"Зная - месец април е лъжовен..."
Поне така твърдеше в една стара песен още по-старата Лили Иванова, тогава млада и… симпатична.
А иначе – и април си е лъжовен, и май, и всеки месец, когато политици и журналисти отворят уста.
А те не я затварят. Ту лапат, ту лъжат, за да лапат…
Примери –бол. Ето – г ...

Голямата бяла яхта беше закотвена срещу селището на туземците. Но то беше празно. Всички бяха избягали, уплашени от пристигането на непознатия, плашещ със странния си вид, кораб. Още повече, че от него спуснаха две лодки, пълни с хора и вързопи багаж. Пристигналите разпънаха две палатки – грамадна – ...

РЕКВИЕМ ЗА ЛЯТОТО
Накрая всичко ще приключи –
тъй както никой не е чакал.
Дъждът не може да се случи,
щом облака не си разплакал. ...

Една любов, облечена в черна премяна,
нанейде отплава далече от мен
Една любов, която виждах в бяло,
за да възкръсна уби ме и отдалечи ме от мен.
И друга, която отблизо не виждах, ...

Старият моряк помириса поднесената му пура, грижливо я прибра под сламената шапка, извади луличката – очукана като него, ощърбена като устата му, и се наведе към младото конте:
- Да, сър, бях веднъж на този остров. Слязох, огледах се и веднага забутах лодката обратно…
- Защо? Неизвестен остров, рома ...

Падах, ставах и политах
с люти билки, лунен прах,
и с коприва – трижди мита,
своята душа церях.
Хич не беше ми по мяра, ...

Беше един прекрасен майски ден. Птиците чуруликаха накацали по дървета, които се намираха в двора на кафенето. Поля отпи от кафето си и вниманието и бе привлечено от смехът на отсрещната маса. Дигна глава и замръзна. Срещу нея стоеше тя. Голямата любов на съпругът и, жената за която и бе говорено в ...

Дъждовно, мокро щастие обичам
и капките полепени по мен,
и пролетно, дъждовно съм момиче –
стихът ми с водни думи украсен.
Април е и вали си обичайно, ...

Човекът е моряк на път,
за пристан търси залив тих:
жената – мъж, домашен кът,
мъжът – жена... И аз търсих...
Морето е с брега в борба. ...

Между теб и мен е непростимо.
Между теб и мене е съдба.
Не остана нищо поправимо.
Живот живее само любовта.
Между теб и мен е грях, ...

-Добро утро слънчице мило!-
се усмихна земята
и шепи разтвори да събере топлината.
С нежност помилва всеки храст,
всяка тревичка и на припек изложи ...

Понякога душата ми мълчи.
Ала устата все говори,... все говори...
В копнежа по несбъднати мечти
все спомням си предишните неволи.
И от тъгата тъй сърцето ме боли, ...

Женска солидарност за горките Мъже от ❤️
Пържено без пържене,
свинско със зеле без свинско,
цигари без бандерол,
бира без алкохол, ...

Липсваш ми ,когато съм тъжна и боли ме, да ти звънна и ти да кажеш "Ще мине!"
Липсваш ми, когато не ме питаш вече"Прибра ли се?","Как си?"
Липсва ми дори на съобщение да ми пишеш "Здрасти!".
Липсваш ми ,когато ми се случи хубаво нещо, и ти със мен да се радваш горещо!
Липсваш ,когато искам да се сгу ...

Животът е един промеждутък между раждането и смъртта, в който сме вкопчени. Прилича на преспапие, пълно с две меланхолии: едната по онова, което не си преживял, а другата по това, което не можеш вече да върнеш. И докато се оглеждаш объркано, сегашният миг се изплъзва и отминава. Разбираш, че си го п ...

Оглушах от екранни лъжи. В крокодилски сълзи се удавих.
Под земята животът мъжди… С кръв ли трябва да плаща за правда?!
И надеждата диша едва… Не донесе мир белият щъркел.
Сред руини, отломки, слова… похитената истина търся!
Не цветенца и млади треви, а гробове в градинките никнат... ...

(Всяка прилика с действителността НЕ Е случайна)
Априлски дъжд изкъпа блока.
Усмихна се кварталният пейзаж.
Разтвориха прозорците широко
живущите до осмия етаж. ...

Как строго ме гледаш иззад очилата!
Какво пак съм сгафила, татко Живот?
Нима те учудва, когато децата
копират бащите си, ход подир ход?
На глад ме научи — в ума и в стомаха, ...

Обратната страна на залеза е образ на ръце,
посегнали да се прегърнат.
Няма никакво лице.
Ръце, ръце, ръце…
И една несбъдната до кръв прегръдка. ...

Усещаш вероятно, застудяване.
И някаква тревожна тишина.
Не ми остана нищичко за даване.
Освен да те даря със самота.
Очите ми от мъка, пресолени ...

Беше слънчев пролетен ден. Вятърът леко подухваше и разнасяше аромата на разцъфналите цветчета. А птиците и листата пееха чудна песен.
Тя вървеше към една слънчева пейка, със слушалки в уши. Поседна на точно тази пейка, от която се виждаше голяма част от парка, срещу слънцето. Музиката се лееше, а л ...

Обърка се времето. Сняг заваля.
Всичко цъфнало вън побеля.
Плаче ми се, като гледам това.
Умират премръзналите цветя.

Натежали са клони от мъка
птици не кацат на тях
въртят се във кръг и отлитат
потресени от болка и скръб
огнени пламъци, огромни езици ...

Чунг Хе се отби за кратко във Вътрешна Монголия - връзките на самия Тугуслар бяха сериозни. След като се прехвърли във Вътрешна Монголия, той вече разполагаше с отлично прикритие, защото местните не обичаха чужденците да им се бъркат в ежедневието. Чунг Хе беше надеждно скрит в една от многобройните ...

Идеален свят!
Свят от думи
неизказани,
погрешно казани
чувства не показани ...

- Ти си невероятна! Бих могъл да ти подаря целия свят. Харесва ми как слънцето си играе с косата ти.
Павел хвана кичур от меката червеникава коса на Мария и я сложи зад ухото ѝ. Прегърна я нежно и тя се отпусна на рамото му. Слънцето беше започнало да залязва и пурпурната светлина озаряваше цялата о ...

Не се нуждаем никога от повече
Душите ни са смъртно уморени
От желания, надпревара с времето
От мигове жестоко пропилени
Нуждаем се от повече мечти ...

Приближих се до количката-книжен щанд...
С треперящи ръце взех книгата '' 101 страници от моя живот '' том първи от Мариам Солейманиду... Приветливите й очи сякаш говореха от корицата '' Отвори ме за да видиш какво има вътре ''...Отворих корицата '' Посвещавам трилогията на моят най-добър и единстве ...

Животът ни - разплата тежка.
И вътре в нас, и вън - борба.
Изглежда, туй е неизбежно.
и е по-силно от Съдба.
Проклинай и бъди му верен, ...

Къде си, тъй чакана пролет?
Моя топла, зелена и цветна!
В слънчев смях и щъркелов полет
да срещна себе си, блага, приветна!
Разсъблечена след дългата зима ...

Изтрити стъпки в жлъчно-сива вечер,
студени тръпки и нито глътка въздух вече...
И острие стърчащо в плът пробита
и хилядите спомени болезнено изтрити...
Открадната надежда, празни и хапливи думи, ...

Прокоба
Изпълзя, като улична котка,
между мръсните кофи за смет –
черна нощ... Всяка улица кротка
притесни се за своя късмет. ...

София беше красива и млада.
София – силна – с любов ни прие.
Беше тя вечна и блага балада.
Вчера животът ми стана дете.
София смела прие ме в Обеля, ...

В началото на българския път,
стоят мъже, готови да умрат.
Мъже, дошли от друг, далечен свят,
във който всички царя „кан“ зоват,
а воините във смелите дружини, ...