velikataniki (Николина Милева) - Произведения

Сълзите не са слабост

На моята Гергана
Нима съм слаб, защото вечер плача
под свода ти, обагрен с блудкав цвят.
Преля морето и във утрото покани здрача,
а вместо да съм тъжен, аз запях... ...

velikataniki

Поезия

2010-11-09T10:19:14+02:00 1.1K 18

Проплака небето ти

Проплака небето ти, Господи, изплака се в пустия ден.
Раздвижиха се пухкавите облаци и онази светлина,
пронизваща всяка тягост и морна тъмница във мен
се отскубна сияйна от себе си, споделена, сломена.
Посяха земята ти, Господи, осяха я с тръни бодливи. ...

velikataniki

Поезия » Друга

2010-11-07T12:28:42+02:00 1.1K 28

Сън

Сънувах, че летя...
Сънувах, че душата ми отлита.
Високо над пъстрата дъга...
Сънувах, че смехът ми победи сълзите.
Сънувах, че поне веднъж ...

velikataniki

Поезия

2010-11-06T19:22:59+02:00 976 12

Каква съм жалка просякиня

В мен изригват нощните вулкани,
над покоя ми спящ, древни крале,
без корони. Свистят урагани,
някой душата ми с „обич” краде.
Спестете ми трохите си от съжаление. ...

velikataniki

Поезия

2010-11-05T09:36:58+02:00 1.1K 17

Моя вечна мечта

За Мечтите.
Изживях хиляда бездарни живота
и нито един недостоен за смъртта.
Пламвах и догарях, факла кръстоносна,
все за теб, моя вечна мечта. ...

velikataniki

Поезия

2010-11-04T13:53:09+02:00 774 18

Благодаря ти... има те

На В.
Що значи лирика и проза,
щом няма радост и покой!
Лирична е душата ми, но грозна
във лудостта на изгрева мой. ...

velikataniki

Поезия

2010-11-03T13:05:17+02:00 1.4K 13

Как никога не съм се раждала така сама

Вече не помня виковете на пеперудите,
забравих и плача, роден от тях,
ни крясъците от страстта пробудени,
ни мълчаливите деца на твоя грях.
Забравих за летящите надежди ...

velikataniki

Поезия

2010-11-02T21:26:09+02:00 891 14

Кога порасна в мен не разбрах...

Ослепя денят ми без тебе.
Сляп и пустинен, грозно заспал
под ритъма на мъртвите морета,
притихнал, непробуден, прокълнат.
Заспивам завинаги сега. ...

velikataniki

Поезия

2010-10-31T12:05:01+02:00 1.2K 24

Скъпи Татко

Безпомощна съм, скъпи Татко.
Думи не намирам за разтуха.
Еделвайсът разцъфтя в скалата,
буренът треперещ съхне в скута.
Побеляха косите ти, Татко. ...

velikataniki

Поезия

2010-10-30T18:09:09+03:00 2.4K 11

Инсомния

Будна съм.
Стрелките се събират.
00:00 е часа.
Безсъние! У тях се взирам.
Полудявам ли, или греша. ...

velikataniki

Поезия

2010-10-29T09:24:50+03:00 973 21

Импресия

Мамо, Татко, аз ви говоря. Но не ви говоря с думи, а с болка и с рими. Говоря ви със думи неизречени,спящи върху белите листа. Много пъти съм идвала при вас с желанието да ви разкажа за тази болка, но всеки път езикът ми се подуваше в устата и се изгубвах в собственото си желание. Сега не искам да в ...

velikataniki

Проза » Писма

2010-10-28T13:51:42+03:00 1K 4

Поля от слънчогледи

Поля от слънчогледи.
Високи, стройни
слънчогледи.
И всички все с главички
изкривени, гледат ...

velikataniki

Поезия

2010-10-27T13:36:09+03:00 1.1K 8

„Елои, Елои, лама савахтани“

„Елои, Елои, лама савахтани“*
Ах, „хубави” сте, сенки мои.
През пътя ми минавате безпътни.
Загнездени във паметта в застой.
Злословите без жал, безплътни. ...

velikataniki

Поезия

2010-10-24T19:13:29+03:00 2.1K 20

Ще падне Бог коленичил на луната

Без теб ще прелеят от пяна всички морета.
Ще плъзнат червеи в ума ми, неродени пеперуди.
Какавидите ще се задушат в утробата проклета
на мухлясалите позеленели пашкули.
Без теб ще помръкне в ненавист небето. ...

velikataniki

Поезия

2010-10-23T11:59:14+03:00 840 13

Време живот - Отминал за Вас

Средата на нощта настъпи.
Брутално, толкова брутално
в гората сред дървета гъсти,
глутница животни, кръвожадни.
Очите им светят - фосфорни бисери. ...

velikataniki

Поезия

2010-10-22T23:53:39+03:00 673 9

Воинът няма нужда да бъде пожален

Майчице...
Осакатя за живот плътта ми
сред участта, в която те открих.
Ни гордост, ни дихание спасих,
защо, злощастнице, не ме пожали! ...

velikataniki

Поезия

2010-10-21T16:42:35+03:00 921 16

Девица сред грешници

За Вярата
Защо си слагаш толкоз грим, „чаровнице”?
По стените ти личат дълбинни кратери.
Следи от ластици, прокъсали косите,
и синини под скулите, втъкани с времето. ...

velikataniki

Поезия

2010-10-20T09:05:27+03:00 863 13

Силен даже и когато плаче

Ако някога имам син,
ще го нарека на тебе, тате.
Като природата непобедим,
здраво стъпил на земята.
Да бъде горд, като звездите, ...

velikataniki

Поезия

2010-10-19T10:07:02+03:00 952 29

... празник на мечтите

Аз помня онзи ден...
усмивката и всичко.
Копнежът топъл
още в мен -
осеян от безброй ...

velikataniki

Поезия

2010-10-17T15:59:42+03:00 825 13

Една сълза...

Една сълза...
се стича по лицето…
Само една…
Огромна като океана…
Една звезда за тебе падна… ...

velikataniki

Поезия

2010-10-16T19:23:26+03:00 931 14

Шах и мат с пешката

Черно-бели преливащи се квадрати.
Мраморни фигури подредени.
От едната страна са черни.
От другата кристално бели.
Започва люта битка за победа. ...

velikataniki

Поезия

2010-10-15T21:18:24+03:00 1.7K 3

За да няма болка и разруха

На В.
Ще се срещнем в мъглата,
ще се разпознаем.
Аз и ти… с механизъм на сърцето,
който времето отсича, ...

velikataniki

Поезия

2010-10-14T00:40:49+03:00 1K 17

С дъх на канела

Толкова далече...
отколкото някога сме били...
аз и ти... отнесени
от...
пясъчния часовник на времето. ...

velikataniki

Поезия

2010-10-13T10:22:49+03:00 1.1K 14

За Надеждата

Градиш окови към звездите, проправяш път към вечността...
Какво си ти, проклетнице? Една безумна, алчна крадла?
Не си ли спомняш, че прегръщах те в обичаната самота,
а ти, нещастнице, създаде свят от сатана, по-подла.
А казват, че умирала си ти последна, след живота даже... ...

velikataniki

Поезия

2010-10-12T12:43:20+03:00 805 9

Къде се дяна, мъко моя?

Къде се дяна, мъко моя?
Така е празно, пусто е без тебе.
Изписах ли те цялата до края?
Ела си, не остана време...
Страшно е без тебе, мъко... ...

velikataniki

Поезия

2010-10-10T12:16:54+03:00 1.2K 24

За щастието

Не подминавай щастие, заклевам те.
Огледай се пред мен във огледалото.
Покривай раните, очите, мъките.
Не се вглъбявай, щастие, във себе си.
Прегръщай ме и във трагичното, ...

velikataniki

Поезия

2010-10-09T00:59:19+03:00 1K 15

По повод...

По повод... (не)навършването на „Петстотин лета„
Какво ли вещаят след тебе звездите?
Любов ли? - съмнявай се в тази лъжа,
че слънцата предоха себе си и лъчите
на онези (без)крайни петстотин лета. ...

velikataniki

Поезия

2010-10-08T10:16:25+03:00 639 5

Надгробен камък с моите имена

Букет от чувствени безцветни рози
във вазата пред входния портал.
Преди да вляза, някой проговори.
Безцветна бях и аз във цветна длан.
Гласът се стрелна от небето, синьо - не, ...

velikataniki

Поезия

2010-10-07T09:26:24+03:00 1K 11

Обичам те

Искам днес да разтворя криле
над небето ти гордо и тясно,
да потъпча всичките клетви с нозе,
“Oбичам те” да прекърша на две -
половинчато. ...

velikataniki

Поезия

2010-10-06T17:35:08+03:00 789 5

Босонога

Босонога по врящата жарава...
Ледовете ти дойдох да разтопя...
Пийни, не се мъчи от моята отвара,
целебно биле са сълзите ми... сега.
Отпий от устните ми таз отрова... ...

velikataniki

Поезия

2010-10-06T09:35:38+03:00 730 4

Аутопсия на сърцето...

Къде съм!?
...................
Подземна морга!?
С отворени уста, побелял... викам.
Изцъклени очи... марш на гарга, ...

velikataniki

Поезия

2010-10-02T00:24:16+03:00 1.2K 20

Една странна муза...

На Пламен
Ръце от окови прегръщат душата...
и няма минута от стария ден - покой и наслада.
С какво ме замеря тълпата...
бебета мъртви от нова зараза... ...

velikataniki

Поезия

2010-10-01T13:53:44+03:00 768 11

И в смъртта да ме обича...

Аз тичах из поляните ти полудели.
Те плачеха за слънцето и моя ден
и много бяха, еднотипни, почернели,
а в теб косача ме докосна вкочанен.
Косата ти блестеше под тревата, ...

velikataniki

Поезия » Друга

2010-09-30T09:31:18+03:00 910 15

Не се чете...

Любовта ми - сянка, зачената
в утробата на влажната земя.
При червеите и пръстта погребана
пиявица, жадна за кръвни телца.
Пълзи по кожата... ...

velikataniki

Поезия » Друга

2010-09-29T13:27:07+03:00 811 11

Крепост моя - у дома

Ще ме познаеш по очите насълзени,
тъй милно вперени в златистата ограда
и керемидите, до кръв почервенели,
потънали в лъчистата забрава.
Ще те позная по вратите златни ...

velikataniki

Поезия » Друга

2010-09-28T14:40:56+03:00 679 6

Петстотин лета

Вече векове наред те държа,
защото превърнах дните в години.
И навярно съм искала петстотин лета
да се върна назад и обратно премина.
Вече толкова стара съм аз, ...

velikataniki

Поезия » Любовна

2010-09-26T14:30:15+03:00 1.6K 10

Човека в мен да задържа

Безброй листа побират
неразбраните ми мисли.
Отнесени слова разкриват
всичко върху тези листи.
Четете между тях и там, ...

velikataniki

Поезия » Философска

2010-09-25T21:59:05+03:00 761 7

Че си бил ти?

Говори ми, приятелю.
Говори ми, не спирай.
Нека времето за нас остане цяло.
Говори ми, моля те, не се предавай.
Аз съм тук, стоя до теб, аз съм теб, ...

velikataniki

Поезия » Друга

2010-09-24T21:49:24+03:00 865 5

Дом?

Ръждясали решетки...
катинар на дървена врата.
Прозорец в рамка на "картина"...
по ъглите и стените пак ръжда.
На закачалката намерих вехтото палто, ...

velikataniki

Поезия » Друга

2010-09-23T11:43:01+03:00 765 6

Лондон

Изгубена в града, града на мъглите.
Квартален глъч проклет - заспивай.
Поетът би увековечил красиво дните,
но аз не бих, защото в тях умирам.
Потънала във размисли, копнежи. ...

velikataniki

Поезия » Друга

2010-09-22T19:47:13+03:00 840 7