Разкази - Проза

Моето име е Клошар Част 2

Моето име е Клошар
Част 2
Звезда се появи рано сутринта след два дни. Слабото ѝ момичешко тяло потичваше по алеята, а страните ѝ бяха пламнали от вълнение. Намери го до стаята със „завесата”седнал между нападалите от ореха зелени „червейчета” и облегнал гръб на ствола му, с блуждаещ към изгрева погл ...

maqpam

Проза » Разкази

2013-11-29T22:08:15+02:00 1K 5

Ловецът

Поредният изстрел отекна в спокойната гора, подплаши птиците и се сля с писъка на раненото животно.
Запъхтяният ловец нямаше търпение да пререже гръкляна на убития елен и да се наслади на смъртта, преди куршумът да го е сторил.
Нямаше нужда от повече месо, но желанието да убива го беше променило.
Из ...

satanas

Проза » Разкази

2013-11-29T16:15:58+02:00 707 2

За войнишката служба и музиката

Някога момчетата ходеха в казармата. Щом поредният набор навършеше 18 години, получаваше повиквателна и заминаваше в някой отдалечен гарнизон да изпълни своя граждански дълг. Не отиваха само мамините синчета, но това се случваше най-вече благодарение неистовите усилия на техните любящи родителки.
В ...

dinko1963

Проза » Разкази

2013-11-29T15:52:08+02:00 947 9

Моето име е Клошар Част 1

Моето име е Клошар
"Всеки светец има минало и всеки грешник има бъдеще."
Оскар Уайлд
Тази сутрин Звезда беше в добро настроение. Тананикаше си весело докато чакаше кафемашината да пусне и второто кафе. Засмя се наум и си помисли: „Най-после успях да му вляза под дебелата кожа! Хи-хи! Вчера докато си ...

maqpam

Проза » Разкази

2013-11-28T21:31:04+02:00 998 1

Рецепта за греяна ракия с Любов и... плетени вълнени чорапи

Още е рано за Коледа, но... навън има сняг. А дойде ли първият сняг почвам да мисля за нея. По Коледа ставали чудеса... стават – ако ги пожелаеш. Стават по всяко време, всеки сезон от годината стига много да искаш нещо. Не вярвате ли? Ами опитайте! Аз го вярвам и знам, че се случва! Случвали са ми с ...

iren5

Проза » Разкази

2013-11-28T18:09:16+02:00 1.1K 9

Било е там някога

Било е там някога...
През един дъждовно-лъжовен ден, когато всяко нещо имаше за свое нещо друго.
Някъде там, по същото време, Малкото зло търсеше Голямата истина.
И я откри, защото там всичко беше като нея.
По същото време, точно по-преди, Малкото добро също търсеше Голямата истина. Ала по звездни н ...

nosceteipsum

Проза » Разкази

2013-11-28T17:50:57+02:00 857

Три капки кръв

Боян тъкмо се прибираше от поредната обиколка из западните части на страната.
Беше излекувал дузина безнадеждно болни и се чувстваше изтощен.
Реши, че ще се отдаде на няколкодневна медитация, за да възвърне силите си, но един от слугите донесе новина, която видимо щеше да промени плановете.
Баща му, ...

satanas

Проза » Разкази

2013-11-28T17:47:47+02:00 719

Престъпление без наказание

Едва ли някой някога може да забрави първото си посещение в онези елитни клупове, където стриптизьорките се наричат елитни компаньонки, а бирата е заменена с уиски. Днес, когато си спомням за първият ми път там, ми се струва като най-далечният ми спомен, истината е, че само преди 1 седмица аз бях на ...

Cvii

Проза » Разкази

2013-11-28T17:40:29+02:00 834 4

Будилник в командировка

Хотел.
Стая 302.
Пръсти по огледалото...
Чужди са.
Чаршафи с петна от... ...

йеромонах

Проза » Разкази

2013-11-28T17:35:43+02:00 717 1

Очи на убиец

Сигурно би оценил впечатляващата ù външност като всеки друг мъж, ако не знаеше, че е дошла да го убие. Почувства го, още когато я видя да се приближава уверено към неговата маса. Заведението беше полупразно, а той беше най-невзрачният мъж не само от седящите тук, но и от всички, които познаваше. Так ...

hristam

Проза » Разкази

2013-11-28T17:03:50+02:00 944 6

Следите остават

СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ
Гораните, макар и да са най-малката ентическа общност в Косово, са се разделили на няколко групички. Едните са се скрили високо в планините, другите са се доближили деликанто до големия град. Трети се правят на други, с надеждата да получат трошица внимание и закрила. Защото и предиш ...

dinko1963

Проза » Разкази

2013-11-27T16:24:01+02:00 686 1

Музата, която се храни със столове

Колкото банално да звучи, разказът ми ще започне така. Седя пред кирливата клавиатура и беля кожички около нокътя на левия си палец със зъби. Кожичките ги беля, защото не мога да хапя клавиатурата, както бих хапал молива пред лист хартия. Ето един недостатък на прогреса. Седнеш да напишеш нещо гениа ...

йеромонах

Проза » Разкази

2013-11-27T16:21:04+02:00 764 1

Късметът

- Ще ти донеса сода – рече Сашка - или предпочиташ чай?
- Чаша вино по-добре.
Тя излезе и се върна с бутилка евтино червено вино и една чаша. Само една. Не пиеше в четни дни от седмицата. Затова пък в нечетните се запиваше зверски, нахълтваше в букмейкърския пункт отсреща и вдигаше ужасен скандал, т ...

Bardejov

Проза » Разкази

2013-11-26T22:53:42+02:00 1K

Лъки Ламендо. Получател неизвестен

Лъки Ламендо лъска бомбето
на десния си чепик в левия крачол
на раирания костюм от Лучиано
за седемстотин и петдесет долара.
Лъки Ламендо погледна златните ...

йеромонах

Проза » Разкази

2013-11-26T22:28:37+02:00 690 2

Налудничаво

- Ходих до магазина. Имаше някаква промоция. Купих, прибрах се, видяхме се с Емилия. Да знаеш с нейния непрекъснато се карат. Кой накъде ходи не е ясно. Видях я с един друг. Нещо тихо се хихикаха.
- ...
- В общината ония мърли не се помръдват, няма да ти свършат никаква работа. То едни документи, вз ...

WIK

Проза » Разкази

2013-11-26T21:30:31+02:00 1.1K

Не съм такъв човек

Ако се чудите какво правя в десет и половина вечерта на пейката пред блока, ще ви кажа. Мисля. И ще ви кажа за какво.
Не съм първа младост, от осемнайсет години съм женен. И цял живот съм стоял до полата на жена ми.
И то не да речеш, че не са ме харесвали - не че съм хубавец, ама хващам око - висок ...

hristam

Проза » Разкази

2013-11-25T17:43:57+02:00 1.3K 9

Gloomy Sunday 🇬🇧

It’s Sunday morning. The laughter of little children playing outside woke me up. Little bastards. What time is it? It’s so dark in my room. Oh, wait, the curtains are covering the windows. I reach for my phone. It’s 9am. F***ing children. I wish they drowned so I don’t have to deal with their annoyi ...

killwithme

Проза » Разкази

2013-11-24T09:50:32+02:00 2.7K 1

Каква жена 3

Никулденски шаран
- Още ги няма. Ще дойдат по никое време.
- Стига бе жена, щом са казали, значи ще дойдат.
-Закъсняват, човече. Кога ще дойдат, кога ще приготвям.
-Ама и ти си една. Я сядай тук до мен и гледай телевизия. ...

snevra

Проза » Разкази

2013-11-23T22:29:37+02:00 1.4K 4

Приятелски съвет

ПРИЯТЕЛСКИ СЪВЕТ
Чака я пред входа около десетина минути, но под аргумента на минусовата температура се вмъкна в кафенето, самообслужи се, отпи от кафявата течност и запали нова цигара.
„Такава си е Деяна, никога не е точна, загориманджа е, ама пък през много капии е минала и ако тя не ми даде съвет ...

lordly

Проза » Разкази

2013-11-23T22:12:23+02:00 724 9

Делба

- Вики, в неделя трябва да закарам нашите до село. Щели нещо да делят.
- Че те нали се делиха още преди години.
- Тогава делиха имотите - нивите, къщата. Сега чичо ще се пенсионира и иска да направи ремонт на къщата, за да живеят там. Имало някакви вещи. Предполагам, че повече им се иска да се срещн ...

Ida-L

Проза » Разкази

2013-11-22T21:51:33+02:00 1.2K 4

Пришедствие ІІ-ро

ПРИШЕДСТВИЕ ІІ-ро
Аз съм онази Гуцила, дето преди време придойде на двуместен звездолет от Сириус заедно с мъжленцето си, Муцинг, но се прибра самичка, щото той се залюби с местната хубавица, Дешка Дашната, пък аз не можах и да си взема с мене оня левент, Грую, защото нямало да издържи на ЖЕ-тата.
С ...

lordly

Проза » Разкази

2013-11-22T21:26:49+02:00 658 5

Шизофренен сомнамбулизъм

Пълна луна.
Среднощен хлад.
Парапетът под краката на Мая е хлъзгав, въпреки че е сух. Мая стои уверено върху него и гледа. Очите ù са спокойни и пълната луна се отразява в ясния ирис. Прави още една крачка. Стъпва сигурно върху хлъзгавия парапет към съседния балкон.
Вятър.
Косата на Мая се развява к ...

йеромонах

Проза » Разкази

2013-11-22T20:54:26+02:00 761 2

Къде на майтап, къде на истина

КЪДЕ НА МАЙТАП, КЪДЕ НА ИСТИНА
Още от вратата му личеше, че е угрижен. Взе си чайчето от бара, поздрави, седна и толкоз. Да ти е жал да го погледнеш – мъж кат скала, а увесил нос. Явно днес не беше на смяна, а и пожари нямаше да го вдигнат под тревога, та беше влязъл на приказка в кафенето, ама засе ...

lordly

Проза » Разкази

2013-11-21T18:31:26+02:00 824 7

Фантастика ли е това

Цената на патроните е скочила до небето. Остави, че ги няма никакви, нито на черния, нито на сивия пазар ама стигнаха до петнадесет лева за бройка. Ето как животът или поне неговото отнемане придоби някаква стойност.
Любомир погледна барабана на своя „Браунинг“ по навик. Много добре знаеше, че вътре ...

йеромонах

Проза » Разкази

2013-11-21T18:15:31+02:00 921 6

Добро утро, мой ден!

На В. с много, много любов.
Страхотен звънна будилник разкъса тишината. Така! Сутрин е! Цялата къща спи , или поне тя така си мисли. Спусна крака в чехлите до леглото и напипа халата на стола. Тихо, тихо се измъкна. Той може би не спи, но тя не иска да е причина за неговото ранно събуждане.
В трапез ...

snevra

Проза » Разкази

2013-11-20T21:35:34+02:00 1.5K 8

Сън

СЪН
Събудих се с кисело настроение. „По дяволите! От сутринта съм с главоболие, а е само вторник!”. Отворих очи, а до мен котката се протягаше блажено с изпънати напред лапички, стърчаща нагоре опашка като антенка и с излизащо от отворената ѝ уста извито езиче. В такива дни я мразех. Тя по цял ден с ...

maqpam

Проза » Разкази

2013-11-20T21:15:46+02:00 1K 2

Весна

Още един разказ от цикъла "Спомени за сънища"
ВЕСНА
От малка баща ù я учеше да бъде нащрек, дори и насън. Свикна с това и спеше леко. В съня си чуваше как притичват мишките в тревата, чуваше въздишките на птиците и полъха на вятъра. На другия ден знаеше всичко, което се е случвало през нощта, но уме ...

Ondra

Проза » Разкази

2013-11-20T21:09:01+02:00 1.4K 1

Гларусчето

Г Л А Р У С Ч Е Т О
Върху комина на една висока къща в красив Черноморски курорт имаше голямо гнездо. В него живееше семейство Гларуси. Татко и мама Гларуси с двете си малки дечица. Едното се беше излюпило няколко часа по-рано от другото и гордо се наричаше Батко.
Мама и татко Гларуси по цял ден оби ...

kasandrabg1

Проза » Разкази

2013-11-20T20:47:19+02:00 584 2

Ганет

Не си царица звездна, нито фея,
не си с неземна красота.
Не си от приказките орхидея,
а просто - моята мечта!
Не си сирена морска, нито Пепеляшка, ...

Daytona

Проза » Разкази

2013-11-20T20:23:18+02:00 1.6K

Басня за сухото буре и свеж стрък домат

В една градина мирно съжителствали едно полуразпаднало се, употребявано някога разсъхнало буре, и един, ама много свеж стрък, разцъфтял домат.
Бурето тъжно си събирало разпилените дъги, понагласяло ги с ръждясалите обръчи и спомняло веселите винени години. Когато го миели всяка есен, опушвали го с г ...

йеромонах

Проза » Разкази

2013-11-20T20:14:46+02:00 990 5

Wicked

WICKED
- Любима, хапни си още, не ти ли харесва?
Той се усмихна с цялата си любов към нежното създание пред него.
- Алис, много си отслабнала, напоследък изобщо не ядеш.
Той огледа красивата маса със съдовете от скъп порцелан, приборите от блестящо сребро и старите изящни и излъскани сребърни свещни ...

yo-ho-ho

Проза » Разкази

2013-11-20T19:38:29+02:00 1.1K

Разнежена

***
Искам да заспивам до теб.
Разнежени скули.
Набола мъжественост.
Докосване… ...

марси

Проза » Разкази, Други

2013-11-18T22:41:45+02:00 1.7K 1 14

Първи сняг

Звън, тих като прошумоляване на ледени топчета в метална купа. Постепенно звукът се усили. Чува се вече тропането на късчетата по стените на съда. Без да отваря очи, протегна ръка, сграбчи телефона и го мушна под завивката. Да не разбуди детето. Беше започнало да застудява и решиха да спят тримата в ...

snevra

Проза » Разкази

2013-11-18T18:47:53+02:00 1.6K 12

Да усетиш, че си жив

Трябваше да йù кажа още когато се запознахме, но не очаквах, че ще хлътне толкова по мен.
Красиво момиче, много жизнена и все усмихната, пък аз бях просто един обикновен тип на средна възраст.
Освен това когато се запознахме, тя си имаше приятел, по–късно разбрах, че са се разделили, чак когато ми к ...

hristam

Проза » Разкази

2013-11-18T18:34:33+02:00 1.1K 7

Дебат

ДЕБАТ
В нашето кафене тия дни за политика спря да се говори.
Що тъй ли? Ами защото всички сме вечна опозиция, не симпатизираме на никоя политическа партия, нито на НПО-та, въздържателски дружества, синдикални формации и женски организации. А не говорим за политика, от както бай Симо Политиката и Нач ...

lordly

Проза » Разкази

2013-11-16T19:55:57+02:00 713 4

Спирачът от девета глуха

Напоследък придобих навик да колекционирам слънчеви зайчета. То е препоръчително, предвид настъпилото заоблачаване и няма нищо общо с навика на рицарите от замъка Камелот* да пикаят на стълбището по време на запоя. Установих със сигурност, че не съм коня на крал Артур, а също така ми се появи бенка ...

radi.

Проза » Разкази

2013-11-16T19:51:34+02:00 753 6

Пролетен дъжд

ПРОЛЕТЕН ДЪЖД
(по действителен случай)
Реката пресичаше целия град от край до край и минаваше през много интересни места. Беше препасана с много мостове, някои от които - много широки. Бяха ги направили заради хората, но по някои от тях минаваха и коли.
Преди много години облякоха стените ù с каменн ...

kasandrabg1

Проза » Разкази

2013-11-16T19:33:14+02:00 642

Миграция

Камината гореше и създаваше галещо чувство на уют. Над нея телевизора „София 81” работеше почти без звук. Беше петък вечер и както обикновено по българската телевизия даваха руската информационна програма “Время”. След това започваше руският сериал. Него чакаха.
- Винаги се получава така! Когато раз ...

Kenary

Проза » Разкази

2013-11-16T19:25:57+02:00 1.2K 1

Хазарт по време на криза

„ХАЗАРТ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА”
Светът е пълен с толкова много лица, образи, звуци, места. Всички те се смесват като един пъзел, в който аз съм основата, на която се подрежда.
Няма ден, няма вечер, няма нощ.
Пъзелът се допълва и доразвива от нови квадратни попълнения с различна аудио-визуална информация. ...

KaloyanPaterkov

Проза » Разкази

2013-11-16T18:16:08+02:00 789 1

Кислород

"Хубаво е! Имам и кислород за около петнайсе минути. Хм, не е зле. А можеше да изгоря като факла в тая капсула. Ама че грозно изглежда, купчина непотребно желязо на повърхността на Луната! Нашенска им работа, казвах им, че тоя датчик не става. Не е изчислен да работи при тия ниски температури. Ама т ...

йеромонах

Проза » Разкази

2013-11-14T18:13:46+02:00 917 10