... най-сетне се усетих помъдрял, наясно със световните въпроси –
защо понякога си правим кал, защо змия във пазвите си носим,
защо, да бъдем зли, не се свеним, защо не сме по-тихи и добрички,
защо без нас Вълшебният килим отлита – подир прелетните птички,
защо, ако вървим по грешен път, повличаме и ...

Кратко е утрото бледо -
призрак от миг уязвим.
Вик и последвало ехо.
Огън. Пепел и дим.
Там зад всичко невзето ...

Сам приклекна, поемайки тежестта на Лизи, когато тя се озова в ръцете му, и в миг я притисна силно към себе си, опитвайки се да си наложи с воля да се успокои. Повтори си няколко пъти, че тя най-сетне беше при него, а не висеше през прозореца или от стената, влачена от съществото и държейки се основ ...

на баба ми Рада
Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм един стар, прастар пуловер. Сътвори ме навремето една жена, която много обичаше да плете. Какви сложни плетки знаеше, не е истина просто! Плетеше дрехи и шушони за мъжа си, за двете си дъщери и за зетьовете, за внуците, за себе си май почт ...

Завръщане, не станало навреме,
променя непростимо битието,
и, натежало като страшно бреме,
не връща вече обичта в сърцето.
Разпръснатите хора са различни, ...

В тишината на нощта се чува всичко, особено когато не можеш да заспиш.
И аз чувам:
Леглото проскърцва, когато тя се обръща в съня си;
Часовникът тиктака;
Компресорът на хладилника се включва и леко жужи; ...

Някога, нищото в тебе кънти
Празно е всичкото
Празен си ти.
Някой е тръгнал,
Тръгнал си ти. ...

Декември идва със спомени снежни,
с топлина и аромат на канелен сладкиш,
сбрал на трапези традиции древни
и сърца в благодарност с мир да крепим.
Декември събира със суровия блясък, ...

Не чакай бъдещето да ти идва,
ни на крака, по-малко пък на кон.
Това, което изореш на нива,
това ще е филията с бекон.
Кой може да чете, седи далече, ...

НЕВЪЗМОЖНА ПРИКАЗКА
Докъдето поглед стига –
чак до близкото дере,
златовърхата вратига
бледен изгрева пере, ...

... изкачвам невъзможни стъпала към бъдещето, дето все не идва –
животът ми докрай се опетла, съдбата беше с мене страшна свидла,
катерих се към следващия връх и срутвах се във бездна подир бездна,
остана ми последна глътка дъх – и пея! – миг преди да си изчезна,
през неосъществимости безброй търкал ...

Коледни чудеса...
Наближава Коледа. Празникът, в който казват, че стават чудеса. Е, в това вярвам и се надявам да ми се случат...Защото и самия човек е чудо на природата.Та нали за всичките му действия си има някакъв чарк, който извършва необходимото, за да живее той! С други думи той е машина, слож ...

"Ще подкрепя на Радев ветото,
след минута - не ще го сторя,
нали ще изгубя вота от гетото,
мисля ли въобще какво говоря!?"

Понякога
музика и текст - Павел Серафимов
Понякога, когато поглеждам в огледалото
отсреща непознато лице държи ме под око.
Но защо? ...

През времето
музика и текст - Павел Серафимов
От дълго време вървим по път предначертан.
Вярваме сляпо, за нас от съдбата е избран.
С приятели, сцени деляхме заедно не веднъж, ...

Пътешествие до Орион
музика и текст - Павел Серафимов
Подготвяме кораб за дълъг път извън
простора небесен на майката Земя
Дълги години това било е сън, ...

С най-голямо удоволствие днес ви представям един млад човек, който вижда нещата от дълбочина, анализира ги, не се владее от емоциите си и ясно и категорично говори за световните проблеми.
Той е известният български професор, юрист, социолог Иво Христов, роден е през 1966 година и е свидетел на свето ...

Свърши лятото. Свърши. И жените са всички оклюмани.
През площада на пръсти минава кварталният луд.
Ветровете нахлуват – сякаш орди настръхнали кумани.
А рибарите теглят гриба с триста кила паламуд.
А над тях триста гларуса – като пръснати Ботеви четници, ...

Защо бетонът ни поглъща
и призрачни кранове стърчат?
В какво природата превръщат
стремежът за богатство, алчността?
И комини страшно и злокобно ...

Сънувам, братче, сънувам. И тоя сън е хубав, жалко, че не му хванах началото, щото хърках и се чувах, че хъркам, обаче ми беше приятно да се презентирам така, музицирайки. После се поуспокоих, особено след четвъртата октава, която събуди кучето, то се разлая и улових съня като нощна пеперуда – тогав ...

Като изоставена къща в гората,
като прозорче светло в нощта.
Така стоиш ми в душата
и не напускаш изобщо ума.
Като слънце зад облаци скрито, ...

Преминала през времето,
пред бездната се спрях.
Опитах въздух да поема,
а вдишах капки леден страх.
Стоях и гледах към безкрая ...

По програма на Национален фонд „Култура“
Търговищки състави организират
КОНЦЕРТ „КОЛЕДНИ ИСКРИ“
Концертът „Коледни искри“ ще се проведе на 10 декември 2022г. в залата на Народно читалище „Йордан Миндов-1892" - село Алваново. Ще участват едни от най-успешните състави на Търговище. Събитието се реализ ...

Кой е признакът на болната душа
безразличие кухо и опразнено от смисъл
А най- лошият учител на света
удоволствие, консуматорство безсмислено
Най- необичайното умение ...

Зимата не е вече зима,
няма ги врабчетата измръзнали
да чакат трошиците от хляба ни
с нашата любов поръсени.
Зимата не е вече зима, ...

Дефектен съм –
искам сиво стихче за емоционалната яма
преди Коледните празници,
а ми идва песен, J.
Есен, скука, ...

Даже децата поквари –
умираш да лъжеш.
Знаят, но хващат ти вяра,
играеш го тъжен.
Казваш им, тя е различна, ...

Той е загадъчен и мощен,
непроницаем и незрим.
Кръжи над мен в безсънни нощи –
огромен облак черен дим.
Какво е мракът? Нощ беззвездна? ...

Така се случи с нас. Нали?
И влакът, който все не ще да бърза.
Не стигна град, окъпан в сто мъгли.
А точно там една съдба ни свързва.
А точно там зачена с трепет ти. ...

През нощта си ти красива,
ала денем е обратно.
В тъмно много си те бива,
а по светло-неприятно.
Вечер лягам със Снежанка, ...

Продължение на романа "Лео", част трета
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман / ...

Изнежена от ласки,
от думи като пух,
неистинска съм. Маска
над вечно търсещ дух.
От глуми изкривена, ...