Лютиче

Поезия

2021-08-25T13:35:39+03:00 489 3

Невъзможност

От себе си не мога да избягам.
Това е просто някаква шега.
Опитвам се, но винаги пропадам
в канавката на глупава игра.
От мислите, които ме обсебват, ...

Лютиче

Поезия

2021-08-22T12:17:09+03:00 956 3

Сън

Животът е сън…
дълбок, илюзорен
Емоционално незрял,
откъм вяра просторен
Откъм мисли… химера. ...

Лютиче

Поезия

2021-08-22T12:07:30+03:00 391