Разкази - Проза

Кристалната пустиня

|.
Пустиня. Desierto de cristal. А насред пустинята – малка едноетажна къща, застанала точно пред магистралата. Срещу нея има дърво. Наблюдаваме от клона, а той се клати нагоре и надолу, слънцето гори въздуха като скара. Вратата на къщата внезапно се отваря и след това рязко затваря. Птичката, която ...

river--

Проза » Разкази, Повести и романи, Други

2016-02-25T17:56:19+02:00 654

Ключ

Отключва се и някой влиза в нея. Тършува, обръща я, ровичка. Ядосано, тревожно, нещо му убягва, май не търси там, където трябва. Но продължава да разхвърля – спомените наляво запраща, любовите – надясно, всички чувства гневно ги прави на куп, като футболна топка с изкуствена кожа, разпокъсана от рит ...

exuded

Проза » Разкази

2016-02-24T20:50:32+02:00 550 1

Защитници на народа

„Изминаха три седмици от жестокото убийство на 23 годишната Н.В. от град П. След многообещаващото начало на разследването, полицията забуксува на място. Все още не са известни нито мотивите, нито извършителя на това зверство. Жителите на град П. живеят в непрекъснат страх.
Припомняме на читателите, ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-02-23T21:06:43+02:00 3.3K 3 9

Красотата на отиващия си ден

Тя застана в началото на пътя и с пълни гърди вдиша морския въздух. Лекият ветрец палаво разрошваше гъстата й руса коса. Небето бе смръщило вежди, буреносни облаци се придвижваха бавно по безкрайната синева. Момичето усети специфичния аромат на летен дъжд, докато погледът й обхождаше спокойното море ...

НиколС

Проза » Разкази

2016-02-23T21:04:58+02:00 917 1

До 1000

Малък съм. Недооформен, ръбест и рехав някак си. Но ми е хубаво, че съм се появил ей, тъй от нищото. Любопитно ми е. Какво ще се случи? Началото е обещаващо, но краят още е далече. Приятно ми е, когато тя идва и ме обсипва с внимание и думи. Толкова е хубаво. Обожавам я. Обожавам ръцете ù върху клав ...

Довереница

Проза » Разкази

2016-02-22T17:39:40+02:00 916 11

Твоята съдба...

Да си сам е тежко! Да седиш и да се чудиш има ли някой на този свят, който те разбира, който те подкрепя, който те обича? В главата ти минават какви ли не мисли, „ами ако сега скоча от някъде, на кого ще му пука?” Не е приятно! Да се чувстваш предаден от всички, които са те забравили, а те да се рад ...

evageorgieva96

Проза » Разкази

2016-02-22T17:34:11+02:00 850

Бай Кольо и господин Енев

Бай Кольо беше овчар. И дядо му, после и баща му, а сега и той. Откакто се помнеше все след овцете тичаше. Наследи от баща си 57 овце. Обичаше ги, грижеше се за тях, говореше им, разбираше ги. С времето удвои стадото. Всяка си имаше име. Те бяха неговите приятели за утеха и раздумка.
Рядко се срещаш ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-02-22T17:31:14+02:00 1.8K 2 5

Неудобство

Представителят на филмовата компания се подсмихна, развеселен от реакцията на Лора. Студентката се бе ококорила и размахваше високо юмрука си в знак на задоволство от постигнатия успех.
– Ама наистина ли съм одобрена?
– Да, получавате малка роля в една от сериите на шестия сезон на „Подземен свят”.
...

Heel

Проза » Разкази

2016-02-22T17:27:46+02:00 875 4

Изневяра

Ама ти казвам, най-мразя нощните смени. Прибирах се значи вчера от нощна смяна, ама толкова ми се спеше, че едва гледах. Наближих нашия вход, а отпред се насъбрали хора, ама хора ти казвам. На събрание на етажната собственост няма толкова.
-Какво се е случило – питам, ама кой да ми обърне внимание. ...

keltco

Проза » Разкази

2016-02-22T17:25:40+02:00 806 1

В очакване...

Ти отново си тук. И макар да не те срещам по улиците, знам, че си тук. Дали те търся? Ами всъщност да. Няма да го крия. Погледът ми иска да те разпознае във всяко лице пред мен. Търся аромата ти във вятъра и се надявам да ми донесе твоите мисли. Сега дъждът чука по прозореца и се чудя къде си...какв ...

Parvati

Проза » Разкази

2016-02-20T22:28:50+02:00 870 6

Край на работната седмица

КРАЙ НА РАБОТНАТА СЕДМИЦА
Усещаше как умората, натоварила съзнанието, ума, клепачите и цялото му тяло, тази умора, която правеше краката му по-тежки от погледа на шефа, цялата тя – мокра, прогнила, наедряла и воняща, е полепнала по него, впила се е и смуче кръвта му. Така беше в края на всяка седмиц ...

exuded

Проза » Разкази

2016-02-20T20:26:30+02:00 626 1

Звярът с душа Част първа

Младото момиче се бе облегнало и бе забило поглед в земята, вече от няколко часа не помръдваше. Покрай нея постоянно минаваше някой, малцина бяха тези, които се заглеждаха в нея, по-голямата част от тях презрително обръщаха глава и казваха „наркоманка“. Не Ани не употребяваше наркотици и не пиеше че ...

monikas

Проза » Разкази

2016-02-20T20:26:09+02:00 624

Обезобразеният

С годините намалих драстично гледането на телевизия, а основният принос за болезненото решение се падна на вечерните новинарски емисии. Преди киснех с часове пред светещата кутия; нямах нищо против тя да се разправя жестоко с времето и мозъчните ми клетки, докато преобразува наглед невинната ежеднев ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

2016-02-20T20:22:30+02:00 914 1

Греховна любов /не е за конкурса/

Слънцето отвори очите ù, а жълтото в средата им заблестя като звезди на ясно небе и озари цялата стая. Отвсякъде си личеше, че момичето беше влюбено! Толкова влюбено, че светът около него беше розов и дори пееше и танцуваше с цялата си красота. Милото, то не виждаше нищо друго наоколо, освен цъфнали ...

RaiaVid

Проза » Разкази

2016-02-20T19:58:06+02:00 1.2K 8

Нули и единици

Ако четеш този текст, това означава, че съм се върнал обратно по течението на река Лета. През изминалата година допуснах грешка, която ме прати да се нося свободно по нейното течение. За да изкупя част от огромната си вина за едно престъпление, се чувствам длъжен да разкажа какво точно се случи. Пос ...

NikoVat

Проза » Разкази

2016-02-20T19:54:18+02:00 1.1K 1

Ние

Доскоро мислех, че да си смирен означава да бъдеш меланхоличен, депресиращ, злочест, онеправдан, нещастен, да нямаш мечти, да си послушен спрямо близките. Смирението не означава само думи, а и дела. За да се смириш трябва да знаеш кой си, какво е твоето място в света и да отделиш безкористната любов ...

Аnna

Проза » Разкази

2016-02-18T21:57:57+02:00 992 3

Аз и той...

Заровила съм лице във възглавницата, чувам хлопването на вратата, надигам се и виждам Тео, какво ли си мисли, когато ме вижда така...
-Ей, какво става? - между веждите му се появява онази бръчка и изглежда загрижен, все едно аз съм единственото нещо, което го вълнува.
-Нищо, добре съм. - отвръщам пр ...

Vee.

Проза » Разкази

2016-02-18T21:55:02+02:00 929 1

Скрита топка

СКРИТА ТОПКА Банкерът бе финансирал толкова много неща, че вече нито им помнеше имената, нито свойствата. В редките случаи, когато умът му проблесваше иззад стъклото на вечно мазната кристална чаша, пълна догоре с уиски или нещо подобно, в тези внезапни случаи, когато той леко изтрезняваше, за да от ...

exuded

Проза » Разкази, Хумористична

2016-02-18T21:51:28+02:00 1K 1

Пъкъл XII

ПЪКЪЛ XII
- Какво искаш да кажеш? Че тоя нещастник е срещал великия Цар от Урук? Че е говорил с него и е разбрал тайната на Вечния живот? Че е съществувал преди Теб!?
- Не прекалявай със заключенията. И аз съм пре-любопитен да получа някои отговори. Несъмнено е придобил Вечността. Как го е сторил, е ...

йеромонах

Проза » Разкази

2016-02-18T21:24:31+02:00 599

Великден

Тази война няма край. И в нея силите са винаги равни, победител в истинския смисъл на думата няма никога. Дори и едната страна да вземе превес за момент, другата бързо набира сили и я помита отново, за да бъде на свой ред пометена след време. Нито започваше с влизането на Мира в дома на баба Пелагия ...

nofi

Проза » Разкази

2016-02-18T21:16:18+02:00 1.7K 1

Нямате непрочетени писма (за конкурса)

Проклетата аларма… Тъкмо когато сънувах нещо хубаво. Няма как. Трябва да се ходи на работа. В полусън циркулирам между кухнята, банята и тоалетната.Опитвам се да не вдигам шум, че майка ми ако се събуди ще има да ми опява: „Като седиш до късно пред компютъра как ще станеш навреме, че и да закусиш ка ...

Довереница

Проза » Разкази

2016-02-17T23:02:52+02:00 1.7K 2 29

Фермата

Всеки, който не познава манталитета на селянина и не отчита спецификата на различната среда в която живее, а счита за достатъчно да противопостави своята коректност срещу първичното му недоверие, то той е обречен… Селянина не се радва, когато някой пръкне около него, напротив: все едно му е бръкнал… ...

Volter

Проза » Разкази

2016-02-17T22:58:08+02:00 1.2K

Граничар

Тахира чуваше изстрелите и не знаеше какво се случва. Нали отдавна беше напуснала Сирия, нали премина в уж мирна държава, нали беше в безопасност. Този шум й напомняше за бомбардировките в родния й град Рака. Колко ли време беше изминало оттогава- може би седмица, месец или година? Времето бе спряло ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-02-17T22:51:02+02:00 1K 1 9

Бракониер

Бракониер
От известно време търпеливо наблюдаваше предпазливите и движения. Тя се движеше зад стената от шипкови храсти и дъбови издънки, които служеха за граница между гората и ливадата.
Беше засякъл следите й още преди десетина дни по време на един лов на диви свине. След това мисълта се зароди са ...

parvanski

Проза » Разкази

2016-02-17T22:49:37+02:00 898 1

Емигрантът

Емигрантът
В село Плешивец се случи чудо. Засели се нов човек. Местните не помнеха да се е случвало такова събитие от четиридесет години. През тях хората го напускаха. Едни по собствено желание, други с краката напред. Селото бавно умираше като болен от туберколоза човек. Когато се разровиха в споме ...

Greg

Проза » Разкази

2016-02-17T22:49:11+02:00 1.4K 3

Кръв от кръвта

- Така, първо слагаш левия крак, повдигаш се като се държиш с дясната ръка за седлото и ползваш стремето за опора. А след това пъхаш и другия и постоянно ги държиш в стремената - Асен Иванов, президентът на туристическа агенция “Евскински понт” учеше шестнайсетгодишния си син да язди. Облечен само с ...

WilliamStone

Проза » Разкази

2016-02-17T22:44:58+02:00 1.7K 1

Пъкъл XI

ПЪКЪЛ ХI
„… само добре обучен Паднал, от най-висок ранг може да скрие истинската си същност от въоръжените с тая благодат свиши. Но дори и най-изпечения манипулатор, лъжеца от Преизподнята, самия Сатана не може да заблуди Бога. Бог провижда всичко, вижда и в най-тъмните кътчета на душата, знае какво ...

йеромонах

Проза » Разкази

2016-02-17T22:42:40+02:00 662

Николай

Дочула стъпките му, а след това и превъртането на ключа, тя го посрещна още с отварянето на вратата. Тя, неизменната тишина на дома му, всяка вечер го чакаше на прага. След нея доприпкваха и самотата, и страхът от старостта и болестите, страхът че някой ден ще си угасне сам, ненужен, не липсващ на н ...

Valens

Проза » Разкази

2016-02-17T13:58:44+02:00 1.1K 4

Пъкъл X

ПЪКЪЛ Х
Тайната на Йов
- Това е епикризата на … пациента – беловласия доктор на медицинските науки не желае да нарече умрелия с истинското му име и подава полимерна папка със всички изследвания, епикризи и подготвен смъртен акт на Йов – очаквам вашето решение.
- Сина ми предаде ли молбата ми да отло ...

йеромонах

Проза » Разкази

2016-02-16T20:58:01+02:00 618

Спомен за Рая

Запознах се с Рая в началото на лятото. Тогава бях келнерка в крайбрежното кафене. Един ден тя просто влезе с още няколко момичета, но забелязах само нея. Не беше особена красавица, по–скоро още дете. Но смехът и очите й бяха невероятни. Първото което достигна до мен беше звънкият глас на щастливо д ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-02-16T07:46:24+02:00 927 1 7

Абулай

Лъчите на пролетното слънце си проправяха път между пролуките на пердето и влизаха като неочаквани гости в спалнята на Дора Костова. Тя се събуди и лениво се протегна в леглото си. Веднага щом видя слънчевата светлина влизаща вътре, тя стана бързо обезпокоявайки сънливата бяла котка, която бе спала ...

Boyan

Проза » Разкази

2016-02-16T07:45:42+02:00 739 6

Вълкът на Вардар

- Оттегляй се, оттегляй сее! - викаше раненият Вельо, докато стреляше напосоки към турските укрепления. За втори път днес той заповядваше отстъпление. Десет черни сенки се мярнаха в сумрака и прибягаха към близкия лес. Шести ден продължаваше обсадата на крепостта Янина. Вълците на Вардар, които се о ...

WilliamStone

Проза » Разкази

2016-02-16T07:39:55+02:00 970

Събка

Мама си отиде в мъки, заради лекарска грешка… Баща ми остана сам и за да бъда около него, поверих бизнеса с който изхранвам семейството, на жена ми и неин племенник.
От няколко дни се въртя из двора и чудя какво да подхвана - в главата ми бушуват тревожни мисли: как ще я караме от тук нататък!...
Ба ...

Volter

Проза » Разкази

2016-02-15T18:24:45+02:00 1.3K

Изгубена душа

Последните слънчеви лъчи вече се изгубваха зад архитектурните чудеса на Варна. Морската градина бавно заспиваше, обляна в песента на морските вълни, понякога игриво допълвана от тихия шепот на високите дървета.
Но тази всеобятна красота и хармония беше чужда и далечна на младия наркоман, който се лу ...

WilliamStone

Проза » Разкази

2016-02-15T18:16:29+02:00 1.1K

За Свети Валентин, Дявола и още нещо

- Какви са мечтите ти?
- Всичко е толкова просто. Искам да се сгуши в мен и да заспи на рамото ми. И докато се унася в сън, сърцето ми да бие до пръсване, след което бавно да се успокои. Искам да ме погледне с влажните си очи, да ме целуне с усмивка и да заспи. Не можеш да ме разбереш, нали?
- Напро ...

satanas

Проза » Разкази

2016-02-15T18:07:47+02:00 1K

Обратния път

Винаги ме е било страх от обратния път. Всяко връщане ме тревожи. Като че ли минавам през гробище. Виж - напред, в неизвестното, в новото, в бъдещето, това си е друго нещо. Кажи -речи съм в средата на живота си, ако всичко върви нормално, но някои мои клетки така и не искат да го разберат. Избягвам ...

Julia-Shopova

Проза » Разкази

2016-02-14T13:25:30+02:00 695

Време за двама

ВРЕМЕ ЗА ДВАМА
Толкова много се пише за смъртта. Сякаш всички я познават. Някои казват, че е част от живота, но предпочитат да не е елемент точно от техния живот. Други смятат, че тя е тържествен край, своеобразна точка, от която започва ново начало, после многоточие като това на екрана в хирургията ...

exuded

Проза » Разкази

2016-02-13T19:57:46+02:00 1.3K 3

Изабела Част първа Глава първа

Глава първа
Адска жега цареше из цялото поле, още от ранни зори млади момичета обикаляха по нивите, за да съберат плодовете на труда си, беше прекалено рано, но това проклето време можеше да унищожи цялата реколта, от която зависеше прехраната на всички селяни. Никой нямаше да се застъпи за тях, а и ...

monikas

Проза » Разкази

2016-02-13T19:41:27+02:00 560

Дежа вю (за конкурса)

Дежа вю
Тошката беше санитар в мъжкото отделение на психиатрията. Въпреки, че не спортуваше активно, беше як, мускулест, с доста добро за годините си телосложение. На всичкото отгоре редовно си бръснеше главата и с позлатения синджир на врата си изглеждаше като истинска мутра.
Зад страшната мутренск ...

gitarist

Проза » Разкази

2016-02-13T19:33:42+02:00 1.1K 4

Прокурорът

Прокурорът
не пропуска случай да мине покрай мен и да не спре. Д-р Манова, твърди, че понякога дори си измисля причина, за да дойдат към паркинга…
- Добре, че и двамата слушаме еднаква музика – шегува се дамата, която е всичко за прокурора – любима жена, домакиня, личен лекар, секретарка, доверено л ...

Volter

Проза » Разкази

2016-02-13T19:29:53+02:00 1K