Разкази - Проза

Отново и отново

Легна си спокойно. Вярно – нещо го стягаха гърдите през деня, но след редовната доза хапове и отпускащата баня, се успокои.
Жена му вече дремеше, когато той се мушна под чаршафите. Нямаше смисъл да й казва каквото и да е. Пък и отдавна бяха изчерпали всички възможни теми, освен острите подмятания, в ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2022-05-10T11:02:36+03:00 456 4 7

Убих мъжа си

Телефонно обаждане на 112 - "Убих мъжа си:
- Вече пътува линейка към адреса, да побързаме, колеги! - екипът полицаи се качваше в камионетката. Следовател Стойчев по навик пукаше пръсти като на човек, прекъснали му кафето.
Медиците чакаха с две носилки пред вратата на апартамента.
- Колеги, отключвай ...

palenka

Проза » Разкази

2022-05-10T09:01:11+03:00 1.3K 2 20

Димът на прекрасния свят

Чак в началото на третото хилядолетие човечеството беше доведено в прекрасния свят…
Останаха в черното минало непрекъснатите войни, политическите разделения, социалните пропасти, моралните принципи и закони, античовешките мераци и страсти…
Добрите управляващи света решиха да заделят част от парите с ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2022-05-09T11:40:32+03:00 522 5 8

Да вземеш прошка от войвода

Страти Ангелаки думаше:
-Ангелакеле, стара комита,
вече са девет години
откак си тръгнал с четата!
Преди все напред вървяше, ...

Qndov

Проза » Разкази

2022-05-09T07:25:12+03:00 1.2K 13

Баба Божана

Откакто се беше затоплило, баба Божана все по- често излизаше на пейката до площадката. Другите възрастни жени от квартала, които се събираха там, чуваха потракването на бастуна ѝ и малко след това тя сядаше до тях усмихната и с вечния си поздрав:
- Здравейте, момичета!
Мигом спираха разговорите за ...

Водна_лилия

Проза » Разкази

2022-05-08T17:51:54+03:00 757 2

Двете майки на Стела

Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето ѝ я заболя за сина ѝ), казвайки:
О, Господарю мой ! Дай ѝ живото дете, и недей го убива.
А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.
Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива: тя е ма ...

NadejdaTodorova

Проза » Разкази

2022-05-07T18:02:06+03:00 1.5K 1 12

Неориентиран елемент

Мъкна се едва едва и куцукайки по тротоара..
- Защо куцаш и си така обинтован..- ме пресрещна познат
- Ами защо,.. Нали вчера имаше манифестация ли, демонстрация ли,.. поспрях се да погледам,
- Ти от кои си ...- пита ме един брадясал
- От никой..- отговарям спокойно ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Хумористична

2022-05-05T11:34:15+03:00 1.2K 8

Лоши хора, ей

Дясната ръка още го въртеше при разваляне на времето. Или при среща с оня. Само че това рядко се случваше, защото Манчо беше вече предпазлив. Излизаше на стълбите, ослушваше се и тогава викаше асансьора.
Макар че и това невинаги помагаше. Няколко пъти го срещна при входа на кооперацията и се налагаш ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-05-05T10:46:16+03:00 861 2 6

Благословен

На дядо Илия.
Поклон!
Навред се носи задушлив дим. Пушек, наситен с черен прах се стели ниско. И не виждаш добре къде стъпваш. А трябва да виждаш, за да разбереш къде е фронта и къде тила! Трябва да преминеш! Иначе смърт и то не само за теб. Всички други са отзад. И се молиш само за още миг живот, к ...

kalli

Проза » Разкази

2022-05-04T22:00:27+03:00 2.1K 7

И глината може да е като злато

Разказ
Живодар Душков
–Господин, учителю... Господин, учителю... – откъм северния край на руините се понесе мутиращият глас на момче. – Намерих шарен чиреп*!...
Беше на възраст 13–14 години, с едва наболи черни мустачки. Отривисто размахваше някакво безформено парче. Възбудата му беше толкова голяма ...

darko47

Проза » Разкази

2022-05-04T21:51:57+03:00 773

Едно сутрешно кафе

Изглежда да сме подранили с Гочо Умното в кварталното бистро на чашка сутришно кафе...
Пийваме, примляскваме, гледаме минувачите, забързани за някъде...
- Сутринта четох...- започна несигурно Гочо
- В кой сайт,.. за какво.. - попитах машинално
- ФАКТИ - натъртено рече Гочо ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Хумористична

2022-05-04T12:14:48+03:00 523 5

Благодаря ти, Георги!!!

Преди една година съвсем случайно се запознах с един таксиметров шофьор. Много ми харесва сентенцията „Няма нищо случайно на този свят! Другото име на Господ е СЛУЧАЙНОСТ!“ Случайно отидох на кастинг и сега съм по всички световни корици на списания. Случайно играех футбол и сега съм номер едно в све ...

svetlanal

Проза » Разкази

2022-05-03T21:14:06+03:00 988 7

Объркан свят /из цикъла й "Тя"/

И то много объркан…
Поне част от него да отговаряше на манталитета й, на стройността в мисленето, на логиката и подредеността в душата й…
А то…
Ето – оня ден отиде на фризьор. То така се казва, макар че е фризьорка. Искаше малко да си пооправи косата предпразнично.
Обаче… Опашка! Една на стола, две ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-05-03T09:26:38+03:00 360 3 12

Глътка свобода

На вратата имаше бележка, че тази вечер курсът се отлага поради внезапен ангажимент на водещата. Извиняваха се за причиненото неудобство и обещаваха през следващата седмица да наваксат с часовете.
Изобщо не се замисли, все едно ѝ беше. Не че не ѝ беше приятно да го посещава, но и той беше част от се ...

palenka

Проза » Разкази

2022-05-03T08:56:17+03:00 1.5K 3 26

Пролетна казарма

/Аз, лейтенантчето и Пламен от Аскуу/
През 1970 година ни пратиха на военен лагер. Май бяхме първите или едни от първите, които минаха по програмата за НВО /не Ейч Би О, а начално военно обучение/.
Ние имахме някаква представа по предмета. Що филми за войната бяхме изгледали – „Капитан Леши“, „Валте ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-05-02T11:02:21+03:00 1.6K 2 7

Временно до отлитане

- Още има няма половин година, потърпи, - увещаваше се тя наум и отпращаше болката зад коляното.
- Не може да няма край, все някога ще утихне, а може и да свикна. Колко ли дни са занапред, че да се мъча под ножа.
Приказката за малката русалка ѝ се струваше все по-правдива, никога преди не беше се за ...

svetlitschka

Проза » Разкази

2022-05-02T01:36:00+03:00 1K 2 9

Любов- част 12

По- късно същия ден отидох на църква със Светлин и леля му. Той отиде да говори със свещеника, а аз останах със Зорница и я наблюдавах. В храмовете много хора се кръстят автоматично и мълвят заучени слова, но тя беше съвсем различна- молитвите ѝ бяха съкровени и изпълнени с любов и вяра. След като з ...

Водна_лилия

Проза » Разкази

2022-05-01T20:53:51+03:00 1.4K 1

Празникът...4

Новият ден бе започнал....
Чуваше се само песента на гугутките...
Погледнах към Астерия,...очите й бяха притворени и миглите потрепваха лекичко.
Погалих нежно голото й бедро, погаделичках гръбчето й...целунах очите й и прошепнах
- Астерия, хайде да идеш и да вземеш Йорго,... да идем тримата някъде н ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-04-30T08:17:40+03:00 1K 9

Празникът...3

Тя ме погледна с маслиновите си очи,... по-вече с любопитство.
- Нали като се разхождахме си говорехме за всичко друго, но не и за нас самите - на шега
каза тя - А ти семеен ли си Петро,.. неуместен въпрос, но...
Преглетнах, гърлото ми бе пресъхнало...
- Не, не съм Астерия...Понякога харесваш някого ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-04-29T12:49:28+03:00 884 4

Твърде кратък разказ за един снайпер

Кръглото прозорче дава ясен и контрастен образ. В полезрението му се сменяват безрадостни картинки на полуразрушени сгради с опушени, слепи прозорци. В някои от тях се мяркат приведени профили на хора във военни униформи и маскировъчни каски. Някои са по-непредпазливи и се задържат продължително в р ...

йеромонах

Проза » Разкази

2022-04-29T07:16:53+03:00 932 4 10

Ще ми бъдеш ли учителка, мамо?

Цветелина искаше да заспи и да забрави всичко, ала сънят бягаше от очите ѝ. Сигурно два часа се въртя в леглото, преваляше полунощ, но не можеше да се успокои. Стана, открехна лекичко вратата на детската стая и с леки стъпки отиде до леглото на петгодишната си дъщеря. Детето спеше, поставило длан по ...

Samadhi

Проза » Разкази

2022-04-29T07:14:04+03:00 1.1K 1 4

Празникът...2

Пламъкът от ламбадата, сякаш прошепваше тайнствено '' Кало Пасха, Честито Возкресение Христово, Петро,.. да си здрав и успешен...
На масичката бях поставил две саксии Исусов венец, едното цъфнало с червени цветове, другото с бели... Отпред дежурните четери шоколадови яйца с играчки вътре...
Бях още ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-04-28T13:37:34+03:00 805 8

Триъгълна история Ф.А.С.

Стивън както винаги преди велики дела си направи тренировката - смръщи вежди, размърда бицепси, сложи си черните очила, скочи във Ферарито, (сложи празните буркани на втората седалка ?) и с мръсна газ потегли към ... село. Моят стар таралясник сутринта каза едно РРРР - паф - паф - пуф и замлъкна, яв ...

jonnnn

Проза » Разкази, Хумористична

2022-04-28T11:19:05+03:00 1.1K 2 6

Ама че простаци наоколо

Слънцето надничаше зад пролетните облаци като усмивка на продавачка – леко изплъзваща се, формално ведра, на практика уморена като параван в куклен театър.
Той спря до портичката и се огледа. Градинката беше готова – прекопана, цветята засадени, храстите вързани, защото още им е рано да се разперват ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-04-28T09:36:52+03:00 545 4 5

Празникът...1

Станах раничко в неделния ден...нали все пак е Пасха, Възкресение Господне..
Огънят в голямата свещ, ламбада,.. голяма свещ, защо ли й казваха ''ламбада'', спокойно гореше в импровизираното ми светилище,... не бях особенно религиозен и не призовавах бог за цяло и нещяло, но увлечен от еуфорията по с ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-04-28T07:40:35+03:00 735 6

Сбор от моето детство

Глава 4
В метрото не бе толкова оживено,колкото очаквахме,но все пак 10:30 сутринта не е час пик.Всички наредени взехме по билетче и се запътихме към частта на която пише "Обеля"-честно казано знаем само нея.Качихме се и няколко спирки по-късно,сякаш телепортирани с магична колесница се озовахме на ...

Тракалайчо

Проза » Разкази, Хумористична

2022-04-27T19:28:10+03:00 877 1

Време по вятъра

Умори се. Все пак – магазивчето беше далече, пък той реши да спести някой лев и тръгна пеша. А вятърът брулеше ли, брулеше. Разнасяше хартии, найлончета, всякакви боклуци…
Зърна пейка, поставена сред малка градина. Условно наречена традина – на площ колкото панелно балконче.
Но, все пак – възможност ...

генек

Проза » Разкази

2022-04-27T11:35:02+03:00 791 2 7

Винаги

Отворил съм тефтерчето на Левски, докато влакът се носи по железните пътища на републиката, за която Апостола така силно мечтае и вярва, че един ден ще я има - "чиста и свята". Взел съм го със себе си, защото обещах да го покажа на младите хора от 10-ти клас.
Взирам се в почерка на най-достойния бъл ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2022-04-27T10:10:03+03:00 538 1 1

Чувам те, ден пети: Духът от бутилката

В тази част излизат на сцената и още двама герои, находчиви, решителни и винаги готови да се включат в борбата за девствен космос.
Жорж Каен , по прякор Гошо Хакера, ученик в десети клас на гимназията за програмисти, не подозираше какво го очаква, когато на екрана се появи тревожно послание с аватар ...

NeliKaneva

Проза » Разкази

2022-04-26T16:50:24+03:00 752 3

Зрънце

Дарин не искаше да се събужда. Макар да сънуваше безкрайни лабиринти, от които нямаше изход, макар да викаше на сън и да се задушаваше… Отвореше ли очи, като проказа започваше да го обхваща чувство на срам, изгарящ срам, че принадлежи на човечеството, на прокълнатото човечество, което не можеше да с ...

Eia

Проза » Разкази

2022-04-26T08:36:17+03:00 1K 4 9

Властна душа

Родителите й бяха селяни, изпратени в града, за да научат местните как правилно трябва да се живее по новото време. И, като всички селяни, цивилизовали се в селяндури, знаеха уреди себе си и светът ти наоколо ще е уреден сам…
Затова я възпитаха в колоритната смесица от селяндурския егоизъм и кухата ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-04-25T10:31:07+03:00 1.3K 3 12

Отвъд хоризонта

Залез...В небето се преливаха красиви гъсти облаци, обагрени от слънчеви лъчи. Небето сияеше от цветове. На една зелена обширна поляна, сякаш без край, цъфтяха най-различни цветя. Зададе се едно тичащо момиченце, беше на около 6 години. Радваше се на прекрасния залез, косите му се вееха и тичаше, ся ...

MayaKoleva

Проза » Разкази

2022-04-25T10:14:25+03:00 749 2

Сбор от моето детство

Глава 3
Отварям бавно моите очи,оглеждам наоколо,объркана от събуждането току-що,бях забравила,че не съм у дома.Стаята бе напълно мрачна,както и коридора,който се виждаше през вратата.Всички бяхме заспали,тишината бе толкова силна,а колко ли бе часа?Знаех,че съм заспала след 04:00,а трябваше да стан ...

Тракалайчо

Проза » Разкази, Хумористична

2022-04-24T13:41:30+03:00 760 1

Полковник Проколо и горската нимфа

Една нощ (тази на 21 юни) гората празнувала. Насред шеметно високите ели, просмукани с мрак, се отваряла поляна с правилна форма, напреки на която лежал стволът на дърво, паднало преди бог знае колко години, с вече ошмулени вейки и клони.
Там именно се състояло и празничното събиране. В него всъщнос ...

yllona

Проза » Разкази

2022-04-23T16:08:47+03:00 753 1

Приказка за грозната царица

В едно далечно и приказно кралство живеел цар със своята царица. Времето отминавало, а владетелят ставал все по-мрачен и сърдит. Не харесвал съпругата си и тайно мечтаел тя да изчезне от живота му.
- Как можах да сключа брак с такава грозотия? – въздишал владетелят.
- Трябваше предварително да я опо ...

troia

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца

2022-04-23T12:50:16+03:00 2K 4 26

Двеста и шестдесет грама любов - втора част

На следващият ден бе откриването на изложението. Този ден бе отреден само за гости - хора от артистичните среди, журналисти и най-вече, претенциозни аристократи. Всички те разнасяха чаши с шампанско и вино, обсъждаха - правителството, политиката, собствените си постижения и демонстрираха благополучи ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2022-04-23T11:59:26+03:00 1.2K 6 18

Пътешественик през времето и пространството

Денят беше топъл, затова му се прииска да се поразходи нейде из екваториалните земи. Примерно… Да, онзи остров е интересен. Със странна стена по средата. От еднта й страна – палми, храсти, бял пясък и синя лагуна. От другата – приказен дворец, изумрудени ливади, весело танцуващи и пеещи си младежи и ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2022-04-21T09:46:48+03:00 866 3 7

Орлицата- 4

Стъпваше леко. Сякаш самодива ѝ бе дала нозете си.
Една кошута надзърна в напъпилата зеленина и се изгуби от пътя ѝ.
Пускаше филизите си гората- опиянена от чудото на живота.
Кера пъхна ръка в пазвата си. Напипа медальона и лицето ѝ побледня.
После скършено тръгна между дърветата. Един изгнил дънер ...

Ivita_Mirianova

Проза » Разкази

2022-04-20T17:42:39+03:00 932 4 12

Задръстване

В колата беше топло, задушно и когато отвориш прозореца отвън влизаха мухите, изпаренията на колите, и гласовете на хората. Задръстване.
В такива моменти обстановката предразполага човек да се пита едни фундаментални въпроси от типа на какво търся тука. Не в конкретното задръстване, а по принцип. Не ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2022-04-18T15:39:40+03:00 764 3 2

Съкращения в кризата

Човешките органи направиха производствено съвещание. Сложен ставаше животът, нова криза се задаваше, трябваше мерки да се вземат, план за възстановяване и реконструкция да сътворят…
- Трудно ни е – рече Десният крак, а левият подритна в знак на съгласие – Енергията нещо… Закъсваме я. Остави скоростт ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-04-18T11:10:31+03:00 989 2 10