rumbic
327 резултата
Студ бе сковал земята, но снегът който наваля през нощта скри всички разочарования от сивото ежедневие. Големият град се подготвяше да посрещне коледните празници и сякаш разчиташе на украсите и светлините да заличат всичкото зло до сега, но суетата прозираше от всеки ъгъл.
Някъде там, в един от мно ...
  806  15 
Вече няколко дни валеше ситен и непрестанен дъжд, калта бе навсякъде, времето рязко застудя а светът заприлича на стара консервна кутия, отдавна опустошена и захвърлена.
До една от стените на тухлената фабрика стоеше мъж, мокър до кости, гледайки някак безизразно, но в очите му личеше тъга, която до ...
  999  13 
Дълъг път извървях отдалече,
търся само подслон за нощта,
ще отдъхна, но без да ти преча
и ще тръгна преди утринта.
Хляб си нося, трапеза не слагай, ...
  900  16  17 
Замисляли ли сте се колко много неща може да направи човек без електричество, например, да чуе чуруликането на врабчето. Онова мъничко, сиво и почти невзрачно птиче, което в обичайното си ежедневие почти не забелязваме, камо ли да чуем звуците които издава.
Не ми се беше случвало отдавна да оставам ...
  1339  29 
Нагледах се на лъскави витрини,
на хора със изкуствени лица,
от ден до пладне нещо да отмине!
Преситих се от лукса на света!
Ще каже някой: Ти си невъзможна! ...
  1090  20  29 
Вече цял месец жителите на село Бо́жи дар очакваха да завали, черни облаци бяха надвиснали! Задушно и тягостно бе, но дъжд нямаше! Никой не се наемаше да отговори на въпроса, защо селото се казва така, дори и кмета, бай Кольо, нямаше логично обяснение. Беше почти безлюдно, хората масово се изселваха ...
  620  12  19 
Заслушах се във песента на птица,
запитах се: „Какво си има тя!”
Едно небе, което да обича
и само чифт тъй мънички крила!
Замислих се: „Какво е днес човека!” ...
  620  13  21 
Сава работеше много, искаше да е ангажиран за да не мисли за Неда, въпреки, че това бе най-натрапчивата мисъл през последните няколко седмици.В необичайно слънчевият февруарски ден, той се отправи към една от сладкарниците на завода за почивка и се наслаждаваше на свежестта, която много рядко можеше ...
  606  17 
Сава работеше усилено вече трети месец в „пещите” на стъкларската фабрика, въпреки, че наближаваше декември и отвън ставаше все по-студено, в цеха беше горещо и едва поносимо, стъклото се топеше при температура около 1000 градуса. На село си бе ходил само веднъж, често взимаше смените на някой колег ...
  592  10  13 
Слънцето почти се бе скрило зад големия хълм накрая на селото, само няколко лъча все още се прокрадваха по върховете на царевичната нива, която се полюшваше бавно от вечерния ветрец, а наоколо се носеше някакво чудно ухание, което беше познато само на хората живеещи там – трева, сено, билки. В далеч ...
  1624  16 
  584  14  12 
За детството си мога да кажа само, че беше нормално! Нито повече, нито по-малко!
Израснах между няколко баби, прабаби и дядовци, освен родителите ми - и всички те оставиха по нещо ценно в мен! Напоследък обаче ме спохожда мисълта за прабаба ми Велика.
Бях малко момиченце, още не ходех на училище и ч ...
  760  14 
Прелиствам пак онази стара книга
която тихо баба ми четеше,
все същите герои там откривам,
но баба днес я няма! Просто... беше!
Басмената ми рокля в гардероба ...
  562  10  19 
Ако още усещаш студа
от наскоро отминала зима,
спри за малко до мойта врата –
хляб и сол на трапезата имам!
Не отсъждай, че лош е света, ...
  489  16  16 
Това не е точно история, нито пък разказ, който заслужава някакво особено внимание, това просто е лично преживяване, което реших да споделя.
От известно време живея в Белгия и полагам някакви усилия да се справя с местния език, в моя случай – нидерландски, можеше да е и френски!
Езиците никога не са ...
  597  22 
Тази щедрост не ми я хвалете
дето сутрин раздава блага –
от трохи на среднощни банкети
и очаква поклон след това!
Сляпа вяра – не ми я хвалете, ...
  2324  29  38 
Забърза се този свят, сякаш искаше да надбяга себе си!
Само селото на баба Мѝлица, все още непокътнато от времето, дремеше сгушено в подножието на една планина, като че ли бе изостанало в някой от миналите векове и не възнамеряваше да се връща в тази действителност. Баба Мѝлица живееше сама, бе овдо ...
  482  10  17 
/ На моят родeн град... /
Не заспивай, мое малко градче,
искам още от теб да узная,
как се сливат земя и небе,
как с любов се достига безкрая... ...
  2810  13  19 
Изва́ди ме от снимка, черно-бяла,
помаха ми за поздрав със ръка,
душата ми, за обич зажадняла
усети, че това е любовта!
Криле ми подари и ми показа, ...
  1372  19  24 
– Роден съм в бедно семейство с три деца, момчета, аз бях най-малкият. Никога в детството си не съм обличал нова дреха, винаги доизносвах тези на братята си. Майка ми е от сравнително заможно потекло, но се запознава с баща ми и се обикват, обаче среща неодобрението на роднините си и заплаха, че ще ...
  666  14 
Настъпи лятото, проливните дъждове престанаха, денят се удължи а Виктория изпитваше истинска радост от факта, че най-после се бе осмелила да се премести в красивото и живописно градче, намиращо се само на няколко километра от големият, претъпкан и неприветлив град. Беше редактор в едно малко издател ...
  718 
Привет! Реших да ти напиша писмо, просто ей така, исках да поговоря с някого, който със сигурност ще ме разбере. Знам, писмото не е точно разговор, дори не ти знам адреса, но се надявам някак да го получиш! Сигурно се чудиш защо точно за теб съм се сетила, нали някога толкова много исках да порасна ...
  825  10  16 
Беше ранна пролетна утрин, все още хладно, но Ава вече бе станала и разтворила широко прозорецът, тя вдишваше от свежестта която нахлуваше отвън.
Насред стаята ѝ, върху меката си постелка лежеше нейният най-добър приятел, Лабрадорът Вооз, който не пропускаше нито едно нейно движение. По някакво стеч ...
  1112  10  15 
Бели, едри пеперуди,
са изпълнили нощта сега.
Снежни спомени смълчани,
падат в сладостна мъгла.
Виждам как долита птица. ...
  2851 
Веднъж ме заговори тишината,
познах я, беше мила и добра,
гласът ѝ – сякаш шепот от реката,
но в него се долавяше тъга!
И тъй, заслушах се в словата: ...
  934  10  11 
Здравей! Не ме ли помниш вече!
Момичето със тъжните очи.
Да, днес съм толкова далече,
но още пазя детските мечти!
Понякога усещам, че съм болка, ...
  2255  13 
Не изхвърлих трохите от вчера,
във вързопче ги свих и, така,
малка птица сама ме намери,
до перваза на завет се спря.
От трошиците тя се нахрани ...
  532  11  14 
Тя се роди през есента, когато дърветата променяха своят облик и бяха много красиви, също като нея, най-очарователното бебе! Е, да, всички бебета са толкова сладки със своите розови и пухени бузки и няма човек, който да не се разнежи в присъствието им.
Наближаваше времето когато малкото съкровище тр ...
  1369  13  24 
От всички улички, най-тихата намерих
и тръгнах боса в слънчевия ден,
от полъха на вятър потреперих
а той, щуракът, хукна подир мен!
Разроши ме и леко се усмихна, ...
  1129  13  13 
Старицата реших да заговоря,
онази, дето все стои сама,
лицето и́ пропито от неволи –
с душа, смирена и добра!
-Кажи ми, бабо, как минават дните, ...
  4774  25  31 
Обичай ме, но не от разстояние,
така обичат слабите мъже!
Поискай ме с най-силното желание –
завинаги във твоето сърце!
По залез ще те чакам да се върнеш, ...
  951  16  24 
Ваня се събуди от лек шум идващ от съседната стая, усети аромат на липов чай и още нещо. Стана, огледа се някак учудено, нощницата с която беше облечена ѝ се стори позната, но всъщност не беше нейна. Открехна вратата, прекоси набързо с босите си крака полутъмният коридор и любопитно надникна в съсед ...
  672  20 
Минаваше полунощ. Всички в къщата си бяха легнали, само Рая все още дописваше нещо в тетрадката върху кухненската маса, отпивайки от време на време глътки от любимият си ментов чай. Понякога оставаше, за да запише свои мисли или преживявания, не в дневник, превръщаше ги в стихове, които никой-никога ...
  1140  20 
Не ме затваряй в сивото на дните,
макар, че не умея да летя,
едни криле приших си към мечтите,
но пак си търся път, за да вървя!
Обичай ме, дори да съм такава – ...
  384  13  17 
Отдавна искаха да живеят някъде далеч от шума на големия и забързан град, мечтаеха за къща с градина, цветя и спокойствие, различно от това в апартамент, където може да се стреснеш от внезапно затръшната врата или подвикване от стълбището, нещо от сорта: „Женаа, хвърли ключовете за колата, че пак ги ...
  736  12 
Най-милите спомени от нейното детство бяха свързани с времето, прекарано на село! Още от съвсем малка, тя с нетърпение очакваше този период на годината, когато денят се удължаваше, слънцето грееше по-различно и черешите започваха да зреят! Тогава с майка си отиваха на гарата в тяхното градче и тя с ...
  1147  10  16 
За Рождество ли питаш! Е, ще ти разкажа!
Било е там, в Юдейските земи!
Явила се звезда за да покаже,
че идва отговор на нашите молби!
Родил се цар! В дворец? О, не, във ясли! ...
  732  15  18 
Здравей, Декември! Всички те обичат!
Е, всички не, но може би почти!
От месеците, ти си тъй различен,
ухаеш на сладкиши и елхи!
А вечер тайно слушам ветровете, ...
  1012  12  22 
Ще ти разкажа за едно различно време!
Наричахме го ''Детство''! И, така!
Не бързахме да ставаме големи,
съвсем по детски виждахме света!
Нахлузвахме си прашните обувки ...
  608  13  14 
Аз искам още дълго да ме има
в сърцето ти, в постелята, в дома̀,
да чувствам, че съм твоята любима,
единствена, обичана жена!
Когато завали, ме приютявай ...
  811  12  17 
Предложения
: ??:??