Заспивам с поглед в небето,
с мечтите да отида там, където
на плащ от звездни искри
Луната усмихната блести.
От космодрум, на нашата планета, ...

Идваме на този свят, без нищо.
И пак без нищо си отиваме.
Товарим се и страдаме излишно.
По пътя спъваме се и откриваме,
че сме родени за да се обичаме. ...

Нощта е
Времето
Когато
Можеш
Да ...

Под залеза застава булка засмяна,
до нея – мъж, в сила облечен.
Един до друг са заедно двама,
в сърцето на другия всеки е вречен.
Път ги чака, да минат заречени, ...

Обичам те, тихо...уютно и нежно
в сребристата нишка на дните ни.
Стъпките ни с постоянство прилежно
пренаписват историите в душите ни.
Обичам да слушам смехът ти напевен, ...

Същата нощ прохождаше и сърцето на Надя, притиснато до това на Насим. А звездите в този момент се интересуваха единствено от това – откъде да вземат още светлина и сила, за да осветят тези двамата долу и да забавят въртенето на световете им. Защото двата свята се въртяха безпомощни толкова инертно е ...

Градът не спи. И аз не спя до тебе,
пороят се изля за част от миг.
А в този миг се чу и плач на бебе,
дъждът го бе ударил със плесник.
Не беше дъжд. А беше мое семе, ...

Впрегатен кон съм. Бях добър
и теглех тежката каруца.
Зобчица имам и яхър,
но чувствах си душата куца.
Бях силен, много буен, млад, ...

... по чукари, шубраци и урви,
който сутрин събуди се пръв –
най-зловещите български курви
в парламента ни смучат до кръв,
мъкнат вкъщи един кош заплати, ...

Чух един - пропагандатор
от съветската страна,
да разказва, как на Запад,
хората били в беда!
Че - в нещастната Европа, ...

На другата сутрин още по хлад Гошо се събуди и седна на стола до масичката под асмата. Той изпъна великанския си крак и се загледа отсреща. Нямаше го онзи да му се навира в очите с подмолното лице и шарещи очички, подаващи се иззад колчетата с домати. Морето в градината на съседа зеленееше. Небето б ...

Ни петел съм, ни кокошка,
шматка с тъмни очила,
чутурата ми е трошка,
но пък, имам си крила -
със делфинче си играя, ...

По-някога от някога и даже съвсем някога, толкова някога, че още нямало компютри - тогава се е родил дядко. Две години по-късно се е появила на бял свят и бабче. Още на 18 дядко е напил водата на бабче и... ето ни днес - дядко, бабче, мама и тати, чичо - все още неженен и моя милост - три поколения. ...

Хроня пола!
В солей пола,
с боти на Гучи –
мъж ми се случи!
Пълен, брадат – ...

ПРЕДКОЛЕДНА МОЛИТВА
Прозорецът е мокър след дъжда.
И ситна мрежа безпризорни капки
пленява декемврийската дъга –
в дифракция и стих на светлината. ...

Когато се спуска нощта
Когато се спуска нощта,
нарисувай ми бели коне!
Когато се спуска нощта,
нарисувай ми звездно небе! ...

Наглед обикновено момче, било родено в малко градче.
Останало без баща още от малък, но притежавало в сърцето си пламък.
Имало мечта, да се бори срещу несправедливостта.
Въпреки тежките времена, то управлявало своята съдба и нищо не го спря.
Пораснал храбър и силен момък, с добро сърце и с остър ум ...

Вярно – много преминах дотук. Аз мечтая в безкрая да чувам
песента на познатия звук и към него усмихнат да плувам.
За какво ли ще става въпрос? Пак какво ли душата копнее?
Вечер вдига тържествено тост и поглежда любовно към нея.
Две тела на смълчано легло ги терзаят вселенски въпроси ...

ПРИСЪСТВИЕ
Не ще избягам никога от вас!
Ще бъда в утро засияло,
посрещнало деня.
Ще бъда с вятъра, разбудил ...

Тя сутрин се събужда много рано.
Разкършва рамене със тае бо.
Кафенцето си пие с Дебелянов.
Или отваря томче на Рембо.
Закотвен на писалищната маса, ...

В материала си, озаглавен "Уникалното число", качен в сайт Откровения на линк:
https://otkrovenia.com/bg/proza/unikalnoto-chislo
поставих следния въпрос:
Съществува ли число, сборът от цифрите на което е равно на тяхното произведение?
В коментарното поле постъпиха три предложения за решение: ...

Джуджета коледни сънувах аз нощес.
Изглежда, че елхата ще приготвят.
Подаръци ще носят с блага вест.
Накрая и свинята те ще сготвят.
Свинята! - Помня аз една свиня. ...

Отдавна търся някой като теб,
който да рисува със косите ми,
да бликат пламъчета в лед,
душата блажено да ликува.
Загубих време с толкоз хора, ...

Таня Денева и Таня Мезева
Т. Д. Камина, свещ и чаша със уиски...
По бузите се стичат две сълзи...
В главата ми бушуват толкоз мисли.
Сърцето ми от мъката тежи... ...

Набързо наедряваше декември,
последен брат в отбора, изтърсак.
Изхлузи подпетените калеври,
раздяна си юнашкия калпак.
Напали си кованата камина, ...

Декември е време да седна със себе си
в уюта и топлото, където все съм била,
да облека с любовта и сърцето си
и после, нека навали доброта!
Небето ще ми е топло и светло ...

Прехапа устни
добротата: „Песента
ми... е изпята...“

Моята майка прилича на ангел -
и косите ѝ бели, и шалът ѝ.
Нежен скреж изографиса стъклата
във винетки и кристални овали
и с най-прекрасните крехки дантели. ...