Малките неща -
една усмивка, подадена ръка,
слънчев лъч пробил мъглата.
От малките неща -
целувката, в очите блясъка, ...

Природата играе с тайни гени.
Игра на покер с всекиго от нас.
Съдба от неочаквани промени.
И волята е сила от древен глас.
И дочуваш неотзвучалото ехо, ...

Ще си купя картина,
за да имам в рамка
красота,
ще си купя книга,
за да имам в корици ...

( разказче по картинка/снимка )
В късния Октомври бях на рожден ден. Малко прекалихме с хапката и пийката. Къде призори ставам да пия вода. Отварям балконската врата да глътна малко въздух и тутакси чувам някъде долу къде при първите етажи някакво странно сумтене.
До тук добре!
Но кой дявол ме накар ...

Настъпва бавно и нощта
и през прозореца тогава
със разперени крила
бавно тук се появява
Оле Затвори очички ...

Кажете ми..., Кои от нас пресъздават звука на птичките?
Ето само това.., питам вас, Колеги... Вас... вас, всичките?!
Те са творци – красиви, нежни, естествени, божествени...
Запеят ли, спирам... или се събуждам... слушам мелодия,
знаете ли... нищо общо няма с нашата, тъжна "Рапсодия"!? ...

Уших си от усмивката небе,
не го поръбих с дрипави надежди.
Развързах погледа си да гребе
в небе, което истинско изглежда.
ПРИПЕВ: ...

Не!
Не съм поетеса!
„Някой ме бил излъгал, че мога да пиша! Колко долна лъжа!“
Това сподели в група, една госпожа!
Друга пък бързо изплака: ...

Навярно в някой древен „Гримоар“
ще се намери точната рецепта –
коктейлът трябва да е с кървав нар
и не смъртта, живот да е акцента.
Налей ми, барман, ще е за отскок – ...

Не ми се слуша
И не ми се говори
Настана пак суша
От онази
най-тежката... ...

Някой ден след лятото,
на пуст, далечен плаж
ще тръгна срещу вятъра
олекнал – без багаж.
Морето ще е бурно, ...

Казват че живота бил като река
влачеща водите си на някъде...
към неизвестността...
Казват че извирала като бистро поточе
нейде високо, високо във планината ...

Помня всичко. Сякаш това се е случило вчера.
Сякаш не съм тук - а може би още съм там.
Помня всичко. Може би затова сега го споделям.
Помня. Защо ли? И аз самият още не знам.
Помня мъртвите. И смъртта - с ужасната ѝ усмивка. ...

В тъмата, когато животът замлъква,
и в стаята мрак те обгръща и стене,
когато присъствието е отсъствие,
и гласове пустотата надене,
тогава се раждат най-святите истини, ...

В тъмата, когато животът замлъква,
и в стаята мрак те обгръща и стене,
когато присъствието е отсъствие,
и гласове пустотата надене,
тогава се раждат най-святите истини, ...

Ще поседя край тебе на брега
и огъня ще гледам – как въздиша,
за полет как разтваря той крила –
заложници на есенната киша.
Как птицата, която е пленил, ...

Понякога, когато ходим на кино
с приятелите му,
след филма аз изчезвам,
без да кажа къде отивам.
Винаги е вечер и винаги се чувствам ...

Нощта ме гали с жилави ръце,
а вятърът е стихнал във косите.
Дочувам глас на онова момче,
вибрира и в душата ми се вплита.
Върви по пътя с пламнало сърце ...

С червено вино почерпи ме,
а след това приспи ме,
в мечтите си ме пренеси,
в люлка от лозов лист носи,
там, дето ярко слънце грее, ...

Неочаквано щедри са нощите,
че даряват на болните взор,
а в последствие лъжат безпомощно
и сълзите превръщат в затвор.
В светлината примигват секундите, ...

Довчера голата поляна
покрива я сега снега,
и знам, че чака на тавана
от лани старата шейна.
Ще я избърша и изтрия, ...

Нима остава младостта далеч,
сякаш хала - все бърза времето...
Нима не пилеем тъй часовете,
без да мислим май - мигът е ценен...
Нима стареем, а ни се живее - ...

Някога, когато теб те срещнах,
бе още рано, още много рано.
Лицето ти, в очите ти погледнах.
Не смеех да докосна твоето рамо.
Сърцата ни туптяха тъй далечни. ...

Вие спокойни си стойте -
аз продължавам.
За мен не се безпокойте,
да не ви натъжавам!
Обичате вие комфорта - ...

стихът с надежда
към себепознание
в сърца се вглежда
стихът с надежда
към себепознание ...

Тя обичаше да гледа през прозореца и да си мисли за него. Така стори и днес. Слънцето играеше в очите ѝ и се наложи да затваря очи от време на време. Някъде в далечината пищеше птица. В нея птицата отдавна бе пропищяла, но кой ли я чуваше. Нямаше никой около нея и телефонът мълчеше или ако тя набира ...

Сякаш бе вчера - там на долапа
онзи будилник цъка и трака,
времето мери той без пощада,
без да препуска и без да отлага.
След всеки обяд във детския свят ...

С очи красиви нежна, хубава жена,
те блестят като звездите високо в небето!
Понякога са тъжни, но с усмивка на лицето,
засмяната жена скрива в душата си тъга!
Тя е свободна, бори се с живота сама, ...

На село щъкат куп пенсионери.
Логично, целокупният народ,
все болест някаква ще го намери.
Та всички сме с почти изтекъл срок.
Добре, че доктор Кочев е насреща. ...

Незнайно от къде и как появилите се над ново освободена България буреносни облаци изведнъж се разкъсаха и като из ведро се изля пороен златен дъжд. Реки и бурни потоци от благородния метал потекоха по спечената от суша родна земя. По градовете, по селата и паланките, по улиците и площадите, навсякъд ...

От вчера обичам да сядам във бара,
а днес си поръчах ракия от нар!
На дамата в ляво, предложих цигара,
а тя ме заплаши веднага с шамар!
Взех я на прицел, че май, не е права, ...

Защо звездите и светулките се счепкали в люта препирня? С какво това подразнило облаците и как постъпили в отговор? Как били убедени да отстъпят и защо това веднъж завинаги сложило край на звездно-светулковата разправия?... - Отговорите са в звуковия файл.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Студена стая, черна тишина
с корава длан докосваш мен
тялото ми се изопва като струна
с жарки устни падам в плен!
Студена стая, черна тишина, ...

Изгубените мои думи
затворени в кафезите на стих
не се завръщат даже и в съня ми
от спомена, на който ги сглобих...
Отишли са в измислена реалност, ...

Цветът е хубав...
но нещо тъжно стената някак си стои,
че може и да се срути!
А толкоз малко тук е нужно...
Ден със слънце, грижовна нечия ръка... ...