Лютиче

408 резултата

Мълчаливо

Вглеждам се в очите ти.
Плачат или радост вали?
Чувам сърцето ти, говори със здрача...
А душата, о тя знае, как да мълчи!
Ръцете ти хладни, търсят и питат: ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
349

Разпознаване

Днес срещнах любовта…
случайно, тук във кафенето…
Седеше с гръб към външната врата,
допиваше си тихичко кафето.
С бавни стъпки там се приближих, ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
366 1

Безсъние

Не спиш ли? Къде се луташ още
в мислите си дневни, злободневни?
Къде изчезна, нежната ти струна
приласкала всяка тишина?
И кой, прегърна те и те целуна? ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
356

Пасианс

Крещят познавачи.
Редят разказвачи:
"Светът си отива!
Настанал е краят!"
Ясновидци най-древни ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
409

Узряване

Бях пламъче във въгленче мъждящо.
Бях сълзи и тъга в душа пречиста.
Бях пияна от любов с,сърце звънтящо.
Бях болка сляпа с други неделима.
Сълзи преглъщах, жадна се умивах. ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
343

Есенно

Сив и хладен е ноември.
Тътри дъждове, съдби...
Ветрове на път поели
срещат го по друми зли.
Сиво утрото пристъпва ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
358 1 1

Там под ребрата

Имаш ли своята болка отвътре?
Сещаш ли, как дълбае подред?
Раната храниш ли с мисли за утре?
Държиш ли се още, или си вечно нащрек?
Пръсти забива ли в нея врагът ти? ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
432

Превъзмогване

Случва се, да изпаднем в живота.
Коляно ожулили... или пък нос.
Търсещи помощ от ръка крепка
и някой, който да повярва в нас.
Превъзмогнали болката и хората. ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
406

Нов ред

Повярвахме ли в даровете на живота
чрез мисли помпозни с надути размери?
Заради химерната радост, бленуваща,
нагазихме в проблеми, цели вселени.
Почувствахме ли желаният миг ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
423 1 3

Обява

Мома куражлийка,
работлива, добра,
мъж търси за сгледа-
миролюбив по душа.
Грижовна и щедра ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия » Хумористична
552

Сън

Животът е сън...
дълбок, илюзорен.
Емоционално незрял,
откъм вяра... просторен.
Откъм мисли - химера. ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
700 1 3

Знак

Свобода, е дума в древни времена родена.
Мечта за роб, гладиатор, селяк.
В обликът ѝ, история човешка дреме
и никой не е безучастен..., а това е знак.
Знак да събуди умовете, ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
482

А някъде

А някъде, още е лято!
Горещи целувки разстила ефира...
Вълните догонват поредното ято.
С вълшебства животът вибрира.
А някъде, още обичат! ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
657 5 9

Навън е есен

Отново е есен! Навън захладня!
Момичето в мен романтично въздиша...
Сред листопадни алеи и птичи крила
младостта ми отминала, по петите ми тича.
Вятър се втурна и всичко завихри, ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
541 1 1

Без фалш

Да те моля… не е в моя стил и похват.
Да те чакам… вече нямам търпимост.
Ще утихна дръзко… ще премълча и слова
под предлог, че простила съм всичко.
Ще обичам светлите ти черти ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
463 1

На един дъх

Като вълк ще завия ранен
извил шия, към луна непозната.
От беди и несгоди сразен...
от агресия, рушаща телата
Накъде тъй стремглаво вървим ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
587 1

Крила

Расте човекът
с дни с години...
опитва да надскочи
своя ръст,
преди да стигне ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
379 1

Избор

Аз и Ти, си имаме своята истина
определяща ни с гледната точка...
Резултатът, е зона разнищена,
непредсказуемо наша и точна.
Събужда ни изборът... от летаргия. ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
397 1 1

Отглеждане на душа

Нямам претенции за престижна награда.
Сама избирам по какъв начин да пиша.
Животът поддържа духа ми в отрада.
Да осъществявам, да любя, обичам...
Не ще угодя на всезнайни особи ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
541 1 1

Пожелано

Животът, кратък е за всички.
За хора, зверове и птички.
Но в своите възможности създава
любов всесилна и растеж във вяра.
Мимолетен, но желан безмерно, ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
396

Циганско лято

Есента,
елегантна в своята премяна,
ни дарява с вълшебства...
Щедростта ѝ мяра няма.
Ето я, ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
381 1 2

Цинизъм

Съвършената форма с име Живот
цъка с невидим, часовников механизъм.
С изкусният ритъм на своя възход
празнотата изпълва го със своя цинизъм.
Матричност... прикрита зад всички нива ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
547 1 1

Игриво

Южният вятър размаха ветрило.
Разхвърля листата с оранжев финес.
Ято прелетни птици потегли лениво
в посока неясна, без брой и без вест.
В шумата сбрана се гонят игриво ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
587 2 3

Цена

Аз нямам много... шепите са празни.
Полека времето в пролуките се стича.
Забързано изплъзва се лудешки,
през дните ни все тъй неспирно тича.
На себе си все още се усмихвам ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
1.2K 1 9

Имаш ли

Хей, човече, имаш ли си мечта?
Която през житейските друми ,
да ти бъде пътеводна звезда!
Която, да те спаси от безсилност
взрян в притеснения и обиди! ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
374

Не си

Не си слушал гласа ми.
Не познаваш Духа ми.
Не си бърсал сълзите ми.
Не си оставал в очите ми.
Но, знаеш моите нужди! ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
589 2

Изгубени

Изчезнали в своите мисли...
Изгубени в своето време...
Научаваме своите истини
през фокуса на неведомо бреме.
А после поставяме граници ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
372

Реклама

Защо ли, в мига в който те срещна,
провиждам себе си в твоите очи?
Светът разтваря са подобно пяна нежна
разплискал светлина, за да не горчи.
Превръщам се във фея бързолетна, ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
946

Преоткриване

Истинската проповед е тишината!
Перфектната инструкция в душата!
Подходяща, само за напреднали търсачи.
Отвъд словата на прехласнати драскачи.
Нейните пространства вдъхновяват! ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
448

Закалка

Календарът на стената е отронил без тъга,
лист последен с правилата, казал НЕ на лудостта.
Ето ни пред нов прозорец, изгрев нов за нас тъкми.
С надежда подплатен е, за сразените души...
Пътища се ширят в мрака, тръпнат босите пети. ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
468 1

Играта приключи

Някой ме спря!
Блъсна се в мен!
Крак ми подложи
доволно втрещен!
Посочи ми с пръст ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
1.2K

Страж

Стара къща с покрив хлътнал
примирен страж в развалини.
Сред планинските вериги
куп селца днес времето изтри.
Дворът, тих е като в храм. ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
380 1 2

Вярност

Днес плажът ме зове
безсрамно и греховно...
В милувката на синьото море
да се отдам докрай и непристойно...
Да ме помилва с хладните води... ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
385 2

Новият свят

Новият свят все още спи неизявен,
дълбоко предусещан, но непроявен.
Порталите трептят предстартово,
разчели епохи с предстояща изява.
Съзнания гадаят някаква промяна ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
484

Прозряно

Аз нямам звучно име.
Като всички наоколо
зова се Човек.
От никъде идвам...
за никъде пътувам... ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
456 1

Незряла

Знаех си, че теб те има, че си нейде въплътен.
Дишаш въздух посред зима, къпеш се в зноен ден.
С дни и нощи те бленувах, скрит от всеки външен взор.
В мен мечтите ми крепеше, разрушил мисловен спор.
Като в приказка любима, те подреждах… все до мен ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
429

Любовникът

Любовникът на трепетните чувства
отново през пролуките препуска...
Любим, очакван в сладости и тайни,
събира ни край брегове незнайни.
За август, малко е, каквото и да кажа. ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
441 2

Песъчинка

От вечността крадеме си време,
за глупави отпуски и спа глезотии.
Без усет... в безкрайност пилеем
дните си земни, богатство и сили.
В пъстрият хаос от летни одежди, ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
369

Случайно

Четат те, слушат те, обсъждат те...
Но малко от тях, те разбират...
Някои се вслушват случайно.
Други с увреден слух..., те нулират.
Трети са взрени в проблемите. ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
1K 2 4

Жадност

На зелени поляни всред юлския зной
опасани от дивни цветни пътеки,
здрависах се с лятото, в тишина и покой
дарило ме с аромата на билки лечебни.
Свежият бриз ме облъхна с целувка ...
Лютиче (Валя Сотирова)
Лютиче
Поезия
486 1 2