КИЛЕРЪТ НА МАМА
... уютна ми е есента,
и, скрит в килерчето на мама,
открехнал прашните врата,
ѝ виждам жълтата пижама, ...

Свободната журналистика в Грузия
Хиляда деветстотин осемдесет и девета година. Долината на река Кура, Грузия.
Усетили свежия повей на свободата, грузинските власти канят една от най-изтъкнатите американски журналистки Мелани Томпсън от "Ню Йорк Таймс" да отрази началото на демократичните промени в с ...

Един е взел Един е дал
нещо в мъглата паднала за други
за тях е Слънце
За този който може да го види
Дарба по-голяма от "нормални' нас ...

Любими устни. Гуакамоле. Бира. Градинско джудже с керамична секира. Просто легло и възглавница мека. Шест нули красящи сумата на чека. Гъста гора, шумоляща шума, бистра рекичка. Протегнато камъче в детска ръчичка. Песен на славей или беше чучулига. Изпълващи сърцето, разтърсващи душата филм и книга. ...

Тъга и тревога така си приличат,
страхът им е родственик – техен събрат.
И без да се карат, взаимно се вричат,
че влизат с доброто в един кръговрат.
От чувства споени сме още в началото, ...

По неволя-все роднини
са вече толкова години!
Плюят се гневно и хулят,
разменят хубавите були.
И с извънбрачни закони ...

Източна Болгария - за ориенталското,
Западна Бългерия пък за европейското.
Не се става Швейцария
с взори къмто Афразия.
Фанфари ...

Когато бях на дъното, когато умирах бавно ден, подир ден.
Когато от фалшиви хора си заобиколен, всеки ден.
Когато търсиш щастието и радостта, но намираш само болка и тъга…
Тогава сякаш изгря една звезда.
Една звезда, сред хиляди звезди! ...

Once an old man was bravely selling
An ox in greatest youth and health;
He stood on the market just loudly yelling:
"I need no money and no wealth,
If someone wants this ox to buy, ...

КОТЕТО, КОЕТО НЕ ПРЕСЕЧЕ
По-живичко от изгрева карминен,
от кълбовидна мълния пред скок –
едно котаче искаше да мине
шосето край панелния ни блок. ...

След кратък спор с една певачка
в една ужасна механа,
направих следващата крачка,
като я викнах у дома.
Прилъгах я, на седем свещи ...

Знаеш ли как танцуват побеснелите кучета:
Въртейки се в кръг
като изпаднали в транса си едноръки шамани
гонещи опашките си в духовен екстаз
също като пияни комети ...

Такаa.. Объркан съм, но трябва да започна отнякъде. Всичко има начало и край. Поне така сме учили. Вече не съм убеден. Някои неща имат начало, но вече ми се струва, че нямат край. Нека обясня защо. Днес е четвъртък. Утре е петък. Вчера беше сряда. Незабравим ден. Винаги съм знаел, че срядата е среда ...

На раздяла светът се разцепва на две -
Ин и Ян, ден и нощ, буреносно небе.
Самотата настръхва и се стеле тъма,
и забулва, и скрива вледенени сърца.
На раздяла се сливат и звезди, и Луна. ...

Линкин Парк-"Двуличник"
(Албум "From Zero")
Последния път,когато висях на косъм (косъм)...
Опитвам се да кажа,че не бях на себе си
(себе си)... ...

Ежедневки 126
1. Маскирах се, като червило... и получих неограничен достъп до женските устни...
2. Напънах се да пръдна... и късно разбрах, че напанът е бил прекалено силен...
3. Не страдам от нарцисизъм... съвършенството ми не може да страда от нищо свързано с моята личност...
4. Когато пия, нищо н ...

Уличка крива – как е красива!
Гледам отгоре – паля мотора.
Вляво и вдясно – стръмно, опасно!
Вземам завои – охлюв спокоен.
Гнева забравил, мисля си: „Право е – ...

Да хвърлиш всеки шум на егото,
да се оттласнеш от житейска суета,
притихнал вътре в себе си смирено
да кажеш простичко "Благодаря!",
света да гледаш през хорските очи, ...

Недалеч от центъра, в стария жилищен квартал, се намираше един склад. Стар, порутен, в него изрядко спираха камиони и разтоварваха всякакви непотребни кашони, пощенски пакети и всякакви стоки и оборудване – от театрални декори до кухненска мебел. Беше грозна гледка – като кръпка всред спретнатите дв ...

Усмихнах се на залеза. Политнах.
Бях полъх тих над цялата Земя.
Летях на Запад - розите Му стигнах,
прегърнал словото им - светлина.
И после неусетно потопих се ...

ВЪГЛЕНЪТ
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
Аз съм син на Слънцето
и само този, който ме е имал край себе си
и в себе си, ...

Видях в очите ти прохлада,
като тихия студен ветрец.
Душата ми, гори на клада,
и моля се на вечния светец!
За две души еднакви, негде на земята! ...

Като копнеж по ласката на мъж,
попила в пори подранило лято,
земята вече жадна е за дъжд.
В дъха ѝ скрита е молитва свята.
Превити стенат плачещи върби. ...

ЕЛА
Падат изгреви мъртвородени.
И подгонени сякаш с камшик,
ветровете работят на смени –
всеки ден. Всеки час. Всеки миг. ...

"Дядо Коледа ли, Мраз ли,
без значение за мен,
само искам да ти кажа,
че те чакам всеки ден.
Не за да изпрося нещо, ...

Всеки се мисли за Бог,
мачка, ругае, убива.
Търси нечестен залог
и с наглост все се прикрива.
Няма достойнство и чест, ...

Хубаво ми е със нея,
чувствам се приет, поет!
Порастват ми крила -
имам хубава жена!
На ръце я нося, ето на, ...

Коледа
Коледа е, бяла и красива!
Тази нощ притихнал е светът!
А луната гледа закачливо
колко тихо сипе се снегът! ...

МОЕТО РОШАВО ВРАБЧЕ
... защо ли точно мен си набеляза
туй рошавичко есенно врабче? –
със човчица ми чука на перваза,
не дойда ли – ми тропа със краче, ...

След толкова трепети, след толкова страст
време е вече, в себе си, да се влюбя аз.
Обичай себе си всеки път щом забележиш,
че разумът потъва в тъмнина.
Обичай себе си всеки път за да почувстваш ти светлина. ...

Луната посрещнаха
танцуващите като пламъци
капещи, шарени листа,
но едва поздравили я
и трябва да се сбогуват - ...

В един топъл, ленив следобед, когато слънцето сякаш само се припичаше в небето, Блу лежеше между зелените листа на градината на Баба Ореховка. Там, сред уханните треви и сочните ягоди, светът беше различен – пъстър и звънлив, пълен с чудеса. Градината на Баба Ореховка, прочутата билкарка, беше същин ...

СЕЛФИ С ЕСЕНТА
... капят мъхестите дюли,
чак земята се тресе –
вятър орехите брули
покрай пустото шосе, ...

Каква полза за човек, ако придобие цял свят,
а повреди душата си.
Евангелие от Матей 16:26:27
След Тебе, който тръгне, се отрича
от себе си, издигнал кръста Твой. ...

Прави си малко самокритика,
за да избегне много критика.

Убихме се чрез огън и любов,
след стотната несбъдната надежда.
А с тебе сме без избора на ход
в чудесната илюзия за вечност.
И черни са сърцата ни до гроб, ...

Шеф Тропчев понастоящем е на кухнята властелин. Като малък беше почнал да се упражнява с пластелин. Оформяше зелени цилиндърчета - краставички и червени топчета - домати. Най-големите оранжеви късове бяха не моркови, а сладки картофи, така наречените батати. Прилежно с пластмасово ножче нарязваше ма ...