Трябваше да съм силна,
ала никак не бях.
Трябваше да достигна
искрения си смях.
Да прегърна детето, ...

Присъствам - значи съществувам.
По принуда да си никому ненужен е персоноцид.
Досаждането доказва и двете.

Искам те по начина,
по който се греши нарочно.
С език зад зъбите,
с бедра, които знаят
къде не трябва да бъдат. ...

Не посягай към нея!
Аз я браня, защото
от дете я копнея
и съм влизал в дълбокото.
Не успях да завърша, ...

Във тази Вселена – мрачна и в мъгла,
всяка сутрин автобусите въртят своите гуми.
Опръскани в кал – от началото на човека,
та чак до свършека на света.
Във същата тази Вселена, ...

Плета си стиховете,
както сляп – чорап,
и пълня листовете,
като черва – касап,
с епични строфи ...

Кръстосват шпаги злобни ветрове,
безмълвни зеят ширните полета.
Бушуват гневни, бесни гласове,
гиганти се смаляват до джуджета.
Удобно е движението със тълпата, ...

Глава четиридесет и четвърта
„Всичко, което изгубваме - дори онова, което изчезва завинаги, - оставя след себе си следи, които никога не могат да бъдат заличени.“
Харуки Мураками
Трондхайм - събота-събота, 2-9 ноември 2103
„Твърде далеч от целта!“ - Така си каза нареклият себе си Дино, щом привечер ...

Часът беше 00:10 на 23 януари 2026 година. Докато светът потъваше в дълбок сън, двамата приятели Радо и Виктор решиха, че нощта е твърде млада за почивка. Качиха се в колата, водени от жажда за среднощно приключение и свободата на празния път.
Скоро обаче природата реши да подложи смелостта им на из ...

Какво давиш в алкохола?
Коя болка е в сърцето ти?
Неизживяната любов,
Или онази невъзможната?
А сълзите в очите? ...

Там, на масата, измежду разхвърлените червила,
памучета от грим,
изсъхнали цветя
и въздух гъст като мъгла
с мирис на цигари, ...

Само нашенец, познаващ ни добре
може тъй думите си да подбере,
че хем да ни опише плавно,
хем анализ да вмъкне славно.
Картинката е тъжна, но реална, ...

ПАЛАЧИНКИ
БЕЗ КАРТИНКИ
Пак при баба съм на село.
Тук израствам като ръж.
И за месец – два аз смело, ...

Когато бях в десети клас
и учех шев и кройка,
другарката започна в час
легално да ме бройка.
Изкарваше ме всеки ден ...

Тъгуваш ли? Недей! Така не бива!
И мен тъга покрива ме горчива!
Не съм далече, мила... Погледни
във огледалото и там вълшебна,
една надежда ще те промени! ...

Незаменимите ли? Май ги замениха.
Незабравимите – тях делникът отне,
препускат още само залезни коне,
сред шепа стихове. Унила е и тиха,
любима песен, и заглъхва недопята, ...

Император Простотий се разхождаше, обзет от щастлива нега в просторния и скъпо украсен дворец. Горе - в небесните селения, където се намираше дворецът му, винаги беше бляскаво осветено, разнасяха се прекрасни райски аромати и имаше всичко, каквото ти душата поиска.
Но това не беше толкова важно, Про ...

Вавилонска рухна,
но дубайска бухна.
Кулите с време
определено
са разрешени.

Подариха си
хиляди червени
сърчица -
залъгвам се,
че още съм влюбена ...

Отворих вратата с усмивка както винаги.
Съпругът ми се прибра.
Изкъпан (познавах по аромата).
Със своите си дрехи.
Но без усмивка. ...

ПОДАРЪКЪТ
( Разказче по картинка - www.instagram.com/p/C1XIOgjssQ_/)
Бях помолил приятел за услуга. Обади се да ми каже, че се е справил и всичко е наред. По това време обаче аз съм на почивка за десетина дена в района на Златоград. В изблик на радостно удовлетворение обещавам да му направя много, а ...

ВЕСТНИК ОТ БЪДЕЩЕТО
Автор: Стела Босилковска, Р.С.Македония
Виж костната гробница – мъртвец
от гробовете на живите се издига
и без букви и без статии ...

През лятото, жена ми спря да готви.
Не искаше да прави капама.
Не пържеше - кюфтета със картофи.
Не пълнеше и тиквички с кайма.
Освен това престана да ме гушка. ...

Не ще потъне корабът ми, знам...
че сътворих го с искрени мечти.
Той плава в океани и лети
във небесата, и излъчва плам.
Пътува неотклонно все натам, ...

Изгревът беше с червени очи,
сред облаци сиви надничаше тихо.
Времето спря... спря да вали...
от болка слънцето беше се свило.
Свистяха пламъци - алчни и зли, ...

Кой не знае, на Бог сме творения,
създал ни - подобни на Себе Си...
И от време оно ни е известно,
колко мразим лъжа, но не всеки...
Ала тези, кълнящите се в честност, ...

Представете си само, че всичко е сън —
въздуха, птиците, земята,
на тежкия кораб, мощния звън…
небето, простора, даже звездата.
И влюбването даже е на сън, ...

Обичам те аз с любовта на Икар,
с теб слънцето бих покорила,
за мен – вдъхновение и божи дар.
Вината ти аз съм простила.
Когато отиваш при другата, там ...

€€€
в джоба - самотен
жълт цент. "боже, от
царя ни пази!"
€€€

Сега разбрах за речта на Тръмп в Давос. Поне два пъти е объркал Гренландия с Исландия, казал е, че е 100 процента ирландец и 100 процента немец. В смисъл 200 процента Европеец. Ако го натиснеш още малко, ще излезе и 80 процента викинг. Казал още че НАТО се издържа изцяло от американския портфейл в з ...

Глава четиридесет и трета
„Човечност няма, няма чужд и свой,
когато мракът покоси сърцата!
След него ще остане само „гной“,
„разлагаща“ до „мърша“ сетнината! ...

Във село с кучета и хора, без ток и с курници навред разхождаше се Петльо гордо, решен на всичко - става кмет! А партията му кокоша пируваше със жито и просо за всяка квачка полог има, хранилка, любене, люпилка и
после пиленце добро. Но Петльо имаше врагиня от партията на „Глада“, с опашка дълга, ру ...

Дали имаш нужда от мен
Така както аз от теб?
Чакаш ли с трепет да чуеш гласа ми?
Търсиш ли ме в чужди лица?
Намираш ли ме в нещо красиво? ...

Ерик наблюдаваше небето от балкона на вилата си, която му струваше много.Тази вила беше причината да се раздели със съпругата си. Пари, сметки, интриги, приятели и...краят дойде. Точно сега на връх Нова Година. Ерик беше загубил чувството за усещане за красивото, но зимния пейзаж го поглъщаше. Леден ...

Моята малка мечта
Малка, скрита, светлина.
Това беше моята мечта,
даваща ми сили да продължа.
В джоба ми седеше тя. ...