Разкази - Проза

Женско царство...4

Ох, отново предизвикателство....
Добре, че имах маркови костюми от ''ония години '',.. натъкмих се, погледнах се в огледалото в къщи, харесвам се,.. щом аз се харесвам ,какво остава и на другите да ме харесат...
Купих два букета червени рози с пет и седем на брой,.. изтупан като новобогаташ с Ауди А ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-05-29T08:39:54+03:00 1.7K 7

ПТП с потърпевши – 3

Юмпе съм аз, къзъм, Юмпето от Кадънка. А то все – старицата с мантото, та старицата с мантото. Че каква старица съм аз? Направо съм си баба! Тъй ми и викат – баба Юмпе от Кадънка. Ей го де е нашто село, на един хвърлей път от Кърджали. Носим ние манта, и в студ, и в пек, адет1 си ни е. И шалвари нос ...

МарияДимитрова.67

Проза » Разкази

2022-05-28T19:56:02+03:00 1.1K 4

Светулки

Развиделяваше се. В края на морето, където започваше или свършваше хоризонта, беше сиво, сивото се сливаше с водата и я правеше мъглива, непонятна. Лято. Заведенията затваряха. Петли нямаше, но музиката кукуригаше прегракнало и приглушено, гларусите ровеха в пълните контейнери, пиано баровете, диско ...

exuded

Проза » Разкази

2022-05-28T17:56:03+03:00 1K 9 38

Женско царство...3

Скърцането на вратата ме разбуди...
Кирия Ефи по къса нощничка в рамките на вратата....
Скочих като ужилен, какво ли е станало,.. заспал ли съм дълбоко и не съм чул...
- Петро, студено ми е,... искам да се стопля при теб - изрече тя със заплакващ се глас - Студено ми е Петро,...искам да се стопля пр ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-05-28T10:07:16+03:00 1K 3

Абсо-тех-фин-булгар-парлам

Готино име за разказ, а?
Сам го измислих. Не разказа, името.
Отидох до фин-тех парка да го видя. Беше хубаво. А и денят бе един такъв – очарователен и досаден като съпруга. Печеше ярко слънце, ала навсякъде се лееше вода – изпод земята излизаше. Един дресиран бял гълъб показваше уменията си, като ле ...

exuded

Проза » Разкази

2022-05-27T23:46:13+03:00 655 1 3

Женско царство...2

В коридора ме присрещна копелата с химикал и лист в ръка
- За телефонния номер, Петър....- смотулеви тя
- Вярно, щях да забравя - разсмяй се - Ако кирията не се обади, обади се ти, няма да сгрешиш...
Пристигнах при Соня, милата тя ме чакаше с трепета на налюбена гимназистка...
Предадох й разговора,. ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-05-27T11:07:21+03:00 705 6

Женско царство...1

Мълчешком избягах от къщи, така да се каже, вървях бавничко побутвайки велосипеда
разглеждах къщите из квартала ,...Като, че ли нищо не се е променило,...или така си мисля, защото все не намирах време да пообиколя из уличките....
Ето я къщата на кирия Соня,... все така подреден двор, сякаш току що с ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-05-26T23:03:31+03:00 1.3K 10

Отсъствие

Този мъж вървеше вече от час по булеварда и нищо не чувстваше. Колко странно би било това усещане за него вчера – да не чувства нищо. Дори сега през май, когато вечерните разходки на влюбените изпълваха въздуха с някаква ароматна недоизказаност, неговата статичност изглеждаше откровено неестествена. ...

Plevel

Проза » Разкази

2022-05-26T22:23:47+03:00 1K 7 20

Ще е хубаво

– Ако стана, ще е хубаво. – Нямаше вид на човек, който желае да става. Беше се отпуснал върху стола по такъв начин, че беше изключено да проявява искрено желание да се мръдне от там. Но продължи да настоява, сякаш имаше особено значение за него да му вярват: – Ще е много хубаво, дявол да го вземе.
Н ...

exuded

Проза » Разкази

2022-05-26T18:58:02+03:00 520 2 5

ПТП с потърпевши – 2

Имаше нещо от дзен в черния велосипед, опрян на дървото с некролога. Дърветата притежават невероятната способност да поемат страданието на живите същества и при това да остават незасегнати. Някои от тях живеят дълго, много дълго и успяват да запазят достойнството си, дори и ако бъдат отсечени прежде ...

МарияДимитрова.67

Проза » Разкази

2022-05-26T12:39:38+03:00 750 4

Въжеиграчът

Тишината се стичаше по стените, лепкаво натежала и безцветна. Прииждаше еднообразно и разтегливо плъзгаше сгъстената си пяна в ръждивия следобед. После глухо потъваше в гънките на мозъка му и нахъсано задълбаваше в тях. Идеше му да изкрещи. Да я срути в краката си и да натисне досадната ѝ физиономия ...

Ivita_Mirianova

Проза » Разкази

2022-05-25T19:04:42+03:00 1.9K 16 58

Долината на виждащите слепци

/по "Защо си сляп, човеко?" на мадмоазел Патриция/
Там е тя –дълбока долина под висок връх.
Долината на виждащите слепци. Не зная – от въздуха ли, от водата ли, от плодовете в тази закътана долина, но хората там се раждат слепи. Нищо не виждат! От рождението до смъртта. Не, че тогава проглеждат…
Зат ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2022-05-25T10:38:01+03:00 535 3 7

Прокурорът и хлебарката

Нежен и игрив, весел сноп слънчева светлина се разшава из разхвърляното бюро на прокурор Стоянов. Той присви очи и проследи произхода на лъча между клоните на раззеленяващото се дърво. Слънцето беше пробило облаците като куршум мозък.
– Навсякъде е пълно с провокатори – измърмори. – Човек не може да ...

exuded

Проза » Разкази

2022-05-24T18:46:44+03:00 733 2 7

ПТП с потърпевши

Продължаваше да говори. Беше като навита пружина. Нямаше да спре, докато не изговори всичко и пружината не се развие докрай, докато не излее натрупалата се жлъч и разочарование. На Милан му оставаше само да слуша и да мълчи. Ако се опиташе да възрази или да се оправдава, щеше да стане по-лошо.
Пък и ...

МарияДимитрова.67

Проза » Разкази

2022-05-24T11:14:38+03:00 668 2 10

Връх на цивилизацията

Това е планетата Земя. Така са я наричали живущите там същества, докато са били човеци.
И, като всеки царстващ биологичен вид, прекалили с размножаването си. Е, то не е първи подобен грях тук. На три пъти планетата се отървавала от пренаселеност, дори последните размножили се видове били почистени н ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2022-05-23T10:57:49+03:00 537 4 11

Не е шега, а преживяно...

Не е шега, а преживяно!
“Човекът е човек, когато е на път…”- все това повтаряше моят колега Гошо Днешния, когато ни агитираше да се запишем на поредната екскурзия, която той организираше. Много мъдрости знаеше и девизи имаше, та този му прякор идваше от “Не оставяй днешната работа за утре”... Като с ...

Иржи

Проза » Разкази

2022-05-22T21:04:47+03:00 1.7K 7 30

Гоненица с годините

Прибра се по-рано. Гореше от нетърпение за довечера. Неповторимият осми. Техният ден.
Нито частица от блясъка му не беше се изгубила въпреки годините. Спомни си как, нагласени в почти единствените си празнични дрехи, в шумна компания от приятели, с последните си пари, нехаещи за последващия глад, се ...

svetlitschka

Проза » Разкази

2022-05-21T19:05:10+03:00 652 11

А помниш ли...

Беше третият ден след Великден, някъде след полунощ. Кукувичката на старинния часовник току-що бе отброила три кукания. Навън времето с нищо не показваше, че е пролет. Имаше снежна веявица и наскоро нацъфтелите клони на овошките се гънеха под мокрия сняг.
На леглото лежеше немощно мъж. В плетения ра ...

Eleya

Проза » Разкази

2022-05-21T18:23:53+03:00 1.4K 10

Отмъщение , или....6

Дните и нощите се нижеха спокойни, унесени в работа и отдадени на ново начало...
И една вечер звъни мобилният ми,.. я, Валя..направих знак на Зои за тишина,..Включих на високоговорител
- О, Вале, какво става бе душа,.. изчезна изведнъж, .. не се обади толкова време,... Как си..
- Петро, любов моя,.. ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-05-20T12:52:35+03:00 999 3

Любов- част 13

Когато пристигнахме в София, останахме за малко вкъщи, а след това реших, че аз ще откарам Светлин в клиниката.
- Много е хубаво, че си се научила да шофираш. – рече ми той. – Аз така и не взех книжка.
- Можеш да вземеш на по- късен етап, ако искаш.
Той замълча, вероятно мислейки си за всичките важн ...

Водна_лилия

Проза » Разкази

2022-05-20T12:49:32+03:00 1.1K 1

Правилните години

/из дневника на Петя Йорданова, пионерка от четвърти г клас/
Ден първи.
Вече съм голяма…
Приеха ме в пионерската организация. Е, всички от класа ни приеха, но мен специално. Другарката дружинна на мен първа върза червената връзка. А после и на останалите.
Синята прибрах грижливо в чантата. За бъдеще ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-05-20T10:33:10+03:00 1.4K 1 10

Отмъщение , или....5

Гледахме се с интерес,... какво пък , не се ли харесахме отведнъж у тях...
- Знаеш ли, сподели ми, че искала да купи кола на сина си - започна отново равномерно Зои - А й трябвали около 2 - 3000 евро,...иначе редовно пуска пари на децата си, грижовна майка....Не били читави деца, спомена веднъж, гот ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-05-19T13:41:52+03:00 1.1K 3

Зачатие

Видях го!-извика Паулина - Видях го... мъж скочи от моста!- повтори и посочи нататък с крехка, бяла ръка. С другата придържаше капела върху главата си, защото днес вятъра покрай реката бе твърде силен. Мъжът до нея, Матей, сега се наслаждаваше на шията и на кичурите й коса, руси и тънки като паяжини ...

svdonchev

Проза » Разкази

2022-05-19T13:38:49+03:00 2.7K

Отмъщение , или....4

Погледът ми се зарея отново някъде,...машинално хващах чашата с фрапето,...отпивах през сламката глътка,...натъкмявах чашата на равно, все едно масата бе крива...
Отидохме с автобуса на гости на '' най-голямата ми приятелка ''..
Посрещна ни обаятелна и мила госпожа,.. истински ми се зарадва,.. оглед ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-05-18T20:45:59+03:00 1.4K 4

Мия

Получи световъртеж и се наложи да извика Спешна помощ. Мия не беше от страхливите. Дори почака известно време в легнало положение, за да отмине, но пристъпите се повтаряха. Чувстваше се ужасно – големият прозорец тръгваше надясно и обикаляше стаята. При ставане, при лягане, дори само при промяна в п ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

2022-05-18T11:18:45+03:00 919

Тайните знания

Това е Мъртвата долина… Внимавай! Не бързай… Каквото трябва – ще ти кажа и покажа. Каквото не бива… Пак ще го научиш. Макар че може и последното ти знание на тази земя да е. Защото ние сме пазители на Тайните знания, а тези знания си имат свои закони. Най-вече към нас…
Ето – предшественикът ти стигн ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2022-05-18T11:05:45+03:00 570 2 3

Вечният залез (Глава 10)

Глава 10
С голям трясък, като от труп, Карл се просна на пода пред нас и не помръдна в следващите няколко часа. Беше целия омазан в кръв и пясък, с подпухнало лице и окаян вид. Тънката му, почти прозрачна кожа, беше станала по-жълта от всякога, а зениците му не отговаряха на светлина. От някъде се п ...

yllona

Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2022-05-17T16:59:00+03:00 978 2

Стъпките на утехата

Тя се събуди рано. Така, както се будеше всяка сутрин. Отваряше очи, в които се къпеше самотата. Но слънчевите лъчи докосваха лицето на възрастната жена и тъгата се изпаряваше. Отиваше някъде там, където спомените тихо спяха. Назад във времето. Старицата отвори прозореца. Показа главата си навън и с ...

perfanov

Проза » Разкази

2022-05-17T08:48:32+03:00 1.4K 1 1

Печката на принцесата

Навън падаше първият сняг. Студено… А печката не топлеше. Даже не гореше. Защото оня не беше я запалил…
И това – въпреки че тя се беше прибрала навреме, в обявения час. Което си беше неочаквано, разбира се. Но нали затова е той – да я очаква. И да е уредил гнезденцето й с топлина и свобода.
Всъщност ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-05-16T10:56:01+03:00 1.2K 2 5

Отмъщение или...3

Погледнах все още спящата до мен Зои,..лекичко забавяше дишането,.. после малко учестено,.. потръпваше с тяло сякаш зиморничево....
От къде ме налегнаха ония натрапчиви мисли за Валя, нали бях я изтрил от всякъде...
- Аз съм Валя, Валентина - представи се тя в кратката музикална пауза - А вие...
- А ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-05-15T09:17:17+03:00 1.5K 5

Фейсбук приятел

Щастието е невъзможно, защото не съществува. Навярно е една илюзорна представа на хората, свързана с желанието им да вярват, че то все някога ще се случи. Аз отдавна съм излязла от омагьосания свят на приказките, въпреки че обичам да ги пиша, особено в стихове.
В търсенето на щастието човек твърде ч ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

2022-05-15T08:57:11+03:00 474

Събота

Пиша.
Пиша писма до Дявола
И както всеки ден се събуждам.
Избутвам купчината самота в дъното на леглото. Надявам си глуха усмива. Бягам за да не изпусна влака.
Връщам се - забравих си очилата. Във влака слушам музика. Изпускам спирката. Моля да спрат влака. ...

КатринРозалинд

Проза » Разкази

2022-05-14T18:18:51+03:00 611 2 2

Букет от усмивки

Прозорецът засия, отразявайки далечни отблясъци и през него надникна утрото. В стаята се плъзна слънчев лъч, обходи я и бавно се спусна към малкото легълце в ъгъла. Две очички, от които сънят отдавна беше избягал, примигнаха и се настроиха за новата светлина. Детските рисунки по стените се оцветиха ...

kalli

Проза » Разкази

2022-05-14T17:22:15+03:00 1.2K 2

Отмъщение, или... 2 🌐

Всъщност...
Родителите на Ели, жена ми, отрано бяха загърбили канонизираният живот и са отишли в Гърция на работа. Както разправяше майка й, баба ми сега, тогава чужденците са били малко, имало е много работа, а и самите гърци били много по-доверчиви, и никога не са заключвали външната входна врата. ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-05-14T09:57:08+03:00 837 3

Възход и падение

Зоя пак се събуди с безмълвен писък в съзнанието, с блясък на ужас в широко отворените й очи. Капки ледена пот се стекоха от челото й. Отново й се беше явила в съня й. Какво беше тя - бледото, сребристо сияние, наподобяващо толкова много сестра й? Призрак ли беше, зъл демон, който я измъчваше или мъ ...

Maryroj

Проза » Разкази

2022-05-13T22:31:43+03:00 1.8K 1

Отмъщение или...1

''Крайна станция,.. Моля всички пътници да напуснат вагоните....Крайна станция...Моля...''
сепна ме дежурният глас в метровагоните, съобщаващ поредицата на метростанциите...
Машинално слязох и приседнах на пейката на перона...
Видях я,... да, тя беше,..помахахме си само с ръка,.. усмихнахме се сякаш ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-05-13T19:29:20+03:00 1.1K 4

Прошка

Напрежението в кабинета ставаше все по-осезаемо. Слушах глупостите, които говореше шефа ми и някаква сила се надигаше в мен. Исках да го накарам да млъкне. Смесица от недоволството и изумление се преплитаха и се превръщаха в гняв. Все повече не разбирах как се стигна до тук. Не можех повече да остан ...

Bubulina_76

Проза » Разкази

2022-05-13T14:48:58+03:00 513 1

Детството на любопитковците

Винаги съм изпитвала страх от дълбоки води, както и да погледна надолу отвисоко. Може би не съм била достатъчно любопитна да потърся и видя живота на морското дъно или да си представя как изглежда света от птичи поглед. Такава съм си - страхлива до степен, която в някои ситуации ме кара да се чувств ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2022-05-12T21:50:26+03:00 2.2K 2 20

Любовна азбука

Любовна азбука
Винаги съм обичала да чета. Обичам буквите. Обичам и да обичам. Абе, любов да има.
Детската градина. С. Носи очила и е рус като швед. Тичаме, скачаме, играем заедно. Забавляваме се много. Бягам след него. Той няма интерес. Деца. Последен ден. Издебнах го. Целунах го по бузата. Той каз ...

yllona

Проза » Разкази

2022-05-12T16:12:33+03:00 998 9

Криза

Криза е, казвам ви, и това е. Не вярвате, а? И аз до вчера не вярвах, макар много да говорят по телевизора, те за всичко лъжат, ама мене не могат излъга. Образован съм аз, тоест, не че много съм учил, то учителите на какво ще те научат, на простотии само, и на сина така викам, ама само като си пийна ...

captainFill

Проза » Разкази, Хумористична

2022-05-11T09:57:44+03:00 733 1 2