Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 041 резултата
Уж беше Марта топла и добра –
цъфтят дървета, птичките долитат,
а бързо заприлича на жена,
която пак за нещо е сърдита.
И заваля студен, досаден дъжд, ...
  46 
Любов от други измерения,
щастливо чисто намерение
на две души отвъд причините,
открили смисъл, без да стине той.
А смисълът усеща, влюбен е, ...
  88 
Връщаш се, но пак те няма,
в мислите ми само си,
остана като някаква омая,
но реална, не не си!
И излизаш често от сумрака ...
  53 
Миналия месец почина май приятел, когото не бях виждал от "Възродителния процес" Болката и обидата бяха изяли отвътре някогашния весел и възторжен младеж. В негова памет написах този диалог.
***
\ _ Добър ден! Вие сте Ангел Димитров Попвасилев...
_ Не не! Аз съм...
_ Напротив , вие сте. Ето ви паспо ...
  135 
Невярващите нямат страх от Бога,
и никога дори не молят прошка.
Лъжците поначало – късоноги,
се реят като в полет на кокошки...
Заблудата е следствие на устрем ...
  57 
Снимки наши
по стените,
спомени в сърцето мое.
Изпити чаши,
мъртви дните. ...
  44 
Ежедневки 26
1. Маскирах се, като труп... и ме погребаха...
2. Мога да вдигна кръвното... и на кръвна банка...
3. Мразя чалгата... но съм майстор на кючека...
4. Компенсирам липсата на ум... с прояви на гениалност... ...
  103  10 
Х О Р И З О Н Т И
Когато бях малко момче,
мислех,че хоризонта е зад баира отсреща,
този откъс сега от това безбрежно небе,
ме връща в скъпи спомени от минали срещи. ...
  36 
Обичаш ли ме още? Аз не знам.
Но стана някак по-далечна.
Угасна ли във тебе оня плам
или пък любовта е вечна?
Въпроси много. Отговори няма. ...
  92 
Не съм излишен, аз съм като вас,
обичам да играя със играчки.
Понякога не се задържам в час
и сякаш липсват ми спирачки.
Чувствителен- към звук и светлина, ...
  136  10  16 
"На Александър сме чеда,
но има една голяма беда -
нас ни има три десетилетия,
а вас - тринайсет столетия,
ама кат гърци сме антични, ...
  295 
Инат беше… Ама голям инат. Когато тя реши да се омъжи за него – все мълчеше и не отговаряше на намеците й. Веднъж тя не издържа и каза: „Трябва да се ожениим, защото вече ще ми личи…“ А той зяпна – „Ама аз нищо не съм правил…“, та се наложи тя да го бутне по правия път: „ Ми, прави… Докога ще те чак ...
  118 
ЖАРАВА ЗА НАПИСВАНЕ НА СТИХ
Не знам какво нататък предстои,
аз пасианса наредих отдавна.
Сега е времето за златен стих,
от залеза което пооткраднах. ...
  101 
  170  11 
  97 
  260  31 
  128 
ЧЕРВЕНИ И БЕЛИ КЛЕТКИ
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
докато
тревожно жонглирах
с червените си кръвни клетки, ...
  57 
АВТОПОРТРЕТ С ГЪЛЪБ
Гълъбчето, дето късно снощи
ми влетя във малкото стайче,
чѐте електронните ми пощи,
клъвна си от хляба ми парче, ...
  101 
ПАРАДОКС
В бърлогата под старото дърво,
родено в мразовито, сиво утро,
едно вълче дочу предсмъртен вой
и с нос подуши въздуха барутен. ...
  113  10 
Избирам да не пиша за боклука,
за упадъка и тъмнината.
Не защото не мога да го подуша.
Не! Не искам да му давам крила
и сила, докато за него пиша.
  79 
Като сива вълчица – дълбоко в бърлогата свряна,
нощ, след нощ близах рани. Солено-горчивата кръв,
е от лапа, която прегризах, щом щракна капана,
носех волна душа, а се хванах на мишата стръв.
Да боли, не боли, само дивото в мене възкръсна, ...
  72 
БОЖЕСТВЕНИЯТ ХИМН НА СВЕТЛИНАТА
... проводих най-добрите си лета, но всякоя секунда ми е свята –
щом слънчицето грейне, си чета добрите писмена на светлината,
човек ли е, да му подам ръка, дори да ме захапе! – злобно куче,
Божествена е всяка живинка! – поне това през болките научих, ...
  90 
  77 
  146 
  175 
I. Укреплението
Бяхме пет месеца в онова укрепление и нямаше изгледи да ни сменят. Нашите предшественици бяха тук на гарнизон година и половина. Помня ги свирепи и брадати, с измачкани униформи, гледащи със злоба чистите ни и усмихнати лица. Казах на Педро Нунес, ефрейтора:
- Паднахме в пещера като ...
  96 
Нищо на земята ни красива...
знам не става без дружина!
Щом не хвалиш,хвала няма...
тук мирише на измама.
Ала знам едно,малебито, ...
  47 
Летен полъх – изненада,
морски дъжд отгоре пада,
пясъкът щастливо пари,
летен ден за мен удари.
Нищо, че е пролет още, ...
  111 
Живеят спомените в сочната лозница
и в пъпките на цъфналата круша,
в прегръдка майчина и в бащина десница.
Как искам в скута мамин да се сгуша!
По прашни улички на воля да се шлаяя, ...
  171  13  14 
Елиминира всеки със различно мнение
със барикадата на строг блокаж -
Това е грях, това е престъпление,
но щедър е към всеки свой доверен паж.
Единствено е верно, к'вото каже, ...
  112 
Една невероятна любов
Не искам в сънищата да те имам,
не искам да съм буден до зори!
Не искам всяка сутрин да попивам
оставените през нощта сълзи! ...
  102 
Не искам да съм тъжна. Не, не искам!
Напъпилите клони крият смях.
Облякъл пъстроцветната си ризка,
април намига весело над тях.
Очите му говорят: — Все по-близко, ...
  118 
На гърбици от хиляди камили
пътува залезът към сетния си ден.
Отнася спомените с щастие препили
в цвета си гаснещ, моравочервен.
...Не сключих ли облог с живота ...
  141  13  12 
  109 
В безгласното ни време, като риба,
на сухо зяпа пак чалгар "велик"
и окончанията нервни шиба,
гласът му като удар от камшик.
Стотина ли възглавници да сложа? ...
  93 
ИСКРА ЗА БЕЗНАДЕЖДЕН ОГЪН
Накрая взех, че остарях,
а сякаш беше точно вчера,
когато в туфи звезден прах
чертаех планове в Безмера ...
  60 
Сънливо прозява се златна зора,
нацупен светликът потърква очи,
неделя последна букет си набра
от цветни, уханни, гальовни лъчи.
Април елегантно подава ръка ...
  65 
Старата църква край пътя
На А.
Стара църква с дървен кръст
Поникнала самичка сякаш в лепкавата пръст
Стои край пътя дълъг, неспокоен ...
  140 
В себе си да вярваш е нужно!
Много чакане и трудности има
в тоз наш живот, това е тъжно,
но щастието е цел постижима!
Не подхождай със страх към света, ...
  307 
Предложения
: ??:??