rajsun
541 резултата
Този пролетен дъжд!
Той е пратен на тъжните хора.
Да им взема душите,
да ги носи незнайно къде на небето.
И може би малко оттатък. ...
Той е пратен на тъжните хора.
Да им взема душите,
да ги носи незнайно къде на небето.
И може би малко оттатък. ...
786
8
Заболя ме. Стана ми студено.
От високата си планина
слънцето се сурна подир мене,
да ми каже лоша новина.
А луната гледа изкривена. ...
От високата си планина
слънцето се сурна подир мене,
да ми каже лоша новина.
А луната гледа изкривена. ...
888
19
(за раздела мъгляви)))
Ето ме вече тук.
Вие не ме ли виждате?
Или съм още дух?
Или съм вече призрачен? ...
Ето ме вече тук.
Вие не ме ли виждате?
Или съм още дух?
Или съм вече призрачен? ...
854
17
В очите ми вече светлината и мракът се смесват.
Блуждае умът между двете загадки:
едната живот, а другата – смърт.
А денят е за мен като тънка прозирна завеса,
зад която се вижда какво ни очаква отвъд. ...
Блуждае умът между двете загадки:
едната живот, а другата – смърт.
А денят е за мен като тънка прозирна завеса,
зад която се вижда какво ни очаква отвъд. ...
735
12
Колко умно ме учеха: умната!
Сам повтарях под път и над път.
Ама пак да се върнем на думата.
Който чул.
Кой не чул – прав му път. ...
Сам повтарях под път и над път.
Ама пак да се върнем на думата.
Който чул.
Кой не чул – прав му път. ...
695
6
Ако възникне нявга спор,
какво съм бил – или не съм,
че стихчетата ми на двора
се раснали като салкъм...
Или се раждали самички ...
какво съм бил – или не съм,
че стихчетата ми на двора
се раснали като салкъм...
Или се раждали самички ...
1052
16
Далече от всичко и всички,
по-далече от мисълта ни,
и малко встрани от оня път, знаеш го, Млечния,
какво ще попречи сърцето звездица да стане?
Какво ще попречи? ...
по-далече от мисълта ни,
и малко встрани от оня път, знаеш го, Млечния,
какво ще попречи сърцето звездица да стане?
Какво ще попречи? ...
706
11
Поживях и видях: не иде с думички да се глезя.
Вкусих от сладкия плод и от горчивия плод.
Зад тая игра, дето ú викат поезия,
има друга игра, която се казва живот.
Не за други, приятелю, аз за мене си смесвам лъжите. ...
Вкусих от сладкия плод и от горчивия плод.
Зад тая игра, дето ú викат поезия,
има друга игра, която се казва живот.
Не за други, приятелю, аз за мене си смесвам лъжите. ...
911
15
Та думата ми е за думите
и за нещата покрай тях.
Изневиделица ли хрумват те?
И те на нас ли, ний на тях?
Та думите ни, ако вникнем, ...
и за нещата покрай тях.
Изневиделица ли хрумват те?
И те на нас ли, ний на тях?
Та думите ни, ако вникнем, ...
899
19
Ако щеш ù се кланяй,
ако щеш я трепù.
Това е то, братко, жената:
дори когато главата ù спи,
Бог знае къде ù танцуват краката)))
ако щеш я трепù.
Това е то, братко, жената:
дори когато главата ù спи,
Бог знае къде ù танцуват краката)))
926
18
Природата, къщите, ето, небето отгоре,
шепнат нещо, или страховито бучат.
Сигурно много е важно това, за което говорят,
но още по-важно това, за което мълчат.
Ние с теб сме съгласни. Понякога спорим. ...
шепнат нещо, или страховито бучат.
Сигурно много е важно това, за което говорят,
но още по-важно това, за което мълчат.
Ние с теб сме съгласни. Понякога спорим. ...
1131
20
Чета си аз, чета си аз
една голяма книжка.
Цял ден си я чета на глас
и цяла нощ я мисля.
Живот се казва. Стар сюжет, ...
една голяма книжка.
Цял ден си я чета на глас
и цяла нощ я мисля.
Живот се казва. Стар сюжет, ...
993
10
И тъй, каквото беше - беше.
Животът, отпуската – свърши.
Събираме си партакешите,
мечти и спомени – и вкъщи.
– Но там е тъмно! ...
Животът, отпуската – свърши.
Събираме си партакешите,
мечти и спомени – и вкъщи.
– Но там е тъмно! ...
919
1
15
И тъкмо нещо понаучиш,
и почнеш да разбираш,
поотредиш деца и внуци –
и трябва да умираш.
И с тебе всичко ще умре, ...
и почнеш да разбираш,
поотредиш деца и внуци –
и трябва да умираш.
И с тебе всичко ще умре, ...
772
16
(по Е. Иванов)
Може Вазов да си чел през ред,
може Йовков да си чел през страница,
за Лилиев да си чул през плет,
ама всяко нещо има граница. ...
Може Вазов да си чел през ред,
може Йовков да си чел през страница,
за Лилиев да си чул през плет,
ама всяко нещо има граница. ...
921
17
(или защо лятото е шарено)
Бял светът. Ама никъде черно!
И очите се хлъзгат по лед.
Като стих – чисто бял! – от модерен,
неразбран от живота поет. ...
Бял светът. Ама никъде черно!
И очите се хлъзгат по лед.
Като стих – чисто бял! – от модерен,
неразбран от живота поет. ...
914
10
(по картината на Сезан)
Нощ ли е навънка? Или ден?
Играят строго, като за последно.
Единият досущ е като мен.
А другият прилича май на тебе. ...
Нощ ли е навънка? Или ден?
Играят строго, като за последно.
Единият досущ е като мен.
А другият прилича май на тебе. ...
985
15
Спомени чисти, живот - карнавал,
приятели, близки, мечти и тревоги,
идете си всички, докато съм млад -
приготвил съм хубаво стихче за сбогом.
Скъпи деца и ти, жено добра, ...
приятели, близки, мечти и тревоги,
идете си всички, докато съм млад -
приготвил съм хубаво стихче за сбогом.
Скъпи деца и ти, жено добра, ...
632
13
Магията ти ще усетя ли,
да съживи, или отчая?
Къде е краят на сърцето ми?
Къде е твоето начало?
Кое е сън, кое е явното? ...
да съживи, или отчая?
Къде е краят на сърцето ми?
Къде е твоето начало?
Кое е сън, кое е явното? ...
757
10
(стихчето е от конкурс за продължаване
на първите два реда)))
Коя си ти и откъде се взе?
Измислих ли те, или те създадох?
Дойдé ми като в повече мезе. ...
на първите два реда)))
Коя си ти и откъде се взе?
Измислих ли те, или те създадох?
Дойдé ми като в повече мезе. ...
805
1
25
По-далеч от едни – по-близо до други заблуди.
На 60 години разбрах само това:
в живота най-важното е сутрин да се събудиш.
И чорапите да са ти два.
На 60 години разбрах само това:
в живота най-важното е сутрин да се събудиш.
И чорапите да са ти два.
1018
15
Дали защото все още участвам
в борбата на животинските видове,
или от стремежа на индивида към власт,
но нещо не ми харесват вашите стихове.
И то е, че не съм ги написал аз. ...
в борбата на животинските видове,
или от стремежа на индивида към власт,
но нещо не ми харесват вашите стихове.
И то е, че не съм ги написал аз. ...
872
12
Приятелю,
от стихчета ми знам, че няма смисъл.
Язък за хляба, дето съм го ял.
Не се сърди, че много съм написал.
Какво да правя, много съм живял. ...
от стихчета ми знам, че няма смисъл.
Язък за хляба, дето съм го ял.
Не се сърди, че много съм написал.
Какво да правя, много съм живял. ...
1187
18
- Как си, наборе?
- Дубре съм.
- Как е бабата?
- И тя.
Девет дена ú изнесох. ...
- Дубре съм.
- Как е бабата?
- И тя.
Девет дена ú изнесох. ...
1071
22
(закачка)
Господ ли? Не е измама!
(Господи, прости ми!)
Него колкото го няма,
толкова го има. ...
Господ ли? Не е измама!
(Господи, прости ми!)
Него колкото го няма,
толкова го има. ...
918
15
Каква красива есенна градина!
- Това е Бог, той преди малко мина.
О, красота, о, вино, о, жена,
не ме лъжете. Бог е тишина.
Прах съм бил и пак ще бъда прах. ...
- Това е Бог, той преди малко мина.
О, красота, о, вино, о, жена,
не ме лъжете. Бог е тишина.
Прах съм бил и пак ще бъда прах. ...
893
18
Подир Човека, преди времето.
Между надежда и покруса.
Избързали и закъснели.
Животът сън. И в него - друг сън.
Нека! ...
Между надежда и покруса.
Избързали и закъснели.
Животът сън. И в него - друг сън.
Нека! ...
1068
18
Аз съм свършен човек.
Моят сняг е от лани. Моето слънце е рана.
Моите дни са листчета бели, на които не пише късмети.
Звездите си спомням: те са нещо от мен разпиляно,
но какво точно – едва ли някога ще се пресетя. ...
Моят сняг е от лани. Моето слънце е рана.
Моите дни са листчета бели, на които не пише късмети.
Звездите си спомням: те са нещо от мен разпиляно,
но какво точно – едва ли някога ще се пресетя. ...
846
26
Горе, хей,
дето очите не видят,
седи змей,
или Бог,
или, да речем, самодива. ...
дето очите не видят,
седи змей,
или Бог,
или, да речем, самодива. ...
970
20
Сега е времето. По Коледа.
Когато стават чудеса.
И боговете стават хора.
А всички хора – на деца.
Дай празник! Да залъжем себе си. ...
Когато стават чудеса.
И боговете стават хора.
А всички хора – на деца.
Дай празник! Да залъжем себе си. ...
970
23
Дядо Турахон е братовчед на Дядо Мраз и Дядо Коледа, само че раздава подаръците напролет и някъде по на изток от нас)))
Децата го чакат, естествено, а в чайханата старците мъдруват: защо да не донесе подаръци и на тях – нали и те са били някога деца?
Това е песничката на децата от "Повест за Настрад ...
Децата го чакат, естествено, а в чайханата старците мъдруват: защо да не донесе подаръци и на тях – нали и те са били някога деца?
Това е песничката на децата от "Повест за Настрад ...
1466
5
Очите си не е отворило
моето внуче смешно,
а вече ни гледа, хора!
Вече ни казва нещо!
Вече ни дири сметка ...
моето внуче смешно,
а вече ни гледа, хора!
Вече ни казва нещо!
Вече ни дири сметка ...
977
9
С благодарност към добрите хора,
за добрите срещи!
Цял живот по думите си ходя.
Като по вода, земя и въздух.
Ала нещо спряха да ме водят. ...
за добрите срещи!
Цял живот по думите си ходя.
Като по вода, земя и въздух.
Ала нещо спряха да ме водят. ...
861
23
Не идвайте при мен с омраза.
Не ме наричайте добър.
Не зная как да ви посрещна.
Вървете в пътя си, търсете
дома на своята отрада. ...
Не ме наричайте добър.
Не зная как да ви посрещна.
Вървете в пътя си, търсете
дома на своята отрада. ...
799
16
(на мене си и който се познае)))
При мене няма джаста-праста
и вътрешна борба със словото.
Оставя молива на масата
и гледам сутринта – готово. ...
При мене няма джаста-праста
и вътрешна борба със словото.
Оставя молива на масата
и гледам сутринта – готово. ...
2459
28
Броени дни. Докато почне – свършва.
С още едно лято остарях.
Кога си тръгвам? И кога се връщам?
Кога съм "вкъщи"?
Туй не го разбрах. ...
С още едно лято остарях.
Кога си тръгвам? И кога се връщам?
Кога съм "вкъщи"?
Туй не го разбрах. ...
934
17
Да седна на вашата маса и аз,
но, господа и другари,
моята муза не язди пегас,
моята язди магаре.
Вярно, покрай вас стихясах и ...
но, господа и другари,
моята муза не язди пегас,
моята язди магаре.
Вярно, покрай вас стихясах и ...
846
22
Една звездна пътека.
И към залеза сви.
Нейде много далеко
тръгна малкият син.
Ни дори се сбогува, ...
И към залеза сви.
Нейде много далеко
тръгна малкият син.
Ни дори се сбогува, ...
756
15
От всички мои стихове без теб –
това е първият.
Сърцето стана на каручка,
с едно червено колело.
Ще натоваря името – и сбогом.
това е първият.
Сърцето стана на каручка,
с едно червено колело.
Ще натоваря името – и сбогом.
736
9
Все тъй, крака докато местим
по кривия житейски път,
до хоризонта – нищо весело.
Надеждата ни е – отвъд.
И телескопът го доказва: ...
по кривия житейски път,
до хоризонта – нищо весело.
Надеждата ни е – отвъд.
И телескопът го доказва: ...
785
14
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
