Валери_Станков
1 410 резултата
ХРАМ ЗА ПОЕТИ
... започнах да живея ден за ден,
без никаква надеждица за утре,
и как да ви изглеждам вдъхновен? –
във windows-а на вашите компютри, ...
  126 
ПОСЛЕДНИЯТ ЕКСПРЕС НА БДЖ
... аз все така стърча на гара Варна и чакам да пристигне твоят влак,
приличам, ей тъй, както се разкарвам, на влюбен до ушите смотаняк,
с врабчетата по пустите перони делим си кроасан с ванилов крем,
и вече спря ченгето да ме гони! – ожалвах се от него даже в СЕМ, ...
  105 
БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ, ЗА ВСИЧКО
... в прекрасните потайности на храма, когато паля късата си свещ,
не вярвам, Господи, че теб те няма, и, че не чуваш моя глас горещ,
при теб, тъй както жадният при ручей, отмивам пепелака си горчив,
ти – светлина да пия! – ме научи, да пиша рими с твоя благ молив, ...
  100 
МОЖЕ ЛИ ЕДНА ЦИГАРА?
... мотаех се из дрипавия здрач
и изведнъж – във уличката стара,
ме спря един случаен минувач
и подир миг поиска ми цигара, ...
  121 
АВТОПОРТРЕТ С ОХЛЮВЧЕ В ТРЕВАТА
Охлювче в тревата ме полази,
топла есен то ми пожела,
дните ми да пъплят без омрази
и да ми поникнат две крила. ...
  103 
ЖЕНАТА, КОЯТО ОТМИНА
... сред бурканите с мед, зарзават и сладка от смокини,
сред бикини и гащи – и друг прикачѐн инвентар,
тя бе просто Жената, пожелала със мен да премине,
с мен – беднякът последен, през големия градски пазар, ...
  153 
ЕСЕНЕН ПАСТОРАЛ
... върху сачака с вехтите асми
орляче гладни косери се спуска,
додето дядо огъня стъкми,
ще поседя с лула тютюн на пруста, ...
  85 
ЧИРАК НА БОГА
... този свят е покрив и светулка, пък нали съм пътник сам и слаб,
чувам как в долапа си шумулка мишчица, понесла къшей хляб,
ако в нощ – катранено безмълвна, те удари вятърът свиреп,
в къщицата моя върху хълма имам чаша винце и за теб! – ...
  105 
ИЗПРАЩАНЕ НА МИНАЛИЯ ДЕН
... какво ти пука, че светът
те гледа – бял, варосан гарван? –
излъган – за пореден път,
и – за пореден път – повярвал. ...
  112 
ЗДРАВЕЙ, ЧОВЕКО!
... в зори се будя винаги с надежда,
че ще живея в по-добричък свят,
защото знам, че радостта се свежда
до простичкия факт – да съм ви брат. ...
  84 
ВЛАКЪТ ЗА РАЯ
Гара. Барче. Двеста грама.
Чашата ти с липов чай.
И билбордова реклама
на залутан къмпинг „Рай“. ...
  88 
ОТ ЖИВИТЕ ПО-ЖИВ!
... какво на този свят ще ме завръща, когато си отида някой ден? –
да си нагледам бащината къща, в която друг живее вместо мен,
нощвѝте, дето втасваше си хляба, и кладенеца с вехтия чекрък,
и дворчето с мушкатото на баба – и грохналия дядов асмалък, ...
  144 
ПОСТЕЛЯ ЗА ИИСУС
Не знам какво рисувал е дъждът
с безплътните си пръсти по стъклата –
видях, че ме очаква дълъг път
през пропасти от суети и вятър. ...
  89 
КРЯСЪК
„ И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.
Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат."
Лука, [19:39, 19:40]
Дъждовете пуснаха бради. ...
  88 
ЕДИН ПАУЛУ КОЕЛЮ В СОФИЯ
... като беден роднина от село,
спрял в града да си купи кибрит,
ти пристанах във София смело! –
пълен селю във профил на вид, ...
  126 
ВЯТЪРЧЕ НА ХЪЛМА МЕ ПОГАЛИ
... ледена, сланата взе да пари,
горският поток да рохолѝ,
гарван грачи в борови върхари,
птиче пее в сънните ели, ...
  135 
СЯНКАТА НА БОГА
Да вземем даденото Божем
и да го подържим в ръка –
доколкото – и както можем
според секундната стрелка, ...
  132 
ВРЕМЕ ЗА ЛЕТЕЖ
... живея в постоянни дефицити на време, на приятелства, пари,
не скитам в листопади ветровити в бездънните си есенни гори,
мелтемът спря брадата ми да къдри, нагъна плажът дрипаво шалте,
и книгите не са ми вечер мъдри – то и бездруго кой ли ги чете? – ...
  84 
ПОРТИЕРЪТ НА РАЯ
… не знам дали реалният живот на вас не ви се чини ненормален? –
но аз се питам – пълен идиот! – защо не станах някога хамалин,
чувалите да мъкна във зори – на корабите да ги тръшкам в трюма,
и цял ден да броя торби с пари, богат като Кортес пред Монтесума, ...
  89 
РАЯТ СЕ ОТЛАГА ЗА ОТВЪД
… понеже съм наясно с участта, че този мой живот върви към края,
аз тихичко свирукам си с уста – додето кротко в смислите дълбая –
какъв съм, кой съм и какво съм бил, доде тропосвам прашните си друми,
дано не скитам пак недраг-немил – безмълвник из римуваните думи, ...
  99 
ДУМИ ЗА ОБИЧ
Не цепя дума никога надве –
и – щом я кажа, думата не чезне.
Тя вихри се в табуни ветрове
и на въже люлее ме – ...
  150 
МОЕТО СКРИШНО ЧОВЕЧЕ
... навярно аз не съм се състоял, и някой друг живял е вместо мене –
измазвал си е къщички от кал, летял е през бездънните Вселени,
жени е любил – и какви Жени! – с приятелите пийвал си е бира,
и птиците към топлите страни провождал е – щом лятото умира, ...
  94 
КОРЕН В НЕБЕТО
... щом червеят започне да гризе,
дървото е обречено да падне,
и ще се срути в твоите нозе
във някое немилостиво пладне, ...
  114 
ДЕВОЙКАТА ОТ СЕДМАТА МИ ПЕЙКА
Една девойка днеска ме хареса, поседна в миг на пейката до мен,
поиска телефона ми, адреса – и каза: – Ще ти дойда някой ден! –
и аз погладих голото си теме, прекръстих се и рекох си "Амин!",
тя отърча – три бири да ми вземе! – от стария квартален магазин, ...
  103 
БЯЛА РИЗА С ЧЕРНО ПЕТЪНЦЕ
... бяла риза с черно петънце
моята съседка подари ми,
давам ти я – вика, – от сърце,
да ти топли в идещите зими, ...
  115 
НЕБЕСЕН ДОМ
... все вярвам – в по-добрите небеса, където някой ден ще си отида,
ще ми се случват само чудеса – ще вдигна дом от ключ до керемида,
ще порастя сюрийка-две деца, ще любя най-прекрасните женици! –
и всеки ден под щедрите слънца ще пея песни с пролетните птици, ...
  122 
ПЪТУВАЩИЯТ БУКИНИСТ
Понеже четох Джойс, Камю и Кафка,
и грохнах – Конник без глава във степ,
три бири пих на гаровата лавка
и хванах влака – бързия! – към теб. ...
  91 
КЕСТЕНЧЕ ЗА СПОМЕН
... скърца под мелтема вълноломът – и върху напуснатия плаж
гларусът пикира, все по-тромав – образец за кофти пилотаж,
и – нали сме звездни катунари! – и нагарча земният ни пай,
с глутница подпухнали клошари си делим пакет малборо лайт, ...
  88 
СЪСЕДКАТА ОТ ТРЕТИЯ ЕТАЖ
Дали защото нямаше деца,
или мъжът ѝ нейде бе избягал,
понякога ми пържеше яйца
и винце ми наливаше – малага. ...
  263 
СПОМЕН ЗА ДЯДО СТАНКО
... през девет – зад десетите баири, във къщата завръщам се по мрак,
а VEF-чето на дядо все тъй свири, забравено в прегрелия контакт,
завесите жълтеят – все тъй вехти, и вредом виснат ленти за мухи,
и сякаш чувам – дядо сурка чехли през дворчето със цветните лехи, ...
  95 
МОРЗОВАТА АЗБУКА НА ЛЮБОВТА
... какво ти шепне кестенчето, дето ти тупна върху мокрия асфалт,
навярно ти припомни за момчето, което спря го с топлия си алт? –
здравей, и как се радвам да се видим, светът не е чак толкова широк,
и в уличката „Стефан Богориди” край двама ви със обич слезе Бог, ...
  110 
ПРОДАЖБА
... ужасно е – да имаш покрив,
пък да си нямаш роден дом,
дъждът бездомен да те мокри –
псе пред квартален гастроном, ...
  98 
ВЛАКЪТ НА РАЗДЯЛАТА
Есен. Варненската гара.
Влак на седми коловоз.
Предпоследната цигара.
И в очите – ням въпрос. ...
  129 
ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАК НА БЪЛГАРИЯ
Роден съм сякаш че на ЖП-гара –
на пътищата ро̀ден брат близнак.
И през воня на дзифт, мъгла и сяра
клатушкам се в последния си влак. ...
  160 
ЛИНЕЙКА ЗА ИЗДЪХНАЛОТО ЛЯТО
... небето просна своя сур саван,
надяна листопадът жълта грейка,
а вятърът – надрусан наркоман,
се развилня на кривата ми пейка, ...
  102 
АВТОПОРТРЕТ С ОГЛЕДАЛО
Нали съм надарен с прекрасно тяло,
макар че във главата съм фенер,
най-сетне се видях във огледало! –
по моите пропорции и размер. ...
  110 
ЖЕНАТА, КОЯТО ЦЕЛУНАХ ПО ЗАЛЕЗ
Бог ме създаде луд на ишлеме –
мечта за психиатрите в Карвуна.
И с теб, като останах насаме,
те милнах и несръчно те целунах. ...
  333 
ДУШАТА МИ СЕ УЧИ ДА ЧЕТЕ
Учителю! – в хитоните на Бога,
дай, Боже, да си жив и след стоте! –
да бъде ден, във който пак ще мога
пред школските врата да съм дете. ...
  130 
УЖАСЕН АВТОПОРТРЕТ
Без пукната стотинка в своя джоб,
тъй и до днес не свързах двата края,
живея цял живот на автостоп! –
към Ада ли? – не знам, – или към Рая? – ...
  120 
СТОПАНИНЪТ ЗАМИНА ЗА АМЕРИКА
„И аз съм сам стопанинът на къщата...”
Атанас Далчев
... вратите са заключени отдавна,
навярно още в миналия век – ...
  140 
Предложения
: ??:??