Престъпно действие!
Съдебно бездействие!
Магистрат-съдействие!
От най-горна инстанция –
свобода с ...

Светлината дойде на света, но вместо да види радост в хорските лица, забеляза че на мястото на очите им има дупки, изпълнени с тъмнина, заради която не могат да видят, че е дошла на земята. Тя тръгна да търси някой, който да може да вижда, но уви – само празни погледи около нея намери. Тъкмо започва ...

Реших - поезия ще пиша,
но не с кохиноор хаш бе
и с гума да си бриша
сгрешените мои редове,
а с изкуствен интелект! Задружно ...

Вятърът се въртеше, сякаш котка гонеща опашката си.
Какво ли е да се къпеш във вятър, като птиче в пясък?
Тази мисъл не даваше покой на Сам Лаури - Рицарят на облаците.
Бе се къпал в реки, в езера, в морета, в кладенци. Дори в мръсни вани.
Но във вятър никога! Разбра, че винаги е мечтал именно за това. ...

Трябва да тръгвам, вече е късно
и ще пропее петела.
Някой стремително смята на пръсти
колко съм дала и взела.
Има до утрото толкова много... ...

Много малка бях тогава
и живеех във града,
но обичах дядо, баба
и на село да стоя.
През ваканциите често ...

Всичко е толкова преходно, толкова временно,
че няма как да препираш,
да търсиш в пролуките щастие или любов,
които някак пропуснал си да избираш.
От пустото в празно се заигра, ...

В Силистренския Дунав всяка вечер,
слънцето очите си измива.
Крепост „Меджиди“ пред залез речен,
разказва спомени красиви и щастливи.
Пространството ухае на кайсия… ...

***
Знаеш ли, толкова много ми липсваш!
Нямам нужда да си говоря с тебе дори,
имам нужда само да те усещам наблизо…
Какво покълна внезапно в сърцето ми? ...

Вече нещо не правя,
старост не позволява.
Ще свирне „Отбой“
да видя покой.
Надарен със свободна воля ...

В очите на всичките бездомни,
в душа на котка и сърце на куче.
Човекът добротата как да помни?
Живее и си тръгва ненаучен
на обич и от гордост ли, какво ли, ...

Постоянно, задълбочено се мъча,
да навляза надълбоко във себе си
и да се хвана в крачка, докато кръшкам
от "правия път" с ритъм на лудо, откачено Дуенде.
Искам "умно" да разбера, ...

Някой ден ще съм добре
Ще е топло и приятно
Птички ще звучат
Мислите ще си мълчат
На този ден ...

И лятото е вече само спомен
с цвета на лист от вятъра отронен,
с вкуса солен на морските вълни
и топлината на отминалите дни.
Студът пристига на талази от Сибир ...

Разказ №8
Фатално всемогъщество
„Какво е да си всемогъщ ли? Какво друго, ако не просто да бъдеш обречено на неминуема гибел при първата среща с творението си... уплътнено нищо?!“
Разказвачът
Някога, толкова някога, че чак никога, бе - впрочем не бе - нищото. То бе/не бе чак толкова, щото из него се ...

Кума Лиса – гладна, сита,
все около двора селски се върти.
Обикаля пиленцата като медна пита,
дебне ги с наострени уши.
Тайно скрита зад една ограда, ...

Лутам се напоследък, питам -
къде, всеки извор намира...
Надеждата, къде извира -
не за мен само, вода - жива...
Отдавна съм без тебе, мили - ...

Червена роза край морето аз ти подарих,
свойте ласки и чувства към теб не скрих.
Ти я пое в бялата си, нежна ръка,
благодари ми и ме целуна веднага!
Така заедно с теб срещнахме Любовта, ...

Леви, десни, Леви, десни.
Под марш вървят войници смело,
с песен на уста и здравец в ръка,
на противника не ще покажат добрина.
Кой за лавров венец пламти, кой за ...

Слепи ли сме... или неми...
забравили добро и святост.
Отлъчени от собствени химери.
Излъгани от собственото аз.
Реалити никога не сме били. ...

Измръзнах, а уж още не е зима.
Под шапка скрил ушите, оглуша
народът ни. И все съгласно кима.
Цял куп марионетки – без душа.
А в пропасти все влиза и излиза, ...

Малко крива, наивна, но жива е вярата в мене,
не в измислени ликове, нито в доктрини на луд.
Аз с тамян не кадя и не падам пред поп на колене,
с мойте дрипи обличам я. Обич – умряла от студ.
За клошарчето дрипаво тихо душата ми плаче, ...

Вратата на балкона отсреща винаги стоеше отворена. Цяло лято. Бяло перде скришом и малко призрачно се появяваше отвреме-навреме, размяташе се – бавно и несигурно, после се прибираше. Сякаш то беше стопанинът на тази къща. Демон.
През зимата това бяло перде не излизаше през отворената врата. Стоеше в ...

Автобусът се плъзгаше по шосето. Тони бе вперила поглед в прозореца. Покрай нея картините се сменяха, но тя не виждаше нищо, в главата ѝ имаше чувал с мисли, които не можеше да подреди.
Селото беше тихо. Пейките на малкия площад – празни. Въздухът, макар и по-чист от града, ѝ се струваше тежък и сту ...

Месец ноември, дата десети!
Ще ли днес някой се сети
как някога вяхме знамената
за едната Истина човешка - Свободата!
Тогава, за тази Истина свята, ...

Не се отказвам да преследвам смисъла,
знам, неизбежно трябва да живея.
И Вярата съвсем не съм отписала,
не ми достига само част от Нея.
И тази част, повярвайте ми, може ...

На село живее златна женица,
полива цветята тази душица,
ала камък до главата и́ прелита,
слава Богу, че не я помита!
Само уплах и счупен прозорец, ...

Да не се подчиняваш не значи да не си подчинен. Отказвайки да се подчиниш, неминуемо „капитулираш“ пред подчиняващата те повеля на неподчинението!...
Текст: Иван Бозуков

Дисидентството е интересно нещо - светкавично се превръща във верую на люде, които броени дни преди да се самопровъзгласят за дисиденти въобще не са знаели... че са такива!...
Текст: Иван Бозуков

Тя беше като пън в леглото.
Мързеше я да си върти дупето
и той я даде на Джепето.

Господарят на времето
Не сте ли забелязали напоследък, че времето някак си определено се забърза нанякъде..?!
А, откакто върнахме деня с един час назад, на мен ми е постоянно тъмно пред очите. Разправям й тия неща на моята, с една философска нотка в гласа ( демек..виж колко съм помъдрял), а тя филос ...

Време размирно за игрите народни,
С напъни пошли властта се оформи.
Медийни ползи за рейтингът сринат.
За куцо и сляпо, авторитетно подминат.
Утре ни чака инфлационно начало, ...

Какво е творбата - всяка творба изобщо? Какво друго, ако не „твърдина“ от допотопни „вкаменелости“, „поръсена“ с „цветен прашец“ от... почти непредусетени „зачатия“?...
Текст: Иван Бозуков

Запад се удавя
у слобода,
Изток се задавя
без свобода.
Да няма ...