Той махна с ръка
и тръгна уверен,
убеден във това,
че все ще намери
кръст и пирони, ...

Навън настана зимна вечер,
студът бодлите разсъблече
и настани се под юргана
от белоснежна мека пяна.
– Защо не ми разкажеш мамо, ...

В съня ти тази нощ не ще съм аз,
но ще усещаш полъха ми лек.
Красавица си спяща в сладък час
и моят дъх по теб е нежно мек.
Прошепвам името ти като звън ...

Простих. Всичко, Господи простих!
От раните до правописните грешки,
от лъжите наяве, до онези, които скри,
оправдах го чисто човешки
и всички мечти наивно дарих. ...

На жената която го заслужава
Дяволът на теб е дал очите!
Лицето ти от Господ Бог е дар!
Косите ти са рожба на вълните,
а Посейдон е техен господар! ...

Обикновено аз съм тази дето,
си тръгва нощем боса и сама.
Светулка съм и дом ми е небето,
прегръщам сови в нощната тъма.
А ти похъркваш кротко на дивана, ...

Той беше горд и непокорен. Никоя плячка не можеше да се изплъзне от острите му нокти. Беше обучен да убива и носеше в сърцето си жаждата за кръв и плячка.
По време на лов стоеше винаги на лакътя на своя господар. Острият му поглед пронизваше небето, където неподозиращи заплахата летяха гълъби и гугу ...

Аз, Призракът... очаквам те отвъд,
където истинска любов лелее.
Към мен постила идното благ път,
душата ти за обич да узрее.
Търпението ми е Вечност цяла. ...

Изгубих колкото любов остана
и вече няма път, по който да вървя.
Когато във душата гние рана,
и пътят става карта на страха.
Оставих за следи коси кафяви ...

Пианото самотно свири,
клавишите потрепват в страх,
малката ми мъка дири
мен, ето, че се аз прибрах.
В стаята камина свети, ...

Животът си в ръце вземи,
и нова страница обърни,
безверието в себе си победи,
от залеза нов изгрев сътвори.
С прошка раните превържи, ...

Когато си далеч от мен, боли ме
и думите са паметници на страха.
Дори когато казвам тихичко „любими“,
и кряска мъка, но не мога да я спра.
Когато си до мен, боли по-малко. ...

Винаги има един последен път.
Едно последно „само още малко“.
Една последна първа среща.
Едни последни „много те обичам“.
Винаги има един последен дъх, ...

Пожелавам на всички весели и щастливи празници!
По Коледа се случват чудеса!
Звездите на небето са очите,
с които Бог ни гледа и така
разбира за желанията скрити. ...

Недей да ме молиш днес да говоря.
Да споделям това, което ми липсва.
Щом с думи не мога съдби да променям,
да провокирам …!?
Защо да го правя? Не! Просто не искам! ...

Р.Д.
Какво ще кажеш, днеска с теб двамина
Да поразнищим следната дилема:
За българи живеещи в чужбина,
а бъркащи се в нашите проблеми? ...

Хей, детенце, във леглото
бързо скачай ти, защото
щом възглавницата гушнеш,
зимна приказка ще слушаш.
Там далече в планината, ...

Понеже днес съм сита и добра,
в стомаха филхармония не свири.
Кило похапнах печени ребра
и шмугнаха се нейде двете бири,
че трябваше пожари да гасят, ...

Гая - Салина
---------------------------------------------------------------------------------------------------
(превод от италиански език и португалски език)
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
Cambiano le lune, ma non ...

1. Много хубаво не е на хубаво./ Колкото по-щастлив е бил човек, толкова по-висока цена( с лихвите) заплаща за щастието, което е имал./
2. Който високо лети, ниско пада./ Особено ако не е улучил посоката на вятъра./
3. Шило в торба не стои./ То все гледа в нечии задни части да се забие./
4. Кой какв ...

Декември 2021 година. Руски войски са съсредоточени в Ростовска област и във въздуха витае въпросът дали те ще пресекат границата с Украйна. Причина това да се случи има, и не една. Украйна се въоръжава и иска да влезе в НАТО. Тя не желае да се федерализира и да предостави на руския език по-висок ст ...

Щастието търсех във живота,
без посока и без път вървях,
няма на света такава сила,
на която да не устоях.
Но цвета вълшебен не откривах, ...

Ти някога ми подари крила,
с които да летя в небето.
Да видя Божията красота
и Истината със сърцето.
Минаваха се ден след ден, ...

В един приказен зимен ден
две пухкави зайчета игриви
къщичка уютна построили
дом чуден за Коледа украсили.
Сняг се сипе на парцали ...

Вече ми липсваш, а още дори не съм тръгнал,
липсваше ми днес, липсваш ми сега,
липсваше ми докато се разхождах и валеше сняг,
липсва ми твоята топла прегръдка,
липсват ми дългите разговори с теб, ...

Цветна къщичка в снежец
спи сред други по-големи,
пее зимния ветрец,
бор покланя се доземи.
Сякаш влизам в снежен рай, ...

Привет. Как си в отношенията с жените? Как ги възприемаш? Може би не толкова с приятно, може би ги мислиш за някакви, но нека ти споделя моята история, ти само чети. Какво е за теб жената? Каква е тя? За какво ти е? Как я третираш? Каква искаш да бъде? Мислиш ли си разни неща за нея, одумваш ли я? Г ...

Голямо междучасие. Двадесет минути лично време. Тичам по най-бързия начин до кафе машината. Декемврийското слънце дава всичко от себе си, но студът е пронизващ.
Преди да вляза в учителската стая минавам покрай нашия Коледен базар. Със събраните от него средства ще се закупят хранителни продукти за н ...

Аз търсих Тебе само, но погледът ми срещна
желязната Четворка, която властва над живот -
Царе на неведение, Господари на лъжа,
Висши Властелини на страдание и смърт.
От къде дошли са тези страховити самодържци, ...

В какво греша, че в мен пожар гори
когато ме загърбят и отминат
приятели от детството дори?
Усещам се безпомощен и сринат!
Ковач съм сам на своята съдба, ...

Изпълзяла, тъгата отново
надари ме с горчив ореол.
И с тържествено, огнено слово
пророкувам от мрачен престол.
Омагьосаната планина, по времето на кралица Гордяна ...

Полунощ зад хоризонта се сви
и все по ярко трептят звездите,
в лъчи засияла, сърп магнетичен,
възторжено луната изви.
Красота и любов, тя лее навред ...

Там, из македонските полета
там, където полски мак цъфти
там, където сливат се земята и небето,
там, от век насам
български войник стои - ...

И лятото след пролетта си тръгна неусетно.
Сега и есенният листопад е в своя край.
Земята скоро цяла с бял халат ще се наметне,
попила аромат на мед, канела и на чай.
На прага ни декември също тихо ще почука. ...

Шепот дошъл от незримото,
тихо приплясква с крила,
пушек и бял, и бездимен,
и съдбата за нас е дошла.
За да помним, че има промяна ...

Летището Барахас Мадрид или още както го наричат "Адолфо Суарес" бе пълно с народ. Гледах как хората се разхождаха из него помъкнали куфари, сакове, чанти... Някои младежи седяха върху багажа си, забили поглед в телефоните и чакаха своя полет. Други бързаха към гишетата или към някоя дестинация. Мла ...