velikataniki
214 резултата
Човекоядецо, защо си вечно гладен -
за плът? За рими и за мисъл.
Пируваш с думите - охранен
и стихове потайни до насита.
С горчивата реалност вечер се събличаш, ...
за плът? За рими и за мисъл.
Пируваш с думите - охранен
и стихове потайни до насита.
С горчивата реалност вечер се събличаш, ...
956
Купих си билет за цирка на света.
Огромна арена, клоуни, животни,
батути, обръчи, въжета, все неща,
все агонии, алюзии човешки.
Жонгльорът стреляше със мисли. ...
Огромна арена, клоуни, животни,
батути, обръчи, въжета, все неща,
все агонии, алюзии човешки.
Жонгльорът стреляше със мисли. ...
1027
5
Ще отварям широко прозореца.
Вратите ще държа открехнати.
Докато чакам потънала в спомена.
Докато чезна сред всички илюзии.
Леглото ще застилам в утрото. ...
Вратите ще държа открехнати.
Докато чакам потънала в спомена.
Докато чезна сред всички илюзии.
Леглото ще застилам в утрото. ...
793
12
Разлаяха се уличните песове...
от глад ли... може би разгонват се
и към луната войни с фесове
своенравно себе си надлъгват.
Събраха се уличните песове ...
от глад ли... може би разгонват се
и към луната войни с фесове
своенравно себе си надлъгват.
Събраха се уличните песове ...
655
4
Дойде, ограби ме и тръгна.
А колко можех да те задържа
във времето на изтръгнатото ми сърце?
Колко още можех да те търся?
Дойде и посади кокиче ...
А колко можех да те задържа
във времето на изтръгнатото ми сърце?
Колко още можех да те търся?
Дойде и посади кокиче ...
588
1
Препусках из недрата на сърцето.
Разкъсвах хилядите му обвивки.
И стигнах до мястото, където
окъпах се в твоите усмивки.
Проникнах плахо там. ...
Разкъсвах хилядите му обвивки.
И стигнах до мястото, където
окъпах се в твоите усмивки.
Проникнах плахо там. ...
731
2
Къде си, бабичко? Проклета скитнице.
Измами ме. Отне ми всичко искрено.
Не дишам вече. Нямам тези сили...
В зениците удавени, заспали
съм скрила образа ти на светица. ...
Измами ме. Отне ми всичко искрено.
Не дишам вече. Нямам тези сили...
В зениците удавени, заспали
съм скрила образа ти на светица. ...
808
Бездарни искри от отровни копнежи.
Бездушни очи разголват отново плътта.
Като пипала на октопод в рибарски мрежи
проси пощада грешната ми ръка.
Буреносен облак засенчи погледите, ...
Бездушни очи разголват отново плътта.
Като пипала на октопод в рибарски мрежи
проси пощада грешната ми ръка.
Буреносен облак засенчи погледите, ...
659
Нима не знаешe,
че времето руши мечтите,
оплита ги в мрежи от лъжи,
а после като вятър ги помита
в потопa на свирепите души. ...
че времето руши мечтите,
оплита ги в мрежи от лъжи,
а после като вятър ги помита
в потопa на свирепите души. ...
571
Изумена съм от грозотата.
В далечна планета се ражда живот!
Вчера ли беше, вчера ли беше!
Не, не, приятели, това не е въпрос.
Наранена съм от нищетата. ...
В далечна планета се ражда живот!
Вчера ли беше, вчера ли беше!
Не, не, приятели, това не е въпрос.
Наранена съм от нищетата. ...
811
3
Кажи ми, Вещице, гадай съдбата ми.
Предричай ми все хубави неща.
Разголвай и обличай пак душата ми.
Разкъсай ме и отначало ме създай.
Кажи ми, Вещице, хвани ръката ми. ...
Предричай ми все хубави неща.
Разголвай и обличай пак душата ми.
Разкъсай ме и отначало ме създай.
Кажи ми, Вещице, хвани ръката ми. ...
750
3
Зидай, зидарю,
иззидай стените ми.
Измажи ги отвътре навън.
Там вгради нежността,
в ъгъла, до камината. ...
иззидай стените ми.
Измажи ги отвътре навън.
Там вгради нежността,
в ъгъла, до камината. ...
813
10
Хора и пустинни хребети.
Вълнолом от различни лица.
Влакове, електрически лебеди.
Бели, червени пустинни деца.
Тичах по гарите, себе си търсейки. ...
Вълнолом от различни лица.
Влакове, електрически лебеди.
Бели, червени пустинни деца.
Тичах по гарите, себе си търсейки. ...
649
2
МАМО...
Безутешна съм, робиньо Майчице.
Приживе в скръбта си нетленна.
И тази скръб и жал се сипе, омайва ме -
като скръб и жал последна. ...
Безутешна съм, робиньо Майчице.
Приживе в скръбта си нетленна.
И тази скръб и жал се сипе, омайва ме -
като скръб и жал последна. ...
697
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
