Разкази - Проза

Да праснеш гугутка

ДА ПРАСНЕШ ГУГУТКА
Вървим нагоре. Стръмнината не е голяма, а билото изглеждаше ниско отдолу. Обаче по пътеката нещата се оказаха по-сложни. Не бързаме, няма закъде. Тревата е мокра, пътечката – също. Малко улейче прясна вода се стича покрай стърнището. Цигани чистят спаружените листа от дърветата, с ...

exuded

Проза » Разкази

2016-04-13T20:36:06+03:00 806

Рисковете на професията

Като типичен млад човек от 21-ви век, Тони обичал запознанствата по интернет. Понякога просто убивал време, понякога се впускал в по-сериозни авантюри, но досега не бил попаднал на Жената.
От известно време си пишел с Катя. Общуването вървяло леко и приятно, но имало нещо, което не можело да не напр ...

Kalinski

Проза » Разкази, Хумористична

2016-04-12T20:06:56+03:00 2.3K 9

Кажи ми дали ме обичаш

Той се наведе над нея. Усети забързания й пулс, чу леката въздишка, която се откъсна от дълбините на душата й. Знаеше, че е всичко за нея, знаеше, че думите не могат да опишат чувствата, които в момента кръжаха около сърцето й. Какво ли би дал тя да каже какво изпитва!
Можеше да го види в очите й, к ...

НиколС

Проза » Разкази

2016-04-12T07:40:17+03:00 869 1

A lovers story

Не знаех къде бях сгрешил. Всъщност... сгреших ли? Тя винаги беше до мен. Винаги беше там, за мен. И един ден просто си тръгна...
Бяхме млади и объркани. Никога не сме познавали тези чувства на вълнение, на обич... За нея аз бях първият, за мен тя беше първата. И всичко беше прекрасно. Ние двамата.. ...

mariqlaevska

Проза » Разкази

2016-04-10T22:50:08+03:00 1.1K 1

"Няма Бог" всеки сам си пише съдбата

"Няма Бог" всеки сам си пише съдбата
Слънчев пролетен ден в началото на април бе развеселил хората след дългите студени и досадни дни на зимата. Поне за някои бяха досадни, за други бяха каквито са всички дни през годината.
Валентин бе донякъде доволен от днешният ден. Той продаваше хляб и закуски в ...

sav11

Проза » Разкази

2016-04-10T00:45:18+03:00 1.3K

Никодим

НИКОДИМ
В този ресторант никой не влизаше. На вратата нямаше надпис, висеше само остаряла табела с работното време. От единайсет до двайсет и четири часа. Доста са работели хората.
Заведението беше доста голямо. Имаше много маси под обширен дървен навес. Изобщо дървото беше на почит – дограмата, сач ...

exuded

Проза » Разкази

2016-04-08T20:45:15+03:00 1.1K

На бунището /разказ в три части/

Там, на края на града, самотно над всички стърчеше студеният бетонен комин, когото всички наричаха „Топлото”. Зимно време той бълваше големи кълба бяла пара, заради което заслужено си беше спечелил това прозвище. Близо до зоркия му поглед се беше разпиляло градското бунище. Последният път, който изм ...

chavdar75

Проза » Разкази

2016-04-08T14:12:58+03:00 1K 1 4

Педантична жертва

Аз бях свидетел на последното му убийство. Както и на предишните четири. Не бе случайност. Някой трябваше да го види. Някой невидим като него. И също толкова педантичен. Защото убийствата, които беше извършил не бяха само тези пет, на които аз бях свидетел. Имало е и преди тях. Личеше си по подготов ...

BeBeLove

Проза » Разкази

2016-04-07T22:56:35+03:00 912 4

Чуждо влияние

ЧУЖДО ВЛИЯНИЕ
Влиянието му върху мен растеше с всеки изминал ден. По едно време усетих, че това влияние е станало толкова голямо, че съвсем ме беше отчуждило, присвоило, сиреч – нямаше ме, бях изцяло в неговата сфера на влияние. Това хубаво, обаче е непрактично.
- Освободи ме от себе си! – рекох му ...

exuded

Проза » Разкази

2016-04-07T22:50:11+03:00 577 2

Една лекарка

“ Една лекарка “
През цялата нощ сънят му беше неспокоен. Въртеше се нервно под завивките, а виденията минаващи през мъглата на съзнанието му бяха хаотични и безсмислени. Голямата и кръгла луна, сякаш нарочно се беше изцъклила точно срещу прозореца на спалнята му и хвърляше призрачната си бяла светл ...

parvanski

Проза » Разкази

2016-04-07T22:49:32+03:00 1.3K 3

Оправдани престъпления 1х03

16+ (Това произведение не е подходящо за лица под 16 годишна възраст)
Моника
Осъдена на доживотен затвор
Беше началото на април. Слънчевите лъчи се блъскаха в предното стъкло на колата ми, докато шофирах. Беше топло. Дори необичайно топло за началото на пролетта. Прозорците бяха отворени и в автомоб ...

Boyan

Проза » Разкази

2016-04-07T22:36:58+03:00 731 3

Лудата \за конкурса\

Вървеше по коридора, следвана от двамата си пазачи. Ръцете й бяха пристегнати към гърдите с усмирителна риза. Косата й падаше свободно по раменете и полепваше по изпотеното й чело. Навън беше горещ августовски ден, а зад стените на клиниката беше още по-горещо. Луда, признаха я за луда и трябваше да ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-04-06T23:13:49+03:00 1.2K 1 13

Тичай, Братко, И Крещи!

Загледан в звездите чух как Тони се върна с дървата, минути преди огънят да изгасне.
-Как е тя- попита тихо, докато ръсеше съчки върху жарта.
-Май добре. Поскимтя малко в един момент, опита се да повърне, но нямаше какво, а сега спи дълбоко. Ще се оправи.
Тони тежко тупна до мен и въздъхна, също вди ...

redeems

Проза » Разкази

2016-04-05T20:45:21+03:00 854

Мечта

Имам си мечта. Малка и скромна е, като моя свят. В нея няма пудра, няма и лукс. Но вече е дълголетница и заприлича по-скоро на химера. Не я споделям, тайна е. Топли сърцето ми от заплата до заплата и обира паяжините от празните кътчета на душата ми.
Ето, днес взимам възнаграждението си и тя отново р ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-04-05T20:27:52+03:00 770 4

Мешаница в откровения

На онези, мълчаливите...
Един гарван си въобрази, че помага, и една вещица също, и една учителка, и една въздишка. Хукнаха из стария забравен дворец да помагат. Изметоха двора (боклуците струпани в купчина, която да е по техен вкус), вещицата даде доброволно да я вържат и започна да се киска. Някакв ...

limeruna

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други

2016-04-05T15:28:34+03:00 1.2K 10

Моят сърцеразбивач

Празна стая. Влизам и сядам на първия стар чин, който виждат очите ми. Ръцете ми треперят и за милионен път си повтарям какво трябва да кажа. Треперя ли, треперя. Скоро ще дойде съдията, който ще изслуша с отегчение или интерес моята реч на английски. И тогава влизаш ти. Прекрасен като нешлифован ди ...

EttieM

Проза » Разкази

2016-04-03T21:17:52+03:00 790 3

Невидимите

- Тъжен си - казва Лили и ме гледа любопитно с черните си очи. Погледът й е остър и приковаващ като шпага. - Защо си тъжен?
Винаги усеща безпогрешно. Не ми се играят игрички, отговарям истината.
- Защото скоро ще си тръгнеш.
Мълчи замислено. Примигва бързо няколко пъти.
- Защо мислиш така? - пита. ...

feelings_hunter

Проза » Разкази

2016-04-03T21:05:07+03:00 709 4

На път

НА ПЪТ
Пътуваме. До мен седи. Познаваме се. Той мълчи. И аз не проговарям.
Отвън – липи. Понякога тополи. Отвреме-навреме – брези. Не приличат на себе си отгоре, сякаш са мъртви. Нещо трака.
Самолет е, ще трака. Вече сме по-далече отдолу, отколкото отгоре. Време е да си говорим, стига да има с какво ...

exuded

Проза » Разкази

2016-04-02T17:45:53+03:00 595

Оправдани престъпления 1х02

Виктор
Осъден на 25 години затвор
- Какво мислите за маските? - попита ме момчето, което стоеше на стола срещу мен в стаята за посещения на затвора.
- Те са средство, което ни служи да скрием истинската си самоличност – отговорих му. - Понякога ни помагат и да прикрием чувствата, които изпитваме, да ...

Boyan

Проза » Разкази

2016-03-31T17:40:48+03:00 735

Погребение и една жена в бяло

Днес беше денят, в който Ашли Конър щеше да отиде на погребение със сватбената си рокля.
Тази рокля беше избрала няколко месеца преди сватбата, поканите бяха приготвени и разпратени на всички, местата бяха грижливо подбрани, за да няма сърдити. Храната, о храната беше толкова вкусна, няколкото дегус ...

imaginewolf

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2016-03-30T19:07:45+03:00 704

Как да направим хората по-добри

Вратата на апартамента се открехна и Добринко Карабатаков подаде предпазливо нос. Не беше плащал входната си такса три месеца и задължението му бе нараснало на цели седем лева и осемдесет стотинки. За съжаление в джоба на Добринко не се намираха никакви седем и осемдесет, а касиерката Грабева го беш ...

nellnokia

Проза » Разкази

2016-03-30T07:56:55+03:00 1.7K 8

Време

Светът беше плашещо студен тази сутрин. Студът се забиваше в кожата му като хиляди миниатюрни игли, напоени с безсмъртен невротоксин, изковани от вечна болка и сълзотворен газ. С времето шега не бива, но въпреки това в тази декемврийска сутрин температурите бяха съвсем нормални. Не валеше сняг и наг ...

Диктатура

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2016-03-30T07:55:00+03:00 587

Пъкъл XV

Пъкъл XV
„… първо ще изстинат крайниците ти, долните, после и горните. Няма да ги усещаш като част от себе си. Няма да са твоите ръце и крака. След това изтръпването ще продължи да пълзи по останалата част от тялото ти. През коленете, бедрата ще изтръпне таза, слабините няма да ти носят онова приятн ...

йеромонах

Проза » Разкази

2016-03-29T22:01:55+03:00 615

Полет

Напускам гнездото за първи път. Покатервам се до ръба и поглеждам надолу. Погледът ми се устремява към най-ниската точка, където се подава един дебел корен, а след това и тялото ми поема по зададения въображаем курс. Въртя се надолу и докато широките листа ме обгръщат като паяжини и забавят моя ход, ...

Хроник

Проза » Разкази

2016-03-27T22:27:29+03:00 876 1

Два коша

ДВА КОША
Това е най-бавният тролейбус. Винаги идва навреме, но за сметка на това – рядко. Като спомен за щастие. В интерес на истината няма много пътуващи в него, добре са преценили. От управата на градския транспорт винаги гледат да не се минат, та автобусите, метрото, тролеите и всичко друго да е ...

exuded

Проза » Разкази

2016-03-27T17:11:58+03:00 722 1

Черното човече

-Кой е там? – провикна се Радо. Някой го следеше. Той не можеше да го види, но го усещаше. Това усещане Радо имаше от доста време насам, но чак днес се престраши да се обърне и да се опита да разбере кой го следи.
Никой не се показа. Радо се притесни още повече. Вцепени се за няколко секунди, но пос ...

derkraizer

Проза » Разкази

2016-03-27T17:02:58+03:00 740 3

Последното късче надежда

Последното късче надежда
Тя седеше на ръба на скалата. Сините и очи, пресъхнали от сълзи бяха вперени в бурното море. Задаваше се буря и морето се вълнуваше. Водата бе придобила зеленикав цвят, вълните се надигаха и спускаха яростно, оставяйки пяна след себе си. Носеше се силният аромат на морска со ...

Vikii

Проза » Разкази

2016-03-27T17:00:54+03:00 587

И отново

..Отново среща. Валеше и капналите листа изглеждаха тъжни и кални. Но аз се усмихвах. Вглеждах се в сивите мълчаливи сгради, а преминаващите коли пръскаха част от мръсната вода по пътя си. Играех си с чувствата. Не беше първа среща, ала се притеснявах, все още. Сега се превръщах в другата, демонична ...

Аnna

Проза » Разкази

2016-03-25T09:43:35+02:00 642 1

Оправдани престъпления 1х01

Мария
Осъдена на 15 години затвор
Стоях на стола в полумрачната студена стая за посещения на един от затворите в страната. Бях получил разрешението на директора да се срещна с една от осъдените жени, за да ми разкаже историята си. Беше трудно, но след всичките уговорки и, разбира се, малко пари под ...

Boyan

Проза » Разкази

2016-03-24T18:33:53+02:00 977 3

Толкова време се чудех как да оправя нещата

Толкова време се чудех как да оправя нещата, но все не се получаваше - жената се оказа меко казано упорита, докато един ден, преглеждайки пощата, не попаднах на интересна брошура.
„Решавам всякакви проблеми. Дискретно“, и отдолу имаше оставен телефон за контакт.
Нямаше как да не ми направи впечатлен ...

satanas

Проза » Разкази

2016-03-24T18:27:29+02:00 1.1K 5

Сланина по хижарски

Тази рецепта е отпреди тридесет и повече години, но и до ден днешен върши работа. Научих я от един хижар, затова така съм я кръстил. Хижарят не ми даде рецепта, то не съм и искал. Тинтири-минтири, младежки години, всичко е интересно, особено момичетата. Да, ама като няма къде, какво правим? Отиваме ...

кolobok

Проза » Разкази

2016-03-23T23:04:21+02:00 970 4

Твоята Жулиета

Тя беше разплакана, но и усмихната. Сълзите от трепетно вълнение се стичаха по кадифената ѝ кожа, носейки със себе си малките частички от гарвановата маркова спирала, която подчертаваше сините ѝ очи. Тоалетната беше неподдържана, въпреки привидно лъскавия си вид, но пък притежаваше това огромно огле ...

ЛуЛу

Проза » Разкази

2016-03-23T21:19:04+02:00 977 1 5

Молба за обич

Бях завършила средното си образование. След късната пролет, лятото настъпи с топлия лъч на обичта, която очаквах тайно, а не исках да си призная наяве. Той бе всичко за мен. Неразгадана тайна, но привличането бе взаимно. После - се оказа женен, с дете. Когато търсят причина, за да приключат един при ...

Аnna

Проза » Разкази

2016-03-22T21:22:12+02:00 1.1K 2

Бай Весо на интервю за работа

Жена хване ли телефон - пази се, става страшно! В това наскоро се убедил и бай Весо - комшията (всъщност той се бил убеждавал много пъти преди това, но за тях - по-нататък).
Бай Весо работил дълги години в един дърводелски цех, но преди месец го съкратили заради напредналата му възраст. Не можел да ...

Kalinski

Проза » Разкази, Хумористична

2016-03-22T21:15:36+02:00 2.7K 3 7

Истории за нежност, щедрост и доброта

Истории за нежност, щедрост и доброта
Добрите хора винаги са само бедните и измъчените, които блестят като бисери сред калта, надарени със своята щедрост и способност да обичат и състрадават, въпреки че към тях няма кой да е щедър, да ги обича или да им състрадава.
Ето днес например шизофреничката Е ...

Galifray

Проза » Разкази

2016-03-22T21:10:17+02:00 2K 1 2

Лехи с цветя

ЛЕХИ С ЦВЕТЯ
Привечер се захлажда, лъхва и ветрец.
Излизам, да поседна на пейката отпред.
Пусто е, хората оредяха, едни се пръснаха по света да търсят работа, други заминаха направо на оня свят, та друг не сяда тук.
От известно време на пейката присяда и възрастна жена, но съвсем на края и обърната ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2016-03-22T21:08:43+02:00 735 1

Дядо поп и телето

Иван отскоро свил гнездо с изгората си, затруднил я и така се случило, че заминал на гурбет. Златинка, неговата булка, всяка неделя ходила на църва, да запали свещица за здраве, да чуе поредния псалм, изпят от попа. Въртяла си добре къщата тя, но откак Иван заминал, все нещо я глождело. Празно ù бил ...

кolobok

Проза » Разкази, Хумористична, Еротична

2016-03-22T07:56:32+02:00 2.8K 1 3

Джеси

Казват, че кучето е най-добрият приятел на човека. Приятел, който никога не би те предал, излъгал или наранил. На него можеш да разчиташ за онази безрезервна любов, която изпълва цялото ти сърце и дава смисъл на всеки един твой ден, прекаран на този свят. Това е истинската любов. А някога питал ли с ...

Boyan

Проза » Разкази

2016-03-22T07:49:33+02:00 1.3K 8

Дали ще можете

Пролетната утрин бе хладна и не особено приветлива заради надвисналите сиви облаци, но младата жена бе решила да не се отказва от обичайната си разходка. От две седмици прекарваше поне по час дневно в парка пред болничното заведение. Нямаше нужда от придружител, защото ръцете й бяха заякнали и вече ...

Heel

Проза » Разкази

2016-03-21T23:28:19+02:00 791

Ден 150

28 август 1944г, Варшава...
Из дневниците на Габриеле Грийнбърг, жертва на Холокоста.
"Ден 150.
Сутринта още не бе настъпила във Варшава, ала отвън вече се чуваха женски писъци и детски плач.
Вчера отново бяха изгорени 180 жени и деца. Носеше се ужаса в гласовете им и болезнените им викове. Всички о ...

yatc

Проза » Разкази, Литературни очерци, Други

2016-03-20T20:00:48+02:00 1.4K 1