Разказ №6
Черна дупка
Какво по-красноречиво доказателство, че близки помежду си люде са „черна дупка“, от публичното допускане, че представляват... „бяла лястовица“?“
Разказвачът
Стиховете, части от които съм цитирал по-долу, са самостоятелни мои творби. ...

Взорът ми е навътре - към синьото,
което вече го няма в очите ти.
Бързо ли оздравя сърцето ми,
без твоята милост,
без топлото, ...

Когато пристигнах отново в този град, разбрах, че ние с него си бяхме омръзнали един на друг, също като стари приятели: толкова стари, че вече няма какво да си кажат, но отсъствието на единия означава някаква непълнота за другия; някаква незавършеност, нарушена хармония. С всяко мое завръщане все по ...

Мислите струят във тишината,
тихо те пристъпват и шептят.
Ала шептят ли? Как говорят сякаш?
Нима безсловно не умеят да мълвят?
Изказват думи, думи преждеродни, ...

Дъжд с нежни мокри пръсти
пише ми стих среднощен.
Плаче в листата пъстри,
влюбва се. Пак. И още.
Денем за друга мисли, ...

Прибирам се вчера с две пълни чанти от пазаруване, а изневиделица насреща ме спира момиченце - хубаво, към десетгодишно: “Нека да ви помогна“... “Благодаря, но почти стигнах“, отвръщам аз ... “Моля ви, нека ви помогна“, леко се спуска то към чантите ... “Недей, мога и сама ... Но ми кажи, защо толко ...

ОГЪНЯТ НА МОИТЕ ЧУВСТВА
Част I
Мъжът беше попревалил вече живота. Отдалече личеше, че е гребал с шепи от всичко – и доброто, и лошото го бяха срещали. Радвал се беше на любов, скърцал беше със зъби, удрял беше с юмрук по масата. И знаеше, че е силен. Любил беше безапелационно и покорително, беше усе ...

Колко топъл е юрганът,
колко малък е светът:
Белоногата Гергана,
българският мръснопът.
Първо Liebe, първа севда, ...

Щом нещо безвъзвратно е отминало, единствената му актуална форма може да бъде... фарсът... С империите вече се е случило. Какви ли ще бъдат „руините“ на утрешния ден?...
Текст: Иван Бозуков

Хуморът е стойностен тогава и само тогава, когато „пронизва“ изначално най-сериозните неща...
текст: Иван Бозуков

Крайно време е да бъде заявено без условности и уговорки: Демокрацията е разединеност, единението - диктатура. Всеки призив към единство е повик към самоналожена тирания!...
Текст: Иван Бозуков

Много ми пука дали е полиестер, вълна или змийска кожа.
Стига мисли, качвай се във старата ми бричка.
После ще си даваме отчети
и после ще те питам: ,,минаваме ли за модерни поети?''
Някакви глупости там нахвърляй, ...

Като ангел
ме гледаш от някъде,
смееш се,
защото глупоста ми
забавна е, ...

Един момент да си открадна искам.
Не ден и два, ами минути само.
Мечтата си така и от сърцето не изпускам
За дни на мир - искрица тъй желана.
Ще дойде ден да сбъдвам и да бъда. ...

Къде ще идеш, щом навън е мрачно?
В сърцето ми ела се подслони.
Убежище е – нито вее, нито е прашно,
в малък свят за гаснещи очи.
Къде ще идеш, щом навън е диво, ...

Ноември сви чергила парцаливи.
На глас изплаках този листопад.
Запалих клади – нека да горят.
И падах ничком в изорани ниви.
Над угари подгизнали кръжат ...

Годините прелитат като птици,
посоката неумолимо е една,
преплитат се сребърни нишки в косите,
на прага ни очаква старостта.
Знам, младостта е гордата орлица ...

Сезони - пролет, лято
Есен, зима - сутрин,
Обед, вечер - кръгове
На времето са те.
На години групи ...

Най-сетне я прочетох тая книга. Зачитах я и изоставях, както правех навремето с жените. После тя уж ме търсеше и ме зарязваше, както жените се гавреха с мене. Имаше нещо между нас. То беше презрението към любовта.
Ама пак е нещо общо. Макар че не звучи сантиментално.
Не я изоставих все пак. Сложих я ...

Б. ред.: ИИ е използван само при изпяването на песента, за да се чуе как ще звучи тя.

Текст, музика и аранжимент: Краси Николов
Ти си слънчево момиче, светиш в моя ден.
С усмивка ме разтапяш, без да кажеш „не“.
В очите ти се крие цял един живот,
а в моя свят ти си най-яркият ми плод. ...

Януарска нощ.
Луната осветява пътя на тихия вятър.
Той танцува, на моменти реже като нож.
Някой скита, търси свойто кътче на земята..
Облечен леко, с бутилка в ръка. ...

Щом се срещнат две лица,
пламва буйна страст
и огнище е нощта.
Щом се срещнат две лица,
събужда се любов ...

От млечен облак разпрострял се
покапват хиляди лъжи.
Омръзна ми от фалш и блясък,
вината страшно ми тежи.
Фенери, хвърлящи мъждиви ...

Ще оставя името ти
и с него тежестта
върху цветчета откъснати рози.
Няма да ги потопя във ваза
щом си ида у дома, ...

Боже, нищо че пак
"Дяволът носи Прада".
И във стар анорак
Любовта не отпада.
До последния ден ...

Не искам да я сънувам!
Омръзна ми вече!
Нали е далече?!
За нея все бленувам…
Не искам да заспивам… ...

Калеко Калитко припадна под блага трапеза,
а тая домашна ричия омая акъла завчас.
Той утре ще страда от болна глава и амнезия,
боде като шипка в гръкляна пияният глас.
Така е зимъска, усещаш умора в баджако, ...

Все по-бързо сезоните тичат
и земята се лудо върти,
бели кичури косите ни кичат
и вече забавяш темпото ти.
Не търсиш вече шумни компании ...

Върху жълтото крещеше кармин.
Синьото някъде плачеше.
Зеленото тежко се луташе в сенките,
а времето тихо ронеше пясъка.
Хоризонтът се пречупи в окото на птицата, ...

Добре ли си? Разбира се. Добре.
И да не съм, сама поемам риска,
приспивам зад ресниците море.
Повдигна ли ги... и ще се разплиска
вълна солена, колкото горчи ...

Тишината, която остави любовта
Тишината, която остави тази моя любов,
не е празнота —
а тихо ехо, което още диша.
Като последен шепот, ...

Абитуриент Балкан Ганьовски изкапризничи веднъж да се вози както простосмъртните на градски автобус.
През задницата му направо нахълта с подарения от великославния си дядо грохотен болид.
. . .