странница
200 резултата
Трептя като живителна дъга,
по-цветна съм от всякога сега,
разливам се в твоето небе-мечта,
погалено от теб във утринта.
Отпивам на глътки нежността, ...
  824  17 
Поспри, погледни ме,
не виждаш ли погледа,
впит в твойто лице?
Поспри, говори ми,
не чуваш ли нежния глас ...
  621  11 
Претвори ме в чудно цвете,
да разцъфна в твоите ръце,
разпръсни ме в нежен полъх,
да погаля твоето лице.
Превърни ме в бяла птица, ...
  847  19 
Аз идвам в съня ти неспокоен,
повикана от твоя мислен зов,
и образът ми, във въздуха разтворен,
изпълва с нежност твойта нощ.
С ефирна дреха тихо ме обличаш, ...
  1429  18 
Дочувам стъпките ù плахи,
разтворила е чудната врата,
пристъпва с ефирни знаци,
разпръсква много светлина.
Тя идва с полъха на вятър южен ...
  642  18 
Потърсиш ли ме рано в утринта,
ще ме откриеш сред пурпурна зора,
очите ти аз ще измия с роса,
копнеж и нежност ще ти подаря.
Потърсиш ли ме в зенита на деня, ...
  846  18 
Ти ми вдъхна живот, свобода,
накара ме пак да туптя, да искря,
да искам да бъда твоя мечта,
да бъда нега, ефир, светлина.
Ти разтвори във въздуха обич, мечти ...
  823  13 
Не се завръщай в миналото странно,
отнело радостта от твоите очи,
недей да пускаш болката на твойто рамо,
отново пак душата твоя да сломи.
Опитай се да бъдеш птица в полет, ...
  744  14 
Страдах сред непрогледна тъмнина,
но ти дойде и донесе светлината,
треперех от чуждата студенина,
но ти погали ме и внесе топлината.
Болеше ме от хорската ненавист и лъжа, ...
  772 
Зората отваря щастливи зеници
и слънцето пали свойте лъчи,
с надежда поглеждат първите птици,
жадуват то бързо снега да стопи.
Макар и царица все още на трона, ...
  718  25 
Бих била твоя фея тънкокрила,
очите ти с омая аз да замъгля,
магия бяла бих ти сътворила,
за да ме видиш в чудна светлина.
С воал най-нежен бих обвила, ...
  890  23 
Очите ми са пълни със сълзи,
тъга и обич от душата ми струи
и лунна музика оставям да звучи,
до теб мой, нежен, послушай ти.
Заслушай се в мелодията моя ти, ...
  623 
Душата ми скита, макар и до теб,
не моли, не иска и цяла е лед,
разтвори ти пропаст, от която боли,
рани ме жестоко, не знаеш ли ти?
И мисли тъй странни се лутат безчет, ...
  639  12 
Не се страхувам да поискам
ръце да стопля в твойте от студа
и знам, че с обич те ме искат
и дават ми от свойта топлина.
Не се страхувам да докосвам ...
  813  15 
Да посрещнем светлината,
бликаща в нощта тъй свята,
да отворим с обич ний сърцата,
да дарим един други топлината
и тогава ще се сбъднат чудесата! ...
  530  12 
(посветено)
Тъга попарва пак очите ти,
напират сълзите в нощта,
мълвят покрусени и устните,
загубили за сетен път смеха. ...
  618  14 
Знаеш ли как помня още оня поглед,
поглъщащ ме с нежна обич -
това бе твоето лице.
Знаеш ли как чувствам още оня допир,
загръщащ ме и чудно топъл - ...
  703  10 
Жадува в този свят да влезе топлината,
а не отблъсната, окъсана да гледа отстрани,
отчаяно тя търси място да се вмести в сърцата,
искрици малки да запали в хорските души.
Тя би могла да заличи в погледите празнотата, ...
  709 
Докосвам те със стих, наместо с допир,
целувам те с мисъл, вместо с целувка,
копнея те в образ, вместо да те имам,
виждам те със сърцето, вместо с поглед.
И знам, стихът ще те достигне с обич, ...
  830  13 
Ти нежна струна дръпна в моята душа
и мислите ми странно завъртя,
пробуди ми ти всички сетива,
изпълни ме със звук и светлина.
И цялата си нежност ми дари, ...
  776  12 
Незаменима и единствена остана,
истинска и толкова желана,
в твоята прегръдка топла и мечтана,
аз идвам да поплача мила мамо.
Да приютиш душата ми с тази рана, ...
  663  10 
Измръзнал си от чуждата омраза,
прекършила крилете ти в полет,
болезнена тъга сърцето ти беляза,
останало самотно и без пролет.
Жадуваш някой с обич да те стопли, ...
  782  14 
(посветено)
Най-лесното е да се предадеш
и на отчаяние да се поддадеш,
да склониш безпомощно глава
и да кажеш - до тука съм сега. ...
  1502  17 
Застанала тихо във лъч светлина,
останал самотен да топли света,
поздрав последен праща есента,
на зимата дълга отстъпва деня.
Опърпани гледат храсти, дървеса, ...
  496 
Тъй както цветето бленува светлина,
така очаквам те да дойдеш ти сега,
да видя пак твоите добри очи,
дали са ме жадували през тези дни.
И като влезеш, не казвай нищо ти, ...
  563 
Изпраща своите трептения,
неистово вибриращи в нощта,
изпълват цялата вселена,
изтръгнатите вопли на една душа.
Останала самотна, наранена, ...
  549 
Загубили се в ежедневна сивота,
вървят стотици в града студен
и всеки бърза в шумната мъгла
на грижите предаден, угнетен.
Невиждащи, немеещи, студени, ...
  726 
Усетиш ли вятъра нежен в лицето,
то мойта милувка изпращам за теб.
Зърнеш ли птица самотна в небето,
то моята мисъл пътува към теб.
Дочуеш ли шума на листата в гората, ...
  1731  10 
Да пренебрегнеш себе си
в името на другия до теб
и с поглед да му кажеш:
Направих го заради теб!
Да можеш да загубиш, ...
  1267 
Захвърлих превръзките от стари рани
в ъгъла при спомените си събрани,
живели в мен през миналите дни,
донесли ми горчилка, болка и сълзи.
Преборих се с ненужната си слабост, ...
  608 
Дайте ми сили,
покоя да върна
на моята малка душа.
Да мога да ставам
след удари тежки ...
  773  13 
Ти пак се завръщаш при мен,
присядаш в сумрака на сивия ден
и скришом ме гледаш странно смутен,
очакваш да бъдеш пак утешен.
И пак ми споделяш провалите свои, ...
  1010 
Заставаш ти
на колене сега.
И молиш се
за лъч от светлина.
За малката частица, ...
  487 
Откъсва се лист от дървото вековно,
отронва се сякаш поредна сълза.
Отпуска то тъжни, оголени клони
и сякаш протяга самотни ръце.
И спомен изпълва сърцето сломено, ...
  645 
Живеем сякаш със завързани очи
и хлад нахлул е в хорските души.
Вървим по улици, обгърнати от студ,
с погледи невиждащи един друг.
Бездушието като някой демон лют ...
  833 
Защо ни изпитваш, животе, душите?
Защо ни подреждаш тъй странно съдбите?
Защо ни оставяш тъй слаби създания -
да ходим, да търсим, да молим за щастие?
Защо нееднакво ти гледаш на всички? ...
  613 
Аз жива струна съм
и само докосни ме,
стонове ще пръсна,
ще те оглуша.
Аз жарко слънце съм ...
  631 
Изгубил по точки си сякаш двубоя
с живота, ограбващ те жаден, студен.
Заставаш в дъното на сцената своя,
но тайно бленуващ за новия ден.
Завърта отново колелото съдбата, ...
  564 
Светът е за теб
Събуди се! Усмихни се!
Светът е пред теб.
Пъстър, многоцветен.
И те чака! Да, теб! ...
  686 
Безспирно изнизват се дните
и лятото бавно изгася жарта си.
Оставя морето следи в душите,
безгрижно сновали по пясъка мек.
Отново ще търсят безспирния полъх ...
  786 
Предложения
: ??:??