странница
200 резултата
Трептя като живителна дъга,
по-цветна съм от всякога сега,
разливам се в твоето небе-мечта,
погалено от теб във утринта.
Отпивам на глътки нежността, ...
  796  17 
Поспри, погледни ме,
не виждаш ли погледа,
впит в твойто лице?
Поспри, говори ми,
не чуваш ли нежния глас ...
  598  11 
Претвори ме в чудно цвете,
да разцъфна в твоите ръце,
разпръсни ме в нежен полъх,
да погаля твоето лице.
Превърни ме в бяла птица, ...
  825  19 
Аз идвам в съня ти неспокоен,
повикана от твоя мислен зов,
и образът ми, във въздуха разтворен,
изпълва с нежност твойта нощ.
С ефирна дреха тихо ме обличаш, ...
  1227  18 
Дочувам стъпките ù плахи,
разтворила е чудната врата,
пристъпва с ефирни знаци,
разпръсква много светлина.
Тя идва с полъха на вятър южен ...
  595  18 
Потърсиш ли ме рано в утринта,
ще ме откриеш сред пурпурна зора,
очите ти аз ще измия с роса,
копнеж и нежност ще ти подаря.
Потърсиш ли ме в зенита на деня, ...
  818  18 
Ти ми вдъхна живот, свобода,
накара ме пак да туптя, да искря,
да искам да бъда твоя мечта,
да бъда нега, ефир, светлина.
Ти разтвори във въздуха обич, мечти ...
  793  13 
Не се завръщай в миналото странно,
отнело радостта от твоите очи,
недей да пускаш болката на твойто рамо,
отново пак душата твоя да сломи.
Опитай се да бъдеш птица в полет, ...
  714  14 
Страдах сред непрогледна тъмнина,
но ти дойде и донесе светлината,
треперех от чуждата студенина,
но ти погали ме и внесе топлината.
Болеше ме от хорската ненавист и лъжа, ...
  729 
Зората отваря щастливи зеници
и слънцето пали свойте лъчи,
с надежда поглеждат първите птици,
жадуват то бързо снега да стопи.
Макар и царица все още на трона, ...
  686  25 
Бих била твоя фея тънкокрила,
очите ти с омая аз да замъгля,
магия бяла бих ти сътворила,
за да ме видиш в чудна светлина.
С воал най-нежен бих обвила, ...
  861  23 
Очите ми са пълни със сълзи,
тъга и обич от душата ми струи
и лунна музика оставям да звучи,
до теб мой, нежен, послушай ти.
Заслушай се в мелодията моя ти, ...
  589 
Душата ми скита, макар и до теб,
не моли, не иска и цяла е лед,
разтвори ти пропаст, от която боли,
рани ме жестоко, не знаеш ли ти?
И мисли тъй странни се лутат безчет, ...
  612  12 
Не се страхувам да поискам
ръце да стопля в твойте от студа
и знам, че с обич те ме искат
и дават ми от свойта топлина.
Не се страхувам да докосвам ...
  792  15 
Да посрещнем светлината,
бликаща в нощта тъй свята,
да отворим с обич ний сърцата,
да дарим един други топлината
и тогава ще се сбъднат чудесата! ...
  503  12 
(посветено)
Тъга попарва пак очите ти,
напират сълзите в нощта,
мълвят покрусени и устните,
загубили за сетен път смеха. ...
  591  14 
Знаеш ли как помня още оня поглед,
поглъщащ ме с нежна обич -
това бе твоето лице.
Знаеш ли как чувствам още оня допир,
загръщащ ме и чудно топъл - ...
  673  10 
Жадува в този свят да влезе топлината,
а не отблъсната, окъсана да гледа отстрани,
отчаяно тя търси място да се вмести в сърцата,
искрици малки да запали в хорските души.
Тя би могла да заличи в погледите празнотата, ...
  683 
Докосвам те със стих, наместо с допир,
целувам те с мисъл, вместо с целувка,
копнея те в образ, вместо да те имам,
виждам те със сърцето, вместо с поглед.
И знам, стихът ще те достигне с обич, ...
  803  13 
Ти нежна струна дръпна в моята душа
и мислите ми странно завъртя,
пробуди ми ти всички сетива,
изпълни ме със звук и светлина.
И цялата си нежност ми дари, ...
  755  12 
Незаменима и единствена остана,
истинска и толкова желана,
в твоята прегръдка топла и мечтана,
аз идвам да поплача мила мамо.
Да приютиш душата ми с тази рана, ...
  640  10 
Измръзнал си от чуждата омраза,
прекършила крилете ти в полет,
болезнена тъга сърцето ти беляза,
останало самотно и без пролет.
Жадуваш някой с обич да те стопли, ...
  754  14 
(посветено)
Най-лесното е да се предадеш
и на отчаяние да се поддадеш,
да склониш безпомощно глава
и да кажеш - до тука съм сега. ...
  1457  17 
Застанала тихо във лъч светлина,
останал самотен да топли света,
поздрав последен праща есента,
на зимата дълга отстъпва деня.
Опърпани гледат храсти, дървеса, ...
  460 
Тъй както цветето бленува светлина,
така очаквам те да дойдеш ти сега,
да видя пак твоите добри очи,
дали са ме жадували през тези дни.
И като влезеш, не казвай нищо ти, ...
  534 
Изпраща своите трептения,
неистово вибриращи в нощта,
изпълват цялата вселена,
изтръгнатите вопли на една душа.
Останала самотна, наранена, ...
  524 
Загубили се в ежедневна сивота,
вървят стотици в града студен
и всеки бърза в шумната мъгла
на грижите предаден, угнетен.
Невиждащи, немеещи, студени, ...
  701 
Усетиш ли вятъра нежен в лицето,
то мойта милувка изпращам за теб.
Зърнеш ли птица самотна в небето,
то моята мисъл пътува към теб.
Дочуеш ли шума на листата в гората, ...
  1700  10 
Да пренебрегнеш себе си
в името на другия до теб
и с поглед да му кажеш:
Направих го заради теб!
Да можеш да загубиш, ...
  1238 
Захвърлих превръзките от стари рани
в ъгъла при спомените си събрани,
живели в мен през миналите дни,
донесли ми горчилка, болка и сълзи.
Преборих се с ненужната си слабост, ...
  584 
Дайте ми сили,
покоя да върна
на моята малка душа.
Да мога да ставам
след удари тежки ...
  725  13 
Ти пак се завръщаш при мен,
присядаш в сумрака на сивия ден
и скришом ме гледаш странно смутен,
очакваш да бъдеш пак утешен.
И пак ми споделяш провалите свои, ...
  957 
Заставаш ти
на колене сега.
И молиш се
за лъч от светлина.
За малката частица, ...
  460 
Откъсва се лист от дървото вековно,
отронва се сякаш поредна сълза.
Отпуска то тъжни, оголени клони
и сякаш протяга самотни ръце.
И спомен изпълва сърцето сломено, ...
  618 
Живеем сякаш със завързани очи
и хлад нахлул е в хорските души.
Вървим по улици, обгърнати от студ,
с погледи невиждащи един друг.
Бездушието като някой демон лют ...
  805 
Защо ни изпитваш, животе, душите?
Защо ни подреждаш тъй странно съдбите?
Защо ни оставяш тъй слаби създания -
да ходим, да търсим, да молим за щастие?
Защо нееднакво ти гледаш на всички? ...
  581 
Аз жива струна съм
и само докосни ме,
стонове ще пръсна,
ще те оглуша.
Аз жарко слънце съм ...
  601 
Изгубил по точки си сякаш двубоя
с живота, ограбващ те жаден, студен.
Заставаш в дъното на сцената своя,
но тайно бленуващ за новия ден.
Завърта отново колелото съдбата, ...
  533 
Светът е за теб
Събуди се! Усмихни се!
Светът е пред теб.
Пъстър, многоцветен.
И те чака! Да, теб! ...
  653 
Безспирно изнизват се дните
и лятото бавно изгася жарта си.
Оставя морето следи в душите,
безгрижно сновали по пясъка мек.
Отново ще търсят безспирния полъх ...
  758 
Предложения
: ??:??