К А К В О...?
Дали си ти, дали си си същия,
дали си тук или си някъде другаде,
дали е Сега, Преди или е Бъдеще,
дали си сам, ако няма ги другите... ...

Душата ѝ прилича на дъга,
над нас изгряла, добрини да прави.
Но често навестява я тъга,
че на земята Господ я забрави.
Прибра без време близките ѝ той, ...

"Без теб днешните вълнения ще бъдат като мъртва кожа от вчерашните"
Amelie from Montmartre
Вземи ме за изпът. Товар излишен,
баласта в светлия ти инак трюм.
Аз нямам нищо вече от предишното, ...

Религия наука отпусна -
възраждане.
Науката морала изпусна -
израждане.
В замък или кочина ...

Не ме е страх да не живея вечно.
Но аз всеки ден го изживявам,
сякаш сред хората ми е последен
и себе си вече не предавам.
Не ме е страх сега тази обич твоя ...

Ежедневие...
Скучаещо, развълнувано, боледуващо сърце...
От време на време го заболява.
Нещо го провокира да бъде засегнато от едни и същи закономерности водещо до тези три резултата.
Ежедневието на скуката: ...

СЕЗОНЪТ, КОЙТО НОСЯ С МЕН
Есента е куплет за раздяла.
И смирение дебне отвсякъде.
В мен валят дъждове до премала.
Аз пропуснах си всичките влакове. ...

ЗДРАВЕЙ, ЧОВЕКО!
... в зори се будя винаги с надежда,
че ще живея в по-добричък свят,
защото знам, че радостта се свежда
до простичкия факт – да съм ви брат. ...

Вкуси, вкусът на свободата!
Бавно вдишвай я полека.
Да загърбим ние нищетата,
че нещастие е за човека...
Защо ли пък ни бяха дните? ...

Ежедневки 110
1. Маскирах се, като истината... и останах без маски...
2. Заложих на черно... и излязох на червено...
3. Получих наследство... плащам чужди дългове...
4. Слях се с природата... погребаха ме... ...

Думите – бързи ручеи, нотите – дъжд светлеещ,
нещо ще ти се случи и... Всъщност дали живееш?
Делници, празници, нощите... безсмислено се въртят.
Колко ли струва ти още -то и прави ли те богат?
А аз си кътам песните. В стих смея се, ридая, ...

Къде е истината...
Може би в очите на лъжеца,
успял да залъже Народа без право.
Химия, тайнство, прокоба...
И ето изчезва Народа. ...

Царе и пешки
Човекът много трудно осъзнава
допуснатата и редовна грешка.
От дете мечтае да живее в слава,
мислейки се за цар докато е пешка. ...

Ех, есен моя, моя златна есен,
усещам те с душа, сърце и ум.
Понякога – на вятър в дивна песен,
а друг път – на листата в нежен шум.
Жадувам да отпия сочността ти ...

Персефона скучаеше. Сколвайки през feed-а си в Instagram, тя въздъхна заради безкрайния парад от перфектно филтрирани чинии с брънч и инфлуенсъри, показващи своите колекции от кристални чаши. Не че тя не харесваше живота си. Да си богинята на пролетта и растежа беше хубаво — цветя, слънце и лудуващи ...

ВЛАКЪТ ЗА РАЯ
Гара. Барче. Двеста грама.
Чашата ти с липов чай.
И билбордова реклама
на залутан къмпинг „Рай“. ...

Гол, но с каскет
е ли аскет?
Раз деколте,
два деколте,
ала кое? ...

ФАТАЛНО ПРИВЛИЧАНЕ
Събуждам се една сутрин и поглеждам през прозореца, не за да видя какво е времето, а дали колата ми е още отпред. Животът ми е сив и скучен. Безразлично ми е какъв ден и коя дата е днес. Дори и времето, слънчево или не, все е лошо. "Няма нищо по хубаво от лошото време"... сивото в ...

Честит празник на всички, изкушени да пишат
Поезия и успели да я превърнат в празник на живота!
Събираме всички картини и чувства в душата
и гейзер избликва, събужда ни той във зори.
Едно вдъхновение иска без час и без дата ...

Ценители на съвършенството,
на най-доброто,
отдали се изцяло на блаженството
да прочетат
това, което считат само за такова - ...

Редят се върху листа тихи рими,
родени в тишина и самота.
Понякога ме будят и в съня ми,
летят и блъскат в моята глава.
За нещо изживяно, неживяно, ...

Есента пристъпва с леки стъпки,
тиха, но със златен мек воал.
Вятърът прошепва стари късни тръпки,
сякаш от миналото връща ни сигнал.
Листопадът като стих играе, ...

Децата са чисти и невинни.
И ние бяхме такива, но...
пораснахме...
Или всъщност се смалихме?
Бяхме преди добри, незлобливи, несъществуваше за нас разврата и не познавахме греха. ...

Търсих те из светлите пространства,
цветя из горските поляни за тебе брах,
мечта - видение бе в сънища и странства
и бляскав бисер в шепа звезден прах.
А Ти стаена тихо в сърцето, ...

Боли ме от неказаните думи.
От всяка дума казана боли,
когато лятото започне да умира.
И въздухът от спомени горчи.
Край мен отекват удари на брадва. ...

Зад всеки стих стои различен поет...
с личен прочит... от сърцето му взет.
Той често въздиша с нежност и мекота,
към природа, любима, с ранима душа.
От всяко утро свежа глътка поел ...

Иде ми да викам.
Да се тръшкам.
Да крещя..
Но устата е безмълвна.
Като камък аз мълча. ...

Когато все пак мислите заспят
забравям, че във мене тлей жарава.
Стрелките на часовника броят
все миговете вечности.Тогава...
Тогава съм притихнала стреха, ...

„Понякога текстът и музиката заедно са по-големи от техния елементарен сбор" - Кристиян Бояджиев, композитор
Не пиша стѝхове с молив назаем.
И пея понякога с измислени ноти.
Аз на моите музи не плащам наем,
идват, отиват си – ...

Позитивно днес искам да мисля,
но как може да стане това,
щом що събуждам се сякаш изстискан,
а току- започва денят?
Слънце ясно в небето изгрява, ...

Събуждам се. Леглото вече празно.
Говоря си без глас със телефона.
Предесенно мъгливо и заразно
и времето се цупи на разклона.
Да хвана пътя някакси е късно, ...

Юнак! Мерак! Бутилка джин.
Красива козметичка!
Тапети с цвят - небесносин,
в хотел с една звездичка.
Балкон. Нагон! Орляк звезди! ...

ОТ ЖИВИТЕ ПО-ЖИВ!
... какво на този свят ще ме завръща, когато си отида някой ден? –
да си нагледам бащината къща, в която друг живее вместо мен,
нощвѝте, дето втасваше си хляба, и кладенеца с вехтия чекрък,
и дворчето с мушкатото на баба – и грохналия дядов асмалък, ...

Сънувах те!
А всеки сън е истински,
докосва ми душата!
Години аз бленувах те,
слушах само приказки ...

Имам белило!
Имам червило!
Имам кичило!
Готова съм за венчило!
Ида любе! Де си? ...

П Р Е Д У П Р Е Ж Д Е Н И Е
Представяте ли си,на практика какво ще се случи,
ако Борис ръката на Хелен пожелае,
а кумове бъдат Катрина и Мич*
и всички Стихии бъдат на сватбата им поканени? ...

Тя никога не си отива,
дори когато чезнем в самота,
и мислим си, че няма сила
да ни възвърне към света.
Тя никога не си отива, ...

В САНАТОРИУМ
Автор: Зоран Якимоски
като дъвка
душата се разтяга
безразличен съм ...