Въздухът, който нахлуваше през отворения прозорец на колата, носеше аромата на лавандула. Аромата на Прованс. От двете страни на пътя се редуваха жълтото море на кантариона и люляковия океан на лавандулата. Високите тополи, от двете страни на пътя, стояха като наполеонови гвардейци на пост. Сен Реми ...

Тя не обичаше неделята. Този ден винаги й носеше усещане за нещо меланхолично, тъжно и недоизказано, като угасващи чувства, които двама души са забравили редовно да подклаждат в камината на своята заедност. Особено трудно й беше в безкрайно дългите неделни следобеди. Тогава се опитваше най-силно да ...

Днес погубват човешкия Дух,
с похвати злокобни следващи власт
подложен на изпит в дните опасни
загубил посоките на своята страст.
Човекът е вече брутално ненужен ...

Казват медитацията е съзнателен сън, а сънят несъзнателна медитация. За мен сънят е нова възможност преодоляваща земните невъзможности. Обичам момента, в който ангелите вземат уморените ми дневни криле и вместо тях яхвам бялото облаче - превозното средство из вечните светли полета. Обичам момента на ...

Моите криле отново ще израснат,
душата ми помни как се лети.
Точно в нея от раните пораствах,
ала тя запомни и колко боли.
Белезите спомени навяват ...

Душата ми пуши своя седми грам.
Без срам в дима облян,
тръгвам сам натам...
Отвъд светлината...
Отвъд тъмнината... ...

Като частици в микромира
ние се отблъскваме, привличаме
а верен път най-трудно се избира
дори да искаме и да обичаме.
А разумът ни гневен не разбира ...

Пейо Яворов
С дружина хайдушка верна, с пушка в ръка,
в гора закрилница пишеше своите слова.
Ти водеше със свойте другари борба,
една борба в полза роду и България. ...

Гао Минг не знаеше за бруталното отрязване на мъжествеността на Яшимара. На пръв поглед това нямаше значение. Но Гао Минг не беше израснал за един-два дни, а беше оцелял много, много дълго време. Познаваше как действаха триадите, познаваше и действията на Якудза. Това беше нещо, което не беше типичн ...

Някога трептяха във душата
и напираха безброй мечти.
Ако можех горе в небесата
да достигна светлите звезди.
Времето минаваше край мене, ...

Зимата е с хиляди сестри
затова е шапка на тояга –
с чудни хали баница върти
та късметите да не избягат.
Слънцето нарамило дарак, ...

Не знам как да ти го кажа,
нямам думи да го опиша,
с топлината на тялото ми искам да го усетиш,
с ласките ми искам да го почувстваш,
а с целувките ми да го повярваш, ...

Скъпият Мелвил
- Хайде да се прибираме, скъпа - обгърнал раменете на съпругата си Мелвил Колинс й се усмихна и продължиха към дома си в зимната декемврийска вечер.
Капитанът наближаващ петдесетте години от своя живот и красивата му млада съпруга Рут Колинс, бяха ходили заедно с няколко скъпи приятел ...

Ще се справим - спокойна бъди,
просто зъби трябва да стиснем,
това са от тези, гадните дни,
през, които в живота трябва да минем.
Моя ранима и крехка душа, ...

Прах по пръстите.
Трънливите.
Жестоките.
Които за пореден път
посягат към острието. ...

Незримо зрънце в хладната земя,
от хиляди очи дълбоко скрито.
Расте и хубавее кротко под леда,
а песента му с вятъра се сплита.
Прикрита тъжна и ограбена душа, ...

Когато закарфичиш прашни думи
в реверите на глъхнещия ден,
протрузия усетил помежду ни,
отслужиш панахидата за мен,
ще впрегна всички нервни окончания ...

За миналото няма да плача,
не искам дори да скърбя,
в ново утро пак да прекрача
и надежда в ръце да държа.
Простора обичан поглеждам, ...

Снегът е някак неприлично бял,
по миглите ми прави си пъртина.
От лебедите пух е насъбрал,
изсипа го над нас, не ни подмина.
В очите ми сияние блести ...

Валеше тихо
Валеше тихо над града
и само вятърът шумеше,
животът ми е суета,
за щастието късно беше. ...

Ginga
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Гая, Маргерита Викарио & Франческа Микелин - Тласък
(превод от италиански език и португалски език)
------------------------------------------------------------------------------------------------ ...

Небе със светещи фенери
и тишината на вълшебна нощ.
Разтворени небесни двери
към Истината за духовна мощ.
Една звезда изгряла на небето ...

Уморена си тръгва годината стара
последна страница прелиства, преди да отлети.
Каквато и да беше, беше в своята премяна,
към някои много щедра, а други ощети.
В последните минути на декември ...

Ти си моята нежна пролет.
Аз съм твоето жарко лято.
Заедно ще бъдам златна есен.
Задружни пеем своята зимна песен,
която ще ни сгрее през студена нощ ...

Ах, защо ли се ожених!
Сгушен сутрин под юргана,
вънка мраз, кошмар и лед
за работа трябва да стана,
че да спечеля някой лев. ...

Властта е страшен опиат,
а хората са наркомани.
Готови са за тоя свят
да си нанасят даже рани.
Тя тегли, дърпа ги напред, ...

Умра ли аз и срещнеш ли ги трима
ти ангела, към кръчма да летят,
от стих в стиха, от рима, та на рима,
от мене рая са сменили с ад.
Понеже тъй родих се, вдъхновена, ...

Не знам защо не вземат най подир,
в устите тези маски да натикат.
Ще има тишина, ще има мир
и само ще четем за политика.
Безполово, безродно, но човек, ...

Скок - подскок сиво зайче!
Хврък - подхврък пиле вранче!
Всичко вън е чистичко и бяло,
сгушено под топло одеало.

Ана отвори очи и прикова поглед в екрана.
– Съобщение!
Тя скочи и кликна с мишката нетърпеливо. На мига се отвори прозорец и ѝ намигна закачливо.
Борис: „Добро утро! Сънувах те. Обади ми се когато станеш! Искам да те видя!”
– По дяволите! Изпуснах го. Може би ще влезе отново след малко. ...

Глава 1.
Пътят
Вървете, вървете,
През кал и бездни, през трънливи пътеки, вървете
Там чака ви лъскав и тъй непознат ...

Познавачите на служебните системи обясняват – началник никога няма да назначи за свой заместник човек, по-умен от него. Никога! Защо да рискува евентуално изместване?
А, когато тоя началник замине – пенсия или друг пост – шеф става… Заместникът.
И, разбира се, нивото на интелект, професионализъм и м ...

Едва минава седем, а градът вече е буден. Сякаш нарочно хората в него са станали по-рано от сън, за да се насладят на една от тези последни синьо-зелени прохладни утрини, с които лятото деликатно намеква на всички, че скоро ще си отиде. Има нещо меланхолично, нещо тъжно и закономерно в това. Като кр ...