ЧИК-ЧИ-РИК!
... какво да си поискам от света, освен да ме опази Бог за утре –
и стихчето си пак да ви чета във windows-а на вашите компютри,
да ви налея чаша топъл чай – от мащерка, от лайкучка и риган,
и да река на всекиго: – Сполай! – че негов бях във сетната си книга, ...

Аделина се опита да проследи оставената от тях енергийна диря, за да я последва по обратния пътно не успя. Анаил, извадил меча си, който между другото бе съвършен детектор за количеството на обкръжаващия ги мрак и мощта му, се загледа в него и погледна възлюбената си с нескрита тревога. Двамата прод ...

Не знали, что им завтра умирать.
Не знали, что их кончилась дорога.
Что будут в землю-матушку лежать,
и бабки будут слезы лить у гроба.
Но вот - березка гордая шумит.... ...

Като снежинки топят се годините,
ронят се бавно в дланта на нощта,
вятър ги вихри в танц над долините,
или в дихание на бяла мечта.
Чувам как шепнат истории крехки, ...

на новите хъшове
Ха наляво, хем надясно, мили драги, сестри и братя!
В механата вече е тясно! "Не щем пари и богатство!"
Пак хайдушки песни пеем: бързо виното налейте!
Лъкатушим – неизтрезнели със римувани куплети... ...

Пролет е! Цъфнаха сливите!
Тревица зелена набоде отвред.
Пролет е! Синигерът пее ли пее!
Диша земята напъпила с пъпки безчет.
Пролет е! Слънце сгрява душите! ...

Толкова много заслужава! И никой си няма представа колко много тя ще получи. Защото животът я обича! Да, обича я!
Обича кафявите ѝ очи!
Обича младежката ѝ жизнена усмивка!
Обича тялото ѝ!
Обича характера ѝ! ...

Откакто Залезът потъна във Марица.
И мъртвите – играят ръченица!…
Небето си разпори козирката –
преди да цъфне Месецът в гората!
Денят от хълма, бавно се прибира, ...

Когато слънцето е бавно,
а птиците не гонят сянката от хоризонта,
откосът светъл пълни
медени петунии...
Към бентове се втурват ...

Не отхвърляй зелената свежест!
Оня вятър сахарски ленив
обещава ту страсти, ту нежност,
а е просто нахалник бъбрив.
Нека казва, че пак те обсипва ...

Разни хора … . След онова, преживяното, разбрах - повече от непоносима е съдбата на разведена жена с дете, какъвто и да е животът й с баща му ... Няма и не може да се намери, според мен, по-истински баща на детето от родния, който да го защитава в живота ... И на първо място са интересите на детето, ...

Пухкав кадифен снежец се сипва
от мрачното затихващо небе,
изкрящо бял - блестящ,
като бистра река под лунна светлина.
Хората протягат ръце - ,,искам и аз" ...

От другата страна е винаги различно,
там забравяш всичко прозаично.
Търсиш новото в земята чужда,
вълнението тя с лекота събужда.
Можеш да събираш с пълни шепи, ...

Siva žena i ljubavna putovnica
Posijedim kao oblak.
Ovo je mjesto bez prostora.
U desnom džepu
Imam nekoliko oguljenih badema ...

Бледа точка в окото на балсамиран критик
се върти, като гаечен ключ.
Рецитира пуйезия селският бик,
пожарникар пък навива еротично маркуч,
както баба най-витата баница ...

Някой ден ще седна на брега на морето,
когато слънцето започне да изгрява,
и ще е тихо и спокойно като в края на времето,
като началото, без спомени за нещастия или липси.
И там някъде, ще се усмихвам на птиците, ...

Д Ъ Щ Е Р И Т Е Н А Б О Ж И Я Т А П Р Е М Ъ Д Р О С Т
Постоянно ни провокира Бог и ни изпитва
за пиетета спрямо неговото внимание,
дали и ние сме като Господ проникнати
с Любов ответна към Него и всичко останало. ...

Пролетно ми е сърцето,
има птичи словоред,
слънцето отвътре свети -
най-лъчистия поет.
Всичко вътре е зелено ...

Душата като хляба ще деля,
с едни за сватба, с другите за помен.
С едните смерчове ще укротя,
а с другите не искам даже спомен.
В гърдите щом си с огнено сърце, ...

Омръзва ми от тази тегота, искам да избягам да отида на край света. Там да има светъл лъч светлина, миг надежда, и шепа истинска доброта.
Птици покрай мен да се гонят, в небето синьо да се потопя и върху облаците бели да подскачам, просто ей така…
Омръзна ми от тази тегота, искам да я пусна и да меч ...

Вън преде като котка луна
и преприда желания. Нашите.
И преливат вино̀, и вина,
и се пръсват искрици над чашите.
Мракът паднал е на коленѐ ...

Хайдуци, мамо, шетат по земята наша...
Еничари от наша кръв! Плачат, мамо,
стари хора и тез дето решиха да останат тук.
Кажи им, Майко Българска, кажи им.
Че тука Народът беден трудно оцелява. ...

– Хайде де, не се срамувай! Кажи ми името си, малко изкушение.
– Чичо, моля те!
– Е, добре. Тогава аз ще започна.Казвам се Разрушение. Батко съм на обичния от всички ви Създател, но да речем- малко по-разкрепостен и напредничав от него.
Огненият мъж побърза да премине от изправено положение в небреж ...

Откъс от православното песнопение "Господи, возвах Тебе..." по 5-ти от 8-те църковни гласове /муз. ладове/. Вокалното изпълнение е мое, а съпровождащият хор е компютърно моделиран. Може да проявите снизхождение спрямо вокалния ми непрофесионализъм. Забавлявайте се...

"MI minor VEDROST" е създаден с VSTi компютърна технология като хоби занимание. Забавлявайте се...
ПП: Тази публикация е допълнен с хорова партия публикуваният вече вариант. Моля одобряващия редактор да замени първия с този, ако счете за подходящо. С уважение.

ПРОЛЕТНИ НОТИ
Прохожда плахо пролетта
и с неуверените крачки
червеношийка край плета
да пее тихичко порачи. ...

Щом стъпим в март, животът някак избуява...
и снеговете лесно се топят,
и светлината мигом ни сближава.
С капчуците запяват всички птици
и всичко живо търсещо трошици. ...

Животът често надминава и най-смелото въобръжение, и може да ни заприлича на приказка.
Преди да продължа разказа за Петър Делян, ми се иска да кажа няколко изречения за нашата
история. Всеизвестен факт е, че почти нямаме запазени собствени исторически източници.
Повечето от тези, които са спасени, с ...

Обеща да се върне.
и ето я, пристъпва на пръсти,
на капки приижда с дъжда.
Безсъние зимно в лодката плува
изминало дългият път към дома. ...

Чудовищата в тъмното – безчет.
Зъбати са, стотици, милиони.
Това го знае не един поет –
с перото и муха не ще прогони.
Върти се нощем все в тавана взрян, ...

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Вечерям сам. Нощта над мен е лунна.
Вечерям – хляб и лук. И вино – в рог.
А можех… Можех аз да Те целуна
и да извикам: – Дръжте този Бог! ...

Катери се по стълбата
туй малко хлапе, катери се
и с очи зад мрачното перде
опитва се да види до де по стълбата стигнал е.
Викове го разсейват от посоки незнайни, ...

на майка ми 19.03.1953-18.02. 2001
Стоя сама потънала във мрака
в прегръдките на кротка тишина.
За теб си мисля и да дойдеш чакам,
в миг да отвориш входната врата. ...

Българийо свята, родино любима,
земя на герои и смели чада,
от слънце огряна, с небе – чиста свила,
прекрасна за нас си, едничка в света.
Дедите ни наши за теб кърви ляха, ...

Родѐн съм, за да пазя,
не, за да руша.
Не съм родѐн да мразя,
а за да утеша.
Родѐн съм, за да давам, ...