Валери_Станков (Валери Станков) - Произведения

Речник на малките неща

РЕЧНИК НА МАЛКИТЕ НЕЩА
... обичам малките неща,
с които този свят е вечен –
да се събудя сутринта
и тихо да заспивам вечер, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-01-08T17:54:25+02:00 373 3 2

Дванайсет колелца от дим

ДВАНАЙСЕТ КОЛЕЛЦА ОТ ДИМ
Аз вярвам,
че ще ми се случат
и няколко добри неща –
най-сетне тъпата ми участ ...

Валери_Станков

Поезия

2025-01-08T09:47:45+02:00 317 1 2

Един художник си отива

ЕДИН ХУДОЖНИК СИ ОТИВА
... разсъмването предстои, а ти си вече адски буден,
но розовите ти бои изсъхнаха – в безброй заблуди,
низ от химери преживя, стишил надеждата си жива,
и татък снежните нивя примъкваш си на гръб статива, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-01-07T07:24:51+02:00 403 2 2

Жените си говорят за Мъже

ЖЕНИТЕ СИ ГОВОРЯТ ЗА МЪЖЕ
… когато си говорят за мъже, жените стават толкова красиви! –
и – стиснал две яйца на Фаберже, край дях допивам сокчето си киви,
наливам си и водчица „Smirnoff“, потънал във мълчание Христово,
аз просто онемявам от Любов! – захласнат от красивото им слово, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-01-06T17:45:16+02:00 362

Наръчник по табла за шампиони

НАРЪЧНИК ПО ТАБЛА ЗА ШАМПИОНИ
Защото хвърлях цял живот калъч,
а зарчето се шмугна под килима,
и мен ще ме прониже слънчев лъч,
а после вече няма да ме има. ...

Валери_Станков

Поезия

2025-01-06T10:34:10+02:00 317 3 1

Богоявление '2025

БОГОЯВЛЕНИЕ '2025
... през портите със Райския обков пристъпва Бог по своята пътечка,
при нас навярно слиза – за Любов! – и нека тя за всеки бъде вечна –
за старчето с душица на дете, потънало с бастунчето си в храма,
за паячето – взело да плете за сън хамаче! – в стаята на мама, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-01-06T07:18:16+02:00 341 5 3

За миг съм върху въжения мост

ЗА МИГ СЪМ ВЪРХУ ВЪЖЕНИЯ МОСТ
Ще постоя на въжения мост.
Ще гледам как реката си отива.
Спокоен съм. На този свят съм гост,
изпил до дъно чашата горчива. ...

Валери_Станков

Поезия

2025-01-05T08:34:16+02:00 318 2 1

Боже, в Рая имаш ли компютри?

БОЖЕ, В РАЯ ИМАШ ЛИ КОМПЮТРИ?
… за едничко само си мечтая – по е просто от парче бял хляб –
този свят да бъде топла стая със диванче, печка, стар долап,
с котенце, заспало на миндера – да преде уюта с две уши,
мъките, в които бяхме вчера, Бог в душите наши да стиши! ...

Валери_Станков

Поезия

2025-01-04T18:15:34+02:00 337 1 1

Таванска рапсодия

ТАВАНСКА РАПСОДИЯ
... таванчето, в което си живея,
и трупам в рими своя трудов стаж,
на сто и девет метра е от кея –
пак толкова – до варненския плаж, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-01-04T08:24:50+02:00 324 4 3

Прашинки от Вълшебния килим

ПРАШИНКИ ОТ ВЪЛШЕБНИЯ КИЛИМ
… нали съм по рождение скиталец, бая с това натрупах трудов стаж,
на пясъка ви пиша с показалец: – Добре дошли на варненския плаж!
Да седнем под обърнатите лодки? Лула каба тютюн да изкадим?
Доде мълчим – замислени и кротки, от нас животът литва яко дим. ...

Валери_Станков

Поезия

2025-01-03T11:35:16+02:00 302 2 2

Внезапният Мъж

ВНЕЗАПНИЯТ МЪЖ
... бос – по лунната пътека, цял живот вървя към теб,
искам гривата ти мека да развихря! – вятър в степ,
твоите прекрасни рокли! – вейнал пак нашир и длъж,
във прегръдките ти кротки да съм твой внезапен мъж, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2025-01-02T20:44:56+02:00 385 5 1

Нощ на Варненския плаж

НОЩ НА ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... бях се смъкнал на Гезмето за следобеден алай,
и, погледнат общо взето, сякаш бях в домашен Рай,
Варна дремеше, и – мокър, лъсна кметският паваж,
а във барчето Джо Кокър трупаше пресипнал стаж, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-01-02T15:56:53+02:00 302 3 3

Писма в небето

ПИСМА В НЕБЕТО
... нали сме всинца Божии деца, и дишаме тъй праведно и просто –
аз всяка сутрин пиша писъмца и пращам ги по птиците на Господ,
Той сигурно в небесния килер? – със ластиче ги връзва и ги трупа,
пък аз го викам – с хлебеца ми чер да хапнем от любимата ми супа, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-01-02T07:18:14+02:00 305 3 2

Молитва по никое време

МОЛИТВА ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
Аз съм минал човек – и дълбоко е моето минало,
всяка негова страница вече хиляден път я чета.
Прекосявам света, а пред мене е Времето – зинало
да ме глътне в бездънните свои, беззъби уста. ...

Валери_Станков

Поезия

2025-01-01T08:38:30+02:00 315 4 2

Автопортрет със снежинка

АВТОПОРТРЕТ СЪС СНЕЖИНКА
... вятър скита на кокили в заснежените нивя –
тръни и валма бодили с бяс в корията отвя,
слънчицето се нагрочи – сури като дим в кюмбе,
облаците тежки плочи мъкнат в ниското небе, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-31T11:37:47+02:00 290 2 2

Две водки "Smirnoff"

ДВЕ ВОДКИ „SMIRNOFF“
… за мен навярно мислиш, че съм луд,
че абсолютно станал съм излишен? –
по цяла нощ разлиствам вестник „Труд“,
но нито ред за тебе той не пише, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-12-31T09:08:47+02:00 333 3 3

Автопортрет с мушкато

АВТОПОРТРЕТ С МУШКАТО
... понякога съм толкова раним, че сигурно приличам на мушкато,
на изфирясал в облаците дим, на залез – разпилял кервани злато,
на малкото синигерче в ръжта, което – ужким, пее? – а писука,
и на момче, прескочило плета, наместо да премине комшулука, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-30T17:44:57+02:00 329 4 3

Нощен мъж

НОЩЕН МЪЖ
Циганското лято си офейка.
Сякаш че потъна вдън гори.
Мракът просна дрипава жалейка.
И Луната в облака се скри. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-30T10:11:12+02:00 365 3 4

Романс за нощна Варна

РОМАНС ЗА НОЩНА ВАРНА
... вместо да върви на село, там да копа с пот на чело,
в Шишковата ми градинка наркоманът спинка.
Хищни нощни невестулки – дебнат градските патрулки,
джендър в рокля със дантела зъзне пред хотела. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-29T12:11:47+02:00 290 3 3

Додето през света се ветролея

ДОДЕТО ПРЕЗ СВЕТА СЕ ВЕТРОЛЕЯ
… аз сякаш съм се проснал по очи във храма, който съградих от рими,
и Бог над мен загадъчно мълчи, доде Го моля: – Боже, помогни ми?
Поне за миг ми протегни ръка? – да стана! – и да Ти вървя по Пътя.
Да плискам всяка Твоя светлинка! – и нищо моя взор да не помътя! ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-28T16:26:50+02:00 347 2 1

Предизвикан отговор

ПРЕДИЗВИКАН ОТГОВОР
... твърде късно ми е вече да променям своя стил,
и съм демоде човече – в ямб, хорей, или в дактил,
виж, сегиз-тогиз ги мешам амфибрахий с анапест,
и тогава ставам смешен, плача – тъжен и злочест, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-28T09:27:10+02:00 331 3 2

Сънувам те в светулкови коруби

СЪНУВАМ ТЕ В СВЕТУЛКОВИ КОРУБИ
... снегът ще запечата до април
пропуканите мои керемиди,
ще си изчезна – тъй недраг-немил,
без никаква надежда да се видим, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-27T18:15:28+02:00 286 2 2

Супа за Бога

СУПА ЗА БОГА
... хем Дядо Коледа дойде,
хем край на Коледните пости! –
сварих си супичка с фиде
от пилешко филе – без кости, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-27T08:49:42+02:00 379 4 2

Анализ на залязващото слънце

АНАЛИЗ НА ЗАЛЯЗВАЩОТО СЛЪНЦЕ
... не ме е еня въобще
какво ще стане по-нататък –
светът дали ще разчете
от мен словесен отпечатък, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-25T14:34:42+02:00 330 3 3

Аз дойдох, за да бъдеш Мария!

АЗ ДОЙДОХ, ЗА ДА БЪДЕШ МАРИЯ!
Извини ме, че се сгромолясвам –
вихър в топла купа със сено,
в тази Коледна нощ си прекрасна! –
не една! – три Марии в едно, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-12-25T10:42:37+02:00 390 4 5

Бяло котенце с черни уши

БЯЛО КОТЕНЦЕ С ЧЕРНИ УШИ
... бяло котенце с черни уши,
може би зажадняло за ласка,
приближи ме – и се престраши! –
в миг ръката ми благо одраска. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-24T18:38:49+02:00 379 7 5

Игуменът на Рая

ИГУМЕНЪТ НА РАЯ
… някога, когато бях по-млад, по-красив – и някак си по-умен,
вярвах в Божията благодат – в някой манастир да съм игумен,
щом пропеят Третите петли, да отварям портите на храма! –
да ви срещам със добре дошли! – пък и друга радост да си нямам, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-24T10:28:27+02:00 308 2 3

Благослов

БЛАГОСЛОВ
… каквото ми е дадено от Бога, със него си живея цял живот –
торба със рими мъкна в изнемога – и сигурно изглеждам идиот?
Във всичките възможни психиатрии ме вписаха в графата „Много луд!“
А аз в кълбо надежди необятни търкалям се във бездни черен студ. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-23T10:42:36+02:00 365 4 3

Прибирам се във своята душа

ПРИБИРАМ СЕ ВЪВ СВОЯТА ДУША
… Природата започна да злобее – суграшица и преспи тежък сняг –
и вятър вие – все по-ненадеен, нехранимайко зъл! – немил-недраг,
зад облаците слънцето се сгуши, харман мъглата просна – сур солей,
и няма кой под кривите ми круши да ми рече поне едно: – Здравей! ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-22T11:01:09+02:00 336 3 1

Изречено във виртуала

ИЗРЕЧЕНО ВЪВ ВИРТУАЛА
Нима живея в свят на глухонеми?
Кому да кажа тихичко: – Здравей!
По улиците бродят джи-ес-еми! –
вторачени във своя тъп дисплей. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-21T22:55:51+02:00 395 3 4

Дюшеш за дядо Валери

ДЮШЕШ ЗА ДЯДО ВАЛЕРИ
... все по-често напоследък се усещам адски стар,
вече не звъни съседът, не излизам на пазар,
в пощенската ми кутия паяк примки си плете,
бира спрях дори да пия със картофките соте, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-21T12:26:32+02:00 336 2 1

Детински спомен

ДЕТИНСКИ СПОМЕН
… не знам що значи думата омраза, пред никого не рекох сквернослов –
когато бях момче, баща ми каза: – Светът е, сине, място за Любов!
Донади сетне: – Искам те добричък! Такъв да те запомни този свят.
Така я карам, тате – светъл птичък! И – ей ме! – вече старец белобрад. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-20T09:24:00+02:00 346 4 4

Молитва за бялото облаче

МОЛИТВА ЗА БЯЛОТО ОБЛАЧЕ
... живея в бяло облаче, което по цял ден обикаля над света,
понякога се спира над морето или хвърчи над летните жита,
на неговото светло ръбче сядам и гледам отминаващия свят,
туй облаче с душица белобрада на мене ми е повече от брат, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-19T11:29:21+02:00 298 3 2

Снопче Светлина

СНОПЧЕ СВЕТЛИНА
… аз благославям всеки земен миг, във който Бог ми даде да живея –
посрещам всеки изгрев с „Чик-чирик!“ – или си грача с чайките на кея,
тропосвам по напуснатия плаж – побратим на безсънните мелтеми,
със тях натрупах доста трудов стаж – да пишем оди, стихчета, поеми, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-19T06:38:19+02:00 282 4 4

Котарачето ми Рони

КОТАРАЧЕТО МИ РОНИ
... котарачето ми Рони все опашката си гони,
вместо да лови мишлета, пак в долапа шета.
И от вехтите фотьойли все ме пита: – Няма кой ли
да ми купи стек с гранули? Бягай бързо, чу ли! ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-18T13:10:38+02:00 310 2 2

Българското стадо

БЪЛГАРСКОТО СТАДО
… да бяха ми открили овча чума – или пък нещо друго! – кво да е,
пък аз съм жив и си вървя по друма след втора проба във Монпелие,
а в моя чест копаят два-три трапа – със кеф във Велинградската мера! –
и кметът вчера даже метна капа! – от радост, че във трапа ще умра, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-17T07:54:13+02:00 325 2 5

Аз снощи посадих една липа

АЗ СНОЩИ ПОСАДИХ ЕДНА ЛИПА
… когато си затръгвам от света, ще литна с ококорени зеници –
и Словото на Бога ще чета – че ние сме ята нетрайни птици,
че сме дошли на този свят за миг и в този миг, за всекиго последен,
след късичкия наш родилен вик си хълтаме във мрака непрогледен, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-16T16:29:47+02:00 299 4 3

Черна котка на белия сняг

ЧЕРНА КОТКА НА БЕЛИЯ СНЯГ
... черен котарак на двора под вихрулка дрипав сняг,
свил опашка край стобора, кротко мърда бял мустак,
пръстите ми щом подуши, ме погледна с поглед мек,
здрасти – каза, аз съм Шуши, ти си много мой човек, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-16T08:21:38+02:00 272 2 1

Когато вече няма да ме има

КОГАТО ВЕЧЕ НЯМА ДА МЕ ИМА
Не съм бедняк. Но и не съм богат.
Живея с туй, което Бог ми даде –
две риби – и коричка чер комат,
и не оставих никой братец гладен. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-15T19:31:46+02:00 313 3 1

Разгонената кучка на Всемира

РАЗГОНЕНАТА КУЧКА НА ВСЕМИРА
Дали защото Поезията
е разгонената кучка на Всемира,
дали защото вековечната й пещера
поетите за крамоли ...

Валери_Станков

Поезия

2024-12-15T09:38:36+02:00 311 2 2