violently

69 резултата

цената

От глина извайвам спасение,
небето ме стяга
оловно,
във кратери слепи захвърля ме,
от страх на дете ...
708 12

докосване

Акустика. Под арката.
Поредна спирка. Отразява ме.
Музика в душата...
Музика ли?!?
Звук от счупени стъкла, ...
865 14

днес...

Днес... като вчера,
като всяко последно събуждане,
като тихо потъване в чуждото,
мътно, болно покорство,
написано. ...
1.7K 20

осъзнаване

Будни сме. Разплетохме пашкула си,
прогледнахме.
Видяхме се, така измислени, далечни...
едва разбрахме, че сме аз
и ти. ...
661 5

Класическо

Класическо. С вкус на метал
и изпечена глина
преглътнах.
Изписах стените със креда
(за теб им разказвах), ...
617 4

изпращането

Потъва стон. Все по-навътре.
Раздира. Мислите пристяга,
пулсира сънено в гърдите,
разнищено заспива по очи.
Изригва дъх. Все по-високо. ...
692 10

утрото

Хлътва студ. Потъва в кръпките,
изплуват мигове от задименото,
косите ми, разлистени, попиват
стаена във ъглите тишина.
Смълчано е. И чисто във душата ми. ...
808 10

след мен

Изгубен. Изтриха стъпките ти картата,
сега там никнат само плевели.
Да бе я нарисувал с въглени,
а не с усмивка, тръгваща със утрото.
Забравен. Пясъчните мигове по пътя ...
824 8

Целта оправдава средствата?!

Любимата нощ (от онези еднаквите) -
пълен бар, цветни лампи и ром,
лимонено-френски усмивки по масите,
деколтета, изкуствени, на килограм.
Разтворени кубчета лед по целувките, ...
1.7K 11

сърценазидателно

Цяла вечност прикривах окопите,
издълбани от минали сенки,
бях се зарекла да стъпвам на сигурно,
сякаш възможно е... Вречени
лъгахме щитове каменни, ...
708 15

пречистени

Оковани в безумна реалност избягахме,
остъргахме всички излъскани думи,
от ръцете ни толкова време изрони се,
как повярвахме в скъсани струни?
Живи дойдохме и живи се махаме, ...
813 22

хайку

Мокра суета
отразява елите.
Дъжд-огледало.
695 14

финална права

От гледане във пропасти,
във пропаст се превърна,
ужили ме.
Барутени ръцете ти,
по кожата-черупки, ...
882 18

време е

Пулсират страниците и простенват,
премигват
под очите ми
графитът стърже, неусетно
потрепват пръстите, ...
790 12

"интервю"

Влизай, мой чакан, съботен студ, кафе съм направила,
палтото не сваляй,
да изпием от него и последната капка замръзнало.
Та казваш, по "чисти" неща, че си падаш?
Да си дойдем тогава на думата! ...
763 17

на сутринта

Събудих се от плачещия стон в прозорците,
прегърнали сълзите ми, среднощните,
ръцете ми, дори в съня, обесиха милувките,
удавена в изсъхналия пламък на свещта,
преглъщам, ...
824 25

Оръжие

Очите ти - две нощни блудници,
очите ти - пристанище или водовъртеж...
Очите ти - два остри камъка,
изроних се във тях, пречупена от спазмите...
805 22

Пулс

Ще зашия на себе си твоя въздишка,
последния дъх ще заровя под камък,
навярно добра шях да бъда. . . и мила,
но това не би ме направило истинска.
Мъгливо пропълзя през жилите ...
765 17

прераждане

Очите ми докосват огледалото,
трепти . . . ръцете ми са живи . . .
Въздишам след поредното изплуване,
намерих себе си. . . Това ми стига!
679 21

когато времето измива

Тъй стара се роди душата ти,
тъй рано бе изплакана...
Сърцето ми се лющи от въздишките,
ръцете ми от мъка са повяхнали
Да можех да те върна с болка, ...
880 21

Балът

Под черни плащове, закрили тъжното си минало,
вървят, приели своето безпътие,
по костите пролазва дъх на мраморно,
устите скърцат от преяждане с отрова.
Очи шептят, продадени безмислено, ...
800 12

тайна

Вървял ли си по вълчите пътеки на луната,
в омагьосания свят на зимата?
Шептял ли си по стъпките на изгрева,
отвлякъл слънцето, докато спи?
Летял ли си през сънища на времето, ...
699 15

ева

Като сиянието на живота,
от любовта се раждаш и живееш в самота.
От хората с вина се храниш,
а ти самата търсиш опрощение.
Чух, плакала си пред деня, ...
643 8

за последно

Сребърни устни - лунни цветя
с дъх сътворили живота,
сребърни устни - капки в нощта -
тъжен мираж на порока.
Сребърни устни - грешка от минало - ...
669 9

толкова много

Самотата ме докосва,
бавно сваля дрехите, лицето измива,
ръцете ми гали, тъй тиха,
а аз се страхувам.
Не спирай! ...
628 10

реално

Звукът пречупва ъглите на спалнята,
чаршафите ми скърцат от стенания,
от тук до другата реалност,
са само няколко въздишки.
646 10

Моето

Едно дърво със въглени вместо ръце,
рисува по небесните платна,
едно дърво със прах, вместо сърце,
трепери над дъждовната гора.
Едно дърво със призрачна милувка, ...
715 9

Миг

Цяла вечност се взираш в лицата ми,
само едно ли позна?
Девет сърца си създадох,
нито едно ли не бие в душата ти?
Ако е така, приспи ме, ...
707 10

Толкова чакано... толкова минало...

Разкажи ми за птиците, за онези, накацали по первазите,
разкажи ми за утрото, онова на терасата,
разкажи ми за чашата от кафето ти, празната
и за пепелта от цигарата, разпиляна по масата.
Разкажи ми за устните, за онези, които целуваш в съня си ...
843 16