Валери_Станков

1,8 резултата

Нима?

Доде живеем в гъстата мъгла, в която Господ тъй не ни целуна,
нима захвърли старата лула? – огнивото, пунгията с тютюна,
нима във гардероба си ската и сетната си вехта бяла риза? –
и зачерта с най-тежката черта живота, който тихо се изниза,
нима заряза летните кънки? – и светлите девойчици из парка, ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
362 3 3

Клоунът

... когато и последното листо се смъкне от печалните дървета,
и циркът, сгънал гнило шапито, отпраши зад деветите дерета,
и публиката сяда у дома пред тъпия – до ужас! – телевизор,
нагъва лук и реже саздърма, разцъква в Twoo или се кефи в Blizoo,
мелтемите морето чорлят с яд, и то реве – Чудовището ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
335 2

Душа

... невям да ми докаже, че е жива, и че върти секундната стрелка,
душата ми понявга си почива на пейката ми – с биричка в ръка,
направо покрай мене мързелува! – а римите ги пише някой друг,
и аз, нали говорят, че съм улав, ѝ казвам: – Айде, чупката от тук! –
но тя е упорита! – тя не иска без мен да ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
298 1 2

Стадото на слепите пастири

От хиляди лета пастири слепи
са ни повели някъде нагоре,
където ни очакват сухи репеи,
изтръгнати от ветрищата корени,
където подир дъжд едва покълва ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
1.7K 5 8

Автопортрет със светкавици

Защото свикнах да рисувам с въглени изнервената си глава
под дрезгавия блясък на светкавици,
сега се разпродавам на автопортрети –
портретче тук, портретче там.
Поетче тук. ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
506 6 8

Ода за моето мишле

... в утрото на светла ера нещо пишех си в тефтера
и – не щеш ли! – от килера мишчица се появи,
каза ми: – Здравей! Отдавна все те гледам, без да шавна,
но със стихчетата, явно, ще умреш от глад, уви!
От дивана ми изцърка: – Спря да ходиш и на църква! ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
388 2 5

Молитва за България

... Родината, която си поисках – да ми я прати Бог, не пожела –
надянали бермуди, бяла ризка, момчетата да вихрят хвърчила,
момиченцата, опнали бял ластик, да пеят кротко: – Ема-еса-са!
И новините да не са ужасни! – да ме събуждат сутрин в пет часа́.
И майчиците с бебешки колички да кърмят в парка с ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
524 3 1

Случайно на гара Варна

Този град ни събра и ни пъхна в бюфета на гарата.
Ти – изпуснала влака, а аз – без пари и подслон.
Но да тръгваме, мила!... Защото съм сърбал попарата
на ченгето, което се шляе по втори перон.
Да преминем шпалира на врабците, във парка замръзнали. ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия » Любовна
920 1 4

Архангелова задушница

Сякаш мъртвите шепнат – сипе вятърът сухи листа.
И душата ми сякаш от голите клони ти кима.
Прекоси листопада – и влез подир мен в есента.
И не питай какво те очаква във моята зима.
То е тихо и кротко като сняг, през нощта навалял. ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
1.3K 4 9

Моята гола Истина

... навярно съм едно ужасно ретро и отстрани изглеждам идиот,
не вярвам вече в бъдещето светло, което чака моят мил народ! –
щом шепичка продажни депутати го карат – и го водят за носа,
и всеки гледа как да го изклати! – е, няма как да вяврам в чудеса?
снаряди и куршуми за Украйна, и орди бежанци въ ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
556 4 2

Къщата на "Стефан Богориди"

... къщата, която онзи ден
някакъв си бизнесмен я купи,
беше с век по-стара и от мен,
с две стайчѐта – мънички хралупи,
оцеляла в не един пожар, ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
412 7 7

С 'est la vie

... мислителят във мен се противи – не знам защо отказва да приеме,
ведно със постулата „С 'est la vie”, и глупостта, че всичко е до време,
че всичко свършва в края на града – и по-нататък нищо друго няма,
и чезнем – пясък, шепица вода! – в което няма мистика, ни драма,
отказвам да повярвам, че смър ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
322 5 2

Държавата на мъртвите поети

В държавата на мъртвите поети
се влиза със цветя, с камбанен звън.
Без входни такси, пропуски, рушвети,
без мурафети – просто като в сън.
Камбаната ми бие твърде рано – ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
720 6 9

Химн на българските депутати

... над смълчаните полета вият орди гладни псета,
а ония – в парламента, пият чай от мента.
Кой от кой са по-красиви, и ни трампят смет за сливи,
а под тях цял ден народа пие гола во́да.
Тях ги возят в "Мерцедес"-и, спят под тюлени завеси, ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
792 4 6

Троха Божествен хляб

... дали защото дишам много леко
и ходя все по праведния друм,
живея си – без пукоти, без екот –
и никога не вдигам лишен шум.
И всуе думи нивга не приказвам. ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
447 4 6

Душата ми се учи да върви

... щом тръгна в прегорелите треви да си проводя залеза на хълма,
душата ми се учи да върви, и – цяла! – с проста радост се изпълва,
че слънчицето беше днес добро – и сумракът драперии му стелва,
над мен ще сипне звездното сребро небето от бездънната си делва,
не знам успях ли в миналия ден със всек ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
2.2K 11 11

Днес за 5 минути бяхме хора

... старичкото, болно вече, псе падна – и умря на булеварда,
и гърбът му спря да се тресе, и край него спря да диша Варна,
пъплещите в Нищото коли стихнаха – железни кавалкади,
две Айшета кацнаха с метли, и платнище някой в миг извади,
край бордюра спря един бакшиш и свали клиентите с багажа, ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
331 3 3

Вятърът

... връхлетя убийствено внезапен,
хвърли се – от тръс във кариер,
ви, скимтя – и сетне взе да хапе –
пуснат стафордширски териер,
мъкна, дръгна, тръгна, сече, скуба, ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
1.1K 4 4

Неделята на Авраам и Сара

Добре – някой ден ще ти дойда и ще ти се предам! –
на цялата Божия азбука ще ти се разстеля.
Както древната бяла брада на татко Авраам,
ще ти се дам да ме имаш на моминска си постеля.
Ще съм слънчице, вятър из чепкани сури мъгли, ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
382 3 7

Старата дядова къща

Защо не мога с маслени бои
да нарисувам къщата на село,
как баба ми козичката дои,
завързала косичника на чело,
а дядо върху килнатия пруст ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
431 2 10

Кой е този Човек

... навярно бил е тежък самотяга,
щом е нахълтал точно в моя дом –
подпрял си е тоягата на прага,
от хляба ми е хапнал мълчешком.
Изпил ми е последните три бири. ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
395 5 6

Как си, готин?

Завлачиха се есенните дни, изпра морето летните ми ризи.
И чирозът в мъглата ми изгни на низи под изгнилите корнизи.
Затътри се и дрипавият дъжд – клошар, надянал гумени галоши.
Мелтемите из плажния камъш се юрнаха – на орда от сархоши.
Псе жалостиво в парка заскимтя, подви куйрук и някъде изчезна. ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
1.1K 8 8

Един зъб по-малко

Изглежда, зъб се кани да ми пада.
И цяла нощ ужасно ме боля.
Преспах в деветата маза на Ада! –
така далеч от Райските поля.
Пих аналгин – и с клечка го човърках. ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
512 3 13

Негово Величество Човекът

... Човечество, кога ще разбереш, че този свят без обич си погива? –
че даже в храма да запалиш свещ, пред Бога тя е толкова лъжлива,
под седем милиарда слънчица! – се питам аз? – и отговор не зная! –
не сме ли всички слънчеви деца? Защо ли Бог прокуди ни от Рая?
Нима за низ от смърти и войни мъжът ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
2.2K 15 14

Детето на прочетените книги

... не станах учен с умните глави, растях из Чичо-Томови колиби,
пях със щурчето в летните треви или хвърчах с летящите си риби,
търчах през индианските гори – и тихичко заспивах с Ран Босилек,
сънувах Малки принцове в зори и Киплинг с едногърбите камили,
из прериите заедно с Майн Рид преследвах хер ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
901 10 15

Балада за обрания бостан

Не знам къде отива този свят.
Не знам дали и краят му е близко.
Живея ли? Живея като в Ад,
от който няма мърдане – и изход.
И питам като луд по цели дни ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
1.3K 14 17

Игличката на Мама

Сякаш в някой минал мой живот
съм живял в хамачето на паяк,
щом сега извезвам с бавен бод
всяка своя римичка – до края,
мама тъй – на ленено платно, ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия » Оди и поеми
1.5K 15 12

Прашинка от Божественото слово

... в дълбоките пролуки на Всемира
все ще се найде място и за мен –
да туря вечер халбата си с бира,
да стелна върху одъра сатен,
да пална свещ – и в простата ми ниша, ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
418 6 5

Баща ми вари ракия

Баща ми си вари ракия. Сам.
Хабер си няма даже за акциза.
Последната си риза ще му дам! –
ракията му сладко-сладко влиза.
Възнася ме в такива небеса, ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия » Оди и поеми
1.6K 6 11

Беше ден неделя

... есента се шмугна през боаза,
лятото избяга през глава,
и съседът цял ден вчера ряза
два кубика свлечени дърва,
тук-таме коминче взе да пафка, ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
529 6 7

Така живея, тате

... дали защото тръгна моят ден и си потъна в залеза карминен,
баща ми се надвеси върху мен и тихо ме попита: – Как си, сине? –
смален под чорлавите небеса, към мен слетяха бащините думи,
събрани в мъдра капчица роса, мълчана сякаш от Мевляна Руми,
и аз душа протегнах на Възбог, и тихо промълвих – д ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
2.9K 25 28

Писмо от един Валери

... с какво ще ме запомни този свят, ако случайно утре си отида? –
не станах ни известен, ни богат, сях жито, жънах щир и паламида,
от съмнало до тъмнало ви пях – и сричах невъзможните си рими,
и при това с volume-то на max, солист в капела Фейсбук-херувими,
презрял навеки фалша да съм пръв, осъмвах ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
1.3K 7 10

Хляб за братя

... не знам какво ще стори сиромаха,
замръкне ли върху парчето хляб? –
дали ще се прекръсти с радост плаха,
че Бог го е споходил – сам и слаб,
дали ще натроши на някой гълъб ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
2.4K 22 19

Когато Мъж се връща при Жена

... торбето с хляб провесил на тояга, надянал си последното сетре,
преди да тръгна, милнах те на прага, Жена с прекрасна блузка на каре,
в полите ти – изящни кринолини! – се вихрех сякаш в утринна роса,
и – тръгнал вдън зениците ти сини, потъвах вдън бездънни небеса,
дали във Варна, в Рим, или във В ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
562 7 8

Писмо от манастирския идиот

Немилостиво, слънцето пече.
А аз седя и бая си на гнидите.
И – тежка като есенно врабче –
лети ми мисълта през керемидите.
Игуменът със мен не е тъй строг. ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
1.1K 10 14

Есен на село

... дувари с вкопчени бръшляни, егреци с ялови кози,
със мокри от дъжда сукмани по хълма есента пълзи,
седя под кривите си круши – и в сумрачната мърчина
селцето – стихнало, се гуши в две педи ледена слана,
ни кончето пръхти във дама, в зори – със третия петел, ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
572 9 7

Моята молитва

... дано ме чуе нявга моят Бог, че искам да живея с блага Обич,
и да не бъде този свят жесток – и ние вечно в него да сме роби,
навред да свършат гнусните войни и хорицата нека са щастливи,
и всяка живинка да съхрани – и пази – свято! – краткото си CV,
нали сме всинца Божии деца, защо да гинем в зло ...
Валери_Станков (Валери Станков)
Валери_Станков
Поезия
2.3K 13 20