„В началото бе словото”… В началото
основата е важна за прогнозата.
Да прогресира всякое стъпало
измислили са мъдрите условията
и на света са дали правилата… ...

Съдете ме за всичко, господа!
Съдете ме и нищо не пестете.
Понасям всяка хвърлена вина,
главата си залагам и ръцете.
Защо така ли? Да! Ще ви река, ...

БОЛКА ОТ ЛЮБОВ
... да си Жена край толкова мъже, е просто повод Господ да те милне –
а аз – нали съм дърто неглиже – несръчните ми длани са безсилни,
протягам към косите ти ръка с надеждата – за миг да те докосна,
"Обичам те!" – готов съм да река, не зная друга думичка по-проста, ...

Писмо до онзи, който би те стъпкал:
„Животът е илюзия… нали… –
за нечия изстрадана прегръдка
за нещо, от което ще боли
и много ще прилича на омраза ...

В изкривена спирала върти ме безумното време.
Чужди грешки платих и темели иззидах от тях
на измислен затвор, в който тихо духът ми да дреме
и поставих на стража свирепият, дяволски страх.
Нямам спомен кога или кой е объркал конците ...

Обичам те, любимо вдъхновение,
от къдравите светове,
щастливо, чисто, нежно откровение,
което най-навътре ме зове
да видя как се ражда красотата, ...

ПЕТЪНЦЕ ОТ СВЕТЛИНА
Не зная вече кой е враг.
Приятел имам ли – не помня.
Снегът засипва моя праг
пред бездна – зейнала огромна. ...

Искам да ти кажа нещо по-различно.
Искам в пауза, две думи да премълча!
Искам в тишина изгрева да ни обича!
Но в залеза на дните да те овековеча!
Изгревът ми носи утринната омара. ...

Не успях аз крачка да направя!
Не успях, а срутих се!
Върху земята онемяла…
Сринах се…
Така копнеех да направя, ...

Ако душата ми се прероди,
нека бъда дива, силна трева,
земята с обич да ме пие,
и хора да ме тъпчат с любовта.
Да съм в сянката на бор зелен, ...

13. Равносметка.
Прекалено сложно бе станало, а и преди това хич не бе просто.
Вместо да научи нещо ново със залавянето на оня, нещата съвсем се омешаха. Поне едно си изясни - тук наистина действаха сили, извън човешките възможности. А ситуация, в която трябваше да се бори с демони, духове, вампири, ...

Сърбах с яд елиникото кафе. Не усещах, че ми гори устните, езика. Бях като безчувствен.
И защо ли. Мислите ми се зарееха някъде назад...
Новооткрития Парк за деца, където работех, наред с преимуществата си имаше и недостатъци. Нескончаема строителна площадка, работниците хич не ги е кахър какво е об ...

Докато те събирам във дъха си
чертаят булевардите синкопи,
а вятърът смирено нейде гасне
след устрема си див и антилопен.
Недей да ме болиш във тишината! ...

Синтетичното слънце хвърляше равномерна светлина върху парка. Листата трептяха леко под неоновия вятър, проектиран от климатичните симулатори. Градът дишаше в ритъм, зададен от Алгоритъма. Хората минаваха и се разминаваха — организирани, безлични. Перфектната организация на една илюзия за съвършенст ...

НАФОРА
Хлебарите на Господ са заети
да месят дъхав хляб – по цели нощи.
За тях не пише стихове поетът,
труда им философите не пощят. ...

БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, ЧЕ ЖИВЯХ!
... благодаря ти, Господи, че бях за миг един на този свят със Тебе,
че пих и пях, и плаках, и се смях, и в храма ничком падах за молебен,
че ни за миг не Ти изневерих – бях чист към Теб във всякоя молитва,
че всеки ден душата ми на стих – една красива Райска птица, литва! ...

София– Пеперуда
Пиша тази песен, за да ти кажа, че
мястото на пеперудата не е в клетка
и без значение от това, което казват,
те не заслужават никакви сълзи, мхм. ...

Глава седма
Пътят на смъртта, гигантските питони и жабата човекоядец
Представлявам доста потискаща гледка: кльощав, краката ми са напълно изгризани до глезените от ихинили и мушици чуспи; По-горе, лилаво-червената кожа все още не е изчезнала от силното изгаряне на пищяла, получено по време на изкачв ...

Tempesta
Ti ho scoperto nell'ostilità.
di due popoli
e ho detto che sei un eroe,
quando ti ho visto nuotare ...

Когато дните забуксуват
и гледаш мрачното небе,
натряскай се до козирката
и вместо Олеле..кажи Оле.
Оле..Оле..Оле..как хубаво звучи. ...

Ден на победа, чест и слава,
на храброст, гордост, светлина.
Ден, в който мъдрост побеждава
и пръска свойта топлина.
Ден вплел и чест, и мъжество, ...

Така минават дните ми безцелни,
спокойни, тихи и безгрижни,
от спомените неразделни
и с графиците неподвижни.
Обличам новите си дрехи, ...

„Споделена болка, наполовина болка” - казва народът ни ... Днес, технологиите ни дават възможности за споделяне на информация и емоции, спестявайки време ... Много хора водят двойствен живот - избират между виртуалност и реалност ... Но като присъстваме във виртуалния свят чрез снимки, видеа, публик ...

Не мечтая за теб.
не мисли, че те искам.
Не мечтая за теб,
аз просто те мисля.
Може би си просто поредният пристан, ...

Бъдещето е черупка, лишена от съдържание, но изпълнена с безкраен потенциал - дар за тези, които го имат и проклятие за онези, нямащи нищо друго.
Именно от втория вид бе времепазителката на име Леда.
Леда живееше на ръба на света. Тя се чувстваше изключително комфортно да вирее отвъд рамките на обич ...

Гледам те, гледаш ме -
тихо е вън. Само листата шумят.
Искам те, искаш ме -
не, не е сън. Търсещи очи не спят.
Две отражения гонят се в тях - ...

1.
Не питаш как сърцето диша,
когато теб те няма тук.
През всеки ден в мълчание пиша
по кожата си твоя звук. ...

Сега е тихо, крача през гората,
а вятърът е хладен и суров.
Събирам топлина, дошла в душата,
наред с онази, истинска любов.
Смрачава се и виждам спомен в здрача, ...

Високо горе в гъстите гори
ечали манастирските камбани.
Света Гора наричали дори
това свещено място от Балкана.
Градът единствен кръстен на светец ...

Два живота,
две съдби,
една любов
(втора част)
Изчезна аеро шоколадът на Балъкчиев и Бераха. Всяка неделя сутрин го намирах под възглавницата си. Тъмно синята, лъскава опаковка, ме радваше силно. Замени го някакъв марципан. Ерзац шоколад от соя. Хлябът ставаше все по-черен и все по-повече приличаше ...

Два живота,
две съдби,
една любов
(трета част)
Люляците отново цъфтят. Пролет е. Небето синьо, а Витоша, обвита в своя теменужен плащ, отново весели душите на софиянци. Птиците се върнаха в небето и тържествено кръжат над градът на Мъдростта. В Борисовата градина влюбени двойки се разхождат хванати ...

Автор: Марта Маркоска, Р.С.Македония
Седемте чудеса на света са малко,
да крепят глупостта човешка.
Седем години в Тибет са малко,
да ни избавят от изкушения! ...

СЕЛСКО ГРОБИЩЕ
Не помня тука вече никой –
освен баща си, дядо, баба.
Край гроб не бива да се вика,
защото ще обидиш хляба ...

И в сърцето си нося ги всичките
оцелели напук чудеса,
в светли рими им кътам душичките,
от света ви дори да не са.
И не чакам любов, и разбиране, ...

От слънцето е целунато то -
венчелистчето във реката...
Лицето ми също бе целунато!