стихът
успокоител
обезпокоител
и
сърцеобител ...

– Проклети глупаци! – бяха първите думи на кралският маршал, Арен Сот, щом се засякоха в коридора.
– Добър ден и на вас. – отвърна сухо херцог Хордис.
– Махни ми се от пътя. – изръмжа маршал Сот. – Ти също, Ватслав.
– Какво сме сторили, че да заслужим такова грубо отношение? – завайка се съдията.
Ар ...

Да стана преди изгрев,
както правеше мама.
Да благословя деня.
И децата,
кротко заспали в съседната стая. ...

ЗЕЛЕНО ЦВЕТЕ
Автор: Христо Петрески, Р. С. Македония
Моето цвете е зелено,
тъмно зелено,
горчив и пелин зелен, ...

-- Събличайте се.
-- Няма ли да се ухажваме първо?
-- ... и бельото.
-- Не харесвам толкова директна покана за секс!
-- Сега легнете на кушетката и ми покажете къде ви боли.

При все че беше напълно плешив, всички смятаха, че не му е чист косъмът.
Тя добре разтваряше крака, затова живееше на широка нога.
Който яде само китайско личи, че е ял не му личи.
На бабини деветини се отговаря с дядови десетини.
Ако се провали подадената от теб петиция, подай шестиция.

Законите се увеличават,
става все по-сложно.
Паяжини плетат, омотават
и е почти невъзможно
да реагираш бързо, спонтанно, ...

Истина ли е това? Не вярвам!
Всяка глътка въздух ми тежи.
Свещичка в църквата запалвам —
ледена тръпка по мене пълзи.
Животът ни поднася изненади — ...

Реки ли са невежите тълпи
течащи кривогледо между нас?
На брегове далечни в този час
разделят ни различните съдби.
Дори към тебе взорът се топи ...

Тримата другари яздеха с доста бързо темпо напред, всеки яхнал своя кон, по пътя водещ на североизток към Джак-ран. Те пътуваха с голяма скорост вече четвърти час и водачът им реши че животните се нуждаят от почивка и прясна вода. Мистър Дък поведе своите приятели по една, едва видима пътечка отдясн ...

Тръгна си ти! И куцукаш нещо...
А срещата е миг необозрим!
Пред пощата на нашата среща
един срещу друг още вървим.
Помниш ли, когато бяхме млади, ...

Облякоха ме пак в кирлива риза
и хвърляха по нея кал.
И злото ярко пак излиза,
без да си го пожелал!
И всички викат: уууу! ...

По разни времена и разни нрави,
във топли или ледени земи,
от всички принципи най-здрави
един остава - имаш ли пари...
* * * ...

Съмнение ли е, тогава можеш
да ме прогониш без да се тревожиш
и аз ще съм далеч от теб безлик.
А вярваш ли - ще бъде чуден миг
и ще приемеш, без да я отложиш, ...

Оригинал:
Не умея да пиша емоционално.
Не искам и да ''докосвам''.
Докосна ли... ще бъде гадно
и за двама. Не, не се халосвам. ...

Не вярвам аз на леви и на десни,
и още на центристи, и на други.
Каква ти справедливост, като бесни
подкупни са съдии тук и куки.
Корупция и мафия... Народът ...

Май станахме днес много романтични
(животът ни е скучен, затова).
У нас -- поети хиляди, различни
и всеки мисли, че е “Най” в света.
Неспирно пишат -- всеки, както може -- ...

Не ми се вика.
Не ми се чупи.
Не ми се плаче.
Просто изстинах отвътре.
Неусетно ...

Когато бях на път да се спомина
от мъките по бившото моме,
аз тръгнах да пътувам из чужбина.
Да видя по-различни светове!
Нуждаех се от срещи и почивки ...

Не никне в градини с огради от камък,
не чака дъжда, нито слънчевия знак.
То корен пуска в тишината на човека,
където всяка мисъл търси своя бряг.
Листата му са спомени и избори безбройни, ...

Thirty-seven – with its magic order, begins its flight forward:
Thirty-seven – with its magic order, begins its flight forward:
Multiplied by three – one hundred and eleven – you often tell me ''Realize!''
Multiplied by six – two hundred and twenty-two – for me you are air, earth and sky!
Multiplied ...

На дървената ни ограда в родният ми град
намирах пъстра книжка с приказки във нея,
за мен тя беше друг, вълшебен свят
във който птички и животни мирно си живеят.
Там Зайко се разхождаше по къси панталонки ...

Тя търсеше актьор или поет.
Пред себе си не слагаше бариери.
Вървеше с нос навирен все напред.
Но нещо все й пречеше да го намери.
Твърдеше, че е вярна в любовта. ...

Тридесет и седем – с магичния си ред, започва своя полет занапред:
Умножено по три – сто и единайсет – често ми казваш ''Осъзнай се!''.
Умножено по шест – двеста двайсет и две – за мен ти си въздух, земя и небе!
Умножено по девет – триста трийсет и три – ти сбъдваш всичките мои мечти!
Умножено по дв ...

Вечност, как да те спася?
Празна чутура, та дрънка.
Капне дъжд и се вбеся,
пекне слънце – нова спънка.
Всичко пречи ми, нали? ...

Не плачи, майко, похвали,
че станах ази распутин,
какво ли не ругал,
коя ли не предал,
кого ли не продал, ...

От устните ти страст и нега пих,
и пия жаден винаги за още.
От тази жажда ражда се нов стих
пулсиращ с ритъма на лудите ни нощи...
На жаждата ми само твоят глад ...

...---... А днес Лиза не ме псрещна. И тя има важна работа.
Прегледах отново папки, доклада, искания, обещания. Идва нещо като проучвателна група, защото очакваме след седмици Генералния Директор.
Дочух скимтене пред вратата на канцеларията си, бутане и нещо като драскане. Това пък какво е.
Чукаш, ' ...

Когато с шепи някакъв клошар
я заслони последната цигара,
то виждаш – всъщност никак не е стар,
в очите му метличина разтваря,
небето синьо... Жива е, цъфти, ...

Художникът рисуваше планината. Рисуваше вдъхновено. Картината бе погълнала цялото му същество. Пейзажът изглеждаше напълно завършен, след последната мазка която нанесе. Отдръпна се да погледне картината отдалече. Получаваше се една правдиво изобразена красотата на планината. Неговата планина, в него ...

...НЕ Е по филма / историята / с кучето и Ричард Гиър. Тогава даже не е бил
съчинен и сценария на филма, и дресирано кучето.
А действително преживяване...
.
. ...

Една щипка щастие
Плаче ми се,но се смея,за да не откача-
като си помисля само в кой век живеем
при супер технологии с дефицит на ток и на вода,
в реалност,където живота не можем,да проумеем. ...

НЕСЛУКАТА
" по Грехопадението
от Завета стария."
Май и като мен Адам
не случи на жена. ...

(След разпрата между човекът - в случая - синът на барон Берлоза и злата сила, ще научим какъв е произходът на тази сила.)
II част - злият гений
Има нощи тъмносини
с аромат на карамфил.
Има сили несравними ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава девета
Опустошението
- Виж, Яч - затича се към Буруди Кедра Елпара, развявайки голям лист, - добре ли е така? Опитах максимално да успокоя тона, но думите ми така или иначе ще предизвикат невиждана суматоха в града...
- Ако гигантски ...