Разкази - Проза

Фанфари за домакинската литература

След като повече от година го писах онзи роман, изпитах неистово желание да го публикувам. И който търси, намира - в случая намерих онзи сайт. Там започнах да пускам романа на части. Явно се е образувало силно застойно огнище в мозъка ми, защото по това време, за ужас на себе си, почнах да пиша и ст ...

670301

Проза » Разкази

2012-03-16T22:49:57+02:00 920 1

Белият ангел

Слънцето се отразяваше по повърхността на малката рикша на Тамир. Беше едва средата на Април, а улиците се бяха пропили с неприятната миризма на пот и тежко сандалово дърво. На където и да се обърнеше виждаше търговци, които нервно пренареждаха стоката си отново и отново, с надеждата някой да се спр ...

Scarlettt

Проза » Разкази

2012-03-15T18:39:08+02:00 592 4

Без сърдечност

Отдавна я беше забелязал.
Идваше винаги по това време и винаги сама. Сядаше на бара и кръстосваше безкрайно дългите си крака, а устните ù едва докосваха чашата. Всяко нейно движение носеше толкова ярка еротика, че и гола да беше и да правеше стрийптиз пред всички, едва ли би въздействала повече.
Не ...

hristam

Проза » Разкази

2012-03-14T20:28:18+02:00 1.2K 6

Като сън кошмарен...

Предстои ми Централно държавно разпределение - ден на изпитание!
Един чудовищен акт спрямо младите специалисти, от който няма спасение!
Този закон днес ще „разпредели” млади семейства на 30 км един от друг!...
*
Още от външната врата на института налитам на личния състав Балкански. ...

Volter

Проза » Разкази

2012-03-14T12:51:29+02:00 837 2

***

– Чакай малко! Накъде си се разбързала така? - извика изненадано момчето.
– Тръгвам - отговори русокосото момиче, което стремеглаво прибираше учебниците си в раницата.
Момчето отвори уста, за да каже нещо, с което да я разубеди, но от гърлото му не излезе нито звук, когато момичето излезе от стаята. ...

velislava111

Проза » Разкази

2012-03-14T12:50:06+02:00 885

Любовта

Когато срещнеш някой и този някой те накара да не спираш да мислиш за него, дори когато спиш. Ужасното чувство, когато него го няма и сърцето ти е празно.
Желанието да го имаш е по-силно от всякога. Дали наистина го искаш? На това
можеш само ти да си отговориш. В главата ти бушуват ветрове и падат т ...

MarryJanne

Проза » Разкази

2012-03-14T11:28:00+02:00 879 5

Часовник с обратно броене

Часовникът на ръката на доктора тиктакаше сякаш наобратно. Параходът се прокашля и изпусна бели кълбета дим. Затоплени капки се посипаха по лицата на болните. Мъртвите вълнения ги бяха свили по столовете върху палубата. Слънчеви зайци пробягваха близост до трюма за третокласните. Там бе приседнал тр ...

azura_luna

Проза » Разкази

2012-03-14T09:37:31+02:00 2.6K 28

Продавачка на цветя и малко надежда

Наближава пет сутринта и Яна запали осветлението в стаята. Време беше да изпие кафето си и да поеме отново към малкия павилион, където продаваше цветя.
Беше тежка зима, но тя не се отказваше да прави букети и да се усмихва на хората, които спираха макар и само да се полюбуват на красотата на цветята ...

alexgrau

Проза » Разкази

2012-03-12T10:45:52+02:00 2.2K 26

История за уличен артист

Светулките вече прелитаха из мрака около храстите, а фенерите, запалени наскоро, оцветиха алеите, парка и дебелите стволове на липите в оранжево. Падна приятен летен хлад, след него, като хиляди дребни животинки, допълзяха и тайнствените шумове на нощта. Южният край на парка бе най-оживен. Чуваше се ...

svdonchev

Проза » Разкази

2012-03-12T09:45:49+02:00 2.1K 9

Втора глава

Интересното в живота на някои хора е, че имат възможността да присъстват на собствената си екзекуция. Но другото важно събитие, което никой не преосмисля, е, че някои екзекуции изобщо не трябва да се състоят. Паниката е в състояние да накара човек да се превъплъти в каква ли не роля, в какво ли не, ...

suhache

Проза » Разкази

2012-03-11T15:40:10+02:00 1K

Изпитанието (1)

Вървяхме с група хора. Една малка част от тях ми бе позната, останалите виждах за пръв път. А може би и за последен преди да стигнем края.
Бяхме на различна възраст. Имаше невръстни деца и едва движещи се старци. Присъстваха и хора като мен, на средна възраст, тепърва запознавайки се с тайните на жи ...

liubomira97

Проза » Разкази

2012-03-11T15:15:04+02:00 1.1K

Той

Стоим и се гледаме. Той се усмихва по онзи, скришния начин, с който си мисли, че никой не го забелязва и не вижда малката трапчинка на лявата му буза, малко под крайчеца на устните, която се появява само при специални случаи. Познавам те – си мисля, не само емоционално, но и иначе, въпреки че ти мис ...

bfmv666

Проза » Разкази

2012-03-11T14:41:43+02:00 1.1K 2

Смъртта на Брака

Смъртта на Брака
Златният дворец на върха на Олимп блестеше както никога досега. Тази вечер щяха да се съберат всички богове, за да отпразнуват поредната победа. Но тази нощ щеше да се случи нещо, което щеше да промени света на боговете и на хората. Великите мойри и днес предяха поредната нишка на Ж ...

Orisnicata

Проза » Разкази

2012-03-11T14:05:43+02:00 974

Авторът винаги има право(13) Драго мустака

Авторът винаги има право
(13)
Драго мустака
„Мила Мария,
Виждам, че и ти си станала рано тази сутрин, макар, че е събота. Дори мейл си успяла да изпратиш! И аз всеки делничен ден се заричам, че дойде ли почивен, ще се излежавам, а след това още в тъмно съм в кухнята до тостера и кафеварката! ...

bojilova1

Проза » Разкази

2012-03-10T19:54:51+02:00 1.2K 8

„Жена със сокай от Боженци”

Напираха пролетните сокове… Същински необяздени жребци – буйни, с лъскав косъм и горящи очи, те вливаха силата си в де що застигнат по своя път. Завчас раззелениха Боженските дворове и ги накичиха с пъстри цветя. Пчелите това и чакаха – зажужаха над тях, а ароматът на плодовитост беше толкова омайва ...

Eia

Проза » Разкази

2012-03-10T17:16:03+02:00 3.8K 3

Да бъдеш или...

Кандидатствам във ВИТИЗ, просто така, от любопитство… и това не е поза!
Дори да ме приемат, според Закона за висше образование, не мога да запиша…
Подлежа на Централно разпределение – мога да кандидатствам едва след 3 г.!
Тогава пък прехвърлям 25– те, които са пределна възраст за ВИТИЗ!...
Дипломата ...

Volter

Проза » Разкази

2012-03-09T14:49:36+02:00 1K 5

Предопределение

Предопределение
Посвещавам на всички Жени,
всички работници на Светлината
и моя Учител
В усмивката му имаше нещо загадъчно. Тези топли, тъмни очи. Като ги погледнеше, потъваше дълбоко, дълбоко и нямаше връщане назад. Изгубваше се, не помнеше коя е, къде е, оставаше само Той! Сънуваше ли или беше в т ...

angelbard

Проза » Разкази

2012-03-09T13:11:39+02:00 1.1K 1

Магдината чешма

Сава Момчилов се женеше. Селските одумки жужаха като пчелен кошер навред. Довел булка от странско, след дълго отсъствие. Но не точно това развълнува съселяните му. Преди четири-пет години, когато тъкмо да навърши осемнайсет, поиска за жена най-личната мома - Магда, щерката на майстор Ставро. Тя беше ...

galiakara

Проза » Разкази

2012-03-09T12:43:47+02:00 1.8K 15

Той

Стоим и се гледаме. Той се усмихва по онзи скришния начин, с който си мисли, че никой не го забелязва и не вижда малката трапчинка на лявата му буза, малко под крайчеца на устните, която се появява само при специални случаи. Познавам те – си мисля, не само емоционално, но и иначе, въпреки че ти мисл ...

bfmv666

Проза » Разкази

2012-03-08T21:41:43+02:00 983

Изборът на Майката

Изборът на Майката
Изпечената пита на слънцето не можеше да пробие гъстата пелена от тежки, сиви облаци, увиснали като огромни таралежи, разстрелващи с милионите си остри бодли смълчаното утро. Върховете на дърветата се прегъваха с пукот под ледения порив на разбеснялата се виелица.
Закъснелите усил ...

ДВАТА_ВЪЛКА

Проза » Разкази

2012-03-07T21:18:59+02:00 3.5K 38

Изневяра ли?

Все си мислех, че такова нещо не може да ми се случи. Точно пък на мен.
Да, вярно, имам приятелки, дето без никакви проблеми си поддържат извънбрачни връзки и си живеят живота. Дори твърдят, че такава една връзка може да допринесе за заздравяването на семейните отношения.
Не знам, може и да са прави ...

hristam

Проза » Разкази

2012-03-07T12:09:30+02:00 1.1K 1

Шведска приказка

Шведска приказка
Част първа
От няколко дни морето беше тихо, спокойно като планинско езеро. След тридневната буря, която отнесе няколко рибарски лодки и стана причина за гибелта на онзи прекалено смел младеж от Унгария, настъпи необикновено затишие. Морето беше толкова спокойно, сякаш беше замръзнал ...

gudman

Проза » Разкази

2012-03-06T12:37:50+02:00 2.2K 8

Трябваш ми!

Аз съм тази, коята прави деня ти хубав, аз съм тази, без коята не можеш да дишаш, тази, която осмисля живота ти. В хубави и лоши моменти аз държа ръката ти и преживявам всичко с теб. Когато си мислиш, че надежда няма, аз ти я дарявам, за да видя онази искра в очите ти. Леглото ти не остава празно, з ...

djulzzz

Проза » Разкази

2012-03-06T12:02:52+02:00 1.1K 2

Без заглавие

---
Отвън се чуваше скърцнето на старата ръждясала люлка. Вятърът нахлуваше през зейналата паст на широко отворения прозорец и шепнеше настойчиво в ухото ѝ. Бледата лунна светлина, прокрадваща се плахо сред облаците, нежно галеше кожата ѝ и правеше мрака наоколо още по-осезаем. Студът впиваше зъбите ...

Josette

Проза » Разкази

2012-03-06T11:41:20+02:00 1K 4

Белградско приключение

Студентски дом на културата – свърталище на върли почитатели на театъра.
Инкубатор на индивиди, които се обричат завинаги на Мелпомена!
Тук всички безумно обичаме театъра и търсим изява на всяка цена...
От тук поемат десетки бъдещи театрали по дебрите на изкуството!...
Този сезон ще реализира спекта ...

Volter

Проза » Разкази

2012-03-06T11:04:58+02:00 909 1

Басът

За вас не знам, обаче ние с колежките сме много близки. Имаме и един колега за цвят, голям сладур е, обаче понеже е по-малък, дотолкова сме си свикнали с него като с какиното момче, че и новото си бельо показваме пред него без особени притеснения.
Приказваме си за какво ли не – знаете как е в женска ...

hristam

Проза » Разкази

2012-03-04T14:24:16+02:00 1.2K 7

Самотникът на Марс

Минаха три години от последните военни действия на Марс. Планетата се превърна отново в червения мъртъв свят, който беше, преди да бъде населена от хората. Земята гледаше безучастно. На нея нямаше войни от десетилетия и никое правителство не искаше да нарушава настъпилия мир. Нямаше никаква намеса, ...

niatko

Проза » Разкази

2012-03-04T14:07:26+02:00 671

Селото на Белогушка

Селцето се беше опнало в низината, точно под заоблените родопски върхове. От долния му край като змия се точеше реката. Стар майстор, още от времето на заселването на хората тук през 19 век, беше построил як каменен мост за чудо и приказ. Широк шест стъпки, висок шест-седем метра, дълъг към дванайсе ...

galiakara

Проза » Разкази

2012-03-04T11:00:09+02:00 1.7K 6

Шанс

След края на упражнението доц. Кръстев подхвърли, че закъсва с дисертацията!
- Вземи да помогнеш!...
- Разкъсвам се - времето не ми стига...
- Не мога да смогна, сроковете се стопиха…
- Каква е темата? ...

Volter

Проза » Разкази

2012-03-02T21:13:58+02:00 914 1

Сомнамбул

По тъмна доба…
Посред нощ…
Кога всичко притихне…
Заспивам и аз!
И ставам! ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2012-03-02T21:09:09+02:00 778 2

Добрата жена

Да си спомним за Петър Иванов Берковски /1852-1892 г./, родом от Лом, революционер,
обществен деец, участник във Втората Българска Легия на Раковски, съратник на Левски
Страдаше Голямата река. Вцепенила се бе снагата й, а речеше ли да я поразкърши на вятъра, ставите й започваха да пращят като на рев ...

Eia

Проза » Разкази

2012-03-01T10:38:11+02:00 2.2K 1

Две истории, в които никой не вярва

В района сме три подразделения: разведки, химици, свързочници.
Плацът е огромен: 300-400 метра – мерил съм го посред нощ с кибритени клечки…
От четирите страни е обграден с жилищни и помощни постройки.
Запад: портал, комендантство, арест.
Килията на ареста е толкова малка, че когато легна, не могат ...

Volter

Проза » Разкази

2012-02-29T16:23:15+02:00 957

Лястовици по Възкресение

Запролети се. Стръковете запробиваха земята с челца. А небето се свиваше в яката на облаците. Събираше неизплаканата от зимата тъга. Неломими като необработени диаманти, сълзите му тупаха в сивкавата пръст. Градоносно. Късовете лед, големи като мъжка шепа, поваляха неизкласилите.
А чичо Кръстьо току ...

azura_luna

Проза » Разкази

2012-02-29T10:42:08+02:00 1.9K 21

След смъртта

Понеже съм нова тука, не съм много запозната с това какво точно трябва да правя. Реших да пусна един разказ, фентъзи... - нещо средно. И понеже не знам дали ще ви хареса, ще пусна само една част и ако има интерес, ще пусна и следващите. Само да кажа, че не се занимавам с литература професионално и н ...

nesxiii

Проза » Разкази

2012-02-29T09:41:18+02:00 660

„Oнези малки метални неща“

Беше хубав и слънчев ден. Слънцето огряваше наскоро поникналите растения. Птиците пееха ведрите си песни и тоновете им огласяваха кабинета на доктор Болчев. Лъчите светлина, които нахлуваха през отворения прозорец, озаряваха боядисаните в синьо стени, а по тях прилежно и естетически закачените карти ...

LordZombie

Проза » Разкази

2012-02-28T16:33:22+02:00 1.3K 2

Емигрант

Е М И Г Р А Н Т
р а з к а з
Мартин Ралчевски
Мили сине,
Слънчице мое, скъпо, единствено и обично. Моля те, не се сърди, че се обръщам по този начин към теб. Знам, че вече си голямо момче и това сигурно не ти допада, но един ден, когато и ти станеш родител, ще ме разбереш. ...

ralchevski

Проза » Разкази

2012-02-28T15:59:04+02:00 843 2

"Гадости от старо време"

„Ключовата част във всяка една история е тази, в която положението се прецаква.”
„Гадости от старо време”
Дълго време не бях се захващал с никаква работа. Като млад човек, чувствах, че пропилявам времето си в лентяйство и гниене, а това беше доста близо до реалността. По цял ден зяпах документални ф ...

Stanislavson

Проза » Разкази

2012-02-28T14:19:00+02:00 1.2K 3

Възход на лъжата

Най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в страхливци, лицемери и двуличници… Смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят – душевното осакатяване е с дълги последици.”
Стефан Цанев - Български хроники – т. IV
*
Годин ...

Volter

Проза » Разкази

2012-02-28T13:16:46+02:00 810 1

Живели ли сте?

Какво е усещането да живееш? Дали е усещането на въздуха, който вдишваме или е адреналинът, дали е любовта или омразата, дали е любим спорт или любим човек,
а може би е онова чувство, когато сърцето ти бие силно и дори не знаеш защо, чувството на възвишеност.
Имала съм такива моменти, затова мисля, ...

monke

Проза » Разкази

2012-02-28T11:50:58+02:00 546

Съмнение

Откриха го!
Потупаха ме по рамото!
Добре било!
Той бил! Приличал си!
И се разотидоха… ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2012-02-26T11:45:03+02:00 801 3