valiordanov
1 824 резултата
Здравей, Володя! Пиша ти писмо.
Не ме познаваш. Аз те обожавам.
Животът и смъртта са колело
и да те срещна много се надявам.
Днес още спорят кой те е убил, ...
  636 
Името ти празник има, мамо,
а казват, че е код към вечността.
В живота-битка, казват, че е знаме
и определя нашата съдба...
Веднъж в годината то има дата ...
  8765 
Под душа съм на моята луна
и къпя се в лъчите ù неземни.
Насладата ù топло ме заля...
Страхувам се нагоре да погледна.
Искам този миг да продължи. ...
  709 
Дъждът е сух като червено вино
и милва уморените ми мисли,
сякаш че по вените разлива
надежди и мечти кристално чисти.
Небето е притихнало до сиво ...
  524 
Разкарай се от мен, ти, мисъл блудна.
Не ми напомняй вече, че съм жив.
Дори да оцелявам ми е трудно,
а няма гладен вълк и милостив.
Валят студени, голи обещания. ...
  536 
По Коледа, знам, стават чудеса,
но чудото Борисов ни улучи.
Той майката държавна разката.
Късметът пак, уви, не ни се случи.
Чрез медиите влиза у дома. ...
  599 
Наричай ме с различни имена -
какъвто ме усещаш във момента.
Дори еленът знам, че е сърна
с рога върху главата монументни.
Усещай ме такъв, какъвто съм ...
  660 
Като орли над грешната земя
мислите кръжат и ме разглеждат.
Кълват ме с клюн, когато съгреша.
Успея ли - в очите ме поглеждат.
Изострят нокти, щом съм по ръба. ...
  581 
Небето се разкашля гръмогласно,
обидено на хорските ежби.
То с много крамоли не бе съгласно,
дори в протест реши да завали.
Сълзите му, големи и студени, ...
  560 
Коледна случка
Ето, че се случи нещо
в самия център на града,
една елха с вълшебни свещи
изгря пред старата липа. ...
  718  11 
Ти не искаш сиви дни и нощи.
Ти не искаш бяло безразличие.
В твоите мечти горещи още
тлеят и копнежи, и обичане...
Ти си като лунна фееричност, ...
  696 
Добрият старец таз година
щял да учи карате,
за да е с Бойко във комбина,
а не със РЗС.
  638 
"Сбогом" да ти кажа - днес не мога.
Очите ми се давят във сълзи.
Бушува в мен от теб разпален огън,
а мисълта, че си далеч - кърви.
Не се отдалечавай. Не, не искам. ...
  2713  10 
Боли ме, Господи, боли.
Безценното - и то загнива.
Откак министър е Веждѝ,
митът за Златен век се срива.
Културата му, Боже мой, ...
  451 
Някъде далеч
тишината ми крещи…
Чувам звездопад…
Влизам в твоите очи…
Някъде далеч ...
  499 
Вече има в парламента
много нови Екстри, Менти...
Екстра вече е купона.
С Мента почва пък сезона.
Екстремента в парламента ...
  527 
Не е от тия, дето мълчешком
фитилите на времето подпалват.
Крещи дори и в собствения дом
като сърдит, премръзнал, черен гарван.
Понякога дори е нетърпим. ...
  561 
Тя дойде с тиха стъпка, с усмивка.
Дълго чакана влезе у нас мълчешком.
На надеждата огъня, още нестихнал
анонсира я - лидер на нашия дом.
Срамежлива и кротка и съвсем непорочна, ...
  619 
Двайсет години в страната горчи от измама.
Двайсет години, заровени в тиня и кал.
Двайсет години лъчи на надеждата няма.
Двайсет години, хомот ни е черният шал.
Бялата птица от разказа, няма я още. ...
  694  11 
Удари гонгът. Никой не умря.
Съдиите се сгледаха свирепи.
За жив човек ли ще са без душа?
Нима ще ги усетят, че са слепи?
Залата неистово крещи. ...
  443 
От лимоните знам, че е кисело.
От бананите само сладни.
От мастилото, с болка изписано,
може би не горчи, а боли.
Обожавам "вкусът" на мастило. ...
  701  13 
Проклето да е миналото време,
как неусетно някак си изтече.
От мен успя то спомени да вземе,
които са достатъчно далече.
В сегашното безпаметно се скитам. ...
  531 
Да се скрия ли? Не! Ще остана.
Да се стича водата над мен.
Да измие душевната рана
като в стар, неизползван леген.
От житейското дъно да пръска. ...
  670  12 
Избирахме си новите управници
с надежда и ранени от предишните
наричани от всички ни ограбници...
Те даже не признаваха Всевишния.
След избора, народът тържествуваше. ...
  532 
Тя беше тайнствен екземпляр
за всички от квартала.
Домът бе нейният олтар.
Не пушеше цигари.
Само пиеше вода... ...
  489 
Любов във чаши няма да налея,
че в тях наливам други питиета.
За нея мога песни да запея,
а също да напиша и куплети.
За нея мога тихо да разказвам. ...
  575 
- Защо не пишеш за любов - ме питат -
а чернотата в думи ни поднасяш?
- Защото ме пронизват новините,
които всяка вечер ни показват.
- Не гледай телевизия тогава! - ...
  493 
По стълбовете само некролози.
Завоите - отрупани с цветя.
От миризма на карамфил и рози
не се усеща как вони газта.
От мраморните кръстове студее. ...
  728 
Тя не е от тези котарачки
дето стават само за играчки.
Има си характер и капризи.
В нервите ми влиза и излиза...
Спи когато всички сме на крак, ...
  640 
Днес попитах дъжда за звездите:
"Докога ще са скрити от мен?"
Той ритмично се смееше, тихо,
а смехът беше остро студен.
Локвата също попитах: ...
  509 
Съкива ли, батка, новините?
Скука. Сякаш сме в Ямайка.
Я излез им позавий сърмите,
тури взрив у някой таратайка.
Но ме дръж в течение за всичко. ...
  527 
Не те деля на две - като монети.
Не съпоставям минало със утре.
Не мисля прозаично, а в куплети.
Решенията вземам мъдро - сутрин.
Ужасно ненавиждам неизвестните, ...
  1777 
Ало... Имате грешка...
Дъщеря?... Нямам, сори!...
Не! Не съм ветеран...
Млад съм!... Да...
Я не ставайте смешен!... ...
  463 
Момчетата играха като хали,
развинтиха руснаците с игра.
Окичиха се с бронзови медали.
Днес празник е за цялата страна.
Безсънни нощи, трепет и вълнения ...
  488 
По устните ти капчица наслада
блестят подобно утринна роса.
Да ги отпия искам без пощада
под напор на вулкана на страстта.
Кръвта кипи като гореща лава. ...
  450 
Завоите отдавна крият смут
и неизвестност, дето само плаши.
В тунела хоризонтът е издут.
Страхът не шава, затова е прашен.
Скоростта се хили изтървана, ...
  535 
Когато изкача се на върха,
зад който слънцето очите скрива,
пред мен ще се разгърне хубостта
на моята България красива.
През хребетите някъде далеч ...
  496 
Те лаеха бездомно несърдити.
Гласът им се забиваше в тревата.
Блестяха им от влагата очите.
Трепереше като листо Луната.
Зъбите им, като молитви остри, ...
  395 
В зелената прегръдка на гората
ехти смехът на бягащи вълни,
които дразнят палавия вятър
в листата на гората да шуми.
Облаци се сбират по небето. ...
  452 
Когато съм проплакал, било есен.
Събота било е, като днес.
Плачът подел житейската ми песен.
Днес плача пак, за истина и чест.
Септември месец. Пети ден пореден. ...
  771  15 
Предложения
: ??:??