Разкази - Проза

Мехурчета от женски сълзи

,,Драматичното ли е, когато лицето на една жена го краси бижу, изработено от сълзи, или е истински драматично, то да е скрито зад облаци от неистини.”
– Добре дошли на филмовия фестивал в град Драма! - водещата приветства. Тя бе една възрастна жена, но по правите чертите на лицето и личеше, че е бил ...

tebasile

Проза » Разкази

2016-01-09T20:32:55+02:00 1.2K

Жълти цветя

Аз съм Филип. Живея в градчето Форфиленд в близост до голямото езеро Суен. Както навсякъде из страната, и тук е в сила законът за еднаквите къщи: на една улица всички постройки трябва не само да са еднакви по форма и големина, но и по цвят. Същото важи и за оградите. В центъра на всеки град или село ...

AnnyGyurova

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2016-01-07T10:47:51+02:00 882 1 5

Песента на щуреца

Песента на щуреца
Били ли сте някога щастливи? Не бързайте да ми отговаряте, обърнете се не към разума, а попитайте чувствата си!
През целия си живот Сретан Лонели щеше да се стреми към върховете, които преследват хората. Беше роден в малка къщичка в босненско селце с поетичното име Крикет, в което ...

strina

Проза » Разкази

2016-01-07T10:35:34+02:00 1.2K 2

Обидата

Малееей! Как не го досрамя тоя мъж така да ме обиди? Кучка съм била!... Лоша съм била!... Въртяла съм се насам-натам… Мъжкарите ме следвали… Че кого другиго да следват? Красавица съм и ме бива отвсякъде. А той ще ме нарича мене "кучка"… Не мога да повярвам! Аз да не съм уличница? Имам си име и съм о ...

RaiaVid

Проза » Разкази

2016-01-07T10:34:25+02:00 1.3K 15

Лепа Брена

Лепа Брена
преобърна живота ми!... Не е за вярване, но е така… Тя и на някакъв арабски шейх объркала работите…
Събота – пазарен ден…
- Да прескочим до Димитровград – тря’ба ми синджир за бивол’цата, там се нахуда[1] от пиле мляко – рече баща ми.
След час се приземяваме със ЗАЗ-ската в района на дими ...

Volter

Проза » Разкази

2016-01-07T10:21:44+02:00 2.1K 1

.. с влажен дъх

Беше тъмна, юлска нощ. И последната мъждукаща светлина бе отдавна изгаснала в китното, малко селце на Симо, ала той не спеше ...
Бледата светлина на луната разкриваше пред него гледка, която спираше дъха му. В малката детска площадка, където полите си разпростираше вековна топола, между два дрянови ...

Andrew93

Проза » Разкази, Еротична

2016-01-06T08:01:42+02:00 1.2K 1

Крадецът на кости

Крадецът на кости
На най-високия хълм над морето на най-южния нос на Северния Континент живееше Бонифаций Папиров в голямата си каменна къща. Около нея се забелязваха основите на пет други изгорели постройки, свидетелстващи за злочестата съдба на предишните му домове. Самият Бонифаций – висок, мърша ...

AnnyGyurova

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2016-01-06T07:56:04+02:00 2K 1 11

Разпятието

Отречи се, отречи се, ОТРЕЧИ СЕ!… – крещеше ужасяващ и непознат глас.
Ана скочи в леглото и дори след като се събуди, думите изпълваха съзнанието й. Откакто се помнеше сънуваше един и същи сън, сън който прекъсваше на едно и също място и оставаше в нея чувството за нещо недоизказано… нещо забравено. ...

tankatanka79

Проза » Разкази

2016-01-06T07:53:18+02:00 896 1

Тотално съблазнена

Слънцето бавно се изкачваше нагоре и вече напичаше. Денят се очертаваше много топъл...Спирката беше голяма, но автобусът все още го нямаше. Огледах се. Имаше хора, но чудно защо само мъже в този час на деня. И – тогава го видях. Стоеше и не мърдаше. Отличаваше се от другите мъже. Изпъкваше някак си ...

RaiaVid

Проза » Разкази

2016-01-03T17:34:18+02:00 1.3K 12

Вторник

Гледам право пред себе си, право в малката, сякаш драсната с нокът, вдлъбнатинка върху черната дъска. Червена точка всред необятно море от тебеширено черно. Алено, изрисувано с момичешки лак за нокти, и черно, лизнато от напудрени в тебеширен талк стъпки вода. Контраст от равновесие всред морето от ...

aneria

Проза » Разкази

2016-01-03T04:44:22+02:00 481 2

Чакалня

ЧАКАЛНЯ
Всеки човек има право да закъснее. Железниците не отчитат този факт, затова са железни – пускат влака точно в часа на тръгване, нещо фучи, звук се издава отнякъде, железните колела тръгват нервно, скърцат като изкуствени зъби, не им пука дали някой е закъснял. Нито дори, че този някой е имал ...

exuded

Проза » Разкази

2016-01-03T04:30:23+02:00 664 1 4

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк
Самолетът излетя по разписание и се отправи по маршрута си, но това стана след малко неудобна ситуация в началото – точно до моето място едната стюардеса се спъна, поля ме с малко кафе, което не беше нещо, което да не ми се е случвало, но падайки, полата ...

Bezzhichen

Проза » Разкази

2016-01-02T10:11:39+02:00 1.6K 3 27

Не може да имаш всичко на този свят

Не може да имаш всичко на този свят
разказ
Гърмът на поредната бомбичка накара стъклата в апартамента да потреперят. Котката подскочи около метър във въздуха и с космическа скорост се скри под дивана. Въздухът се изпълни с дим и миризмата на сяра и бертолетова сол. Това беше най-силния гърмеж, който ...

keltco

Проза » Разкази

2016-01-02T09:55:11+02:00 652 1

Последната репетиция

- Целуни я!
- Но защо?
- Просто я целуни!
Младият актьор извади смартфона от джоба си и погледна колко е часът. Наближаваше полунощ, а режисьорът на дълго подготвяния спектакъл все още държеше него и колегите му в театъра за последната репетиция преди премиерата в идния ден. Момчето погледна ръковод ...

Infidel

Проза » Разкази

2016-01-01T16:29:03+02:00 693 1

Сънят със светулките

Помня този сън много ясно. Той се повтаряше няколко пъти през годините. Имаше седмица, в която го сънувах всяка вечер. На сутринта винаги се питах какво ли означава и къде ли ще ме отведе. Майка ми казваше, че е просто плод на въображението ми. Обясняваше ми, че сънищата са проекция на нашия вътреше ...

Boyan

Проза » Разкази

2016-01-01T13:23:14+02:00 790 3

Песента на сърцето

Неда се въртеше по двора - пееше си и не изпускаше от очи малката си сестричка Елена. Хитрушата все гледаше да се шмугне в лехите с доматите, но Неда отгатваше пакостливите й намерения. Девойката умееше да се грижи за нея и вече вършеше повечето домакински работи досущ като майка си. Скоро щеше да с ...

IGeorgieva

Проза » Разкази

2015-12-26T20:24:35+02:00 1.1K 12

Голямата работа

Голямата работа (23.12.2015)
Хвана вратата на заведението, ругаейки:
- Една работа не можете да свършите като хората. Имам чувството, че съм наел малоумници. Ей тоя клошар виждате ли го? – посочи към мъж в дрипи. – Ще ви изхвърля и ще отидете при него. Заплатите им били малки. По триста и петдесет л ...

agent07

Проза » Разкази

2015-12-25T16:47:34+02:00 1.1K 2

Пролетта на сърцето ми - Втора част

Пролетта на сърцето ми
Втора част
Скоро след това той се върна. Както си бе обещала, отиде при него, заговори го, даде му номера си. Малко след като тя отиде на работа получи смс от него. Нещо простичко като усмивката му, комплимент за новата ѝ прическа, но значещо толкова много за нея. Започнаха да ...

Nightingale

Проза » Разкази

2015-12-23T16:27:54+02:00 1.2K 1

Нестинарка

Цял ден е гласила тая жарава, като дете е завръщала огъня – да не излиза, все в кръга да стои. Нависоко да не гори, да тлее. И нощта като спусне широките си поли, да я приеме радушно, с охота, както любима се приласкава в брачното ложе – трепетно, но смело. И ей го сега, чака я - да дойде, да го обх ...

aneria

Проза » Разкази

2015-12-22T21:34:26+02:00 924 7

Вени

С Вени се знаем отдавна. Правеше ремонт на панелния си апартамент в Младост и майсторът, наш общ познат, ме викна да му помагам. Малкото жилище беше спретнато и чисто, но вече поуморено и се нуждаеше от освежаване. Основното обзавеждане, това бяха книги, които тежаха на всички рафтове, шкафове и ета ...

dinko1963

Проза » Разкази

2015-12-22T07:55:09+02:00 893

Силвия

— Нееее! Не, не и не! Какво изобщо правиш, знаеш ли? Какво си разперила тези ръце, като че ли ми играеш Одета! Това е Демна, момиче, изморих се да ти обяснявам и ти все така както си знаеш – от първия ден до днес – никакъв напредък, ни-ка-къв! Отивай в ъгъла и започвай да работиш елементите, докато ...

esenna

Проза » Разкази

2015-12-21T21:55:47+02:00 1.2K 1 8

Зилке

Бях на двайсет години, когато за пръв път отидох на море без нашите. Беше 1978 г. Плановете ни – моите и тези на приятеля ми Евгени – бяха грандиозни. Смятахме да изстискаме от летуването и свързаната с него свобода максимален брой забавления. В главата на Евгени се въртяха единствено мисли за сочни ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2015-12-21T21:51:40+02:00 728 2

Цветята на баба Мария

Беше началото на март. Утрините още бяха мразовити и напомняха, че зимата не си е отишла. Още в ранните часове на деня комините в селото започваха да пушат като локомотив на влак. Ледени шушулки се спускаха от покривите на къщите, прилични на кристални остриета. По пътищата и тревата в градините все ...

Boyan

Проза » Разкази

2015-12-21T21:48:05+02:00 1.1K 1 3

Пролетта на сърцето ми

Пролетта на сърцето ми
Първа част
Пролет, април, раззеленяващ се Балкан, ухание на цъфнали дървета и цветя – това бе първият ѝ спомен за него. Всеки ден тя минаваше по един и същи път за работа. Всеки ден минаваше покрай къщата с красивата градина, къщата, в която живееше мъжът, който щеше да се пре ...

Nightingale

Проза » Разкази

2015-12-21T21:31:29+02:00 1.3K 1 2

Деветият живот

Психиатърът вдигна очи от лаптопа си и се наслади на котешката походка на жената, която влезе в кабинета. Беше млада, на около двайсет и пет години, със стройно тяло, дълга руса коса и сини очи. Само лицето й не отговаряше на критериите за красота, налагани от медиите, не че бе грозно, съвсем не, пр ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2015-12-19T19:58:42+02:00 692 3

Нистинари (Прекалено дълго - не става за конкурса)

Жаравата е пред краката ми. Крачка напред и ще разбера истината. Крачка назад и всичко ще си остане, както си е било. Само където хората около мен очакват нещо. Само където аз очаквам нещо. Ако се върна назад, всички ние ще бъдем разочаровани. Все едно сме очаквали скъп гост за празника, а той не е ...

B

Проза » Разкази

2015-12-19T19:47:33+02:00 1.5K 6

Двама

ДВАМА
В крайна сметка той не е толкова лош човек, каза си тя и отиде да се гримира. Сложи пудра на нослето, една малка пъпчица бе тръгнала да набъбва, не му беше сега времето да я изстисква, въпреки че желанието я човъркаше отвътре, намаза я с крем, после с пудра, после пак с крем. Направи това още ...

exuded

Проза » Разкази

2015-12-17T18:40:48+02:00 1.6K 7

Приказка (за конкурса)

Приказка
- Дядо, дядо, деденце! Върнахме се от морето!
- На дядо ясната звездичка! Добре си ми дошла, миличка! Дай дядо да те прегърне! Разказвай сега! Как беше там?
- Много хубаво беше! Къпахме се, ходихме на луна-парк, плувахме с корабче... А бе супер!... Само едно нещо не ми хареса...
- Кажи, дяд ...

perperikon

Проза » Разкази

2015-12-17T18:32:29+02:00 894 1 10

В Карстфур

разказ на ужасите
Карстфур е село, което присъства в новелата ми "Сборището на ренесансовите сатанисти"
***
На запад от Белоградчик, някъде между селата Салаш и Куцаровци се разклонява широка пътека, обрасла с треви и ниски храсти, водеща към близкото възвишение. Точно пред нея чернее някаква бариер ...

donkooooo

Проза » Разкази

2015-12-17T18:31:03+02:00 1.3K 6

Като счупено огледало

Колата се стрелкаше напред по шосето и оставяше километрите зад гърба си. Марина напускаше града и с него и своето минало. Искаше да бъде далеч, колкото се може по-далеч. Да се откъсне, да забрави. Искаше да прекъсне нишката, свързвала я някога с това място, с този град, с този човек. И това беше на ...

странница

Проза » Разкази

2015-12-17T18:26:37+02:00 1.4K 14

Ултрас - начин на живот

Ултрас – начин на живот
Зората на новото хилядолетие завари българския футбол в много окаяно състояние. Клубните ни отбори от много години не са мерило за почти никой отбор от средната и под средната европейска класа. Славното минало на българските отбори убийци на евро шампиони вече може да се види ...

parvanski

Проза » Разкази

2015-12-16T22:57:46+02:00 1.2K

Десетте гроша

Имало едно време един съвсем мъничък, грозноват писател. Той бил напълно неизвестен, но все пишел ли пишел човечецът, защото писането му било хоби. Като по чудо веднъж Големият издател харесал негов разказ и го включил в сборник. За награда мъничкият писател получил една бройка от книгата със своя р ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2015-12-16T22:52:54+02:00 805 1

Хроника на връзките

МАРТ
Самотната танцьорка
„Да спрем дотук.” Думите трептят на студения екран оглозгани и сиви като некролог на нашата връзка. Връзка, която не би могла да „спре”, тя просто не е започвала. Взирам се в равните безлични букви и не усещам нищо. Хубаво е, че не познавам гласа й, някак съм сигурен, че щеш ...

aneria

Проза » Разкази

2015-12-16T22:51:20+02:00 770 3

Мъртъв

Плачат мислите ми в мрака,
стене тъжното легло.
Аз те чакам. Чакам, чакам...
Eла, на мойто опело.
До вчера живях в красива розова приказка. Имах си любима жена. Всеки път с радостен вик се втурвах да я разсъбличам. Падах молитвено в краката ѝ. Галех я, целувах я, облизвах я. Вкусна ми беше. ...

svobodey

Проза » Разкази

2015-12-16T09:46:03+02:00 1.2K 1

Цветето на Богдан

Цветето на Богдан
Не знам доколко историята е автентична, разказаха ми я спонтанно и с блясък в очите, но ако още вярвам на подобни случаи, то не е от юнашко доверие. Просто трагизма и величието и ме заплениха… И почувствах гордост, че съм роден от българка…
Беше септември – 1913 година.
Есента се о ...

alkaltchev

Проза » Разкази

2015-12-16T09:36:19+02:00 1.5K 7

Една почти банална история с четири епилога (не е за конкурса)

Една почти банална история с четири епилога
- Ти си глупак! Свършиха се полякините и чехкините на плажа, та си тръгнал да сваляш тия надути германки!
- Забравяш за рускините!
- Глупак! – Гената плюе демонстративно в пясъка и тръгва да влиза в морето.
Не му се връзвам особено. Всяка втора негова дума ...

perperikon

Проза » Разкази

2015-12-16T09:32:38+02:00 1.2K 20

Въже с примка

Първо се протегна, постоя така малко и пое въздух. После се хвана удобно с ръце и крака и бавно започна да се спуска надолу. Крайниците му умаляха отново. Измори се, стисна въжето с уста и се отпусна да си почине. Челюстите му бяха здрави и нямаше никаква опасност. Беше свикнал да го прави. Увисна в ...

RaiaVid

Проза » Разкази

2015-12-16T07:54:24+02:00 1.3K 8

000

- Казах истината, това беше! - извика костюмираният мъж, чиято ярко червена вратовръзка, сега беше леко разпусната.
- Истината... Вие много обичате да я казвате тая истина, а?
- Що за нагла ирония има в тона ти, старче!
- А когато в съда защитаваш виновния, тогава чия истина казваш, оная която ви из ...

onesunnygirl

Проза » Разкази

2015-12-16T07:43:30+02:00 834

Огън на вятъра (За конкурса)

- Шишее - Коцето реве гръмко под прозореца и по традиция не признава задължителното пазене на тишина в ранния следобеден час. Няма как - ще трябва да пропусна следобедната си дрямка за да го изслушам.
- Знайш′ ли, Шише, имам страхотна бизнес идея. Този път ще станем богаташи - Като чух тази реплика ...

Довереница

Проза » Разкази

2015-12-14T23:53:49+02:00 1K 18

Пианото

Пианото
Днес си пътувам из Младост и тъй като съм голям Плюшкин без да искам или нарочно хвърлям по едно око на кофите за боклук, покрай които минавам.
До едни кофи за боклук видях изхвърлено пиано. Карам голяма кола, оптимизма ми е в повече и след около 100на метра успях да спра. Семейството ми ме ...

Oracle

Проза » Разкази

2015-12-14T18:35:58+02:00 1.1K 1