Мастъра
215 резултата
Убитият елен
В смъртта намираше утеха. В смъртта намираше той плам. Но веднъж успял да изпревари заложения му капан.
Ловецът го стисна с лапи. Смъртта го лъхна в миг. Поиска да избяга. Получи нервен тик. Каквото и да каже, гласът не е човешки.
Някога всички елени бяха пускани да пасат свободно от го ...
  413 
Камък върху нея няма да остане,
лежи в гроб студен - ужас да те хване.
Хилядите червеи вечно ще гризат
душата й във Ада.
"Който е безгрешен, нека първи хвърли камък", ...
  808 
Атанас Маринов
Един някога изпаднал в нищета,
ми каза той това,
"Не падай много ниско ти,
защото може да боли!" ...
  476 
Пирон в главата
Навремето забих пирон в главата си,
мисълта ми да не пада, но уви,
някой този красив стих ми подари.
(Забравих кой е, но съм сигурен, че не беше ти!) ...
  758 
Мрачно бъдеще
Отидох надалеч,
но много не видях,
и някак не успях,
не съм един от тях. ...
  340 
Бяхме приятели, (produced by dimokasapina), тоест от мен.
  1862 
Смъртта ще бъде кратка
Смъртта ще бъде кратка,
уви недей се бори ти,
веднъж го разбери.
Когато гръм удари, ще те порази. ...
  376 
Психопат убиец, (produced by dimokasapina), тоест от мен.
  1633 
Зелени таласъми, (produced by dimokasapina), тоест от мен.
  1592 
Мръсни свине, (продуцирано от dimokasapina), тоест от мен.
  1630 
Път към лудостта (produced by dimokasapina), тоест от мен.
  1674 
Вярната пътека (produced by dimokasapina), тоест от мен.
  1679 
Цар Плъх (produced by dimokasapina), тоест от мен.
  1762 
  916 
  974 
Мъртвешката белота на Космоса беше около тях. Хората отдавна бяха започнали да колонизират Слънчевата система. И вече се прехвърляха в други звездни системи и купове. Беше адска епоха на гладно водачество, която никой не разбираше. В нечия глава хрумна идеята, че така известният ХЕЛИЙ-3 ще бъде най- ...
  1098 
Докторът ме погледна странно. Беше облечен в бели дрехи и се беше облегнал уверено зад бюрото си. Изглеждаше като всеки специалист по вътрешни болести, който е натрупал големи облаги от практиката си.
- От какво се оплаквате? – попита ме бавно той.
- Ами нямам особено желание за нищо – отвърнах аз.
...
  505 
В ЗАТВОРА НА ДУШАТА
В убийствената дързост на душата,
усещам своя земен рай,
уви, накрая, пак се давят май – под свода на дъгата.
Властите лениви – те тъкмо там загубват сили. ...
  1185 
НАНОРОБОТЪТ
Годината беше 9325. Беше златен век за нанороботиката. Всички се надпреварваха да направят най-малкия възможен модел. Дълбоко в недрата на Земната федерация, много млади мъже и жени правеха опити да го превърнат в невидим дори и за окуляра на електронен микроскоп. Всички усилия бяха насо ...
  494 
Нашите приключенци достигнаха Непознатия квадрант. Той беше като рай за местните, но на тях не им се видя нещо особено. Те знаеха добре, че всичко рано или късно щеше да бъде в тяхна полза. Колонистите категорично отказаха завръщане на родната си планета, но по-късно се съгласиха.
Когато всички се з ...
  668 
ГЛАВА ТРИДЕСЕТА: РАВНОСМЕТКАТА
Кенджи реши да се върнат отново в Осония, тъй като пътуването по-нататък беше твърде рисково. Горивото можеше да не им стигне, а следващите квадранти бяха изключително слабо проучени и може би напълно безлюдни.
Пероуз прие доводите му с леки резерви, но все пак се съгл ...
  609 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА: В ГОРАТА
Донесеното съобщение в двореца на Циклок То говореше за недвусмислена среща между оракула и принцесата. Циклок То върна вестоносеца с обратно изискване срещата да бъде на негова територия, а освен това даде изрично пожелание тя да бъде проведена в прочутите афилиеви ...
  627 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА: РОЯКЪТ
Миеранианската заплаха, за която никой не подозираше, вече наближаваше Себур Наг. Миеранианците бяха организирали своя рояк. Те разбраха, че могат да се прикачат незабелязано към някоя малка транспортна флотилия от кораби край Киклук Сор – граничната планета, отвъд стот ...
  603 
- Този андроид можеше и да убие Зорин. Но го изпуснахте. Провалихте се, когато Ви беше в ръцете и пропуснахте уникална възможност – гласът на притежателя му просто беше бесен.
Лицето му все още не се виждаше. Но сянката, хвърляна по него беше зловеща.
- Крис, ти си мое второ аз. Аз никога няма да ст ...
  607 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА И ШЕСТА: ПРЕСЛЕДВАНЕТО
- Зорин говори – чу се по радиоефира ниският плътен глас на сержанта. Той вече беше спечелил уважението на капитан Пероуз, който великодушно му отстъпваше някои аматьорски задачи, с които Зорин се справяше блестящо и нямаше поводи за оплаквания. Каквото и да го ...
  584 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА: НАПУСКАНЕТО
Мийор и Беки се скитаха из безкрайното еландонско поле, но без да са способни да се ориентират. Нямаха дори и най-елементарен компас. Посевите бяха напълно унищожени от експлозиите, а земята беше отвратително изровена и разорана. Просто беше неприятно за гледане. Т ...
  606 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА: НОВА РЕАЛНОСТ
Елмбаум възнамеряваше да замине точно за Непознания квадрант, където беше малко известен факт, че имаше и една планета с напълно подходящи условия за живот. Страхът от космическата радиация и огромното, невъобразимо разстояние биха спрели всякакви смелчаци, к ...
  691 
Убивам и кастрирам бедните свине,
Сред свинска болка достигам до екстаз.
А мъдреците – те, къде са те?!
Да - мажат на филия свинска мас!
Неведоми са пътищата божии, ...
  581 
Светлата точка нарастваше ли нарастваше. И приближаваше с изключителна скорост към малката спасителна капсула на Кенджи. Очертанията й се открояваха много смътно, но той успя да разчете „Емзиру“. Не може да бъде! Беше чувал това име! Това със сигурност беше голяма транспортна совалка, която можеше д ...
  654 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА: ЗОРИН
Когато почти цял живот си бил със сребърна лъжица в устата, когато родителите ти са осигурили добро образование, и когато на всичкото отгоре си военен лекар, някак си започваш да гледаш на света с други очи. Неола странно защо се опитваше да забрави за бедното си детств ...
  659 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА: ГИБЕЛ
“Не умножавай същностите повече от необходимото.“
Зируарксите вече навлизаха в Синтрос. На техните водачи им беше необходимо доста време да преодолеят неравностите на терена, както и полупустинният климат, който също им създаваше немалко главоболия. Машините имаха една ...
  664 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА: КИЕР ЗОХ
- Почакай, скъпи ми братко – изрече през зъби Киер Зох, приклекнал край някакъв камък с причудлива форма. – Почакай, докато те изкормя и един път завинаги върна славата на предците ни.
Принцът чакаше съгледвачът си Зонтраг, който щеше да му докладва какво се случваше в стан ...
  436 
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТ: ЛУДИТЕ
“Когато един луд не може да бъде разбран от другите луди, той просто си остава един неразбран луд.”
Буковски
Добирането до клиниката не изглеждаше толкова просто. Трябваше да внимават за караули, разбеснели се цивилни, а не на последно място и призрачни войни – мародери, к ...
  447 
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА: ГОРДЪН
Елмбаум също не беше във възторг. Очакваше войските му да проявят по-сериозен професионализъм и решителност, за да се справят с врага. Как можеше да се огъват като тръстика тези идиоти! Наближаваха нови избори и Елмбаум мечтаеше за своя шести мандат, който щеше да го превъ ...
  630 
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА: БЕКИ
Беки Морингейл прекосяваше бързо-бързо централния площад на полиса, който сам по себе си беше забележителен. Така например дузина арханайци без пера, се рееха високо над сградите. Те бяха упоени и краката им бяха завързани със специални зеретиеви нишки, тънки като коприна и ...
  579 
ГЛАВА ШЕСТАДЕСЕТА: ЕЛОХИЯ
Елохия олицетворяваше по-прогресивните виждания на западната част на планетата, тъй като логиката на оцеляване там беше изградена на сурова конкуренция, а не на братство и равенство. Бизнес моделът на тази империя беше заимстван от древните предшественици, живели преди тях ...
  482 
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА: ПОЛИСЪТ
Марк и останалите се събудиха на съвсем ново място. Всичко наоколо беше светло и тихо, почти безплътно – толкова ефирна беше цялата обстановка. Нашите приключенци имаха чувството сякаш са преродени, но в нова, по-добра и далеч по-висша форма. Цялата светлина наоколо беше а ...
  687 
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА: КИЙТ
Кийт и майор Кетрол крачеха из тъмните скалисто-пясъчни райони на северната граница на Синтрос. Този размирен район беше един от ключовите за цялата война изобщо. Беше спечелил автономията си преди да започне последната Велика Война за Ау Кактир. И беше от огромно икономич ...
  684 
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА: ПОБЕДА
Зараг Ту – най-кръвожадният от гуаронските предводители влезе в база “Диомед” в областта Леарния със самочувствието на победител и завоевател, какъвто на практика беше. Достолепната осанка подсказваше отдалеч кралския му произход. Тежката му кована броня от зегандариански к ...
  658 
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА: ХАНС
Ханс Аусландер беше един много странен и леко отблъскващ човек, който в същото време притежаваше своего рода привличане и магнетизъм. Всичко около него се движеше в особен ритъм, който той обичаше да задава. Външността на Ханс не се отличаваше по нищо от външността на другите ...
  676 
Предложения
: ??:??