Есета на различни теми
Сила или слабост за човека е привързаността му към рода
Старинният часовник
Капка
Сълзите ми с ...
За мечтите
Ето как го виждам аз, необходимост. Дали се нуждае една душа от мечти, усеща само тя, но те са букет от цветя за
всяка една. Малкия подарък, които можем да си поднесем сами. В мечтите се ...
Безвремието на любовта
музика, която извличат от сухата пръст се превръща в благоухание на разцъфнало
цвете. Тревата измита от гальовните ръце на падащата вода шумоли в приспивна
песен, разпръскваща мириса си в полето. Спокойна красота, докосваща ...
ОГЪРЛИЦА
Спокойна майчина душа!
Написах стих. Хареса се на мили хора.
Някак си обаче, не мога да се радвам на топлите отзиви за моите слова, защото са писани през сълзи.
През горди сълзи, сякаш гордостта, че съм имал прекрасна майка, надделява над тъгата. Тя пък - гордостта - се пропуква при мисълта ...
Бях...
обичана .... , но бях и лъгана. А сега не съм! Бях знаеща и можеща, бях вярваща
и търсеща, но вече не! Бях дъщеря, сестра, приятелка, любима , но и това вече е
само спомен. Бях силна , непоклатима, знаех какво мога и иска ...
* * *
Нима не искаш да си спомняш?
Знам,че всичко,което четеш го гледаш с насмешка,но...почакай,спри и се огледай,имай малко търпение,съвсем малко...
Нима забрави детския ни смях?Нима не знаеш как любовта нахлу и влюбихме се ние?ООО,я стига!Помисли...спомни си!Нима забрави ...
Сън ли беше?
Така и не разбра
Кое цвете би се осмелило да се опълчи на стихиите.То е малко,крехко и невинно.Буйните ветрове ще го изтр ...
Любовта
Има мечти,които стават реалност.Има думи толкова красиви,че са способни да ни накарат да се пренесем в света на съкровеното и искреното.Има чувства,подканващи хората да са както в оазис сред пустиня-щастливи в света на болката.Едно от тях е любовта.
Какво е тя?Как успява да ни призове да сме ...
Редакторът
Произведенията пристигаха при него едно след друго, непрекъснато. Той ги четеше и ако му харесаха ги публикуваше, ако не – пак ги публикуваше. Нямаше избор. Такава бе работата му. От толкова време се занимаваше с ...
Женски сезони
Май е месецът на розите. Не че цъфтят само през май, но това е останало в паметта ми от детството – как баба ми казва, че съм родена през най-хубавия месец, месецът на розите. Точно по обяд. Може затова да обичам жегите… Хмм… Защо ли не обичам рози?... Обаче бе пролет. Зелено. Ярко. Ух ...
Щастие
Моменти на щастие. На пълно щастие. На момента, в който те докосват нежни пернати криле по лицето
и ти дават да разбереш за секунда, колко далечна и твърде усложнено прекрасна може да бъде чистата нирвана.
Чисто субективно естетически е невероятно ...
Където има голяма любов винаги стават чудеса...
За да вървиш по пътя
нищо. Докато търсиш, ти се нуждаеш. Докато се нуждаеш, ти следваш задоволяването
на нуждите си, а не Пътя. Пътят не е нужда не е необходимост, не е призвание, не
е задължение, не е план... Ако имаш цел, ти очакваш да я пости ...
Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!
О, Българийо, никога не си ни тъй мила, както когато сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима
Отблясъци
преплетено с вкус на сладникав парфюм, закътано някъде там сред гънките на
кървавочервената кадифена завеса. Една секунда и огромен жълт сноп светлина,
причинен от незнаен прожектор разкъсва мрака на сцената, накарва гласовете ...
Изпращане
* * *
Какво е за мен прятелството?
Чувам Tе.
Моите назабравими мигове в Полша!!!
които и аз съм запечатала в сърцето си. Такива спомени, които ще помня вечно.
Спомени, към които ще се връшам след времe. Много хора смятат, че ако разкажат
мечтата си - тя няма да се сбъдне. Да си призная и аз съм от т ...
Пепел
отразяваше в огледалото на стената и хвърляше бегло сияние върху свитата на
кълбо в стаята фигура. Косите и бяха разпилени сякаш до сега се бе борила със
силния вятър навън, който от време на време караше прозорците да потреперват с
...
Несподелената любов
морето, а звездите озаряват едно лице, което стои само на брега. А от очите му
се стичат две сълзи. Сълзи, изпълнени с мъка и тъга, болка и отчаяние. Какво ли
си мисли, за какво ли страда и каква е причината за неговото неща ...
"За него - животът - направил бих всичко"
Живот – плетеница от съдби, шарени кончета, свързани здраво едно в друго. Един гоблен, който сами шием, бодче по бодче и само ние определяме как ще изглежда. От първия си дъх, от първат сълза, от първия звук преплитаме нишка след нишка, цвят след цвят, докат ...
Да откриеш пътя към свободата или към себе си
Когато, забързан на някъде, вървиш
по сенчестите тротоари на оживения град и слънцето нежно гали лицето ти чрез
малкото заблудени лъчи, успели да се промъкнат през величествената корона на
кестените, заслушвал ли си се в ангелогласния хор на птиците, нам ...
Като в приказка...
с палави игри следобед, с нетажали от умора клепачи, сме се унасяли от благите
думи на мама, редящи поредната приказка. Как сме чакали да видим онова човече,
Оле-затвори-очички, което всеки път напръсква очите ни с млечи ...