Валери_Станков (Валери Станков) - Произведения

Мама си говори с телевизора

МАМА СИ ГОВОРИ С ТЕЛЕВИЗОРА
Мама си говори с телевизора.
Вчерашните вестници чете.
Ако ръсне копър върху чироза,
хапвам си като добро дете. ...

Валери_Станков

Поезия

2025-05-14T11:27:25+03:00 283 4 3

Бог си нарами пътната тояга

БОГ СИ НАРАМИ ПЪТНАТА ТОЯГА
... три крадени талиги със злата върху баира залезът изсипа,
доде молитвата си дочета, и мракът взе да дърпа черна дрипа,
добър бе Господ в този Божи ден, запали ми свещицата във храма,
парчето хляб го сподели със мен, а двете риби ги приготви мама, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-05-13T11:36:48+03:00 335 3 5

Дяволска песен

ДЯВОЛСКА ПЕСЕН
Късно е вече за нови любови,
старите още не съм доживял,
късах вериги и брачни окови –
сякаш животът ми бе карнавал, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-05-12T11:46:23+03:00 304 4 4

Прощални рими

ПРОЩАЛНИ РИМИ
... навярно аз съм австралопитек, дошъл на този свят от други ери,
и тати – със моливче "Б-2" мек, записал е в кръщелното "Валерий",
а мама върху топлата си гръд е гушнала телцето ми – да сукна,
със нейното млекце за кой ли път изписвам тихо главната си буква, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-05-11T09:08:45+03:00 315 3 3

Най-лудите Поети

НАЙ-ЛУДИТЕ ПОЕТИ
… ще трябва някой ден да посетя във кабинета личния си лекар
с бутилка водка – и с букет цветя, изписани по здравната пътека,
да го попитам: – Докторе, защо, досущ като листо от листопада –
уж с кръвното съм вечно сто на сто, а самолетът почна да ми пада? ...

Валери_Станков

Поезия

2025-05-10T17:40:07+03:00 279 2 4

Родилното на Светлината

РОДИЛНОТО НА СВЕТЛИНАТА
... дали е стон, или е вик? – животът върху стих ме сведе –
записвам всеки следващ миг с надежда – да не е последен,
да се събуждам сутрин чист! – и връз световния мравуняк
над моя смачкан празен лист да изкадим лула тютюнец, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-05-09T18:41:52+03:00 262 1 3

Крахът на мечтите

КРАХЪТ НА МЕЧТИТЕ
... отказах се да вярвам в чудеса, зачеркнах ги и в моя римен речник –
че утре всички хорица ще са щастливи, ще се будят по-човечни,
че най-подир държавата ще спре да ни будалка – пет милиона роби,
и аз ще пея цял ден с горно "Ре", че този свят създаде Бог за обич, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-05-09T13:33:05+03:00 292 3 2

Лъжовница

ЛЪЖОВНИЦА
... така и не разбрах кога от мене Младостта си тръгна –
красива пролетна дъга, луна, търкулнала се – кръгла,
летящи слънчеви петна в чашлето с водка от меласа,
вечерен шепот на Жена в шезлонг на моята тераса, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-05-08T20:22:24+03:00 270 2 2

Едно забравено дете

ЕДНО ЗАБРАВЕНО ДЕТЕ
... след веселата детска глъч нахълтах в Морската градина,
внезапно като слънчев лъч през мене споменче премина! –
уж, старец, тръгнал към стоте, изкретал своите два века,
видях се пак – добро дете! – развяло ризката си лека, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-05-08T08:00:34+03:00 291 3 1

Болка от Любов

БОЛКА ОТ ЛЮБОВ
... да си Жена край толкова мъже, е просто повод Господ да те милне –
а аз – нали съм дърто неглиже – несръчните ми длани са безсилни,
протягам към косите ти ръка с надеждата – за миг да те докосна,
"Обичам те!" – готов съм да река, не зная друга думичка по-проста, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2025-05-07T17:15:31+03:00 317 2 1

Благодаря ти, Боже, че живях!

БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, ЧЕ ЖИВЯХ!
... благодаря ти, Господи, че бях за миг един на този свят със Тебе,
че пих и пях, и плаках, и се смях, и в храма ничком падах за молебен,
че ни за миг не Ти изневерих – бях чист към Теб във всякоя молитва,
че всеки ден душата ми на стих – една красива Райска птица, литва! ...

Валери_Станков

Поезия

2025-05-07T07:39:03+03:00 321 3 1

Ти си моята бавна река

ТИ СИ МОЯТА БАВНА РЕКА
Аз те мисля – широка и бавна река
с брегове, подкосени от бързеи.
Аз те виждам – мълвиш ме из своите дънни навеи.
Ако спра и замахна върбалаците ти да отсека, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2025-05-06T09:20:57+03:00 292 1 1

Храм за обич

ХРАМ ЗА ОБИЧ
... не знам какво да сторя за света, че да се буди малко по-добричък? –
ще взема приказки да му чета – и песни да му пея! – светъл птичък,
да го събуждам рано призори с чай от липа, от мащерка – и риган,
да спре да мисли само за пари! – каквото Бог е дал, това му стига, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-05-05T19:54:09+03:00 273 3 1

С 200 километра в час

С 200 КИЛОМЕТРА В ЧАС
... по острия завой към старостта
засилих си жигулито на двеста –
и – ето, че пред мен се очерта
невидима за никого фиеста! ...

Валери_Станков

Поезия

2025-05-03T19:20:03+03:00 267 3 1

Да си Поет на този свят, е ужас

ДА СИ ПОЕТ НА ТОЗИ СВЯТ, Е УЖАС
Случайно съм дошъл на този свят.
Случайно някой ден ще си отида.
Приемах всеки жив човек за брат.
Не сещах завист, злоба, ни обида. ...

Валери_Станков

Поезия

2025-05-02T18:47:02+03:00 301 3 2

Осъден на Любов

ОСЪДЕН НА ЛЮБОВ
За мене Господ е предвидил всичко,
когато ме е викнал на света.
Сега съм застаряващ, смешен чичко.
Бях мил съпруг, благ дядо и баща. ...

Валери_Станков

Поезия

2025-05-02T07:49:16+03:00 347 3 3

Между Ад и Рай

МЕЖДУ АД И РАЙ
... не мога вече сам да се позная, какво се случва с мен, дори не знам? –
със левия си крак съм вече в Рая! – със десния все още съм отсам,
побратим съм със ангелите бели – и пеем си със тях във смесен хор,
в гарсониера – в Райските панели, ме пъхна Господ Бог като в затвор, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-05-01T08:55:54+03:00 292 1 3

Песен за моето момиче

ПЕСЕН ЗА МОЕТО МОМИЧЕ
... сънувам вечер роклите ти кротки и шнолата във твоите коси,
в зениците ти двете диви котки! – и Бог пожари в моя сън гаси,
и глезените – с леките сандалки, и блузката ти, опнала платна! –
мъжете сме понякога тъй жалки! – когато видим хубава Жена, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2025-04-30T12:42:26+03:00 329 4 1

Нотариално заверено завещание

НОТАРИАЛНО ЗАВЕРЕНО ЗАВЕЩАНИЕ
... тъй както всеки жив Човек все някога потъва в мрака,
живея – дишам втори век! – но трети няма да дочакам,
ще хлътна – нейде в пустошта на Времето си отлетяло –
детенце бях, бях мъж – баща, и старче с овехтяло тяло, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-04-30T06:42:53+03:00 250 2 1

Къщата на дядо

КЪЩАТА НА ДЯДО
... на хълма с подивелите треви все още диша къщата на дядо.
И сякаш Господ тихо ми мълви: – Защо дошло си, старче белобрадо?
Нима ще къртиш старите врата и ще трошиш ръждясалата ригла?
Над спуканите грънци връз плета луната ще огъва тънка мигла. ...

Валери_Станков

Поезия

2025-04-27T22:02:23+03:00 350 5 5

Когато Господ Бог се взира в мен

КОГАТО ГОСПОД БОГ СЕ ВЗИРА В МЕН
... за мъничко дойдох на този свят – и цяла вечност няма да ме има,
Бог ме дари с небесна благодат, по-щедър от Вълшебника с килима! –
живях щастлив с прекрасни две Жени – дървото на живота си разлистих,
и свята челяд то ми съхрани! – облече в стих най-черните ми мисли, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-04-26T18:08:17+03:00 305 2 2

Сега се чудя как останах жив

СЕГА СЕ ЧУДЯ КАК ОСТАНАХ ЖИВ
... не знам с финес, със грохот или в ужас аз изживях живота си до днес –
във Храма на Поезията служа – във който кротко Бог ми каза: – Влез!
Запалих свещ – и ничком пред амвона молитвата си тиха промълвих –
и всяка дума бе за мен икона! – безмълвница във моя светъл стих. ...

Валери_Станков

Поезия

2025-04-25T23:15:51+03:00 372 5 1

Любовна гравюра от XIX век

ЛЮБОВНА ГРАВЮРА ОТ ХIХ ВЕК
Най-странното е, че сега ще ни обесят на площада.
С еленовите ни рога – за сладкия ни грях награда.
За отмъщение дори под нас и кладата ще лумне.
Сеирът, щом е без пари, събира умни и безумни. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2025-04-24T19:53:48+03:00 363 4 6

Държавата на мъртвите пилоти

ДЪРЖАВАТА НА МЪРТВИТЕ ПИЛОТИ
В държавата на мъртвите пилоти,
в която гаснат сетните ми дни,
нас за носа ни водят идиоти! –
към своите сияйни бъднини, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-04-24T08:46:50+03:00 287 3 1

Дъжд от кухата лейка

ДЪЖД ОТ КУХАТА ЛЕЙКА
Ще изляза – да чакам дъжда,
ще поседна на Седмата пейка.
И без туй слух се носи в града,
че съм само една куха лейка. ...

Валери_Станков

Поезия

2025-04-22T15:49:31+03:00 343 4 5

Пътят към Рим

ПЪТЯТ КЪМ РИМ
Франциск, щом дух реши да предаде
и спешно да зареже Ватикана,
и аз накрая – от нема й къде –
си казах – що ли Папа да не стана? ...

Валери_Станков

Поезия

2025-04-21T13:34:46+03:00 273

Поръчвайте надгробните венци

ПОРЪЧВАЙТЕ НАДГРОБНИТЕ ВЕНЦИ
... и тия, дето по-богати са,
от мене по-щастливи ли са, всъщност? –
дали в дъбрави с пролетна роса
понякога във своя сън се връщат, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-04-21T07:39:12+03:00 271 3 1

Спомен за бай Сиваюши

СПОМЕН ЗА БАЙ СИВАЮШИ
... дюкянчето край Римската стена със вечния албанец Сиваюши
навярно от Балканската война до днес не беше спирало да пуши,
с портретите над старото кюмбе на Ленин, Сталин, Тито и Гагарин,
бай Сиваюши май единствен бе във Варна със кетап за обущарин, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-04-20T09:31:26+03:00 294 2 1

Жестоко е, че няма да си моя

ЖЕСТОКО Е, ЧЕ НЯМА ДА СИ МОЯ
Едва ли някой ден ще бъдеш моя, но аз до сетен дъх ще бъда твой –
печален стопаджия на завоя! – забравен, стар лирически герой,
не знам ще спреш ли своята "Toyota", или и ти от мен ще отлетиш,
и – както често случва се в живота, ще те сънувам в залеза ми риж, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2025-04-19T09:27:17+03:00 434 10 3

Последната Жена

ПОСЛЕДНАТА ЖЕНА
... когато някой ден се съберем – ако се случи някога изобщо,
ще бъда старец, побелял съвсем, негоден за съпружеската общност,
край рокличката твоя от жарсе – и вихрите в косицата ти руса,
Алцхаймер паметта ми ще тресе и Паркинсонът яко ще ме друса, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2025-04-18T09:55:26+03:00 376 3 1

Мъжът мираж

МЪЖЪТ МИРАЖ
... понеже сръбнах 200 грама водка,
с това поне натрупах трудов стаж,
се смъкнах край морето на разходка –
да ми се радва варненския плаж, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-04-17T21:02:05+03:00 217 1 1

Навярно в мен живее някой друг

НАВЯРНО В МЕН ЖИВЕЕ НЯКОЙ ДРУГ
... отдавна във казаните с боклук изхвърлих безпогрешното си минало,
навярно в мен живял е някой друг, човече – като паметник застинало,
тогава – мислех си, светът е мой – със Антарктида, пампите и тундрите,
и с моя тъп лирически герой хвърчахме безметежно през секунди ...

Валери_Станков

Поезия

2025-04-17T10:08:20+03:00 321 4 2

Вино за моите мъртви приятели

ВИНО ЗА МОИТЕ МЪРТВИ ПРИЯТЕЛИ
... приятели, които отлетяха далеч от мен във Божия Безкрай,
намериха навярно топла стряха да делнат там солчица и кравай,
по чаша каберне да си налеят, да хвърлят табла – или бридж белот,
и още да се радват, че живея – ако това изобщо е живот! ...

Валери_Станков

Поезия

2025-04-16T12:43:18+03:00 286 7 4

Рецепта за луди

РЕЦЕПТА ЗА ЛУДИ
... забравете за мен, аз съм вашият грешен човек –
всяка моя пътека в лъжовни пространства отвежда,
моят стих си прилича със всеки фалшив банков чек,
подир който човек се изгубва в мираж от надежда, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-04-15T12:31:08+03:00 268 4 1

Един случаен минувач

ЕДИН СЛУЧАЕН МИНУВАЧ
... понякога ужасно ми се иска
да спра за миг случаен минувач –
да пийнем по едно коняче "Плиска",
да изкадим лула тютюн по здрач, ...

Валери_Станков

Поезия

2025-04-14T19:23:54+03:00 349 2 1

Една лула тютюн

ЕДНА ЛУЛА ТЮТЮН
... когато дядо тръскаше чибука,
облегнат върху кривия перваз,
се учех на прекрасната наука! –
да си кадя тютюнеца и аз. ...

Валери_Станков

Поезия

2025-04-14T08:46:49+03:00 294 5 4

Потайните извивки на Жените

ПОТАЙНИТЕ ИЗВИВКИ НА ЖЕНИТЕ
... потайните извивки на Жените,
косите им, пристегнати на кок,
като ги зърна, ставам ненаситен! –
през мен минава 200 волта ток, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2025-04-13T09:50:01+03:00 310 3 1

Вечният миг Любов

ВЕЧНИЯТ МИГ ЛЮБОВ
... отиде си – и вятърът след миг
на дипли вейна роклицата твоя,
събрал душа в един прощален вик,
със шапката ти махах на завоя, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2025-04-12T08:23:29+03:00 353 2 2

Писмо от една пеперуда

ПИСМО ОТ ЕДНА ПЕПЕРУДА
Откакто се разведохме със теб, и дните ми не са тъй вече светли,
живея като пеперуда в кеп – към Нищото летяла с километри,
не иде – нито в нощите ми сън, ни дните вече носят ми утеха,
приличам на един изкъртен пън – годините ми своето си взеха, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2025-04-11T08:50:12+03:00 288 1 2

Умиращият лебед

УМИРАЩИЯТ ЛЕБЕД
Защо не съм на тридесет и три.
Пък аз какво? На шестдесет и девет.
И се събуждам грохнал призори –
направо съм Умиращият лебед. ...

Валери_Станков

Поезия

2025-04-10T10:05:52+03:00 286 4 4