Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Марш
Светът марширува. Някой си го присвоява.
Най-вече с пари, те са в най-организиран строй.
Парите обаче не струват.
Лошото е, че с оръжие марширува. ...
Светлината в мен
нощта пристъпва в сенки тънки,
а залезът с оранжевите ириси
остана да будува пак отвънка.
Рисува тишината пак посока, ...
14+ АФОРИЗМИ за мозъчни ОНАНИЗМИ
***
Прегръдките ми пречат да разперя криле.
***
Нямаме достатъчно лекари, затова конкуренцията между мед.сестрите е братоубийствена. ...
защото е на кантар.
Везната е в равновесие.
Без козове в ръцете си —
с какво ще наклониш света към себе си?! ...
Без козове
защото е на кантар.
Везната е в равновесие.
Без козове в ръцете си —
с какво ще наклониш света към себе си?! ...
След дъжда
Отначало капките падаха редки и плахи. Умореният дъжд докосна лицето му и то сякаш се събуди. Побелялата му коса задържаше капките за миг, а после те се стичаха по скулите му като ...
Рибите с човешки очи (II част - вече позитивна)
Ела със мен във творческата стая -
в нея бе началото поставено. И края.
Началото на ново съзидание
и край на извехтялото чаяние. ...
Азбучната неистина
Ражда се тя във една от няколкото Българии в края на Второто Българско царство. Инициатор изглежда е Св. Патриарх Евтимий ...
Недъгаво желание
Баща ми обичаше да се заглежда след жени, но не го правеше по онзи просташки начин със зяпнала уста и нахални погледи, а деликатно и с уважение. Понякога го виждах да не се сдържа и да ги проследява с копнеж в очите как се отдалечават и често бях сигурен, че му е невъзможно да не за ...
сред своите словесни изпражнения.
Мечтае си за путинския мрак,
и без да го подлага на съмнения,
не спира и не спира да твори. ...
„Кинжален“ огнелом - 36
Глава тридесет и четвърта
Под кулите
Елпара и Буруди още не се бяха съвзели от умората след почти нечовешките усилия да избягнат смъртоносните топчета, изстрелвани към тях от стражите на зида, когато установиха, че започва да вали сняг.
- ...
От книгите
като дърво под есенен дъжд.
Във всяка дума времето притихва,
а мисълта надраства своя път.
Там старите философи говорят ...
16+ Муза и пуйет
примамва ме, като капан.
За тях, за теб, съм вечно гладен,
а ти си гладна за банан...
Обичаш много този плод, ...
Бойко:Без залите ми нямаше да има "Евровизия"
но късно народът за златното ми време ще жали!
Радевци, на бандаранга* модела ми ще завидите,
чуйте, о, хора, геният ми сътвори и пирамидите!
Няма да ме има вече в схеми и корупция - ...
Със стих се срещаме
Една жена със дух - момиче,
ти пишеш стих сед стих красиво.
Във мене си и те обичам,
със топлина си ме дарила. ...
14.1 По зорна доба. Вълкан праща Съби при дервишите, а той разговаря със Сосандра
за монаха то би станало манастир,
за газелите – пасбище, за правоверния – Кааба,
то би могло да стане свитък от Тора или Корана.
Моята вяра е любов, ...
Детско царство
Лоши чичковци и строги,намусени лелички
много ви моля,не убивайте детето във мен,
аз наистина не зная как се пише поезия,
но тя ме кара,да живея истински вдъхновен. ...
Визия
светът вижда колко сме диви-красиви,
но когато с него влезем в причастие,
той пак ни прави безкрайно щастливи.
Безкритично събрани под многозвезният флаг, ...
Жангуо, край на периода на враждуващите царства. Около 221-220 г.пр.н.е.
Цин Шъхуан Дин И Ниен.
Някъде в Ябалгани дабаан/ Яблонов хребет, северната граница..
Фън И тичаше с последни сили. Всъщност тялото му отдавна се беше предало. Единствено волята сега движеше крайниците му. ...
Изгубен случай
отблясък от птиче око.
Сърцето посока намира си,
не пита: Дали и ако.
Създаде ме песен в душата си, ...
Бяло хайку
Лазурна стъкленица
Флирт, с лятото
Стъклени илюзии
а то се оказа просто лед.
Сърцето ми беше твой паметник,
а ти го подмина най-напред.
Всичко изглеждаше толкова чисто, ...
Кой знае
Когато светът под краката се срива,
се улавям за сламка;
и сламка да няма, в главата я имам.
А тя още е здрава, корава, ...