Пролетта дойде в гората
по пътека от цветя,
с куп къртичини в тревата
и с голяма веселба:
Зайо Байо сбра оркестър ...

Малка къщичка там, до морето,
е населена само с мечти.
Тя е фар, не престанал да свети,
но в мираж се превърна почти.
На високото кацнала, сутрин ...

В предходната част първа оставхме току-що разтрогналата брака си Кераца да рисува пейзажи, поставила своя триножник с окаченото на него платно почти до самия ръб на отвесната скала в дворчето на наетата от под наем нея къщурка. Почти всеки божи ден, когато не била на работа в Елитната гимназия тя пр ...

Част XV
701. Излишната честност е ненужната лъжа на фанатичния истинолюбец!
702. Има много видове смелост, но единствената автентична такава е тази да се страхуваме!
703. Ако отчаяно се нуждаете от някого, когото да презирате, не поглеждайте към другите. - Имате себе си!
704. Клишетата са опорните т ...

Късно вечер. Погледът ми – вял.
В джоба смачкан мокрият билет.
Мисли влачат боти в рядка кал,
страх и гняв чертаят зъл сюжет.
Аз подритвах камъчета с дни. ...

Късно вечер. Погледът ми – вял.
В джоба смачкан мокрият билет.
Мисли влачат боти в рядка кал,
страх и гняв чертаят зъл сюжет.
Аз подритвах камъчета с дни. ...

Погледнах се в мръсното огледало
Безнадежден, самотен, беден
Това общество никога нищо не ми е дало
Петната засъхнали обикаляха лицето
Лицето, с което всички ме познават ...

На синора на нива камениста
от семенце що вятърът довя
изникна круша, пролет я разлиства,
и ръси цвят в околните нивя.
Не помни колко пъти се облече ...

I.
Будилникът мълчи, а сутринта е моя,
не бързам за никъде, светът е по‑спокоен.
Правя си кафето царски, на бавни обороти,
и мисля – най‑сетне имам време за живота си! ...

I.
Будилникът мълчи, а сутринта е моя,
не бързам за никъде, светът е по‑спокоен.
Правя си кафето царски, на бавни обороти,
и мисля – най‑сетне имам време за живота си! ...

Глава 17. - Врата в морето
Осми март се втурна в утрото с море от цветя, панделки и аромат на влюбеност. Витрините на магазините грееха в червено, златно и розово.
Гергана украси ателието си стилно, вплитайки цветя и панделки в оригинална композиция. Тоалетите, изложени преди няколко дни, бяха прода ...

Успехът изцежда силите. Стремлението към него – също. Нужно е да ангажираш цялата си енергия, да употребиш качества, които не притежаваш и да пресъздадеш себе си във визия, годна да бъде възприета с удовлетворение от мнозина.
Дойде ли успехът, може да свалиш желязната маска на неудобната външност, к ...

Не, този свят не ще се излекува.
За истината няма той очи.
Невиждайки не иска и да чува –
и като роб послушно си мълчи.
О, устните му са зашити с корда... ...

Времето тече за всички еднакво,
но не за всеки то е понятно...
Понякога, сякаш е спряло...
Друг път неусетно изнизва се,
преобърнало поглед изцяло ...

Трета част
Вечната Любов
Завръщам се през бялото сияние на мама в малката стаичка при бабичката която всяка вечер ми приготвяше по едно бурканче с кисело мляко йогурт със захар, което изпивах през нощта.
Тогава разбрах, че ние аз и тази червенокоса синеока вещица принадлежим на невидимото. То ни зак ...

Когато прасето гладно грухти!
Когато кравата гладна мучи!
Когато кобилата гладна пръхти!
Когато кучето души, слухти!
Когато кокошката кудкудяка, ...

Високо над земята живееха Слънцето и Голямата Водна Капка. Макар и много различни, те бяха силно влюбени един в друг. Слънцето беше топло, сияйно и малко гордо. Голямата Водна капка беше прозрачна, дълбока и чувствителна.
Всеки ден Слънцето протягаше златните си лъчи към нея:
- Добро утро, моя бляск ...

Събуждам се с усещане за пролет,
а слънцето е още пеленаче.
Мъглата кърми го – почти до обед,
и го повива в пелени прозрачни.
Ще ги разкъса щъркел, емигрирал ...

Казват, че можеш да познаеш човека в очите, ала твоите очи гледат през мене. Малко са празни (може би, защото си черно-бяла). Ала в тебе пак виждам някого, непознат, но го виждам. Знам за тебе, че сама си и не от скоро си самотна. Знам, че търсиш нещо. Дали е човек? Дали е място?Не зная. Не ми го и ...

През нашия съзнателен живот се сблъскваме с множество страхове. Страховете от смъртта, от болести, от безпаричие, от бедствия и т.н. са досаден спътник на човека през всички исторически епохи. Съществува обаче още един вид страх, за който говори Писанието, който е съвсем реален, и който трябва да бъ ...

Вятърът влезе със взлом
в моето лично пространство.
Дадох му виза. Но щом
прага отключи с пиянство,
той предизвика пожар ...

Забравих си кафето.
Седи само.
Ароматът му тече
в ранени чувства.
Остави себе си - ...

Детето в мене
Детето в мене се събуди –
навън такава красота!
Летяха цветни пеперуди
и лятото пърхаше с крила! ...

"Ще те накарам да се влюбиш"
Недялко Йорданов
Не ще те карам да се влюбиш...
Това да сторя аз не мога...
Единствено - да ме разлюбиш, ...

„Понякога най-важното, което можем да направим, е просто да спрем.“
- Thich Nhat Hanh
Погледнах часовника - беше 8:30 сутринта. Съботното слънчево утро тихо ми прошепна: „Денят е прекрасен.“ Събудих се с усмивка, защото днес нямаше да ми се налага да гоня графици, нито автобуси до работното място.
В ...

БЕЛИ ВРАНИ
Не чакам знаци от съдбата.
Дори не искам и да знам
какво ми предстои нататък.
Тук идваш и си тръгваш сам. ...

Снощи минах, мамо, край реката,
в ръка носех, мамо, бяла мента.
Та отидох, мамо, край Радини,
край Радини, мамо, тихи двори.
Мила Рада, мамо, сън заспала, ...

Ще те позная само ако ти
възвърнеш нежните си висоти.
Небето ти лазурното желая
и слънцето ти топло да блести
от чувствата напомнящи за рая. ...

Песен за Велес
Славят боговете свои
Братята славяни.
Носили са те култура
Проста-друга и била е ...

Компактност
Гениите са хора, при които
бъдещето постоянно се превръща във минало,
което е все без шанс да се случи
поради интензивната тяхна настояща ангажираност. ...