905 резултата
Напоследък ми е някак счупено. Няма конкретна причина и все пак има. Явно, по най-уязвимите ми сетива се трупат дразнители. Лоши дразнители. Защото има и добри, но мен ме тормозят лоши. Дали защото имам повече свободно време и се вглеждам в поведението на околните, дали защото не мога да си мълча и ...
  1196  13 
Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм една книжна мишка с главно "К" и главно "М".
Истината е, че когато навремето майка ми много държеше да се науча да чета преди да съм тръгнала на училище, всъщност не исках да се науча. Когато се прибереше от работа обикновено ме заварваше с гузна физионом ...
  984 
Великан
Винаги съм смятал Великаните за добри същества. Създадени с чудовищно тяло като канара, с едничката идея, да има къде да се побере огромното им чисто сърце. Сред нас бродят и друг тип Великани. В обикновени човешки тела, неразпознаваеми за всички. Чак след като ги опознаеш възприемаш какви с ...
  2486 
...Грешка или прошка.... Ръце или без тях... Име или безименен.... Болка или радост... Падане или ставане... Усмивка или липсваща такава... Приятели или предателства... Любов или разочарование...Ухание на детска коса или падане в калта и усещане за лепкавост и безкрайна мокрота...Зима или пролет... ...
  1164 
Всичко започна в един горещ летен ден преди почти осем години. Аз и братовчедка ми си играехме в двора на къщата, когато баба ми се прибра от работа и каза,че има изненада.
Нетърпеливи да разберем, каква е тази изненада, ние отидохме при нея. Тогава тя подаде на братовчедка ми едно малко, пухкаво, ч ...
  1948 
Има ли нещо по-сложно от нашето мислене? Бог. Съвършеният ред. Хаосът. Безкрайността. Числото едно. Това, че мислим за дадени обекти, не значи, че ги разбираме. Съществуването. Какво е то? Какво не е? Това, което си мислим ли е? Това, което виждаме ли е?
https://otkrovenia.com/bg/eseta/syshtestvuva- ...
  3190 
България, това е нашата държава, нашето отечество, нашата майка и баща. Какво е да си млад в родината си? За всички европейски държави, както и за България, младото население е важна част за бъдещето на страната. Всяка европейска страна се стреми да опази както старото, така и младото общество. Но з ...
  2215 
> Аз съм неизлечимо недоволен. Не е важно колко
> добре е свършено нещо, винаги има нещо, което е нужно да се поправи,
> има проблеми, които е необходимо да се решават, има нещо, на което е нужно внимание. – Джаред Лето
Вероятно в днешни времена всеки един от нас се е озовавал пред студеното лице на ...
  865 
Чета драма - вместо разговор с Бога,
се води разговор Бог знае с кого.
Чета комедия - смехурковци или смехулници?
Било грешно да се чувстваш всезнаещ,
но правилно ли е поетът да престава да се чувства като гуру, който предвожда читателите и да пише воден от читателската маса? ...
  2233 
Когато вървим бавно сме много внимателни дори към беззащитните мравки, които сноват по земята. Виждаме ясно всичко около себе си, стъпваме спокойно и предпазливо.
Подчиним ли се на някакво непреодолимо желание обаче, ускоряваме ход, напрягайки мускули, загребваме задъхани въздуха и газим през треви ...
  1890 
Възхищавам се на тези, които превръщат слабостите си в героизъм.
И дори в съвършенство. Дават себе си за пример. Ха. Такива хора имат нужда.
Едните се наливат с алкохол, защото са пренебрегнати, унизени, отвъргнати, обсебени или нещо такова.
Другите – защото са оценени, но недооценени, задето не са ...
  1319 
Така поне изглежда. Щом не мърда през последните трийсет години, особено през десетилетието, което отмина, значи България има време за губене. И българите в нея – също, поне по-голямата част от тях. Има две основни причини да смяташ, че разполагаш с време за губене: или не знаеш, че си смъртен, или ...
  934 
- Един ден светът ще помни не завоевателите,а великите учени
Това ли ти беше в главата до сега? Не мислиш за това, че трябва да пресечем цялата "зона" 1400 километра пеша? Тези двете по-добре да ги пуснем, излишен товар са!
Христо: Като пресечем границата ще ги оставим, обещах на баща им.
Миша :Не м ...
  986 
Всеки човек в даден етап от живота си преживява неуспехи. Те могат да бъдат точно тогава, когато всичко е започнало да се подрежда или тогава, когато е свършило едното страдание и ето на се е появило следващото. Нали казват, че колкото повече спънки ни поднася съдбата, толкова повече се научаваме да ...
  1206 
Прекършени криле.
Неистов зов за споделеност.
Крясък на гарван в нощта.
Събирам падналите ноти в шепи.
Дълбая егото със стон. ...
  1952 
... Всяко събуждане е болка от неосъществения сън.
Всяко събуждане кара тялото да иска още мигове на покой.
Всяко събуждане налага насилственото отваряне на очите, точно когато в топлото легло си се пренесъл в света на пътешественика.
И от всяко събуждане Адът е отново такъв, а Раят – съкровено мечт ...
  1029 
Птицата донесе клонче от надежда и я постави върху ръката на девойката. Този жест силно трогна Женя, която поплака върху гроба на баба си.Паметникът напомняше за преходния живот, идваш като жар, а тръгващ си с пепел.Люлката на любовта крехко се подаваше зад папрата отляво. Някой я наблюдаваше мълчеш ...
  1194 
Хора. Суматоха. Ехо от гласове. Плач на дете. Отваряне на врата. Зала. Важна особа. С книга в ръце. Тиха музика. Класика! Затаеност. Глас на водещата ритуала. Ето и младоженците. Тя - с дълга бяла рокля и с воал на лицето. Той - с черен костюм и сива риза. Бащата води девойката. Вълнение. Хълцане. Н ...
  1294 
Ти не си истинска. Там стои някоя друга, с твоето лице, име, ръст, години, тяло. Близначка може би.И сърцето пулсира като в луда надпревара. Чувстваш се заровена в земята. Диханието е накъсано, не достига въздух, челото- мокро, а устните горят като жарава. Очите са освирепели хищници на дързостта. Д ...
  1026 
Като дете много обичах събота и неделя. Особено събота. По-късно ги обичах пак.
Но пораствайки разбирах, че много неща от детството, остават там... В детството.
После работиш. И чакаш уикендите. Вече така им викахме😊 Чакаш ги, защото те са ТВОЕТО време. Личното. В което си запланувал хиляди нещица з ...
  1137 
да следваш мечтите си.
Да се опиташ да бъдеш свободен да подредиш мислите си и да си собственик на времето си.
Свободата да надградиш себе си, да излезеш от тясната рамка, в която сам си се или някой друг те е набутал.
Свободата да смениш коловоза, да започнеш от начало, да бъдеш себе си, да рестарт ...
  2022 
Някой тропаше упорито. Не по вратата. Будеше Душата. Приличаше на огнен змей, ала сякаш имаше гърбица като камила. От устата излизаше не пламък, а дим. Сивочерен.
Девойката беше заспала на дивана. Шумът приличаше на Сън. Навън – звезди. Луна. Лято. Тропането продължаваше. Приличаше на леки удари по ...
  980 
Призракът на отминалата любов се бореше с наранената душа. Тъгата като лястовиче пронизваше спомените по теб... Написах писмо, адресирано до надеждата, която молех за един едничък шанс – да те видя отново. Унижавах се чрез всяка истина, която щеше да прочетеш. Ето, накажи ме отново, урока – не ще пр ...
  1559 
Човекът гледаше рекламите по Нова телевизия и сякаш скучаеше.
Над него една светулка трептеше тревожно около лампата в стаята.Нейните очи не привличаха цветовете на дъгата след дъжда... Тя светеше, когато навън всичко е обвито в пашкула на съня.
Тъмнината бе повторната нейна природа. Вторичният живо ...
  1105 
„Тиха нощ свята нощ”
Нощта, в която всичко започва с Вярвам и завършва с Благодаря!
Нощта на съкровените желания, на сърдечните пожелания и на искрените молитви.
Нощта, в която ухае на Любов.
Нощта, в която всяко Искам – е обещание, а всяко Мога – устрем. ...
  1480 
Независимо от времето, една млада жена, с леко наведена глава и с прибрани коси, разхождаше кучето по близката поляна до блоковете. Не се набиваше на очи, а може би и аз нямаше да я забележа, ако не минавах на връщане от работа по същия този път.
И тази вечер, огряна от лунната светлина, тя замислен ...
  1000 
Да общуваш с него не е трудно. Разсъждава добре, обича вицовете, гледа да не говори много, а повече да разказва такива. Дотук добре. Но... Колко обича да лъжееее, а самият казва, че не понася лъжи и недомлъвки. Не разбира, че не него лъжат, а той лъже хората. Толкова е прикрит и фалшив, че не може д ...
  2466 
Изгубих се там из между детството, когато бях започнала да живея.
Изгубих се в доверието към семейството си, когато единственото, което получавах беше ултиматум.
Изгубих се докато извървявах пътя на училищните години, из между тормоза, обидата и превръщането на личността в аутсайдер.
Изгубих се иска ...
  1686 
Да загърбиш човекът, който ти е дал толкова много, без дори да иска нещо в замяна. Да е стоял там, когато искаш да си поплачеш или да кажеш какво ти носи хубавото настроение през дадения ден. Да знаеш, че те приемат за даденост и да стоиш въпреки всичко, защото годините познанство и градено доверие, ...
  2344 
Той стоеше пред огледалото и бавно нанасяше белия си грим. Движенията му бяха точни, заучени с времето, сякаш бяха първото нещо, което някога бе научил. А може би дори бяха… може би затова хората толкова лесно вярваха на маската, която носеше всяка вечер.
Тази вечер той щеше да се превърне в клоун. ...
  797 
Преди време ми попадна една статия от електронно издание, в която ставаше въпрос за възможността една жена да избира дали да стане „жрица на любовта” или не и колко всъщност ще спечели или загуби от това. Под тази статия имаше хиляди „доброжелателни „ коментара от определили се като мъже или анонимн ...
  1953  18 
Написах го на гърба си. Продадено. За едни сини очи. Очи, като моите. Точно толкова струваше душата ми.
А в твоите очи, няма и за половината. Извинявай, не съжалявам.
  1272 
СТРАННИЦААААА....хората бягат от мен. Никой не издържа на търпението ми...Всички бързат за някъде. Искат да подредят живота си. За къде бързате хора? Той живота е свършил...още преди да е започнал. Говоря за този...земния живот. С търпение, наблюдение и много мъка в душата го разбрах това. Дали съм ...
  2267 
Запознали се отскоро, Гошо и Петър живеели заедно като съквартиранти в общежитието към техния университет. И както между всички приятели, познати или двойки и те имали различия помежду си. Гошо бил веселяк, живеел като за последно. Петър пък обмислял нещата от различни гледни точки и бил по-сериозни ...
  1215 
Винаги, когато тръгвах към баба,имаше един човек.Всеки ден той стоеше на един тротоар и продаваше дървени лъжици, а неговият най-добър приятел беше едно куче. Нямаше ден, който този чудноват старец да не стои там,дори и да нямаше клиенти. Преди много години аз си купих от него една малка дървена лъж ...
  897 
Вечерите, пропити с алкохол и сълзи ме научиха на студ, защото винаги ме оставяше сама навън, да те чакам, а никога не идваше. Когато в моментите си на слабост ми вдигаше и ми казваше да бягам далеч от теб,защото ме обичаш и ще ме нараниш, разбрах колко ме мразиш за това, че съм твоята едничка слабо ...
  1519 
Надвесен като олимпийски бог над ранната гъста мъгла, стоях на балкона, стъпил с боси крака върху хладните напукани плочи. Запалих ментова цигара, държейки в ръка „Кен“- че енергийна напитка в запотена метална кутия и капчиците по нея бавно и синхронично удряха пода, издавайки съвсем невинен и едва ...
  1246 
Нима световете, които виждам са реални? Кварталните дилъри и дребни "престъпници" (издънките), малките "мутреси", позьорите, принцесите, загубеняците, натегачите, тарикатите, преуспелите, артистите, мутрите, живеем на една и съща улица, а всъщност сме на километри. Нима не си забелязал? А аз от къде ...
  2312 
Забелязваш ли как хората не се поздравяват в асансьора? А как всеки гледа другият да е по-зле? Живеем в общество, в което хората са отчуждени, а на върха на „ценностната система” на младите поколения е показността и желанието да се впишеш в стериотипа. Забелязваш ли сходните поведение, манталитет ил ...
  1901 
Светът, в който живеем е едновременно враждебен, и приятелски настроен. Той ни дава хиляди възможности за реализация и усъвършенстване, но и ни поставя пред редица изпитания.
Основен приоритет на съвременния свят е технологията. Благодарение на нея ние, хората можем лесно да разговаряме от разстояни ...
  4863 
Предложения
: ??:??