Разкази - Проза

Размисли от Албиона

Бяха като подивели. Търчаха около колата и лаеха. Няколко английски песа. В крайчеца на предното стъкло имаше празно, отворено място. Сенникът за слънце, дето го купих от София, оня с лепките, не беше хванал там и беше провиснал. От там ги видях. Видях и стопанинът им. Дребен чичак, с шуба и гугла. ...

Lebovski

Проза » Разкази

2014-01-08T22:17:47+02:00 827 2

Подаръкът на Дядо Мраз

Бях в първи клас. С учителката ни подготвихме малка програма за посрещане на Дядо Мраз. Всички деца от класа имаха някаква роля в този спектакъл. Шест от момиченцата бяха балеринки и щяха да танцуват и пеят, две момченца трябваше да кажат по едно стихотворение, а останалата групичка, в която бях и а ...

anka-dimitrova

Проза » Разкази

2014-01-07T23:19:20+02:00 1.1K 6

Алис - "В страната на случайностите"

Малък разговор в градинката.
- Имам само 40 лева. Ако си направя кичури, не мога да си купя билет.
- Нали е лев и петдесет, ще ти дам!
- Давай да свършваме и да пием по бира.
Хубаво нещо е тийнейджърството. Или поне беше. Свърши, но... през 2010-та още беше настояще. Кичури... руси. Един куп неизкар ...

Момичето...

Проза » Разкази

2014-01-07T21:26:39+02:00 992

Перфектният човек

,,Перфектният'' човек
Той се погледна в огледалото. Избърса сълзите си и сякаш се вгледа в душата си.
- Добър ли съм?
- Може би не достатъчно - каза му един тихичък глас.
- Раним ли съм? ...

nikit

Проза » Разкази

2014-01-05T21:26:19+02:00 739 2 3

Благородна лъжа

Тя беше застанала почти на ръба на скалата. Гледаше към хоризонта. Той стоеше по-навътре и не смееше да пристъпи напред. Тя се обърна към него, а в очите ù се четеше покана:
„Ела тук, до мен. Виж колко е красиво небето.”
Той ù отвърна с категоричен поглед. Сякаш искаше да ù каже:
„Не искам! Страх ме ...

rygit

Проза » Разкази

2014-01-05T21:12:13+02:00 2.2K 19

Горящо сърце

Едно малко вълче с детски очички ме побутна по бузата и се мушна между ръцете ми.
- Ей, сладурче, какво правиш тук? - казах аз и всички мои приятелки, които бяха с мен в гората, се натрупаха около него. Яна го погали нежно, метна му една бисквитка и то се скри в мрака. Лиа натрупа събраните съчки, з ...

Dufy12

Проза » Разкази

2014-01-05T20:55:30+02:00 875

Когато рисува сърцето

Беше объркана, а напоследък и малко изплашена. Нямаше обяснение за това, което ù се случваше.
Рисуваше вече толкова години, и след като завърши Академията, картините ù се радваха на голям успех, имаше и няколко самостоятелни изложби.
В личния ù живот нещата също бяха съвсем нормални – омъжи се почти ...

hristam

Проза » Разкази

2014-01-04T13:13:53+02:00 1.1K 5

Свраката

Мъжът ù я напусна, защото не издържаше повече нейната наглост. Обичаше я, но тя правеше живота му непоносим. След поредния скандал за нейните изневери и прибирания сутрин пияна и клатушкаща се, той получи силен спазъм в гърдите и просто реши да се изнесе. Само няколко дни преди това, спирайки колата ...

Djein_Ear

Проза » Разкази

2014-01-04T13:00:02+02:00 926 1

Изненадващото предложение

ИЗНЕНАДВАЩОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Животът ме подложи на много митарства. Така се сложиха нещата, че до тридесет и третата си годишнина бях сменил шестнадесет адреса в пет населени места. Към тази възраст жената ме бе дарила с две прекрасни дъщери. Всичките заедно се помещавахме в една малка стая и още по-ма ...

dinko1963

Проза » Разкази

2014-01-03T20:50:43+02:00 981 6

Вечната любов остава

Laura1500s

Проза » Разкази

2014-01-02T21:36:49+02:00 1.1K

Абсент

Бутилката абсент я гледа втренчено със златистожълтите си очи. Този поглед излъчва спокойствие и мълчаливо очакване за наслада. Стъклото ù е студено и лепкаво сладко. Ароматът леко гали ноздрите ù, дарява с кехлибарена нежност. Мисли да си го поръча – да опита забранения му вкус – една опасна игра с ...

Tifaret

Проза » Разкази

2014-01-02T21:25:41+02:00 1K

Срещата

Поредната нощ, в която Генади не можеше да заспи, защото едно красиво цвете беше обзело неговите мисли. Колкото красиво, толкова и далечно. Да, разстоянието беше факторът, който ги разделяше, но Генади имаше късмета, че живее в модерна епоха, където разстоянието беше просто една незначителна пречка. ...

piton4o

Проза » Разкази

2014-01-02T21:06:19+02:00 874

Писмо

Стаята беше погълната от непрогледен мрак. Единствената светлина беше циферблатът на часовника. Ноел отвори очи и насочи поглед към блещукащата зелена светлина, малките неонови цифри показваха 8.00. Идеалното време да започне днешният ден, помисли си той – както бе направил и предишния, както щеше д ...

Ahearyn

Проза » Разкази

2014-01-01T22:58:15+02:00 599

Щастие в Завод накрая на града

Есенна утрин. Нощта преди това през града беше преминала ужасна буря. Беше студено, ветровито, а и навсякъде имаше вода. Г-н и г-жа М., младо, средно - заможно семейство, закусваха и си говореха, а край тях грееха дев печки "Елва", пуснати на два реотана. Бяха голяма гордост на г-н М., подарък от ба ...

Laura1500s

Проза » Разкази

2014-01-01T22:51:06+02:00 1.2K 1

Диалог на едничка съдба...

- Явно така си мисля. Не съм сигурна в себе си. А защо ли вярвам в себе си? Това също не знам. Но вярвам в едно.
- В кое?
- Ами, просто е... Ще си отворя бутилка червено вино и от ароматите и от пивките глътки, с тъга ще се напия... А може би накрая ще си поплача и в усамотение ще затворя очи... И и ...

pldilov

Проза » Разкази

2014-01-01T22:49:29+02:00 1K

Без право на помилване

Знам, че не съм ангел. Просто съм един разумен мъж, който е имал късмета да опита и от горчилката, и от меда на живота, и да направи съответните изводи за себе си.
Открих сексуалността си по-рано от връстниците си, и това си имаше както своите предимства, така и недостатъците.
За предимствата е ясно ...

hristam

Проза » Разкази

2014-01-01T21:37:28+02:00 918 3

На ръба

Той просто стоеше на ръба и гледаше земята под краката си. Беше близко края, само на няколко сантиметра от него. Въпросите в главата му затрудняваха дори и дишането му. Под него беше безкрайния край, пропастта решаваща дали той ще живее или не. Не беше готов да скочи, не беше готов и да продължи да ...

Cvii

Проза » Разкази

2014-01-01T21:09:28+02:00 846

Отец Форевър

Отец Форевър слиза в равнината
Обади ми се по телефона, два дни след Коледа. Дали съм го помнел. Разбира се, така му отговорих.
- Вие сте онзи, който влезе преди година в магазина. Заедно с дъщеря си и малкото внуче. Който ми остави няколко дървени кръстчета, и филакто също.
- Братко, да минем на ти ...

lubara

Проза » Разкази

2013-12-31T16:53:54+02:00 1.2K

Свижданията са във вторник

Свижданията са във вторник
Днес е понеделник. Синът ми, писателят, трябва да дойде. Чакам го от два часа. Другият ми син е в чужбина. Чуваме се по телефона. Понякога.
Мина още час откакто съм в стаята за свиждане. Синът ми го няма, но аз съм сигурен – скоро ще влезе през решетъчната врата, ще поседи ...

mitval

Проза » Разкази

2013-12-31T02:10:57+02:00 1.2K 4

Новогодишната принцеса

Новогодишната принцеса
Моето море, планина, въздух и огън
Наблюдавах ги отстрани – множество момичета, жени и един мъж. Те имаха сходни имена и външност, но в същността си много се различаваха. Ако те, сега, трябва да проведат един разговор, как би изглеждал той?
-Да говорим за сърцето? – предложи И ...

thewriter92

Проза » Разкази

2013-12-30T12:48:03+02:00 1.5K

Когато мечтите се сбъднат

С този тип станахме близки случайно.
Работех във фризьорския салон на комплекса, а той беше един от масажистите. Всъщност най-невзрачният от всички – слаб един такъв, жилест, попрегърбен, с преждевременно състарена кожа и отнесена походка. Изобщо с много неподдържана външност. По едно време се чудих ...

hristam

Проза » Разкази

2013-12-30T00:14:02+02:00 1.8K 10

Да работиш хобито си

Отпивах черното кафе на бавни и дълги глътки, като същевременно се чудех дали ще успея да си платя наема.
Въпреки, че живеех в бедняшки квартал, стандартът на Ню Йорк си казваше думата и трудно изкарвах месеца без дребен заем от колегите.
Трябваше да предложа интересна статия на главния редактор, ин ...

satanas

Проза » Разкази

2013-12-28T21:34:37+02:00 759 1 2

(НЕ)Алис

Сутрин.
С нищо по-различна от останалите. Слънцето влизаше през щорите на тънки ивици, като сръбски кашкавал върху италианска пица. Аз стоя до мивката, подпряна на дланите си и чакам микровълновата да изпищи, че водата за кафето ми е готова. Каква картинка само... вързана коса, изсушено от почистващ ...

Момичето...

Проза » Разкази

2013-12-28T18:58:57+02:00 1.1K

Да имаш и да нямаш

Да имаш и да нямаш
Бях минавала милиони пъти по тази улица. Никога обаче не се бях замисляла, че там, долу в краката на всички хора, където рядко някой би погледнал, стоеше едно момиче. Не беше по-голяма от мен, нито с нещо по-различна от останалите хора, но тя стоеше там всеки път, когато минавах п ...

Cvii

Проза » Разкази

2013-12-27T20:52:52+02:00 1.8K 1

Да нараниш ангел 2ч.

- Бях студентка, когато забременях от мъжа, по когото бях луда - започна тя, когато се настанихме пред чаша кафе на малката маса в полупразното заведение. - Не знаех почти нищо за него и с времето това не се промени. Пътуваше много, обаждаше ми се веднъж-два пъти месечно, но въпреки това приемах, че ...

hristam

Проза » Разкази

2013-12-27T20:10:20+02:00 1.2K 9

Три ангелчета повече

Наближаваше Коледа. Поредната броеница от празнични дни, в които вечно бързащите и тези, които не бързаха за никъде, онези които още вярваха и другите, които вече не вярваха се срещаха на кръстопътя на надеждите, за да се замислят за ценностите в живота си...
Но както винаги дните преминаваха в лудо ...

Довереница

Проза » Разкази

2013-12-27T11:41:59+02:00 1.3K 18

Мечата поляна

Пътят беше осеян с много завои и не позволяваше да се кара бързо. Естествено, имаше един куп тарикати, които току изскачаха зад завоите, святкаха с намръщените си фарове, сякаш някой друг е виновен за безумното им шофиране.
Стоян не беше от хората, които карат много бързо, даже беше твърде отговорен ...

chavdar75

Проза » Разкази

2013-12-27T11:31:53+02:00 1.1K 1 1

Сълзи за врани

Сълзи за врани
"От известно време всяка вечер си лягам на студено и тъмно, стиснал сърцето си в едната ръка, а револвера в другата. Просто си лежа и гледам тавана. Минава ми всеки път една мисъл през главата. И... о, скъпи читателю, ако тя е вярна, то аз по-добре да сложа край на живота си още сега. ...

LeadFoot

Проза » Разкази

2013-12-27T11:28:30+02:00 1.1K 7

Най-дългата нощ преди Коледа

/почти автобиографично/
Това беше една ужасно дълга нощ, когато Ве умираше, а аз гледах безпомощно отстрани. Тази безпомощност е особено терзаеща, когато умира близък човек, към когото имаш известни задължения. Иска ти се да се върне лентата назад, за да направиш нужните корекции, но лентата се върт ...

radi.

Проза » Разкази

2013-12-27T11:22:11+02:00 1.2K 11

Каква жена 6

С приятелка имахме уговорка да ù занеса кисело зеле. Нейното още не било станало, а Коледа без сърми - просто не става. Облякох се аз, приготвих пакета със зелката и тръгнах. А то се отворило едно време, едно слънце, едно тихо и спокойно. Чудно, само за разходка.
Звъня на вратата. Отваря ми внучката ...

snevra

Проза » Разкази

2013-12-27T11:09:13+02:00 1.2K 9

Да нараниш ангел - 1ч.

Приятелите ми винаги малко са ми завиждали заради отношението ми към момичетата. Докъм трийсетте бях имал много връзки - разнообразни, неангажиращи ме по никакъв начин, и се бях научил да се измъквам от тях веднага щом надушвах, че имат тенденцията да се задълбочат. И нали си бях остроумен чаровник, ...

hristam

Проза » Разкази

2013-12-27T11:01:35+02:00 1.1K 4

Пътуване с Нея

Гледаше пътя и си спомняше... колко пъти бе пътувал по него, стотици, хиляди, цял живот. Понякога бе скучно, понякога бързо, но винаги бе различно. Имаше своите спомени по целия път.
Но нямаше да забрави миговете, в които пътуваше с нея.
Ето тук и обясняваше колко трудно е било навремето през зимата ...

Sadboy

Проза » Разкази

2013-12-25T16:31:27+02:00 1.5K 2

Амазонка

АМАЗОНКА
Бях още студентка, но бях вече омъжена и очаквах да стана майка.
Поделението на моят съпруг, офицер в Кърджали, беше на лагер в село Широко поле. Лагерът беше организиран на палатки за бойците и малко встрани палатки за офицерите и командира на частта. Войник ни носеше в канчета храната. Бя ...

anka-dimitrova

Проза » Разкази

2013-12-24T14:06:42+02:00 673 3

Любовна епидемия

- Здрасти, колега. Наминах да ти напомня за сбирката довечера.
- Сбирка ли?
- Така си и знаех. Напоследък се губиш нещо. Дано да си имаш основателни причини, защото иначе ще си навлечеш сериозни неприятности. Събираме се да обсъдим новата мисия.
- А, да... мисията... Така и не разбрах за какво точно ...

hristam

Проза » Разкази

2013-12-24T14:01:34+02:00 1K 6

На изпит

НА ИЗПИТ
Без политическите науки не можем. Човек трябва да е наясно как е създаден светът, кои сили го бутат и как по-правилно да дава своя принос за общото благо. Тези науки винаги са били едни и същи, независимо че в различните времена са ги чели по различен начин. Винаги с уверението за правдивос ...

dinko1963

Проза » Разкази

2013-12-22T21:50:34+02:00 1K 5

Бившият квартален бос

БИВШИЯТ КВАРТАЛЕН БОС
Тялото на проститутката се извиваше, галеше го с всичките си дадености, а той не беше там, той, бившият квартален бос.
Някога беше дълго и слабо момче, с муден ум, малко страхлив, много обичан от мама, баба и двете си лели. Завиждаше на атлетите, футболистите и отличниците от к ...

lordly

Проза » Разкази

2013-12-22T17:45:08+02:00 546 4

Елхичката

В апартамента звучеше празнична глъчка. Беше настъпил най-хубавият момент от годината - украсяването на коледното дръвче. Елхичката беше кичеста и мъничка и цялата трептеше със зелените си иглички. Сякаш шептеше: „Хайде, какво се бавите, време е вече. Скоро идва празникът и аз трябва да блестя и да ...

странница

Проза » Разкази

2013-12-22T14:10:23+02:00 1.1K 12

Каква жена 5

Рано сутрин. Разпратих народа насам-натам. Един на работа, друг по работа. Всеки тръгна нанякъде. Останахме сами с кучето. Да разтребваме след излезлите, да готвим, за да има с какво да посрещнем прибиращите се. Въобще работа безкрай. Скучно ежедневие на жена-домакиня. Свиквала съм по някое време ня ...

snevra

Проза » Разкази

2013-12-22T13:59:09+02:00 1.2K 8

С идиоти на море

С идиоти на море
Аз ще уча италиански и немски. Дичо английски и немски. Жорето (дългата шпага), като по-прост, ще отговаря за рускините а Ванката ще говори другите славянски езици, защото малко фъфли и го докарва на произношение. Накупихме разговорници и почнахме да зубрим. Няма да се излагаме като ...

kushel

Проза » Разкази

2013-12-22T13:55:45+02:00 1.4K 9

/Не/вероятните коледни чудеса

Да, вече се уверих, че по Коледа ставали разни чудеса!... Слушайте какво ми се случи!...
Снощи ме известиха за няколко невероятни чудеса... Разбрах, че ръководствата на парламентарно представените партии са се събрали и решили да се откажат от партийните си субсидии, като ги внесат в държавния бюдже ...

MarinTachkov

Проза » Разкази

2013-12-22T13:54:37+02:00 575 2