Разкази - Проза

Разказ без име

- Момче!
„Слава Богу!" – помисли Мира – "Няма да се мъчи като мен”.
Чу силният му плач, надигна глава да го погледне, но видя нещо малко, синкаво-червено, смачкано и се разочарова. „Толкова мъки за това неугледно вързопче, жалко, трябваше да го махна” – прободе я рязко изгубена мисъл, унесе се изтощ ...

esenna

Проза » Разкази

2016-04-28T07:47:21+03:00 1.1K 2

Кръстословица

КРЪСТОСЛОВИЦА
Стояха в хола. Навън беше зелено, ама напълно зелено. Този цвят е много интересен – заема пространството, изпълва го, достатъчен е, едва остава място за пчелите, които страхливо жужат, докато опрашват света.
- Как се отнема живот? – попита тя. Четеше някакъв вестник.
Той се размърда. О ...

exuded

Проза » Разкази

2016-04-27T01:15:22+03:00 785 1 3

Семейни традиции

Армията настъпваше на изток. Слушахме по радиото новини от фронта. До една обнадеждаващи. Войниците на Лидера бяха непобедими. Идеалите им ги превръщаха в свръхчовеци. Правеха ги способни на немислими геройства. Големият ми брат се записа доброволец, едва навършил осемнадесет. Как му завиждах само! ...

AnnyGyurova

Проза » Разкази

2016-04-27T01:02:58+03:00 1.7K 1 6

Намери я

Буйната, ситно накъдрена коса на Тоня се вееше над седалката на кабриолета, подемана от мощните въздушни струи. Стиснала здраво волана с дясната си ръка, младата жена размахваше лявата си над вратата. Наслаждаваше се на хладните милувки на вятъра. От малка обичаше вятъра. Незнайно защо той пораждаше ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2016-04-27T00:45:22+03:00 723 1

Влакът

Качвала ли съм се на влак? Отдавна.... от сто години.... амиии, от повече... от една вечност. Да, да, цяла вечност премина! Та нали вечността е моя? Нали? Навивам си я пръста. И я отпускам. Капка, по капка.
Какво? Казваш, че вечността не се измерва с капка ли? А ти от къде знаеш? Моята вечност се из ...

slaveja123

Проза » Разкази

2016-04-27T00:43:17+03:00 639

Къща от приказките

Някога летели ли сте? Но не така както си помислихте току-що със самолет или надуваем балон! Не така, а истински?
Аз съм Марта! И в моята душа се събира един цял океан от надежда, вяра и любов. Ще ме попитате винаги ли е било така? Отговорът е простичък. Да! Вселената ме е дарила с тази тайна още пр ...

HAATOR

Проза » Разкази

2016-04-24T22:29:54+03:00 988

Изпитание

Изтика страха си някъде назад, много назад, където тия крастави кучета не ще могат да го подушат. Ако усетят слабост ще нападнат, ще го разкъсат, ще го погълнат.
Въздъхна тежко и тръгна напред. В едната си ръка държеше оръжие, другата смело стисна в юмрук. Очаквайки да нападне, тълпата ядно го следе ...

cattiva2511

Проза » Разкази

2016-04-24T22:24:29+03:00 1.1K

Ненастъпила пролет

Много преди "смотаните" старци в почти измрелите села да са почувствали мириса на пролетта, цивилизованият и изискан гражданин в бетонния си апартамент вече е видял пролетта по телевизията, която отдавна е заместила неговите сетива.
Появяването на първият щъркел в Драгалевци, досадното мяукане на ра ...

bibifibi

Проза » Разкази

2016-04-24T22:23:11+03:00 1.4K

Сандъче

Време за себе си, е подаръкът, който понякога си правя, напоследък все по-рядко. Новият така ми завъртя главата, че ми харесва да прекарвам времето си с него. Страхотен човек е, казва ми, че ме обича и не ми се сърди, че не чувствам същото. Все му казвам, че ми трябва време, да му се доверя и да го ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази

2016-04-24T22:03:02+03:00 1K 1

Дядо

Днес посетих дядо. Не се бяхме виждали от няколко месеца, премести се. Денят беше топъл, слънцето напичаше и пареше по кожата. В тревата наоколо чувах как шават всякакви малки животинки, а по камъните спокойно се припичаха гущери. Личеше си, че е краят на април. За последно бях идвала тук септември, ...

nesynkoy

Проза » Разкази

2016-04-24T21:43:39+03:00 637

Рожден ден

РОЖДЕН ДЕН
Събираше сили. Поизправи се, наведе торса напред, гърдите изпънати, пое въздух и през устата, и през носа, нямаше как да не успее... Свещичките го гледаха уплашени, леко се люлееше жълтият им пламък, готов всеки момент да хукне под порива, да изчезне. В този момент той се закашля, пръдна ...

exuded

Проза » Разкази

2016-04-23T21:16:11+03:00 795 1

Благодарност

Пиу-пиу-пиу. В болничната стая уредът равномерно отмерваше оставащите капки живот на възрастната жена. Тя лежеше в болничното легло неподвижна, очите ѝ бяха затворени, дишането- бавно и равномерно, като на спящ човек, само че тя береше душа. Двете ѝ ръце бяха отпуснати покрай тялото- едната гипсиран ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-04-23T21:11:23+03:00 1K 8

Юли'14

- Приятно изкарване. Забавлявай се! - усмихнах се на слушалката.
- Благодаря. Все още имаш възможност да дойдеш...
- Не - сепнах го - благодаря за поканата, но знаеш, че няма да се чувствам добре в компанията на "синята кръв" - визирах високомерните му приятелите за маса, които и той не понасяше, но ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази

2016-04-23T20:58:08+03:00 938 4

Творчески блокаж

Аз съм от ония хора, дето си изкарват прехраната с писане. Написал съм не малко страхотни разкази, повести и дори два романа, които за около година станаха най-продаваните в страната. Всичко прекрасно, открит гений… но ето — дойде и денят, в който ме посети оная коварна болест — Творческият блокаж!
...

cattiva2511

Проза » Разкази, Хумористична

2016-04-23T19:46:31+03:00 1.4K 2 6

Циганката

Момичето се бе свило на разхвърляното легло и сълзите му мокреха възглавницата. Крехкото телце се тресеше от безгласните ридания, а тъмните маслинови очи бяха потъмнели от страх и мъка. Знаеше, че един ден това ще стане, но гледаше да не мисли. Вратата на стаята се отвори и лъч светлина проряза мрак ...

tankatanka79

Проза » Разкази

2016-04-22T21:30:50+03:00 1.3K 1 7

Не сега

Зимата не е любимият ми сезон. Красиво е. Вълшебно е. Чисто е.. де да бяха такива и мислите ми.
Винаги съм била голям мечтател. Обикновено си представям неща, които много искам да ми се случат и си вярвам, че е възможно да стане. В реалността, насилвам нещата. От малка мечтая за голямата любов, един ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази

2016-04-22T14:43:26+03:00 883

Вина

ВИНА
Срещнах я някъде през късната пролет или в началото на лятото. Беше облечена в хубава, проста, стегната бяла рокля с червено коланче на кръста. Нямаше ръкави, нежен загар превръщаше в карамелен сладкиш голите й рамене. Красива беше, стройна. Носеше сандали, а ноктите на краката й бяха като бисе ...

exuded

Проза » Разкази

2016-04-22T08:33:22+03:00 742 2

Анатомия на душата

- А душата къде е? – пита седемгодишният ми син и ми блокира системата.
А така! Душата. Не помня някой някога да ми е казвал, пък и аз не съм се сещала да питам. Себе си, ако не друг. Тц-тц-тц... Едно от най-важните неща е това, минимум. Би трябвало да се преподава в училище. Че и по-рано. Би трябва ...

miasoul

Проза » Разкази, Литературни очерци, Други

2016-04-22T08:27:18+03:00 2.1K 4

Оправдани престъпления 1х05 (Финал)

Маргарита
Осъдена на 30 години затвор
Гледах записа от охранителните камери на един полицейски участък в столицата. Бях се сдобил с него след поредица разговори с инспектора по случая на Маргарита. Бях вперил поглед в екрана на смартфона си и отново преглеждах онзи видео файл. На него се вижда как е ...

Boyan

Проза » Разкази

2016-04-22T08:23:43+03:00 864 3

Измамата

Когато софийските меломани прочетоха афиша за първия самостоятелен концерт на петнайсетгодишния Костадин Комитов, запомниха датата и залата заради надписа :
„Младият цигулар свири с оригинална цигулка "Ландолфи" от 18 век!"
Този прекрасен инструмент на семейство Комитови беше донесен в България от н ...

esenna

Проза » Разкази

2016-04-22T08:15:33+03:00 1K 4

По стъпалата на възпитанието (за конкурса)

Нагоре и надолу по стъпалата на възпитанието (за конкурса)
Ей това положение, най-много го мразя. Аз съм готов облечен, с палто и шапка на главата, обул съм си обувките, а жена ми тогава се сеща да проверява дали е изключила ютията, телевизора, бойлера. Дали са затворени всички прозорци.
Още по-доса ...

Довереница

Проза » Разкази

2016-04-20T21:13:45+03:00 1.3K 2 17

Състезание по бягане от клишета

За щастие или за нещастие от години насам, традицията повелява да прекратявам връзките си в началото на годината. Януари е към края си, а аз все още обвързана, всеки ден се събуждам и ме терзае въпроса "Къде греша?". Най-гадно е, когато всичко върви, но трябва да го направиш, за да не избягаш от себ ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази

2016-04-20T21:08:31+03:00 1.7K 4

Живей

Съдбата не обича слабите. Но и смелите не долюбва. Честна е, определено, на едните дава дълъг живот, а другите кратко се радват на светските облаги.
Някои избират да живеят кротко,тихо. Те и на малкото се радват. Всъщност, нямат много радости в живота - стига им това, че живеят. Какво друго им трябв ...

НиколС

Проза » Разкази

2016-04-20T20:57:18+03:00 1.2K 3

Скитникът (за конкурса)

- Знаеш ли, - започна скитникът с поглед впит в ръцете си – Имаше време, когато не разбирах как пътят към Ада може да бъде постлан с добри намерения.
Той въздъхна уморено. Аз мълчах. От тона му усещах колко трудно бе за него да говори. Не го подканих да продължи, макар, че любопитството ме гризеше.
...

Clara

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2016-04-20T20:34:06+03:00 1.9K 1 4

Три бидона

ТРИ БИДОНА
Пътуваха в една стара кола – тип бус или ван, но не беше нито ван, нито беше товарен автомобил. Гумите й бяха прекалено високи, приличаше като да е наденала крачоли, та да не се изцапа, а навън беше есен, но бе сухо, тъкмо беряха гроздето, по това време беше най-сладко. Към него бяха тръг ...

exuded

Проза » Разкази

2016-04-19T20:44:23+03:00 723 1

Очакване

Дядо Стоян тътреше крака по павираната пътечка в двора си, ритмично почукваше с бастунчето и мъкнеше малкото трикрако столче. Беше прехвърлил седемдесетте години, побелял, с дълбоки бръчки, леко прегърбен, но с ясни сини очи. Вървеше бавно, па току се поспираше да хвърли поглед на имота си, придобит ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-04-19T20:39:53+03:00 889 1 8

Изпуснато щастие

Сезонът е зима. Денят - сряда. Часът - 07:17. Аларма. Шумна. Умоляваща. Дразнеща. Отварям очи. Слънцето се подава на хоризонта. Въпреки облаците. Трябва да ставам.
Пипнешком стигам до кухнята. Четири мига по-късно дими кафе. За фон звучи сутрешен блок. Някакъв човек в костюм стои срещу двама други. ...

loris

Проза » Разкази

2016-04-19T20:16:21+03:00 1.3K 3

Домовик (за конкурса)

От време оно Дима съществуваше в къщата, която приживе, самият той построил. Годините минават бързо, когато си щастлив, а Дима беше най-щастливото духче на двата свята.
Домовикът имаше и своите любимци през дългото си екзистиране. Малката Анастасия — природозащитничката, малкия Алексей — конструктор ...

cattiva2511

Проза » Разкази

2016-04-19T20:10:17+03:00 1.7K 5

Нов ден

100 процента…
Тя се събуди в десет сутринта, напълно заредена. Можеше да направи всичко, което поиска, а тя искаше…
Погледна през прозореца на своята крепост. Навън всичко бе потънало в мъгла, сякаш домът й е обвит в разредено мляко. Дърветата отпред бяха голи и последните им листа лежаха на повърхн ...

AnSlav

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2016-04-19T20:09:26+03:00 1.1K

Сватба

СВАТБА
Хубава сватба. Имаше хора дори. В края на всяка маса едно светило блещукаше и правеше пламък, май беше горелка. Мирише на газ, но това е от парфюмите. А времето хубаво, хладно, задуха, още малко - ще ревне. Огромни чаршафи се вееха, сякаш бяха небе. Звездите още не бяха разкъсали нищо. Беше г ...

exuded

Проза » Разкази

2016-04-17T17:26:34+03:00 674 2

Киро и Спиро

Синкав цигарен дим се стелеше на слоеве над все още отрупаната маса. Жена ми се беше омаяла от ароматното червено вино и една загадъчна усмивка, тип „Мона Лиза” не слизаше от лицето ѝ. Привършвахме малък домашен гуляй в чест на новата реколта от цитирания елексир, която току-що бях домъкнал от прови ...

anyla

Проза » Разкази, Еротична

2016-04-17T14:12:09+03:00 4.2K 1

Крадец на листа

КРАДЕЦ НА ЛИСТА
Откъсна листенце. А то прокървя. Кръвта му е прозрачна, тихо се спуска по грубата шаячна дреха на клона.
- Само един лист – каза. – Това ще си взема за спомен.
Дърветата не обичат да говорят с непознати.
- Защо му беше да го прави? – попита брястът, от него бе откъснал лист. – Какво ...

exuded

Проза » Разкази

2016-04-16T23:23:29+03:00 707 1

Беседката

БЕСЕДКАТА
Събуди ме почукване по прозореца. Беше странно, защото светлината все още не беше обладала Земята. Помислих си, че звукът е от съня ми, но в този момент се повтори, сякаш да ме увери, че е действителен. Заслушах се и тогава нахлуха звуците. Вятърът - диригент, ги беше събрал за да ги разпр ...

slaveja123

Проза » Разкази

2016-04-16T23:23:14+03:00 730 1

Ловът

Стремглаво тичаха напред, пренебрегвайки болката в краката и дробовете си. Не можеха да спрат, не сега, не и когато избавлението им се струваше толкова близо.
Чуваха зад гърба си трополенето на множество крака, лая на бесни помияри, ругатните на ядосани ловци.
Ако ги хванеха — край… щяха да им ги ум ...

cattiva2511

Проза » Разкази

2016-04-16T23:10:14+03:00 1.1K 3

Щастието в кутия

Снегът завалява. И ми става студено. Винаги когато навън става студено, се разхождам нервно из кутията си от злато. Огромна кутия от злато, с екрани вместо прозорци, които прожектират слънце когато навън вали дъжд, пускат ден или нощ по поръчка, екрани, по които никога не вали сняг. Така са програми ...

Маруам

Проза » Разкази

2016-04-16T22:46:59+03:00 749 2

Семейство

Семейство Харалампиеви водят спокоен живот, дори наричат себе си успели. Лили Харалампиева успешно израства в кариерата си и вече е мениджър продажби в голяма верига магазини. Разкъсва се между семейството и работата, не винаги успява да приготви топла вечеря, да изпере на време или почисти къщата, ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-04-16T22:39:14+03:00 1.1K 9

Безстрашната

Заставаме вечер пред огледалото с размазания грим от сутринта. Под ярките флуоресцентни лампи виждаме изсъхналата, ронеща се спирала, събралия се в ситните нови бръчици грим (появили се след поредната година на мръщене дали пред компютъра, дали докато запали колата в студа, дали след като се заляхме ...

Маруам

Проза » Разкази

2016-04-15T20:44:59+03:00 1.2K 6

Спасих се от любовта

Една история за любовта ключ-ключалка
Тя беше влюбена и това обясняваше всичко. Емоцията й беше толкова силна, че чак се плашеше от нея. Сякаш това усещане бе далечен отзвук от онова, което смътно си спомняше, но остави траен отпечатък в душата й. Може би затова чувстваше толкова близка и позната бо ...

Stanley

Проза » Разкази

2016-04-14T18:29:02+03:00 1K

Оправдани престъпления 1х04

Стефан
Осъден на 25 години затвор
Знаем много истории за забранената любов. Чели сме книги, гледали сме филми и дори сме слушали песни, в които се разказва за любовната история между мъж и жена, които не могат да бъдат заедно, поради една или друга причина. Но може ли любовта сама по себе си да бъде ...

Boyan

Проза » Разкази

2016-04-14T18:20:17+03:00 820 5

Камъкът

В тъмното, сред нощните сенки, един човек се прокраднал покрай сградите, прескочил почти полегнала ограда и приклекнал до един камък.Той се извисявал в изоставен и полуразграден двор.. Някога в този двор бил играл баща му. Камъкът изглеждал прастар, като всеки голям камък. В средата му, имало издълб ...

Lebovski

Проза » Разкази

2016-04-13T21:11:20+03:00 602