7671 резултата
  • Струва ли си да живееш?

    Рени (Ирена Недялкова) Рени
    Есета
    СТРУВА ЛИ СИ ДА ЖИВЕЕШ!?
    Струва ли си да живееш!? Цяла вечност вървиш по една тъмна пътека. Чуваш зад себе си смеха на твоите "приятели", които дори не са забелязали, че силуетът ти изчезва в мрака.Чуваш стъпки. Стъпки на други хора, които също бавно вървят към нищото!Искаш да спреш, да се огледаш, ...
      5474 
  • Визия

    domine (Диан Гочев) domine
    Есета
    Живот без корен и вяра в настоящето е обречен на самота и провал. Само личната ти увереност, ще може да те избави от определеността на съдбата и единственото, което ти остава за да успееш е да и се отдадеш напълно, защото никои не е по-голям от това, което може да бъде и никои не е по малък от това, ...   1704 
  • Щастие

    mimi_K (Михаела) mimi_K
    Есета
    Какво е щастието? Човек не може да го докосне или види и все пак казваме, че "щастието му е изписано на лицето". Учени ще кажат, че това е съвкупност от сложни химични реакции в нашето тяло, но други твърдят, че се крие малко повече от това зад тази думичка.
    Когато човек е щастлив, той се чувства из ...
      22271 
  • На Вера - Помня те

    alexandartheo (Александър Тоцев) alexandartheo
    Есета
    На Вера
    Помня те
    Липсваш ми...
    Не че те обичах много, но исках да сме заедно. Исках да съм до теб и да ти давам сили да живееш. Но не..
    Твоите демони те победиха. Вече една година откакто не си до мен. Пак съм се съблякъл. Пак навън е топло – аз разхождам телесата само по едни шорти. ...
      1768 
  • На Христо Гатев - Бозата

    alexandartheo (Александър Тоцев) alexandartheo
    Есета
    На Христо Гатев - Бозата
    Ставам... Прекрасна юнска утрин. Отивам да пия кафе в нашето кафене на ъгъла. Там изваждам 30 ст. и поръчвам чаша дълго ароматно кафе. Паля цигара и се чувствам доволен. Разлаффаме с кафеджийката Люс ...
      2073 
  • Защо пиша?

    Wizard (Сибин Майналовски) Wizard
    Есета
    "Нечовешкото място ражда нечовешки чудовища". Стивън Кинг го беше казал някога. Но това изречение може да е излязло от устата и на Мойсей, Исус, Далай Лама или Джак Изкормвача. От устата на който и да било, който някога през целия си живот се е сблъсквал с нечовешката чудовищност на света около себе ...   1878 
  • България над всичко!

    admin (Георги Колев) admin
    Есета » Социални
    Седим си с приятели на двора на тиферич, сложили сме масата, на скарата цвърчат весело кебапчета, а в чашите - искри палаво от домашната на дедо. Навсякъде зеленина. От асмите се подават натежали гроздове, събиращи сладост от слънчевите лъчи и чистия въздух. Птиците пеят весело, необезпокоявани от н ...   12268  37 
  • Подвигът на априлци - моя гордост и вдъхновение

    presli (Преслав  Вутов) presli
    Есета
    Подвигът на априлци - моя гордост и вдъхновение
    Често казвам на приятелите си: откажеш ли се от истинските човешки ценности и стремежи, тогава губиш всичко, губиш себе си, продължиш ли напред без надежда и мечти, резултатът е същия, но даваш ли от себе си вяра, тогава със сигурност не можеш да се от ...
      2792 
  • Те сладко ме убиват

    _FioNa_ (Николета Русева) _FioNa_
    Есета
    Поток от думи-неизречени,изказани,обречени на забрава,запомнящи се вечно...Душата ми търси утеха от болката,връща се назад във времето,за да намери онази хармония,завладяващото щастие,което се стопи сред хилядите подлости,измами,лицемерие...То изчезна заедно с отминаващите дни.Порастваме-искаме или ...   2311 
  • В мислите за теб

    _FioNa_ (Николета Русева) _FioNa_
    Есета
    Отново свивам тясното пространство,опитвам се да го превърна в птица.Обгарям въздуха по края и разливам надеждата върху тревата.По кожата ми още има следи от нечии устни.Тялото ми потръпва,когато спомените почукват,макар и само на вратата на сънищата ми.Изгасям свещта,за да не огрява лицето ти,така ...   3511 
  • Да вървиш под зелените буки

    _FioNa_ (Николета Русева) _FioNa_
    Есета
    Вали ситен дъждец.Капка по капка пада от мрачното небе,като сълзите на Аврора,тихо и кротко.Стъпките оттекват с лек плясък по мокрия aсфалт.Във въздуха се носи свежата миризма на дъжд.Отмити са заедно с тежките аромати и тягостните помисли.Шумът на листата,падащи бавно един по един, предвещава настъ ...   1444 
  • Вървя сама и отчаяно се лутам

    _FioNa_ (Николета Русева) _FioNa_
    Есета
    Плача от мъка,плача от болка,плача от ярост,плача за теб!Сълзите ми отмиват отпечатъците от твоите устни по бузите ми.Сякаш,за да опровергаят съществуването им.Сълзите се опитват да ме удавят в тъга и отчаяние...
    Виж очите ми!Те пак са тъжни...Отново душата ми е ранена.Крия сълзите си...От кого ли?! ...
      2765 
  • Тази мръсна думичка любов

    _FioNa_ (Николета Русева) _FioNa_
    Есета
    Когато погледнеш плахо в очите ми,ще виждаш винаги своето отражение...Сутрин,когато се събудиш,устните ми ще шепнат "Обичам те..."Когато страховете вземат връх в съзнанието ти,ще усещаш моята ръка,силно стистнала твоята...Тази мръсна думичка любов.
    Ако погледна в миналото виждам твоето лице,ако поме ...
      3610 
  • Нашите следи

    _FioNa_ (Николета Русева) _FioNa_
    Есета
    Така бяло,чисто,неопетнено е всичко навън.Като детска любов...Така ми липсват тези чувства,къде отидоха нашите следи по белия сняг?само сълзите ми останаха все така кристално чисти,като изворна вода.Погледни тези отражения в огледалото-това е илюзия.Това тъжно момиче с безизразните сиви очи,така без ...   1963 
  • Искам, но не трябва

    chili_petya (Петя) chili_petya
    Есета
      8327 
  • Езикът – лабиринт от пътища

    Keri (Кери Исова) Keri
    Есета
    Нека си представим, че се намираме в град, условно наречен А и искаме да стигнем до друг, наречен Б.
    Можем да направим това по много различни начини: да вземем влак, автобус, самолет или да отидем със собсвената си кола. Разликите в превозните средства са удобствата и цените. Да речем, че решаваме д ...
      2636 
  • раздяла

    ^killer_girl^ (анелия иванова) ^killer_girl^
    Есета
    Погледнеш ли назад ще ме видиш след тебе да вървя.
    Погледнеш ли назад ще разбереш,че искам да те следвам където и да идеш.
    Погледнеш ли назад ще ще забележиш сълзите в очите,ще усетиш мойта болка.
    Погледнеш ли назад ще разбереш че не съм способна да обичам друг така.
    Погледнеш ли назад ще видиш че с ...
      3888 
  • Хаос

    jery_love (Людмил Павловски) jery_love
    Есета
    Колко е тежко понякога да осъзнаеш, че си сам дори и сред хиляди хора около теб, да се почувстваш не на място сред хора, с който нямаш нищо общо и обща тема на разговор. Гадно е да почувстваш отчуждението от теб на заобикалящата те среда! Моментът, когато се почувстваш напълно излишен, че и без теб ...   2383 
  • "Никой не се маскира като себе си. Маскираният е за себе си друг." Петър Петров

    Greenish (Диана) Greenish
    Есета
    Завесата се вдига. Излиза актьорът, започва своя монолог. Играе убедително. А дали самият той вярва в това, което казва? Може би... Публиката е възхитена. Тя не знае какво се крие под маската, изписана с пъстри цветове и багри. Зрителят се интересува само от играта, без да се запитва кое е лицето, к ...   6561 
  • Животът днешен

    jery_love (Людмил Павловски) jery_love
    Есета
    Животът понякога странен и луд е за него бесрамие никога няма,безмилостно с нас се отнася и в очите ни нагло присмива се той!Насилие много в тоз наш живот днешен,лъжи и измами навред и безчет,а щастието наше от страх то неможе на вън да излезе,усмивка да сложи на лицето ни пак!Всеки от нас душата си ...   2838 
  • Малко философско отклонение

    Dracula (Иван Иванов) Dracula
    Есета
    Как Оценявам Интелектуалните възможности на обществото в България
    България е една малка държава разположена на Балканския полуостров . Неин прозорец към света е Черно Море . Неслучайно казвам прозорец към света . То е един прозорец
    чрез , които ние виждаме останалия свят но не можем да го вкусим или ...
      5069 
  • Благодаря ти

    Y_V (ива) Y_V
    Есета
    Сърцето ни е изтъкано от тънки нишки,в които са закодирани
    нашите чувства,емоции,спомени.В тях е заложено това,което сме
    и ще бъдем.Но, ако сме сами ,ако допуснем да забравим защо
    живеем,нишките се изплъзват бавно.И в сърцето ни се отварят дупки,
    които растат лека-полека,безмълвно,едва осезаемо.Дока ...
      3928 
  • * * *

    AREOLA (Ареола) AREOLA
    Есета
    Родих се без да бъда раждана.Нося спомените на светите майки и дъщерите - грешници.Виждала съм безтегловната младост и дотежалата зрялост. Усещала съм под нозете си пръстта на общия гроб,а с длани съм приветствала дъжда от жива вода.Плакала съм във всяко новородено и съм издъхвала във всеки умиращ. ...   2220 
  • Запазване на човешкото у човека

    esen (Инес) esen
    Есета
    Основна роля за съхранението на човешкото у човека играят моралните ценности.
    Моралът е преди всичко средство да се съхрани общността изобщо и да се предотврати нейната гибел,а освен това и средството да се поддържа общността на известна висота и в определено добро състояние. Неговите мотиви са стра ...
      7262 
  • Но защо ли?

    zir0 (Георги) zir0
    Есета
    Пак съм пред прозореца мътен, пак с книга в ръка, която не чета. Взирам се в пустошта отвъд душата ми..., а там само сълзи. Облаците бавно прелитат над мен, скривайки тъжното ми лице от погледа божи. И само там утеха погледа ми безбрежен намира, търсейки ангела, който те взема, когато душата ти болн ...   2503 
  • Какво мисли младо момиче в България

    figaro (Мария Диловска) figaro
    Есета
    Не мога да оцелея в този свят на различия и собствен интерес. Губят се идеалите, цената на красотата се увеличи. Ценностната система се разруши, а планът за нейното амортизиране беше сбъркан, тъй като я счетоха за бавно ликвидна и начислиха по-малка сума от очакваната. Богатството в душата на човека ...   4307 
  • Душата на хляба

    gotinoto_g (Габи Томова) gotinoto_g
    Есета
    За конкурса : „За хляба наш........... „
    „ Душата на хляба „
    / есе /
    Хляб – свещена дума за един велик народ – българския . Той крие в себе си традициите и обредите на България .
    Хлябът има определено значение . Той е не сам ...
      9683 
  • Страхуваме се, когато щастието се превръща в нещо осъществимо

    EvaDociani (Ева Дочани) EvaDociani
    Есета
    се превръща в нещо осъществимо.”
    Може би защото когато го постигнем, ни става скучно. В преследването на неосъществими неща има една уникална тръпка. Никога не ти минава през ума, че гониш някаква утопия. Докато имаш възможн ...
      4062 
  • * * *

    impure_blood (Хавишам) impure_blood
    Есета
    Отправям бавно натежал поглед към хората...Гледката е размазана, разлята, граници няма, и материя няма...цветни чувства, на ярост и тъга, се сливат в едно огромно петно, което може би се нарича душа или човешка същност. И хората изчезват – няма лица, нито тела – нищо плътско, само цветове – неясни.. ...   2684 
  • Вглеждане

    зизика (Зорница Цветкова) зизика
    Есета
    Вглеждане
    Взирам се в дълбочината на очите ти, защото търся непознатия поглед в неповторимия миг. Вглеждам се в тях, защото диря онзи поглед, който иска да намери моя, онази усмивка, която ме озарява и онзи блясък, който ме покорява... Всеки път погледът ми се гони с краткия миг и се сблъсква с искр ...
      2232 
  • Зад дебелото стъкло на прозореца

    admin (Георги Колев) admin
    Есета » Ученически
    ЗАД ДЕБЕЛОТО СТЪКЛО НА ПРОЗОРЕЦА
    -"Ку-ку. Ку-ку." - показа се за малко през тясното си прозорче, огледа се наоколо за да види дали нещо не се е променило след последното и надничане и явно незадоволена, тя поклати неодобрително малката си пластмасова главичка и се прибра на сигурно в часовника. ?>?> ...
      7618  23 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.