Хексаметрично
и в рамка на „хайку“ - за
полет на гълъб:
гълъб - Обичам
те! - в полет към своята ...

Партизани! Партизани!
Вдигайте юмрук - за бой!
От палатите в Балкана
нека сринем - този строй!
Путин идва от Русия! ...

„Себеприемай се
самокритично,
за да се чувства
съвестта отлично!“ -
се спусна ...

Несвоевременни размишления върху една лична несвоевременност
Автор: Иван Бозуков
Всеки има своето време. Отмине ли, всичко случващо се след отминаването му става... несвоевременно...
Авторът
Не съм във времето си. Това усещане започна да се заражда у мен отдавна - може би някъде преди около четвърт ...

Кой замисли да зароби мойта песен?
Кой поиска да продава мойта святост?
Да отглеждам рожби не е лесно
в чужди дом, сред хора непознати.
Като птица – от стъбла и пяна ...

Най-хубавото пазя за накрая —
защо с времето да си играя?
В него да се вместя — няма как,
то все ще ми подложи крак.
Но накрая то вече е без сили, ...

Музика и аранжимент: Иван Е. Дракалиев
Текст и вокал: Велизар Ванков-Валдес
Презаписана от нашия първи албум "Романс до безкрай" 0т 1992-1995г.
Оригиналните ни тогавашни албуми бяха само с две китари и вокал,а сега реших малко да сменя музикалния вкус с нови подправки и звучене.
Дано ви хареса! ...

Значението често пъти е скрито,
между редовете от изказани думи.
Някъде между черно и бяло...
в промеждутъците от паузи дълги.
В погледите накъсо отправени, ...

Времето беше лошо. Това зависи от времето, разбира се. Не зависи от нас - как ние го определяме.
Нали? – каза.
Така е - премълча.
Ами то, когато времето е хубаво, на нас понякога ни е тъжно. Нали?
Така е. ...

При всяка извивка на време
по нещо от него ще учиш.
Сълзите няма да отнеме,
ще ти нашепва да не плачеш.
Ще има мрак и дъжд, светлина ...

Случва се под душа или в кабинета,
хванала черпака или пък прането –
идват и не питат, често на ята,
тези мои рими... вземат ми ума!
Тичат и прескачат всички запетайки. ...

Запретнала на спомена ръкава,
една картина в мене оживява –
как мама точи баница за мен.
Усмихват се ръцете и чевръсти,
кръгът расте под пъргавите пръсти, ...

В прашния ъгъл на днешния ден
чака ме златна случайност.
Свитият в мрака си свят наранен
сякаш сънува потайност.
В лятната тиха и нощна тъма ...

Морето ми липсва- красива въздишка,
полегнала сякаш снага от нефрит.
А бялата пяна, подобно каишка,
прибира света ми - до бисерче свит.
Без него линея - тъга неизпята, ...

...
Бойко: Дай сега да се раберем какво правим!
Румен: С тебе нищо! Стъпках те в праха... Аз какво ще правя е моя работа
Бойко: Не се пъчи толкова! Аз съм история. Ти не си още.. Все нещо мога да ти подскажа!
Радев: Ха! История! Три-четири орташки правителства. Ще ме съветва. Ти да ми казваш кое как ...

Когато земното сияние е сянка,
докоснал си се вече до Исус!
Изливат черни водопади океаните -
под тях с вселената танцуваш блус...
С пера на птици прелетни написа ...

Странно е, нали?
Бяхме с теб сами.
Разговори и мечти,
нощи дълги и щастливи дни.
​Беше ден дъждовен, ...

Ще бъда в парка, там ме намери,
далече от шума и суетата.
Не казвай нищо… Просто ще вървим –
и двамата говорим с тишината.
Не казвай нищо. Думите болят – ...

СТОПЯВАНЕ В НИЩОТО
Животът ми приличаше на сцена,
изпъстрена с досадни монолози.
А външната врата бе облепена
от кратки избелели некролози. ...

Естествени бяха цветята красиви,
естествен градеше основи светът.
Естествени бяха очите сънливи,
естествен се раждаше тихо денят.
Естествено красиво беше всичко, ...

Тъй както се полага –
на истински смелчага!
И Тошко вади меча
на крачка от гювеча!
Готов е да се тръшка – ...

Искам на добре
да е. Хуманно меле
ме влече на зле.

1. Един човек може и да има 1 000 000 недостатъци, но пак да е идеален за другия... ако той го обича...
2. Любовта не се побира в чекова книжка.
3. Мъжката романтика често е в порно-формат.
4. Когато жена избере секси бельо за среща с някого, а твърдо е решила, че ще си легне сама... лъже себе си... ...

Защо животът си играе с мен?
Какво съм скрил от него?
Какво ми отнема от щастието?
Кога го заслужавах?
Няма ли щастие за мен? ...

Сред толкова много излъгани хора
вървя и не виждам живи лица,
а – маски студени от тежка умора.
Откраднати чувства, души и сърца
заключи съдбата с ключа си суров, ...

След края на войните
по нашите земи
един юнак - в звездите
убежище откри!
Той стъпи на планета ...

И струвам им се смела до безумие.
Стоят, избират, мислят... мъдро кимат.
Аз само си измислям пълнолуние,
когато страх превърне пролет в зима.
И струвам им се сляпа... От познание, ...

(чалга конкуренция:))
[Куплет 1]
Нощта се спуска бавно над света,
в очите ти гори една магия.
Сърцето ми е пълно с лудостта ...

Годината е 2011 ( най-късно), сезонът е зима ( със сигурност), защото тук в кръгче са го наобиколили, дядо Коледа. В кварталната детска градина ,,Врабче’’ децата очакват подаръците си нетърпимо. Под брадата на дядо Коледа, в пролуката на големия костюм блести златен ланец:
Гюнай Ахмедов да заповяда ...

Денят ни призова да го погледнем,
да преживеем тайнствено умиране.
Но вярвахме, че той не е последен,
и времето с това едва ли спира.
Той знае ли, че пак ще съществува? ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава четиринадесета
Разкрития в нощта на петия енергосбор
Вандумът на Малаки „се събуди“ в късния следобед два дни преди петия за тази особено свирепа зима огнелом, подходящ за „лов“ на енергия от служителите на кула №86. Този път вместо ...

Знам, че те има - недостъпна и стръмна,
как тичаш към Слънцето, преди да засвети.
Аз бавно живея и ходя по тъмно
и за крайната гара си пазя билета.
Знам, не посягаш към лесни подаръци, ...

Написах в синята тетрадка
на пролетния, ведър свод:
„Побързай, любовта е кратка,
един – човешкият живот!“
Прочете вятър редовете ...

(чалга конкуренция:))
[Куплет 1]
Нощта се спуска бавно над света,
в очите ти гори една магия.
Сърцето ми е пълно с лудостта ...

Сватбеният марш
се свири все по-рядко -
ех - загадко