Разкази - Проза

Свинькята

СВИНЬКЯТА
От балдър-време не го бях виждал Недин Матю и затуй му са метнах въз врата радостно:
- Де се губиш, бе човек? На село замина, селянин стана! Хич пък да не се завъртиш из квартала, авери да видиш, зевзеклък да чуеш – ей тъй го занареждах, а той един такъв, оклюман ми са вижда.
- Върнах се б ...

lordly

Проза » Разкази

2013-09-19T18:03:05+03:00 1.9K 19

Мостът

Често си мисля за него. Пролетта пътувах с колата и защо не спрях да го снимам, сам не разбрах. Навярно е от онези времена, когато Балкана е бил прекосяван само с коне и каруци, не вярвам да е от времето на автомобилите. Малък, каменен, тесен, обрасъл с мъх и папрати. В подстъпите на Балкана. Може и ...

lubara

Проза » Разкази

2013-09-19T18:00:39+03:00 1.3K 7

Първо правило на вещиците

Не бях наясно със своята странност чак докъм шестнайстата си година. Трябваше да се заровя в купища книги, да изгледам няколко филма и най-вече, да проведа един изключително специален разговор, за да осъзная за какво става дума.
Специалният човек, с когото проведох въпросния разговор, беше моята пра ...

hristam

Проза » Разкази

2013-09-16T19:27:06+03:00 992 8

Кажи ми нещо хубаво

Есенният дъх се усещаше в речния бриз и караше момчето да стиска по-силно ръката ù, опасявайки се да не избяга и тя заедно с лятото.
Момичето се усмихна, сякаш отгатна опасенията му, след което се изплези, отскубна се, побягна и каза през глава:
- Ако ме хванеш, ще остана с теб завинаги!
Гониха се и ...

satanas

Проза » Разкази

2013-09-16T18:45:22+03:00 1.6K 2

Първият учебен ден на Даскалица Ица

ПЪРВИЯТ УЧЕБЕН ДЕН НА ДАСКАЛИЦА ИЦА
Гимназиалната учителка Христина Христова, по известна в провинциалното градче като Даскалица Ица, още от събота се застяга за първия работен ден на новата учебна година.
Отпусна няколко от плисетата на копринената си рокля, сама се боядиса в любимият си сламенорус ...

lordly

Проза » Разкази

2013-09-14T19:10:16+03:00 1.2K 13

Глупакът

Да чува господ да не ти излезе дума,момче. Излезе ли ще я носиш до гроб, че и подире. Иди доказвай, че не си такъв, ако си нямаш работа. Нарочиха ме навремето за олигофрен и глупак, ей богу, такъв си останах и до днес. Колко лобут съм изял, за да ме вразумят и колко присмех съм претърпял, нямаш си н ...

georgovabc

Проза » Разкази

2013-09-14T18:36:50+03:00 1.8K 3

Краят

Беше привършил работния ден - пребледнял, копнеещ да дойде моментът, в който ще я види отново. Въпреки множеството им раздели тя все още вярваше че са един за друг.
Чакаше асансьора делящ го от работата и света навън. Капнал, реши да се обади на половинката си, за да си предаде не дотолкова отчаян в ...

Shee

Проза » Разкази

2013-09-14T18:32:11+03:00 936 4

Спаси ме

- Ще отида да видя Миранда. – казах на моята приятелка Джесика. Миранда беше моя приятелка от по-горния клас. Тя беше на 18, а аз на 17.
- Отново ли ще ме оставиш сама, Лия? – попита ме Джес с големи невинни очи. Винаги се разхождахме по коридорите на училището, но веднъж дневно отивах при Миранда, ...

gabitoop

Проза » Разкази

2013-09-14T18:22:20+03:00 1.4K 2

На калъч

НА КАЛЪЧ
Една работа, тръгне ли „на калъч” – зарязвай я! Туй от мен да го знайте, щото я чуйте тая:
Имаше една мома в махалата, още от мъничка спираше мъжките погледи. Нямаше и 13-ет кога напъпи, разцъфтя, а в пазвата ù две любеници завързаха. Дешка ù беше името, и си го носеше засукано и напето мом ...

lordly

Проза » Разкази

2013-09-14T17:24:08+03:00 787 9

Посещение при Миле

Виж, Миле, аз съм безпощадно възмутен от ситуацията. Значи, казвам ти, от скоро съм в тая София и хич не съм доволен! Слушай сега какво ще ти разкажа. Една вечер, началото на септември, края на хубавото, топло лято, си хващам аз влака към Плевен. Викам си, я да върна старите времена назад и да си вз ...

Jigsaw

Проза » Разкази

2013-09-14T17:19:32+03:00 785 2

Аромат на любов

Предполагам, че всеки си има някоя странност, която го прави уникален и неповторим. Възможно е човек да се гордее с нея, изтъквайки я като положително качество, или пък малко или много тя да го притеснява, защото го кара да се усеща неудобно различен. А в някои случаи просто се свиква с тази особено ...

hristam

Проза » Разкази

2013-09-13T20:48:23+03:00 1K 1 3

Найден или Завръщане у дома (втора последна част)

- Мари, това ти ли си? - Найден гледаше невярващо.
- Аз съм, Слънчо, върнах се. Твоят Здравко ме откри и заедно с моя съпруг ни спретнаха изненада.
- Виж се само, истинска лейди си станала! - Найден я гледаше с такава топлота! Изгуби се в трапчинката ù. Искаше му се да я докосне, но нещо го спираше. ...

suleimo

Проза » Разкази

2013-09-12T17:44:14+03:00 2.9K 1 56

Лексикон

Нали знаете какво е лексикон. Едни писания, с които момичетата изразяват чувствата си, мечтите си, желанията си. Характерно е за ранният пубертет до към средата на гимназията. Обикаля този свитък с изповеди от чин на чин. Чест и гордост е да те почетат и да те поканят да попълниш и ти своето желание ...

snevra

Проза » Разкази

2013-09-12T17:39:55+03:00 1.6K 10

Знак

Буквално изхвърча от леглото. Трепереше като листо, а погледът ѝ издаваше неописуема паника, граничеща с обезумяване. Първото нещо, което направи бе да повика такси. След това си взе портфейла, грабна първите, изпречили се пред погледа ѝ дънки, и ги обу в движение, докато летеше към вратата. Чак ког ...

Kalinski

Проза » Разкази

2013-09-11T20:45:11+03:00 2.1K 1 7

Дилема

ДИЛЕМА
«Е на това му се вика дилема», косеше се доцент Бързаков, гледайки тъпо в екрана на компа и изследвайки неопознати области в обилно залесения си нос.
«И на тези пачи яйца да ме насади, не кой да е, а пишман-студентът, Пройчо Пройчев», пустосваше се доцентът и си припомни цялата ситуация.
Шест ...

lordly

Проза » Разкази

2013-09-11T19:56:08+03:00 1K 20

Паяжини

-Не! Не! Нее… - тя блъсна майка си и излетя от вратата. Божидар хукна след нея. Викаше я, тичаше с всички сили, но все повече се отдалечаваха косите |ѝ. Накрая спря – беше безсмислено. Свлече се до един дувар и свит на кълбо стискаше главата си с ръце, триеше сълзите и когато започна да хлипа на гла ...

esenna

Проза » Разкази

2013-09-11T15:36:34+03:00 1.2K 1 8

Точното камъче на точното място

Ей така присетих се без конкретна причина за една жена… Аз като ‘убава я виждам… Пааа… за вазе не знам. И докато си умувах за нези… взеха да ми прелитат разни фърчащи мисли - и то ни в клин, ни в ръкав. Малко са разпилени… Мааа… То сеги в целия свят е хаос и няма ка’ да ми търсите кусур, че мислите ...

rygit

Проза » Разкази

2013-09-10T23:21:20+03:00 1.2K

Найден или Завръщане у дома (първа част)

Продължение на разказа "Мария", 30 години по-късно
Мария го видя отдалеч. Точно както го помнеше от преди 30 години. В реката до колене, рошав и усмихнат. Времето замълча, притаи дъх в очакване... Стоп! Много бързате! Да върнем лентата няколко дена по-рано!
Мария работеше в магазин за мъжки спортни ...

suleimo

Проза » Разкази

2013-09-10T23:00:39+03:00 1.9K 26

Спомен в бутилка

Ако целият ни живот се състои в действителност единствено от (сегашния миг и) купища спомени, то основната ни цел би трябвало да бъде намирането на най-ефикасния начин за тяхното съхранение.
Джак правеше именно това - колекционираше спомени. Беше превърнал спомените в свое хоби. Събираше ги старател ...

Tzeck

Проза » Разкази

2013-09-10T21:44:22+03:00 1.2K 1

Да го вземеш насериозно

Всичко започна от една чаша кафе.
По това време бях само на шестнайсет и ако бяха оставили на мен, щях да предпочета горещ шоколад с бисквити, но приятелките ми бяха много напред с материала. Все пак това беше възрастта, когато неистово искахме да изглеждаме много по-зрели и разкрепостени, отколкото ...

hristam

Проза » Разкази

2013-09-10T21:15:47+03:00 1K 4

Цената на обичта

Те се обичат. Намериха най-после сила и смелост да си го кажат.
-Обичам те! – погледна я в очите. Повтори двете думи. Беше му трудно. Никога до сега не ги беше казвал. А така много му се искаше. Няма майка, баща. Не! Какво говори? Има ги. В началото идваха, да го видят, да му донесат нещичко. Носеха ...

snevra

Проза » Разкази

2013-09-10T20:50:52+03:00 1.4K 13

Гроздобер

ГРОЗДОБЕР
- Е-хе-й-й-й баджанак, хайде бе, хайде, че кое време стана – провиква се уж сърдито и припряно Вичо, а на сърцето му едно радостно и тупа-тупа. Драго му е на Вичо Честния и как няма да му е драго от гроздобера, като винцето и ракийката отдавна свършиха и то не само неговите, а и на баджана ...

lordly

Проза » Разкази

2013-09-08T19:02:32+03:00 1.3K 13

Зимна приказка

Зимна приказка
Тази вечер къщата до реката бе необичайно жизнена. Въпреки че цялата бе затрупана в сняг, нямаше прозорци и врати и имаше вид все едно всеки момент ще падне в покритата с лед вода, точно тази вече излъчваше някаква топлина и уют. Нещо, което не е нормално за къщи, изоставени преди пон ...

soundsanin

Проза » Разкази

2013-09-08T17:24:20+03:00 1.2K 1

Обратната страна на илюзията

Аз и Магьосника бяхме заедно повече от петнайсет години. Той беше известен илюзионист и хората му бяха дали това прозвище заради неговата ловкост, но аз вярвах, че той наистина притежава магически способности.
За неговото минало знаех кажи-речи толкова, колкото и за своето - тоест почти нищо. Имах с ...

hristam

Проза » Разкази

2013-09-07T18:45:01+03:00 1.1K 9

В горите над Балша

Загубих се в горите над село Балша.
Аз често се губя, дори в София, дори в познати райони. Губя се, защото на моменти се се разсейвам така, че се увличам в мисли, вдълбавам се в себе си и околният свят изчезва напълно. Разходките се превръщат в безцелно бродене и единственото, което придобива значен ...

s4eti

Проза » Разкази

2013-09-07T00:10:19+03:00 1.3K

Полуделият от четене

Полуделият от четене
(Изповед)
Аз съм син на Моцарт и внук на Арамис от "Тримата мускетари". Което ще рече - правнук съм на Исус Христос, баща на Аллах, племенник на Буда. И брат на Еразъм Ротердамски, при когото изучавах в продължение на 13186 дни "Десет малки негърчета" от Агата Ктисти. Живея в че ...

Chotrov

Проза » Разкази

2013-09-07T00:01:37+03:00 1.3K 3

Печени чушки

Не знам какво ме прихвана така изведнъж, ама ми се върнаха изневиделица рояк картинки от едно отда-а-авна минало време. По принцип за всичко си има причина, нали така? Ама де факто, откъде се взеха, знам ли? Аха! Знаех си! Има круша опашка. Замириса ми. А това няма как да го объркам никога. Замириса ...

Daytona

Проза » Разкази

2013-09-06T23:56:48+03:00 1.7K 3

Вечната игра

Когато се родих, можех да бъда „той”, „тя” или „то”. Можех да бъда и „те”. Но не съм нито едно от тия. Първо, трябваше да потърся „име”. Така е. Щом съм неназовимо, значи не съм. Но виждам, чувам, усещам, следователно осъзнавам и съм. Но какво съм?! Идея, Вариант, Неизвестно, Същество, Елементи, свъ ...

ZAGORA

Проза » Разкази

2013-09-06T23:25:47+03:00 1K

Изворът на истината

Виното блестеше като нажежена червена лава и имаше неприятен вкус. Оставих го настрана. Вдигнах капака на подноса пред мен и намерих под него да лежи задушен заек върху зелено каре от маруля и малки навити лозови сърми във формата на турски възглавнички, върху които заекът беше положил морно главата ...

peroto91

Проза » Разкази

2013-09-06T23:08:34+03:00 1.2K

Яна и Гено

Яна и Гено
Ех, че симпатично семейство бяха Яна и Гено. Шумни, весели, забавни и щастливи. И добри. Всички ги обичаха. И те се обичаха. От деца, та до днес. Рано се бяха оженили, но дълго останаха само двамата - цели петнайсет години.
Най-после решиха и осиновиха Митко. На три годинки. Сякаш им беше ...

Ida-L

Проза » Разкази

2013-09-06T12:30:08+03:00 1K 1 4

Безсъниците на една надежда Финал

Безсъниците на една надежда Финал
Дните се заредиха един след друг като малки и съвършено еднакви стъклени топченца на броеница. Рамона бе като робот, който бе програмиран за много дълго време да извършва едни и същи повтарящи се действия – ставане, отиване на работа, работен ден като в просъница, т ...

manipuliram

Проза » Разкази

2013-09-06T11:39:50+03:00 708

Песента на квазимодото

ПЕСЕНТА НА КВАЗИМОДОТО
Всеки ден го срещам. Все някъде между 5 и 5.30, кога ходя до рибния пазар. Не съм виждал човек с по-грозно лице. Може би на кино, но в реалността, не. Няма да се опитвам да го обрисувам, защото надали и Юго, или път Петьофи биха се справили.
Винаги носи вечната си платнена тор ...

lordly

Проза » Разкази

2013-09-06T11:11:22+03:00 700 6

Роднинска услуга

Споделям тази история, не за да търся съчувствие. Нито пък имам нужда да предизвикам нечий присмех и болезнен сарказъм. Тя сама по себе си беше съвсем достатъчна да разтърси мъжкото ми его като мокро коте, да срине дълго градения ми имидж на безгрешен мачо и да превърне напращялото ми мъжко самочувс ...

hristam

Проза » Разкази

2013-09-05T21:34:07+03:00 988 3

Изпращането

Някъде там, между десетките лъскави и натруфени магазини на летището в Ню Йорк, на една метална и мълчалива пейка седеше тя, вперила търсещ влажен поглед в таблото над нея, показващо заминаващите полети. Имаше още време. Студените бели светлини над нея бяха в тон с металически равнодушния глас на ди ...

chavdar75

Проза » Разкази

2013-09-04T22:10:21+03:00 969 2

Светът се смалява и става все по-тежък

С напредването на годините светът се смалява. Това прозрение осени Пешеходеца в един горещ юнски следобед, докато наближаваше булеварда, разделящ квартала от централната част на града. Къщата отсреща беше синя.
Пешеходеца се замисли.
Сигурен бе, че тази сграда бе жълта или кафява. Осъзна, че не е из ...

krashkov

Проза » Разкази

2013-09-04T21:09:51+03:00 838 1

Нежност

- Савина! Сто удивителни не стигат ,за да изразя чувствата си към нея.
Така започна разказа си Таня.
-След като взех документите и ги прегледах, тръгнах да я търся,за да се запознаем.
-Ей там в онази група е.
Отидох там. ...

snevra

Проза » Разкази

2013-09-04T20:54:15+03:00 1.5K 10

Мариян

Мариян
Дори и за миг не предположих как тази: чудновата и граничеща с абсурдното история, от изпълненото със странности житие на съквартиранта ми Мариян, ще успее, трайно, да се настани в съзнанието ми. Разказа ми я вчера и ден по късно, тоест днес, ми изглежда невъзможно да се отърва от кошмара ѝ в ...

mitval

Проза » Разкази

2013-09-04T17:31:01+03:00 1.3K 11

В очакване

- Чудно и страшно обезлюдяват българските села! - подхвана Желко, бивш лесничей с хитри очички, цепка вместо уста и брезентова шапка, която разправяха, не свалял, дори когато спи – А най-тъжно се изпразват планинските села! - добави сякаш искрено и с тъга.
Печката пукаше тихо в средата на стаята, дъ ...

svdonchev

Проза » Разкази

2013-09-01T20:55:50+03:00 3.2K 13

Направих каквото трябва

Беше му трудно да повярва, че жена като тази е избрала да бъде част точно от неговия живот. Бяха заедно вече няколко месеца и от първия път, когато я усети в сърцето си, не преставаше да се удивлява.
Основният въпрос, разбира се, беше как изобщо се случи това между тях. Не познаваше по-незабележим и ...

hristam

Проза » Разкази

2013-09-01T16:23:47+03:00 1K 5

Къде си, Боже, на небето ли?!

Къде си, Боже, на небето ли?!
... или си се сврял под земята, да утешаваш мъртвите. Но те нямат нужда от теб, имат нужда живите, чуваш ли...
„Защо ти е, бе, Боже и т’ва, защо?!” Тодор отчаяно смъкна капата си, притискайки я до гърдите си с треперещи ръце, свлече се на колене и зави на умряло. Вече т ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2013-09-01T16:09:16+03:00 1.5K 8