Разкази - Проза

Прокълнатият

Онова лято реших да се възползвам от идеята на моя позната и да прекарам отпуската си на вилата ù в китна планинска местност. Тя самата имаше други планове за лятото, така че аз щях да бъда съвсем сама – нещо, за което отдавна мечтаех, защото имах нужда точно от такава пълна почивка.
Ето защо отхвър ...

hristam

Проза » Разкази

2012-04-19T23:56:22+03:00 951 1

Недосънувани сънища

Недосънувани сънища
Един и същи сън не ми дава покой вече повече от месец - аз съм млада жена, на около 20 години, живея в нещо като имение или поне аз така го приемам. Времето е друго, защото дрехите са различни, старовремски и при мен през нощта понякога идва някакъв мъж. Не мога да видя в тъмнина ...

tiha

Проза » Разкази

2012-04-19T23:39:01+03:00 941

Борба за оцеляване

драма, трилър
***
Ходя по улицата - бавно и измъчено. Шляя се на посоки, накъдето ми видят очите, гладен, обезверен, отпаднал. Навън е студено, вали някаква противна смес между сняг и дъжд. Тротоарът е мокър, леден. Сградите са грозни, мрачни, печални. Небето е сиво и тежко, то сякаш ме притиска все ...

donkooooo

Проза » Разкази

2012-04-19T23:15:56+03:00 1.5K 6

Изневярата

Петя хълцаше неутешимо. Опитвах се да я успокоя дотолкова, че да може по-спокойно да ми обясни причината за тази криза.
- Двайсет години семействата ни поддържат приятелство. И ние с нея никога не сме се скарвали за нищо. Защо? Сълзите я задавяха и не можеше да продължи...
Обади ми се рано сутринта. ...

galiakara

Проза » Разкази

2012-04-19T22:58:59+03:00 1.3K 1

Екзекуторът

Още от преди да се родя родината ми е воювала със съседните страни. Така е и до днес. Всички мъже в града, в който живеех, бяха или военни, или се готвеха да станат такива. На жените не им бе позволено да влизат в армията. Тяхно задължение бе да задоволят нуждите на армията, като работят в завода за ...

paolinamp

Проза » Разкази

2012-04-18T14:53:28+03:00 944

Светулки под юргана

- Хайде, да тръгваме, още колко да те чакам?! – на малката Грета вече започваше да ù писва. Кога най-сетне щяха да ù позволят да му каже цялата истината.
- Ама, как да тръгна? Сега мама пак ще влезе в стаята ми, ще види, че ме няма и пак ще заплаче.
Деветгодишният Павле не можеше да откъсне очи от м ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2012-04-17T14:09:04+03:00 1.2K 5

Дамски гамбит

Играейки с черните фигури, обикновено предпочитам Староиндийска защита при ход D-4 на белите. Това ми дава възможност да затворя играта и да тръгна към размяна на фигури, което определено изнервя противника, ако е агресивно настроен. Това е психологически трик с конкретно предназначение. Изучил съм ...

radi.

Проза » Разкази

2012-04-15T21:39:49+03:00 1.3K 10

Пренавий времето...

Обичаше го... Пламенно и страстно... До червено... До невъзможност. Отдадена единствено и само на очите му. Всичко, което той казваше, което той правеше, бе най-прекрасното в съществуването ù. Онова нещо, което я изпълваше с енергия, със стремежи, с мечти, със звезди, беше той, неговото съществуване ...

Melanie

Проза » Разкази

2012-04-14T20:17:36+03:00 974 1 3

През железопътната линия

През железопътната линия
На Пламен Костов
Сядаме, приятелю. Няма значение, че заведението е от скъпите, обещал съм да черпя. Ще отпием от бутилката винце, нали в него е истината, и ще ти разкажа една история. То ти си ми един пияч, фабриките за алкохол ще фалират, ако чакат на тебе, ама нейсе... Не, ...

swetew

Проза » Разкази

2012-04-14T19:52:30+03:00 1.6K 3

Циганката

ЦИГАНКАТА
Върнах се от казармата и започнах работа в мините. Тогава вземах много пари и ги трупах в банката за собствен дом.
Живеех в една барака на края на миньорското селище. Съседите ми бяха цигани. Приеха ме като един от тях. Постоянно им давах по малки заеми и храна. Скоро бях на лекар и той ми ...

korsar

Проза » Разкази

2012-04-14T11:13:32+03:00 1.2K 6

Рицарят на честта

До началото на голямото събитие оставаха едва няколко дни и в двореца кипеше трескава подготовка.
Имаше слухове, че тази година на турнира ще се появи загадъчният рицар, познат като Смърт.
Неслучайно носеше това име - нито един от опонентите му не беше излязъл жив след сблъсък между тях. И като се и ...

satanas

Проза » Разкази

2012-04-14T10:52:45+03:00 2K 2

Налудничава фантазия

Лара седеше на произволна пейка в парка. Четеше някаква книга, в чийто смисъл не вникваше. Беше поредният любовен роман, а кой намира смисъл в такива. Те са развлекателни, разтоварващи книги. Може би са писани точно за това – да не намираме смисъла в тях, мислеше си Лара. Погледна надалеч, взря се в ...

cvetka-koketka

Проза » Разкази

2012-04-12T23:09:05+03:00 1K 2

Дарителят на надежда

Беше възрастен човек и живееше сам в съседния апартамент.
Не знаех много за него и рядко го виждах, почти не излизаше от дома си. Една жена идваше, от Социални грижи, и му носеше храна.
От други съседи бях разбрала, че навремето бил лекар, но не само по традиционна медицина. Казваха, че бил нещо кат ...

hristam

Проза » Разкази

2012-04-12T22:25:29+03:00 1.2K 5

Светлина

Предисловие
Обичайте, без да очаквате ответна обич. Подарявайте, без да очаквате благодарности.
Тези, които не ви разбират и гледат да ви използват, са нещастни. Съжалявам ги.
Да си поставиш за цел да радваш хората, е трудна мисия. Трябва да ги опознаеш.
Понякога цял живот не стига, за да разбереш к ...

julianwilliams

Проза » Разкази

2012-04-12T13:58:16+03:00 575 1

Ледена целувка (апокалипсис)

Последиците от глобалното затопляне бяха факт. Течението Гълфстрийм беше спряло заради разтопените ледници и то не можеше да затопля северните води, респективно атмосферата. Така климатът се побърка и след затоплянето настъпи рязко застудяване, което доведе до ледена епоха.
Виктор се беше загледал в ...

niatko

Проза » Разкази

2012-04-12T12:33:11+03:00 635

Песента на капчуците

Глъчката от дипломирането още не беше стихнала, когато бащата на Мишо сложи ръка на рамото му. Младият полицай го погледна учудено. Тежките вежди на този баща сякаш се бяха надвесили над очите му като облаци. Такива често ги беше виждал младежът, от времето когато и баща му бе бил полицай, когато сл ...

Лепидоптерия

Проза » Разкази

2012-04-11T13:49:24+03:00 1.2K

Жалка история!

Грозно е, мили дами, да правите това! Изключително грозно!
Петък вечер. Слънцето тъкмо залязва – красота. Лека-полека и последните слънчеви лъчи се скриват зад величествено издигащата се Витоша. Парк с идеалния изглед към планината. И сбогуване с поредния изминал ден от април. Човек да има очи за пр ...

DarkRider

Проза » Разкази

2012-04-11T10:21:22+03:00 1.5K 4

Най-голямото Богатство

(из мислите и живота на един просяк)
Зимата е най-тежко. И въпреки това, обичам снега. Има повече коли и улици за чистене. А и тогава са най-хубавите празници. На Коледа и Нова Година хората сякаш се раждат отново. След това идва прекрасната пролет, която поражда чувство за сбъдване на мечтите и над ...

julianwilliams

Проза » Разкази

2012-04-11T09:51:46+03:00 647

Едно трагико-комично премеждие

Вече години се каня да опиша едно свое студентско трагико-комично премеждие, което остана в спомените ми от онези хубави години.
Следвах в тогавашния Ленинград (сега Санкт Петербург), випуск 1981-85 година. Онези, които по това време са били студенти в бившия СССР, знаят, че имаше строги закони за п ...

galiakara

Проза » Разкази

2012-04-09T12:00:18+03:00 1.1K

Първият

Момчето усещаше как сърцето му ще се пръсне от страх. Тичаше така безумно в ужаса си, че не забелязваше нищо по пътя си. Преминаваше толкова бързо, че дори не оставяше следи в пепелта. А нощта сякаш нямаше край. Отдавна свещите бяха изгаснали и наоколо не се виждаше никаква светлина. Народът се беше ...

viki-dimitrova

Проза » Разкази

2012-04-09T11:13:48+03:00 1.4K 5

За нея

Тя беше красива. Беше и млада. Изглеждаше така сякаш имаше всичко. Ходеше с високо вдигната глава. Движеше се наперено. Тя притежаваше света. След като минеше, приковаваше погледите към себе си. Другите жени искаха да приличат на нея. Можеше да притежава всеки мъж, но никой не я привличаше. Когато с ...

dimitrinka93

Проза » Разкази

2012-04-07T22:37:10+03:00 880 1

Аз в истории

И така... Къде всъщност свършва приказката и къде започва реалността? Това се питах много дълго време. Щастливо време, сляпо време... Сега съм будна повече от всякога. Дали съзнанието ми осъзна, че този сън днес е невъзможен или животът включи алармата си - не знам. Не ми се анализира точно къде и к ...

anenceee

Проза » Разкази

2012-04-07T11:34:53+03:00 1K 4

Това трябва да бъде любов...

А тя изобщо не подозираше, че момчето, което беше срещала няколко пъти в градския транспорт и на улицата, би могло да заеме такава голяма част от сърцето ù... Един ден, докато вървеше към вкъщи, загледана в своя телефон, вдигна главата си и го видя, вървейки в различни посоки обаче, погледите им не ...

idioticD

Проза » Разкази

2012-04-07T10:46:42+03:00 1.6K 1

Лични дневници І - Музата ми си взе отпуска.

И днес, както всяка сутрин включих компютъра, за да мога докато си пия кафето да проверя съобщенията си в мрежата. Влизам в Мрежата и първото, което чета е -
Музата ми, преди дни поиска отпуска.
Няма как, ще трябва да я пусна.
Като причина изтъкна Великите пости,
била понапълняла, изглеждала отпусната. ...

iren5

Проза » Разкази

2012-04-07T01:29:16+03:00 1.5K 2

В автобуса

Беше надвечер. Възрастната жена, потропвайки с бастунчето си, се качи внимателно в автобуса. Поогледа се за празна седалка и като не можа да намери, се прилепи към металната колонка и я прегърна за по-голяма сигурност. Никой от седящите не се помръдна. Даже умишлено отклониха глава, за да се направя ...

galiakara

Проза » Разкази

2012-04-07T01:10:55+03:00 1.2K 7

Любов и след смъртта

Докато върях към вкъщи в един студен ден след училище... видях човек, на около 70-73 години, вървеше бавно, сякаш видял всичко от живота и останал без капка надежда за утрешния ден... Той се оглеждаше, явно търсеше нещо, но не знаеше дали това, което наистина търси, не се крие там някъде в сърцето м ...

idioticD

Проза » Разкази

2012-04-06T20:21:42+03:00 1.1K 3

Гонката - последна част

През нощта преваля. Прочисти и охлади въздуха и земята. Утрото беше идеално за тренировка. Нана се захвана да прегледа машината. Предстоеше й нещо като представяне. Досмеша я. Знаеше, че ще им даде важен урок - да не подценяват жените Вече по-спокойно мислеше и за състезанието. Всичко в нея беше при ...

Ondra

Проза » Разкази

2012-04-06T11:31:50+03:00 1.2K 2

Гонката - втора част

Нана познаваше терена като лицето си. Железопътната линия София – Варна преминаваше двойна през Пролома. В тунелите влизаше единична. В едната посока влакът влизаше в единия тунел. В обратната преминаваше през другия. Момичето знаеше разписанието до минутка. Можеше наизуст да отчете закъсненията и п ...

Ondra

Проза » Разкази

2012-04-05T23:29:14+03:00 1.2K 1

Гласове от друг свят

Знаех, че това ще се случи. Дълбоко в себе си го знаех. То бе толкова надълбоко, че дори не успявах да го разпозная. Но бях убедена, че е там. И не след дълго щеше да се прояви.
---
Светлата утрин на този предречен ден бе изпълнена с аромат на пролетни цветя и песните на сладкопойни птици. Събуждане ...

liubomira97

Проза » Разкази

2012-04-05T11:27:56+03:00 1K 1

Димна завеса

Димна завеса
Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади сребриста табакера. Отвори я и с умел жест си взе ръчно свита цигара и я прегърна с устни. Придърпа ръждивия свещник на масата пред себе си и запали цигарата. Дръпна от нея страстно и дълбоко със затворени очи. На отсрещния край на мас ...

Александър7

Проза » Разкази

2012-04-04T14:01:31+03:00 1.6K 4

Алергична реакция

Не знам как и защо, но открай време попадам все на неподходящи партньори. От как се помня от всички възможности (а те никак не са били малко), по неразбираеми за мен причини избирам винаги най-нелепата. Не знам дали в мен има нещо саморазрушително на подсъзнателно ниво, или просто си е лош късмет, н ...

hristam

Проза » Разкази

2012-04-04T11:42:36+03:00 922 3

Идилия...

Глас, пронизващ тишината, прошепна:
- И нищо, и никоя друга дори, няма да завладее сърцето ми, така, както ти... нищо няма значение, щом до мене си ти.
В мига, в който тя чу тези думи, сърцето ù започна да бие по-силно от всякога. Усети едновременно радост и болка... Радост за това, че явно е единст ...

idioticD

Проза » Разкази

2012-04-04T10:01:30+03:00 957 1

Тя

Тя вървеше по улицата и единственото, което можеше да усети, беше потта, стичаща се по разголеното ù тяло. Беше пладне - най-горещата част на деня. Тя нямаше посока, просто вървеше и търсеше нещо. Какво беше то? Ами щеше да е хубаво, ако и тя знаеше...
Тя беше млада - само на 17. Но беше изживяла до ...

dimitrinka93

Проза » Разкази

2012-04-03T20:22:15+03:00 1K 3

Дом за светли души

Когато преди година дойдох за пръв път в този селски пансион, все още не знаех, че го наричат така. И постоянните му обитатели, и медицинският персонал. Бях разговарял с управителката, моя позната от доста години.
- Не ти трябва да постъпваш при нас на работа, обстановката е доста потискаща, все пак ...

lubara

Проза » Разкази

2012-04-03T15:44:40+03:00 1.5K 11

Гонката - първа част

Валентин имаше чувство за хумор, колкото десетина зевзеци, сложени на едно място. Колегите му ценяха това негово качество, но още повече го уважаваха заради сериозното му отношение към работата.
Беше израснал в Искърското дефиле. Къщата им беше много близко до железопътната линия и нощем имаше чувст ...

Ondra

Проза » Разкази

2012-04-03T15:35:30+03:00 1.4K 2

Борба за чужбина

Питат ме как е животът в Париж. Отговарям всеки път с простото и очевидно, "Париж", за тези, които знам, че ще си помислят автоматично колко прекрасен е животът в чужбина и какъв късмет е да живея в Париж. Отговорът е "Франция" за другите.
Истината е, че съм по-самотен, по-интровертен, по-сериозен. ...

Banath

Проза » Разкази

2012-04-03T14:18:15+03:00 1K

Моля те, не спирай да мълчиш

Той отби, изгаси колата и се загледа в нея. Мълчеше. А тя трепереше на седалката до него. После я сграбчи, започна да я целува като обезумял, сваляйки дрехите ѝ. Издърпа я върху себе си, за да може да я усеща с всяка част на тялото си, загледа очите ѝ отблизо, за да успее да бъде повече от всякога в ...

Irresistible

Проза » Разкази

2012-04-02T11:49:01+03:00 994

Развод по демонски

- Остро главоболие ми казваше да се прибера у дома. Но домът ми беше място, което вече не съществува. Осъзнавах, че ми остава още съвсем малко преди да умра, а не бях щастлив. Най-близкото, с което мога да сравня това усещане, е онова чувство, което изпитваме като деца, когато усещаме, че рождения н ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

2012-04-02T11:41:40+03:00 728

Очите на Елиф

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който го издуваше, не е изпаднал. Щом се увери, че е на мястото си, вдигна глава към короните на дърветата. Утеши се, че никой не го гледа от горе и ритна едно камъче, което се запречи пред обувката му. То ...

azura_luna

Проза » Разкази

2012-04-01T11:41:35+03:00 5.4K 12 53

Лодка

Всеки път, когато бяхме в леглото, отвън изглеждахме като тасманийския дявол на Луни туунс, докато се движи.
Онова анимационно малко торнадо. А в малкото време, когато не бяхме в него, изглеждахме толкова влюбени, че хората по улицата си вадеха телефоните да ни снимат. Бях толкова обичащ, че чак ме ...

NoshtenSandvich

Проза » Разкази

2012-03-31T22:10:19+03:00 716 2