Ще дойде сетен ден, ще тръгна надалече,
сто кръстопътища, а краят им – един,
зад мене, грешната – без обич, дом и син,
ще глъхне укор – не в очите ми изречен.
Макар и неведнъж с очи да ме съблече, ...

Лъвът на мечтите ми -
с грива прекрасна,
с осанка величествена
пристъпва с лапи меко,
полюшва ореола си леко. ...

Защо, ме питаш станах единак ли?
В приятелския огън оживях,
от хвърлени към кладата ми факли,
побягна презглава самият страх.
От примки, на бесилото от клупа, ...

Всичко това…
И всичко свърши просто така
и свещта която запалихме,
заедно…и тя изгоря ,и тя в мъки
опитвайки се да разбере ...

На днешната дата - 8-ми август, в един ослепително лазурен ден, след седеммесечна обсада, най-великият пълководец на всички времена - Александър Велики /най-сигурното доказателство за съществуването на македонска нация/, превзема най-големия финикийски град - град Тир /находящ се на територията на д ...

Със собствената си ръка, върху лист хартия, начертайте произволен изпъкнал четириъгълник, а после върху всяка една от страните му постройте квадрат, със същата дължина на страната, разположен изцяло външно по отношение на изходния четириъгълник. Вярно ли е, че средното аритметично от лицата на така ...

Днес роди ми се в главата
свят, далече от Земята.
И затворих в миг очи.
Преброих едно, две, три...
Докато се осъзная, ...

Седя на седмата си пейка,
сред зима-леко хладовито.
Облечен съм с дебела грейка,
а вътрешно с винце изпито.
Ех, тази пуста седма пейка - ...

НЕ СЪНУВАЙТЕ МОИТЕ СЪНИЩА
Лятно време е, никой не бърза.
Дядо връзва цедилник за ореха
и пристяга коравия възел,
връх преди да е взела умората. ...

БЕЛЕЖКА ПОД ЛИНИЯ
Много мина – и малко остана.
И – каквото живя, го живя.
Тръгвай вече? Обра си бостана.
Жъна своите тежки нивя. ...

Времето лети
Светът за миг е спрял
За пролетта нежна той е копнял
Часовникът тиктака
Времето минава ...

Нещо се разбърка времето
и на перваза ми, тук на балкона,
след дъжда, след вятъра временен
кацна пух от боне на кокона.
Чух как в мен нещо въздиша. ...

Дишаме въздуха на тази
земя,
по снагата й ходим, от нея
се храним.
Но едно вече не умеем, ...

Усвояване на света
Светът отвън, светът отвътре
Да се асимилира, да се усвои,
Наш да стане трябва, в
Името на радостта. На ...

Проекция с плънка – истинското ти
съществувание.

Ако съвестно и с мерак
си вършиш работата,
отваряш страхотна опция,
повличаш пред Господа крак
и Той по-добре да се справя, ...

Нека Господ намръщен зад облак се въси
и със бури напомня за себе си често,
в разточителни нощи и утрини къси,
всеки грях съм платил до стотинка и ресто.
Кой тефтера на моите липси разлисти ...

– С тия куки и въжета не оркинос, ами някой кит може да хванеш, Голямо око! – засмя се старият морски вълк барба Алекси и вдигна препълнената си халба добре изстудена бира. – Ха наздраве за късмета на аджамията!
– Наздраве! – чуха се отвсякъде груби мъжки гласове и се разнесе звук от удряне на чаши. ...

Седнала е баба Костенурка
на столче, да преде на хурка.
На внучето ще изплете жилетка,
с хубава, модерна плетка.
На дядото - с чорапи топли ...

Понякога луната не заспива
и сънища не праща на адрес,
тогава всеки в себе си открива
различни тайни, спомени, във смес,
която често и звезди взривява. ...

Косите и
времето не чака ме
при нея да прегърна
в легло през кръста
искам само да се потопя ...

За Август има хиляди слова -
та той е сладостта на всяко лято.
Прегръдката на мека топлина,
мечта с криле на подранило ято
За Август има хиляди слова – ...

Във всеки един от нас е заложен стремеж за безсмъртие. За вечност. Копнеж за живот.
Мислил ли си по този въпрос?
В идеята за безсмъртието, колкото и необятна да е, са вплетени въпроси, разбираеми за всеки, които очакват своите отговори. Въпроси за живота, вярата, морала, ценностите, мечтите, компром ...

Летя по пътя на мислите,
бягам от покоя на деня,
за да почувствам силата,
да върна прежния ритъм
на бурята в чувствата. ...

Да напишем историята от смешната й страна
СОРЕНТИАДА -1
На 30 юни година 24-та сутринта, с куфарите стари в автобуса нов, „Златна лира" натовари мечтите си. Какъв живот суров!!! Сбогом на града, на улицата прашна и на обичта, която свършва страшно... В джоба без билет, с еднопосочен зов, а в сърцата ...

Заболя я. Все едно, че някой я удари с юмрук в стомаха. Чак въздухът ѝ спря.
- Не те обичам вече.
Не беше подозирала, че думите могат да причиняват осезаема, физическа болка.
Вратата след него се затвори тихо, а тя все още стоеше безмълвна, бездиханна и смразена.
Някъде се чу крещене. ...

Животът е сянка.
Миг.
Отблясък.
Трепване на пламък в буря.
Сякаш никога не сме били тук. ...

Преди светът съвсем да се погуби
от собствения си водовъртеж,
преди да ослепеем от заблуди
и укротим нелепия стремеж
да вземаме, да трупаме с години ...

„Смъртта разпитва вече кой си“
Кръстьо Раленков
Защо ѝ е на нея да разпитва,
когато даже отговор не чака?
Върви към теб, мечтите ти подритва, ...

Тихо, тихо и нежно поляга навън здрачина̀та,
откъм билото синьо прокрадва се полъхът свеж
и додето къщурката нощното рухо намята,
в мене въгленче тлее - негаснещ и топъл копнеж.
И седя под лозницата - гроздова сладост наляла, ...

На стените сиви, в малка празна стая,
Самотно огледало на ръждив пирон виси,
Паяжина кротко в ъгъла се олюлява,
Закърпени завеси спират светлите лъчи.
Потънал в прах, пред огледалото забравен, ...

Красота от глина
(На Петра)
Там далече, на Гоце Делчев в града,
на югозапад в нашата красива страна.
Една добра жена вае от глина красота, ...

В долината на цветния рай -
детелини, синчец, теменуги -
се простира вълшебен безкрай,
в полет пъстър - букет пеперуди.
Аромат на зелени треви ...

Лято е, какво чудесно време за отдих ... Може би, не само за мен, безкрайно приятно е на воля да се носим, където душа ни иска, яхнали велосипед ... На гърба с раничка, или пък - на багажника ... ‘Народното возило‘, както велосипедът още от края на 19 век е известен, било не само леко, достъпно и ле ...

Балкана ридае. Душата му стене.
Кръвта му припламва вековните вени.
Приспивно управници в медии баят.
Високо е Бог, а далече е царят.
Там, дето долавяхме стъпки хайдушки, ...