Viktor Petrov, a fifty-two-year-old author, sat at his desk, the worn leather chair groaning under his weight. He was of average height, but years spent writing had ruined his posture, making him appear shorter. Viktor didn’t care how he looked; all that mattered to him was his work. His blond hair ...

Денят разтваря острите си ножици
да си направи есенна украса.
Изрязва първо къдравите облаци
като дантела за салонна маса.
Нагъва в чудно оригами изгрева, ...

Есента излита от залеза в небето
самотна птица сякаш скита, след лятото горещо.
С ветровете маха, от дърветата за сбогом
лисата спомени разнасят, радостни и лоши!
Пориви отекват в тиха, смирена тишина ...

Може би, знаете, че продават
“Животните на село“, детска игра…
Преди - за животните в селата,
не на игра, грижеха се и деца…
Личи си у нас каква промяна – ...

Искам да ме видиш с чорлавата ми коса
Искам да ме видиш с дрехите с петна
Искам да ме видиш с напуканите ми от студ ръце
Искам да ме видиш с поизтритото червило
Искам да ме видиш, когато съм сама ...

Есента е сезон на домашен уют,
аромат на сладкиш със канела.
Но в очите ти пак виждам смут.
Откъде ли тъга се е взела?
Колко песни прочетохме двама? ...

БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ, ЗА ВСИЧКО
... в прекрасните потайности на храма, когато паля късата си свещ,
не вярвам, Господи, че теб те няма, и, че не чуваш моя глас горещ,
при теб, тъй както жадният при ручей, отмивам пепелака си горчив,
ти – светлина да пия! – ме научи, да пиша рими с твоя благ молив, ...

Новите избори идват -
през есента те са сега.
Старите партии си отиват -
ще останат извън брега!
Гласувай, приятелю, смело - ...

Сложих банан
в устата на змията –
да не ме хапе.
Сега тя е търпима –
за мен, не за себе си. ...

учител - сиреч -
свише озарител и
сърцеслужител
.......................................................
друга подредба ...

Как есен сля се любовта
в една възторжена поема
и в слънчев миг към теб летя,
от твойта нежност да си взема,
най-къдрав огън да усетя, ...

В студената нощ аз мисля за теб,
затворник на дългата зима.
Как мразя снега по-твърд и от лед,
фирнован от злите години.
В студената нощ те завивам с мечти - ...

МОЖЕ ЛИ ЕДНА ЦИГАРА?
... мотаех се из дрипавия здрач
и изведнъж – във уличката стара,
ме спря един случаен минувач
и подир миг поиска ми цигара, ...

Венецуела: цела в прицела
на Инфлацията,
фиеста, оглушела
от децибелите на протестите.
Венецуела: прелела отвъд предела ...

Есен е и пак броя листата,
и чадърите, и мацките под тях...
Вече скрили са на топличко бедрата
и изглеждат сякаш не познават грях...
Тъй ли е, не смятам да гадая, ...

да се вярва в Бог
е благодат и свѝше
Любвенеобя̀т

Основна теорема
Когато доброто в затворена социална система клони към нула, настъпва нейният разпад.
Закон за запазване
Злото не се губи, само преминава от една в друга форма.

В целия си яд,
седя заключен,
сред неувяхващ упад.
Шумът не затихва
отвъд моята врата, ...

Обичам теб и есента
Сърцето ми те търси в есента,
летят красивите листа.
Душата ми е с теб и любовта,
докоснала отлитаща мечта. ...

Затворени клепачи зад кичур от кестаняви коси
От просъниците ти клепачи зениците движат, като прозрачни вълни
Как обичам цветът им сега невидим в дълбоките тъмно сини води ти без мен там до дъно удавят ме
Бързо дихание от някой сюжет на бряг самотен в сънят ти
И мъчи ме какъв ли е ...

I try to help you...
I try to love you...
But you just push me aside!
You are always the outsider of the
group, I know how It feels, that's why ...

Спящи очи... светлината забравили...
А свещта вече изгаря, защо се забравяме?
Нима истината отдавна я няма.
Мирис, Барут, леш, аромат на смърт.
Всеки се кръсти и думи мълви... ...

Марина и майка ѝ вървяха по тесните калдъръмени улици към дома им. След тях тихо се промъкваше Янко. Беше завързал коня си до реката и без много да му мисли тръгна след тях. Трябваше да разбере коя е тази мома. Когато те свърнаха към голямата къща на чорбаджи Стою и се вмъкнаха вътре, той разбра, че ...

Завистта душата разяжда
и забива в сърцето стрели,
от несбъдната страст се заражда
и потъва в прикрити сълзи.
Завистта изтезава душата ...

В гнездото на душата те очаквам
да долетиш, за да измътя спомен –
нежно да измие всички рани,
които си ми причинил неволно.
Наесен щъркелите странно се завръщат – ...

АВТОПОРТРЕТ С ОХЛЮВЧЕ В ТРЕВАТА
Охлювче в тревата ме полази,
топла есен то ми пожела,
дните ми да пъплят без омрази
и да ми поникнат две крила. ...

В безкрайния мрак проблясва светлина,
когато нощ над пътя се снишава.
Като звезда изгрява тя една,
и тишината в искри разпилява.
Там, където няма път и глас, ...

Личи - че е… номенклатура!
От двеста метра му личи.
На Путин хвали яко шнура,
а хули всеки атлантик.
Все, Чичо Сам му е виновен. ...

ЖЕНАТА, КОЯТО ОТМИНА
... сред бурканите с мед, зарзават и сладка от смокини,
сред бикини и гащи – и друг прикачѐн инвентар,
тя бе просто Жената, пожелала със мен да премине,
с мен – беднякът последен, през големия градски пазар, ...

Разхождам се из Западния парк,
наметнала жарсената жилетка.
Отпивам от уиски „Къти Сарк“
и правя си сезонна равносметка.
Поредното ми лято отлетя - ...

Гол феномен,
едър проблем.
Натрапва се факт
без милост и такт.
Обичта усвоява, ...

Есенни листа се сипят в тишината,
И пак по пътя скитам се сама,
Златно и червено заменят синевата,
А вятърът ми шепне за стари времена.
Дърветата със нежност се сбогуват ...

Защо ли с есента тъгата
в очите ви се настанява?
Та само с багрите в листата
усмивката във мен изгрява.
Какво, че падат дъждове? ...