Лични

Подкатегории: Всички Ученически Социални Любовни Философски Граждански Лични Други
1,4 резултата

Фреди

ФРЕДИ
Може би болезненото, което се крие във всяко човешко взаимоотношение е, че между двама души, винаги зее пропаст, над която може да прехвърли крехък мост единствено любовта, и то само от време на време. Между мен и Фреди мостовете бяха спуснати от самото начало, бяха дълбоко циментирани в душит ...
godo1952 (Петър Ангелов - ДАРЕВ)
godo1952
Есета » Лични
1.2K 1

Аз съм Сънчо, идвам от горица

Сънчо, за когото се пее, че идва от горица, е измислен герой. А аз съм съвсем реален... Сънчо. Сериозно! Мога да приспя едно дете за точно 5 минути. Колкото и да се къса да реве, да рита, да се тръшка - няма къде да ходи, ще заспи, та няма да може да отлепи цяла нощ от леглото. Методите ми на приспи ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Есета » Лични
3.3K 5

Съжаляваш...?!

… “Съжалявам за това, което се случи… Не трябваше да става…“
Има думи, които понякога оставят дълбоки следи!
Има думи, които остават да кънтят в съзнанието ти с години!
Има думи, които се изписват като с бич в душата ти!
Има думи, които се помнят… ...
Sju (Сузи)
Sju
Есета » Лични
2.8K 1 8

Господин 100 килограма или колко тежи Истината?

100 килограма - първи път! 100 килограма - втори път! 100 килограма - трети път!... При първия път сърцето ми пулсираше учестено. При втория - то вече прескачаше на всеки нечетен пулс. Трети път - това не беше пулс, а грохот на снаряди, изстреляни от тежка артилерия.
"Туп-туп-туп!" - гръмовно, ехото ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Есета » Лични
2K 1

Вълна от чувства и емоции

~~Макар и да се чувствам безсилна, че не мога да променя нещата, аз знам, че един ден ще го направя.~~
Сама. Чувствам се така, сякаш светът ми ще се срути скоро, а всъщност самотата ме пронизва жестоко отвътре. Иска ми се да притъпя тази болка, но тя е вътре в мен и скоро не ще утихне. Имам чувствот ...
stasungera (Стаси)
stasungera
Есета » Лични
3.7K 3

В света на неизвестните чувства

Отворих очи с усещането, че нещо се е променило... С усещането, че някак всичко е ново, без още да съм разбрала какво всъщност се случва... Започнах с обичайните неща, но всичко ми се струваше някак необичайно, някак странно. Дори поздравът на кученцето ми, който получавам всяка сутрин за добро утро ...
Rosica1704 (Роси)
Rosica1704
Есета » Лични
2.2K

Една история без заглавие

Какво стана с мен?... Какво стана с онова безгрижно момиче, което започна нов живот и очакваше всички нови неща с такъв трепет?... Къде отидоха надеждите за красивите моменти, които ме очакват?... Сякаш всичко в мен се преобърна, сякаш виждам някаква нова личност в мое лице. Личност, която вече не о ...
Rosica1704 (Роси)
Rosica1704
Есета » Лични
2.6K 3

На тате гарджето!

Гледам, гледам. И пак гледам. Е, не! Ще ме прощавате, ама моето дете е най- послушно. Ето, кога да мина покрай детската градина - всички деца тичат-беснеят, моето си седи послушно на пейката до госпожата. Чак си е навело главата от ангелска смиреност. А очите му едни такива влажно кротки като на тек ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Есета » Лични
1.5K 4

Трудността да съществуваш

ТРУДНОСТТА ДА СЪЩЕСТВУВАШ
Често се питам дали има човек, който да е погледнал в музея на миналото и да не е забелязал добре балсамирания труп на собствените си надежди. Най-вероятно там, където свършва гробището на илюзиите, надеждата и отчаянието изглеждат безсмислени. Сигурно има много начини да в ...
godo1952 (Петър Ангелов - ДАРЕВ)
godo1952
Есета » Лични
2.2K

Женени с деца

Сънувам ли? Не, защото съм с отворени очи. Но всичко е като на сън. Морето е поезия, небето е невинност, вятърът е шепот, хоризонтът е трепет, чайките са свобода, лодките са самота. И няма никой друг - само аз и тя сме. Виждам я как излиза от морето и идва към мен, носена от последния порив на вълни ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Есета » Лични
1.6K 4

Лятото като метафора

ЛЯТОТО КАТО МЕТАФОРА
Зад всяка истина се прокрадва тъга. Навън цветовете се сменят и първото жълто листо, което срещам на тротоара носи със себе си настроение. Ако сезоните изразяват душевни състояния, то краят на лятото е някакъв вид умиране. Вече усещам, как там, някъде между жълтеещите клони наде ...
godo1952 (Петър Ангелов - ДАРЕВ)
godo1952
Есета » Лични
2.4K

Форьо

ФОРЬО
На шведски означава далечен остров. Дълбоки борови гори. Полета с ягоди. Бергман. Мястото, където остава сам. С морето. И със собствените си демони. Оттук поема за последния си път. Преди да преживее последните мигове от екзистенциалното време. Преди да отвори вратата към вечността…
Всичко, ко ...
godo1952 (Петър Ангелов - ДАРЕВ)
godo1952
Есета » Лични
1.9K 1

Дневникът на една диета

Ден първи:
Гледам се в огледалото. Гледам се и не вярвам на очите си. Това аз ли съм?! Или някой, който удивително прилича на мен, но е по-дебел... Много по-дебел! Не човек, а глиган!
Ден втори:
Аз не се примирявам лесно. Пак се гледам в огледалото. Гледам се много внимателно, изследователски търпел ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Есета » Лични
3K 2

Чайката Джонатан

ЧАЙКАТА ДЖОНАТАН
На д-р Николай Сяров
Авторът на едноименната новела Ричард Бах е посветил творбата си "На действителния Джонатан Чайката, който живее във всички нас".
Странна птица е Джонатан. Дните му минават в изморителни упражнения за преодоляване на земното притегляне. Гладен, щастлив и отдаден ...
godo1952 (Петър Ангелов - ДАРЕВ)
godo1952
Есета » Лични
1.6K 1

Дневникът на един Интернет зависим

Първи ден:
... Чисто е! Няма никой на компютъра. Приближавам се до него. Гледам го право в монитора - виждам отражението си върху тъмния екран. Изправям се очи в очи със собствените си очи - хипнотично втренчени, неистово жадни. Ако можеха да говорят, щяха да ми прошепнат: "Направи го, направи го!.. ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Есета » Лични
2.1K 8

Ампутация на душата

Ампутация на душата
Здравей, мила!
Пращам ти писмото par avion.
Ще започна невъзпитано с баналното – къде, по дяволите, си сега? Само една малка операцийка, казаха. А такава разлика! Все едно се образува голямо празно пространство, някъде непосредствено над корема. Но не като дупките по пътищата. Ня ...
Ready_4_whatever (Филип Филипов)
Ready_4_whatever
Есета » Лични
3K 9

Проклинам

Проклинам мига, в който те видях, защото веднага те харесах,
проклинам, мига, в който очите ни се срещнаха, защото очите не могат да лъжат,
проклинам мига в който докосна сърцето ми, защото ти знаеш как да докоснеш сърце, проклинам мига, в който дори се докосна до мен -
Сърцето ми търсеше този допир ...
angelita (С обич от мен за вас)
angelita
Есета » Лични
1.8K

Щурците

Беше жътвена вечер. Горещо, потно, безветрието доведе задух. Някой е бил упорит. Реколтата се ширеше богато. Лунният сърп, изкусно подострен, режеше всичко в погледа. Лято е. Нека да има.
Усещах житото, узряло в ръцето му - на работника, който щеше да го пожъне на един дъх, после на втори, на трети, ...
female_sg (Боряна)
female_sg
Есета » Лични
1.8K 16

Безсмъртният Майкъл Джексън

Аз сам малка и не познавам така добре творчеството на Майкъл Джексън и не бях негов голям фен, може би защото в последните години не се пускаха неговите песни и светът беше позабравил за него. В деня, когато съобщиха за смъртта му, си казах, че е много жалко и не му отдадох голямо значение. Докато, ...
natalinka91 (Натали Петрова)
natalinka91
Есета » Лични
4.4K 3

Никога не позволявай на страха да удариш топката, да ти развали удоволствието от играта

Страхът е най-големият враг на човека. Кръвожадно убива мечтите на хората, тяхната вяра - целия им живот.
Аз се страхувам от много неща. Страх ме е от разни буболечки, насекоми. Това на пръв поглед не е толкова важно, но е значимо за моя живот. Жалко, че страховете ми не спират до тук. Ужасявам се о ...
meriline (Силвана Кирилова)
meriline
Есета » Лични
3.1K 1

Ужасно много енергия

Ужасно много енергия
От известно време се чувствам така – много е странно, сякаш наближава краят. Но не знам каъв край ще е това – на какво? Пълна съм с енергия, с ужасно много енергия, която излиза по какви ли не начини. Вечер не ми се спи, искам да тичам, да пътувам, да опитвам от какво ли не – пъ ...
just_a_face (Лина)
just_a_face
Есета » Лични
946

Утрото на Дориана

УТРОТО НА ДОРИАНА
Почакай! Преди да тръгнеш, искам да ти кажа нещо...
Мисля, че сега, когато се събуждаш, навършила двадесет години, вече разбираш, къде се намираш. Детството е сън. Спомняш си нещата, но там всичко е объркано, накъсано и неясно; и после идва момент, когато знаеш точно кой ден е, зна ...
godo1952 (Петър Ангелов - ДАРЕВ)
godo1952
Есета » Лични
2K 1 3

Привидение... Бездна...

Остави ме да потъна в сън незавършен... В бялата мъгла да се скрия... да се скрия и да ме намериш... тъй малка и невинна по пътя да тичам... път, с розите бели в ръка, подарени от Любовта!... И синя бездна е обгърнала детето... а детето се влюбва в малка нимфа, изчезваща като прах, от вятъра понесен ...
angelssss (Николета)
angelssss
Есета » Лични
1.3K

Пътищата на духа

ПЪТИЩАТА НА ДУХА
Да обичаш означава да дадеш свободата на другия да бъде различен.
Отглеждане­то на деца и продължението на рода е типична човешка дей­ност. Който търси смисъла на живота си в своите деца, той се стреми по този начин да отстоява и утвърждава себе си, да се разпростре максимално върху ...
godo1952 (Петър Ангелов - ДАРЕВ)
godo1952
Есета » Лични
1.5K 1

Вървейки по улицата

Вървя по улица празна -
празна, защото теб те няма.
Припознавам те във тълпата
и в прелитащите птици.
Виждам усмивката ти в слънцето, ...
angelita (С обич от мен за вас)
angelita
Есета » Лични
2.2K

Врагът в моето битие

ВРАГЪТ В МОЕТО БИТИЕ
В пъстрата рулетка на действията ни винаги е трудно да предвидим кога сме печелещи и кога губещи. Способността да осмислим пълната схема на постъпките си бързо изчезва още при първите опасни кръстовища, плаващи пясъци или неочаквани възвишения. Вне­запно пътят на нашите стремежи ...
godo1952 (Петър Ангелов - ДАРЕВ)
godo1952
Есета » Лични
1.9K

Ние двамата

НИЕ ДВАМАТА
Блестящи са страниците, посветени на големия въпрос за предназначението на човека. В същото време, едва ли има ня­кой, който да не се е чувствал отчужден от основанията на сво­ето битие, отчужден от другите същества и дори от самия себе си. Ние често се усещаме захвърлени в този свят, бе ...
godo1952 (Петър Ангелов - ДАРЕВ)
godo1952
Есета » Лични
1.9K

Стената

СТЕНАТА
Моделът на патриархалния се­меен мравуняк, събрал под покрива си няколко поколения, често е бил превъзнасян и рисуван в най-хармонични линии, оставили сле­ди в съзнанието ни и до днес. Опи­таме ли се обаче да вместим живата действителност в този мо­дел, то ние ще видим как той се огъва, проп ...
godo1952 (Петър Ангелов - ДАРЕВ)
godo1952
Есета » Лични
2.9K 5

Уморих се да се нуждая от теб

I’m Tired Of Needing You…
Уморих се да чакам да се промениш... Уморих се да искам капчица любов... Уморих се да живея с мисълта, че отново ще ми подариш онова щастие... Уморих се да те искам... Уморих се да се нуждая от теб, от усмивката ти, от устните, които някога целуваха с такава нежност... Умор ...
Rosica1704 (Роси)
Rosica1704
Есета » Лични
4.3K 1 7

Как ми се иска да не чувствах нищо...

Винаги искаш да се забавляваш, да обичаш някого и куп други чувства, но понякога те отрязват или пък се държат с теб гадно, но го преживяваш, защото през повечето време си щастлив. Но представи си живот, пълен само с гадни чувства: болка, самота, отчаяние... дали, ако чувстваше само болката, щеше да ...
Em0_KiD (Линту)
Em0_KiD
Есета » Лични
2.5K 4

Пореден провал...

Животът е изпълнен със спадове и възходи. Колкото и усилия да полагаме, той често си играе с нас. Показва ни, че не всичко зависи от нас. Всеки път си давам кураж и продължавам напред. Мисля си, че мога да победя света, като не спирам да дерзая. На моменти обаче ставам слаба и, колкото и да искам да ...
meriline (Силвана Кирилова)
meriline
Есета » Лични
3.4K 8

Откровена с непознат

Често пъти съм се питала, кое е това нещо у хората,което ги кара винаги да търсят непознатото, далечното, неизвестното. Дали липсата на доверие в близките хора, дали авантюризма или любопитството - не знам и едва дали има някаква точно определена причина за това. Интересно е обаче, че повечето хора ...
summer (Стефани)
summer
Есета » Лични
2.4K 6

За минута можеш да направиш нещо, за което ще те боли цял живот

Болката е навсякъде по света. Тя може да бъде причинена от душевно или физично нараняване, или пък от взето решение. Изпълва ни с гняв, със сълзи, с отчаяние дори. Каквато и да е, тя е болезнена и, макар трудно, е преодолима.
Като се замисля върху всичко това, все повече осъзнавам, че, когато е прич ...
meriline (Силвана Кирилова)
meriline
Есета » Лични
2.4K 3

Едно дете на 20

Не е ли странно как човек се влюбва в най-неподходящия за него партньор? При мен винаги е било така – или ще е някой прекалено кротък, нежелаещ да поеме инициативата, или пък някой сериозен, в чийто живот няма място за риск и приключения. Не мога да кажа, че ми е било скучно с когото и да било от тя ...
^*^LoNeLiNeSS^*^ (Дани)
^*^LoNeLiNeSS^*^
Есета » Лични
1.4K

Дворецът с хиляда спални

Морето е обидено. Казаха му, че ще пресъхне... И то се вгледа надалеч...
Там, в средата, стърчи кулата на двореца. Това стърчане как... о, как обичаше то... да усеща... твоето... желание...
Мисълта отива в двореца. В който има хиляда спални...
Ето една... където канещи открехнати розови завеси ту пр ...
Bus73r (Милен Иванов)
Bus73r
Есета » Лични
1.7K

За моята майка

Отмина денят на промоцията. Аплодисментите още звучат в ушите ми. Притесненията по подготовката вече са далеч зад гърба ни. Останаха само цветята, покрили всички стаи с аромата си. И нестихващите коментари, обажданията по телефона. Опитах се, макар и развълнувана, да споделя с всички приятели моите ...
Pati (Росица Малчева)
Pati
Есета » Лични
4.5K 1

Чужденецът

Какво очакват другите от мен? Какъв съм в техните представи? Как да живея удобно с другите, не забравяйки също и себе си? Към какъв живот да се пригодя, за да почувствам истинско удовлетворение?
Аз съм сравнително млад човек. Работя и се старая и да уча по нещо. Живея в малък български град и отпива ...
lonelyman (Златко Тошков)
lonelyman
Есета » Лични
3.6K 3

Моята вяра в любовта

Моята вяра в любовта
Единственото нещо, в което съм склона да повярвам, е любовта. За мен тя е едно вълшебство, изпълващо човек с нови сили, доброта и красота. Въпреки всичките ми разочарования, разбитите надежди, аз знам, че тя е тук край мен. Някой ден ще ме хване за ръка и няма да ме пусне, а тов ...
meriline (Силвана Кирилова)
meriline
Есета » Лични
7K 4

Часовников механизъм

Часовникът е тиктакащ механизъм, отмерващ еволюция, разделящ днес от утре, ориентиращ рано или късно е. Той е устроен просто. И просто да се движи напред. Механичен израз на човешката съдба. Отмереност, яснота, точност и практичност. Образ на времето. Вразумяващ по време на лудост и влудяващ в миг н ...
desska_84 (Десислава Тодорова)
desska_84
Есета » Лични
1.5K 1 1

Фалшива

Фалшива съм. Вече всичко в мене е фалшиво. Вече всичко е подправено, изкуствено и подло. Вече няма в мене нищо честно, искрено и мило, вече всичко в мене е фалшиво. Някой някога ми беше казал, че когато се криеш зад маски и показваш пред света различни лица, няма начин един ден да не се изгубиш в ро ...
summer (Стефани)
summer
Есета » Лични
2.2K 2 6