velikataniki

222 резултата

Защо плачеш, Татко...

Защо плачеш, Татко...
а масата, отрупана с тъга... стои!
Не ме съди, нима по-сладко
е брашното, непресято... с камъни?
Не ме кори в очите си зелени. ...
1K 8

Падане/Влюбване

Невидима сила ме тласна към тебе...
И оглупях неразумна тогаз.
В яда си проклинах и стенех,
oт oгризките трупах запас.
Набрах си букет от иглика... ...
895 11

Буря

Реката не знае... когато
потокът се влива смирено
в косите ù! Отново и отново.
Пак.
Земята дерзае… когато ...
692 7

Орис...

Орис ли беше, гладна просия?!
(-Тъмничарю, ключа ми дай.)
Празна и суха е тази килия.
Няма прозорец, нито врата.
Oтчаян зов на изгубено агне ...
1.8K 3

... равносметка...

Пораснахме и времето отмина,
преструвайки се, че сме по-добри,
а пустотата бавно ни убива,
нахлула силно в нашите души.
Изминахме половината от пътя. ...
878 5

Неродено

Майко…
Помниш ли?!...
Ехтящия до Бога смях,
как пленяваше покорно двора?!
Недоносена за този свят, ...
830 10

Интернет пиявици

„Грамотни” уж... а все пак прости,
пълзят по безжичната клавиатура.
Озверели за месо от толкоз пости,
стрелят, без да вадят от кобура.
Замразени под ядлива форма – ...
793 5

Момиче, ти си ангел...

на МОЯТА Гергана!
Момиче си ти... страшна муза.
Разпалваш (и Олимп разтресе).
С твоята усмивка като струна
разсърди гневно боговете. ...
2.1K 2

Канибал...

Човекоядецо, защо си вечно гладен -
за плът? За рими и за мисъл.
Пируваш с думите - охранен
и стихове потайни до насита.
С горчивата реалност вечер се събличаш, ...
1K

Цирк

Купих си билет за цирка на света.
Огромна арена, клоуни, животни,
батути, обръчи, въжета, все неща,
все агонии, алюзии човешки.
Жонгльорът стреляше със мисли. ...
1.1K 5

Ще отварям широко прозореца

Ще отварям широко прозореца.
Вратите ще държа открехнати.
Докато чакам потънала в спомена.
Докато чезна сред всички илюзии.
Леглото ще застилам в утрото. ...
869 12

Разлаяха се уличните песове...

Разлаяха се уличните песове...
от глад ли... може би разгонват се
и към луната войни с фесове
своенравно себе си надлъгват.
Събраха се уличните песове ...
738 4

Пепел

Дойде, ограби ме и тръгна.
А колко можех да те задържа
във времето на изтръгнатото ми сърце?
Колко още можех да те търся?
Дойде и посади кокиче ...
673 1

Недрата на сърцето...

Препусках из недрата на сърцето.
Разкъсвах хилядите му обвивки.
И стигнах до мястото, където
окъпах се в твоите усмивки.
Проникнах плахо там. ...
823 2

На най-обичания човек...

Къде си, бабичко? Проклета скитнице.
Измами ме. Отне ми всичко искрено.
Не дишам вече. Нямам тези сили...
В зениците удавени, заспали
съм скрила образа ти на светица. ...
901

Откровение...

Бездарни искри от отровни копнежи.
Бездушни очи разголват отново плътта.
Като пипала на октопод в рибарски мрежи
проси пощада грешната ми ръка.
Буреносен облак засенчи погледите, ...
738

Гълъбица....

Нима не знаешe,
че времето руши мечтите,
оплита ги в мрежи от лъжи,
а после като вятър ги помита
в потопa на свирепите души. ...
659

Pеквием за душата...

Изумена съм от грозотата.
В далечна планета се ражда живот!
Вчера ли беше, вчера ли беше!
Не, не, приятели, това не е въпрос.
Наранена съм от нищетата. ...
902 3

На врачка...

Кажи ми, Вещице, гадай съдбата ми.
Предричай ми все хубави неща.
Разголвай и обличай пак душата ми.
Разкъсай ме и отначало ме създай.
Кажи ми, Вещице, хвани ръката ми. ...
833 3

Зидай, зидарю...

Зидай, зидарю,
иззидай стените ми.
Измажи ги отвътре навън.
Там вгради нежността,
в ъгъла, до камината. ...
893 10

....

Хора и пустинни хребети.
Вълнолом от различни лица.
Влакове, електрически лебеди.
Бели, червени пустинни деца.
Тичах по гарите, себе си търсейки. ...
740 2

Mамо...

МАМО...
Безутешна съм, робиньо Майчице.
Приживе в скръбта си нетленна.
И тази скръб и жал се сипе, омайва ме -
като скръб и жал последна. ...
778 1