Подкатегории:
1 432 резултата
"Insomnia, please release me!"
На Стамен
Всичко е преходно - живота, любовта, щастието. Неусетно губим хора, които сме искали винаги да са до нас. Не вярваме на случващото се и постоянно си задаваме въпроса „Защо?".
Преди 3 дни от този свят си отиде по ужасно нелеп начин един от най - позитивните хо ...
На Стамен
Всичко е преходно - живота, любовта, щастието. Неусетно губим хора, които сме искали винаги да са до нас. Не вярваме на случващото се и постоянно си задаваме въпроса „Защо?".
Преди 3 дни от този свят си отиде по ужасно нелеп начин един от най - позитивните хо ...
2994
3
„Мамо,
Не знам как мога да ти обясня, но знам, че и на теб ти е много трудно. Това, което не знам е как да ти обясня това, което става в нашето семейство и в душата ми. Знам, че може би не е редно и едва ли е разбираемо... но... В крайна сметка се оказа, че единствено на теб мога да разчитам и да им ...
Не знам как мога да ти обясня, но знам, че и на теб ти е много трудно. Това, което не знам е как да ти обясня това, което става в нашето семейство и в душата ми. Знам, че може би не е редно и едва ли е разбираемо... но... В крайна сметка се оказа, че единствено на теб мога да разчитам и да им ...
1225
2
Къде ли ще ни отведе насладата на човешкото ни въображение? Та аз, при мисълта за тебе, се побърквам, а какво остава - ако те докосна... Спомняш ли си карамфила? Тогава бяхме непознати. Така след време ще те питам: Спомняш ли си нашите срещи? Ще я има ли тогава загадачността, която страшно те привли ...
1058
1
Обичам те! Чувствам как любовта ме убива, потъвам в мисли и унес по теб. И тази любов ту ме разтапя в мека нежност, ту ме тресе в хладна треска. Разкъсвам се от противоречия и въпроси - А сега накъде? Живея в мъка ден след ден, така си далеко... Отдавам се на мечтите, макар да знам, че са грях и еди ...
1972
2
Студ, убивай ме! Студ... Две души. Една скована, замръзнала. Една още мърдаща... Безкрайна разчлененост, мъчителни движения, неспокойство, тръпки. Същите улици, същите ледени стъпки. Прегръдка от бодлива нежност. Студ...
Валят плашливи чезнещи мечти...
Позната траектория, измамно любими пируети. Над ...
Валят плашливи чезнещи мечти...
Позната траектория, измамно любими пируети. Над ...
1319
Съществуването беше обезсмислено. Нямаше светлина в края на тунела. Всичко започваше и свършваше с тъмнина. От рождението животът бе приел ограничението на поставените бариери и многобройните като бамбук перипети.
Преминаваше през живота си само, за да отбележи някакво си съществуване, до момента, в ...
Преминаваше през живота си само, за да отбележи някакво си съществуване, до момента, в ...
1459
1
Нека бъде тихо. Нека само за една нощ бъда най-самотният човек на света. Само вятърът да се отбива от време на време. Че ако никога повече не дойде, кой ще носи смисъла на живота ми? И хаотичните мисли? Кой ще чупи прозорците от дъга на празните стаи в ума ми?
Само изсъхнали листа.
Скъсано мече. Счу ...
Само изсъхнали листа.
Скъсано мече. Счу ...
1117
Черна приказка или когато разбрах колко е жесток светът...
Спомняш ли си онова пътуване – ти беше малко дете, сияеше от радост, копнееше за приключения?
Спомняш ли онзи ден, когато разбра колко е жесток светът? Гледаше напред, но там нямаше нищо – само пустош, прах и мрак. Тогава слънцето като че ли ...
Спомняш ли си онова пътуване – ти беше малко дете, сияеше от радост, копнееше за приключения?
Спомняш ли онзи ден, когато разбра колко е жесток светът? Гледаше напред, но там нямаше нищо – само пустош, прах и мрак. Тогава слънцето като че ли ...
1781
3
Неволите на един добър живот
Някой беше казал, че докато не загубиш нещо, не го оценяваш. И е бил прав. Трябва ли да загубим нещо, понякога толкова ценно, като един човешки живот, за да осъзнаем колко прекрасен е бил той, колко много е значел за нас и каква празнота остава след неговата загуба? Защо ...
Някой беше казал, че докато не загубиш нещо, не го оценяваш. И е бил прав. Трябва ли да загубим нещо, понякога толкова ценно, като един човешки живот, за да осъзнаем колко прекрасен е бил той, колко много е значел за нас и каква празнота остава след неговата загуба? Защо ...
1627
1
Създаваше апокалипсис из отдавна погубеното човешко съзнание. Владееше силата на разбирането от „половин дума", а четенето между редовете беше нейната специалност. Толкова добре бе овладала техниката на изслушването, че от погубените човешки мечти пишеше книга на отдавна загубеният път на чуждото съ ...
1966
1
Може би беше луда, може би светът полудяваше с нея. Чувстваше се все по-концентрирана, все по-разсеяна, тъжна, щастлива. Хиляди мисли нахлуваха в главата й и нито една от тях не се задържаше задълго.
Беше седнала на бюрото и задаваше въпрос след въпрос, всеки един беше от риторичен по-риторичен, но ...
Беше седнала на бюрото и задаваше въпрос след въпрос, всеки един беше от риторичен по-риторичен, но ...
1685
2
Валеше пороен дъжд. Аз стоях сама до прозореца и само наблюдавах мълчаливо. След минута се пренесох в света на спомените. О, колко красиво беше. Там бяхме аз и той, грееше ярко слънце, ние стояхме на пейката, бяхме усмихнати и захласнати в разговора си.
Пресветна светкавица и аз се върнах в мрачната ...
Пресветна светкавица и аз се върнах в мрачната ...
1367
1
Тя беше малка и въпреки това толкова влюбена. Обичаше и държеше на него изключително много и беше непосилно за нея да си представи как някой ден ще бъде с друг човек, как някой ден ще обича друг човек, как някой ден ще живее с друг човек.
Единственото й желание беше да бъде щастлива, но явно това не ...
Единственото й желание беше да бъде щастлива, но явно това не ...
2249
1
Цигарата догаря в мрака. Аз отново съм сама и беседвам с вечната си гостенка - Самотата. Разказвам и за живота си, за хората, които идват в живота ми, настаняват се за малко в моето сърце и после поемат по дългия път на забравата.
Запалих следваща цигара, долях в чашата си още малко водка и продължи ...
Запалих следваща цигара, долях в чашата си още малко водка и продължи ...
1899
2
Тя усети студа по върха на пръстите си. Докосна се до мъката на това място. Всичко беше попито от светлина, но празнотата някак си я погълваше и създаваше безбрежна се пустота. Зеленината по върховете на планината едвам създала уют в сърцето на пътника, в следващия момент бе разбивана от сивотата на ...
1725
Беше тъмно... за миг бях сама. Огледах се и не видях никой. Изправих се и тръгнах. По пътя срещах само сенки... те се лутаха безмълвно.
Съзрях силует. Висок, тайнствен, бързащ сякаш за някъде. Реших да го запитам:
- Извинете, къде се намирам?
Той спря, замисли се и сякаш с надсмешка отвърна:
- Нима ...
Съзрях силует. Висок, тайнствен, бързащ сякаш за някъде. Реших да го запитам:
- Извинете, къде се намирам?
Той спря, замисли се и сякаш с надсмешка отвърна:
- Нима ...
1536
5
Всеки е главен герой в своя живот...
... Докато разглеждах сценария на моя, реших, че не мога да изиграя ролята си.
Затова във всяка различна сцена я предоставях на друг.
Смятах, че не съм достатъчно "кадърна", за да я изиграя. Страхувах се, че ще
сгреша. И така - сцена след сцена, друг играеше моят ...
... Докато разглеждах сценария на моя, реших, че не мога да изиграя ролята си.
Затова във всяка различна сцена я предоставях на друг.
Смятах, че не съм достатъчно "кадърна", за да я изиграя. Страхувах се, че ще
сгреша. И така - сцена след сцена, друг играеше моят ...
1302
4
Какво ценя в моя приятел
Ние с моя приятел Кристиян живеем съвсем близо и сме приятели още от малки. Ходихме заедно в детската градина, но тогава понякога се дразнехме и се сърдихме за дреболии – или за играчки, или за други неща.
Но вече сме големи и почти нямаме пререкания. Кристиян е умен, сърдеч ...
Ние с моя приятел Кристиян живеем съвсем близо и сме приятели още от малки. Ходихме заедно в детската градина, но тогава понякога се дразнехме и се сърдихме за дреболии – или за играчки, или за други неща.
Но вече сме големи и почти нямаме пререкания. Кристиян е умен, сърдеч ...
9013
1
Видях светлина... ярка, жива, изпълнена със страст.
Там, в съня си бях при него. Истинска, красива, отново обгърната с нежност.
Той беше все така усмихнат, лъчезарен, но тайнствен (всъщност това не ме притесняваше).
Бяхме плътно прегърнати, а не се докосвахме. Отдалечени, а бяхме едно тяло.
Той разк ...
Там, в съня си бях при него. Истинска, красива, отново обгърната с нежност.
Той беше все така усмихнат, лъчезарен, но тайнствен (всъщност това не ме притесняваше).
Бяхме плътно прегърнати, а не се докосвахме. Отдалечени, а бяхме едно тяло.
Той разк ...
1772
1
Валеше сняг, натрупваше бързо. След половин час щеше да настъпи 2000-та година. Преди 15 дни бях станала майка, детето ми спеше, мъничко и беличко като снежинка, а аз, малко притеснена, чаках приятели да ни вземат с мъжа ми да отидем на НДК, където беше голямата веселба, за да посрещнем Новата годин ...
2084
1
Вървях, падах, изправях се, продължавах, борех се и СПРЯХ!!!
- "Защо?!?"
Попита ме Съдбата. Замислих се и казах:
- "Душата ми я няма, празна съм!"
Съдбата викна Любовта да ми помогне. Попита ме и тя: ...
- "Защо?!?"
Попита ме Съдбата. Замислих се и казах:
- "Душата ми я няма, празна съм!"
Съдбата викна Любовта да ми помогне. Попита ме и тя: ...
1662
5
Когато те срещнах, не те харесах. Ти беше за мен един от всички, този, за когото най-малко се интересувах. И колко хубаво беше тогава...
Но ти, ти сякаш ме омагьоса... каза, че ме обичаш, а аз, наивницата, повярвах и се влюбих. За мен ти беше по-нежен от дъждовните капки, падащи по лицето ми през ра ...
Но ти, ти сякаш ме омагьоса... каза, че ме обичаш, а аз, наивницата, повярвах и се влюбих. За мен ти беше по-нежен от дъждовните капки, падащи по лицето ми през ра ...
2760
1
2
Искаше от мен силни оценки и нищо повече. Ето, аз вече не нося оценка ,по-ниска и по-слаба от петица. Искаше да се грижа за къщата. Ето виж, това също правя, искаше от мен какво ли не, аз го направих, вече съм перфектна, но никога не чух тези думи от теб, татко.
Чудя се кога ли ще дойде денят, в кой ...
Чудя се кога ли ще дойде денят, в кой ...
2685
2
Казват, че любовта е най-великото чувство на света. Тя ти дава сила да се бориш с несгодите в живота. Надежда, че всичко ще се оправи, колкото и да не се вижда светлина в тъмния тунел. Дава ти криле, с които да полетиш към един по-красив свят. Но понякога не всичко се случва така, както се надяваш и ...
9381
7
Не обичам да пиша, когато идеята не е искристализира в съзнанието ми, но... нека това е едно от изключенията ми, когато чувството ще ме води...
Музата не е всичко. Идеята не е всичко. Центърът на вселената не е Господ, не е любимият ми... не е Егото ми. Центърът е нещо по-сложно, около което трябва ...
Музата не е всичко. Идеята не е всичко. Центърът на вселената не е Господ, не е любимият ми... не е Егото ми. Центърът е нещо по-сложно, около което трябва ...
1747
1
Иван Йосифов Арабаджиев е роден през 1926 година. Живял през годините на 2-рата световна война, комунизма и демокрацията. Личност от съвременната ни история. Малцина знаят за него, но за мен той е изключителен човек. Син в семейството на Катерина и Йосиф Арабаджиеви. Още като дете работи и помага в ...
2449
Да живееш така, че да правиш другите щастливи, да обичаш, да помагаш, да създаваш, твориш и умееш - към това се стремя аз.
Животът тече, времето минава, а човек е във времето и част от живота, с цел да му се наслади и заедно с това да достави наслада на околните. Когато сутрин отворя очи, се усмихва ...
Животът тече, времето минава, а човек е във времето и част от живота, с цел да му се наслади и заедно с това да достави наслада на околните. Когато сутрин отворя очи, се усмихва ...
1401
2
Понякога ми е наистина трудно да изразявам чувствата си с обикновени думи. Това, което изпитвам вътрешно е толкова силно и не смятам, че съществува дума на този свят, която да разкрие нещата такива, каквито наистина са и ги усещам. Често мечтая за един по-добър свят и ми се иска да вярвам, че той ще ...
1441
2
Уличките в центъра на София. Старите къщи, повечето порутени. С малки балкончета, а-ха да паднат. Зад зидани огради - старите им дворове. Влюбена съм в тези пейзажи - фрагменти в моя живот.
Покрай високия зид са нападали листа от бръшляноподобно растение - в различни нюанси на червеното, до бледороз ...
Покрай високия зид са нападали листа от бръшляноподобно растение - в различни нюанси на червеното, до бледороз ...
1777
3
Грешна съм! Господи, колко съм грешна! Дори сега, в този момент на разкаяние и равносметка, аз пак греша. И как иначе като си нямам кой да ме спре, да ми каже: "За какво, по дяволите, ти трябваше да казваш или правиш това?" Нямаше... и днес няма. Само Ти, Господи, ми остана и само Ти мълчаливо и гер ...
2713
1
6
„Хилядите Европи" (Есе, посветено на хилядите конкурси и конкурсчета боза с теми, посветени на Европа)
Сега аз трябва да пиша на тема, която Вие ми задавате, тема, която си мислите, че е много интересна и полезна, a Вашето мнение какво е? А вие можете ли да пишете, а дали сте чели повече...? Дали си ...
Сега аз трябва да пиша на тема, която Вие ми задавате, тема, която си мислите, че е много интересна и полезна, a Вашето мнение какво е? А вие можете ли да пишете, а дали сте чели повече...? Дали си ...
3254
1
За него :)
Чувствал ли си се някога тъй влюбен... че да не можеш да спреш - да мислиш за него, да жадуваш да го видиш, чуеш и почувстваш?!
Но аз дори не го харесвам... Мисля, че го обичам... но не мога да го кажа, нямам тази смелост.
А и какво би станало, ако му призная за чувствата си?!
- Най-много ...
Чувствал ли си се някога тъй влюбен... че да не можеш да спреш - да мислиш за него, да жадуваш да го видиш, чуеш и почувстваш?!
Но аз дори не го харесвам... Мисля, че го обичам... но не мога да го кажа, нямам тази смелост.
А и какво би станало, ако му призная за чувствата си?!
- Най-много ...
2070
3
Мразя този ден толкова, колкото никой, нищо не може да мрази! Проклинам го откакто се помня! Не виждам смисъл в съществуването му. Ако го нямаше щеше да е по-добре не само за мен, но и за всички останали.
Чувствам се излишна като смачкана хартия, захвърлена на улицата. Тя се носи от студения зимен в ...
Чувствам се излишна като смачкана хартия, захвърлена на улицата. Тя се носи от студения зимен в ...
1677
1
Ежедневието те убива... всеки ден започва и свършва по един и същ начин, времето лети, а ти все така чакаш нещо да се промени.
Така или иначе промяната не идва... защо? Поглеждайки се в огледалото, виждаш ли човека, който би искал да бъдеш? Търсиш ли промяната в себе си?
Пълноценен ли е животът ти н ...
Така или иначе промяната не идва... защо? Поглеждайки се в огледалото, виждаш ли човека, който би искал да бъдеш? Търсиш ли промяната в себе си?
Пълноценен ли е животът ти н ...
1331
1
От къде започнахте да харесвате Аврилка? - Ми веднъж бяхме на почивка на Сандански и там едно момиче на телефона си пусна на Аврилкаа Girlfrend и аз се влюбих в нея. После поисках да ми я изпрати и след като се прибрах в Пловдив, отидох и си свалих първоначално 20 песни, а после всички албуми. Реших ...
3135
9
Посветено на Д.
Това е поредната банална история, за това как едно момиче адски много обича едно момче, но не може да бъде с него. За жертвите, които е направила, за болката, която е понесла. От разказа, който ще прочетете, не очаквайте шедьовър, а просто една истинска история.
Любовта е объркващо ч ...
Това е поредната банална история, за това как едно момиче адски много обича едно момче, но не може да бъде с него. За жертвите, които е направила, за болката, която е понесла. От разказа, който ще прочетете, не очаквайте шедьовър, а просто една истинска история.
Любовта е объркващо ч ...
2562
Коя си ти? Помниш ли? Спри за миг!!! Кой си ти? Сега се обърни и ме погледни. Коя си? Същата ли си, каквато беше, каквато те помня? Или може би пътищата, които ни разделиха, са те и променили. Помниш ли ме, помниш ли кой съм аз, помниш ли горещите дни? Случва ли ти понякога, просто да погледнеш в ог ...
2734
2
Сън в зимна нощ
Метални облаци покриват чистото синьо небе.
Мирис. На гниеща плът? Едва ли, гният душите ни само!
Поглеждаш на горе- таван, кой продаде небето?
Сърдити хора разкъсват парченца земя. Ограждат я с бодлива тел. ...
Метални облаци покриват чистото синьо небе.
Мирис. На гниеща плът? Едва ли, гният душите ни само!
Поглеждаш на горе- таван, кой продаде небето?
Сърдити хора разкъсват парченца земя. Ограждат я с бодлива тел. ...
1386
9
Вървя по един булевард. Той ми изглежда много по-различен. Като че ли по-мрачен и по-пуст. Нито един автомобил не минава и нито един човек не се вижда. Цари гробна тишина. Небето е обсипано с черни облаци и слънцето едвам се забелязва. Има много дървета. Листата им се отронват толкова бързо едно сле ...
2701
3
ЗАЩО?
Магаришкият трън отвори сънливо очи. Протегна се под лъчите на изгряващото слънце и изтърси от бодлите си последните капки утринна роса. Малките му очички се присвиха от ярката светлина и той премигна, разтърсвайки лилавата си коса.
"Какво прекрасно утро" - помисли си той. Всичко наоколо му бе ...
Магаришкият трън отвори сънливо очи. Протегна се под лъчите на изгряващото слънце и изтърси от бодлите си последните капки утринна роса. Малките му очички се присвиха от ярката светлина и той премигна, разтърсвайки лилавата си коса.
"Какво прекрасно утро" - помисли си той. Всичко наоколо му бе ...
1514
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
