Сънувам те. Фатално съм подвластен
на призрака, оставащ като тръгнеш.
Припомням си усмивката за “здрасти”
и топлината като ме прегърнеш…
Но аз съм сам. Срещу ми се възправя ...

Посвещавам разказа на Варна - Морската столица на България. Хилядолетният град, където съм роден, пораснал и живея. И на близките, роднините и приятелите ми в него.
По време на карантината при Коронавирусната пандемия Варна спря така, както спира човек, който внезапно си спомня нещо важно.
Нито с ви ...

Добре. Спирам да те образовам за днес. Преговаряй си урока
ChatGPT каза:
Да, господин учителю. Ще си препиша бележките и ще си направя родословие от сплави: малко куманин, щипка ромей, две капки варяг и щедра доза ирония.
Спи спокойно,Утре ще подновим архео-теологическата експедиция — тихо, без лопа ...

ОСЪДЕН НА ЛЮБОВ
... защото зима зла се е задала – пък аз не мога да те приютя,
ще те загърна в мекото на шала из парка с вкочанените цветя,
ще те попитам тихо как си, мила, ще те наметна с моето сетре,
ноемврий ще реве като годзила! – морето бели ризи ще дере, ...

Ти губеше ме бавно и системно,
тъй както вълната мидата руши.
Ти чупеше и туй, що неразрушимо беше,
но тъжното е, че не виждаше това, уви!
Ти хвърляше шамари, упреци, обиди, ...

дъждовни капки
изгубените следи
на последното ти писмо
raindrops
lost traces ...

Когато нямам значение
и всичко побира се в една сълза,
аз до болка сърцето си дера,
душата ми затваря се от огромна вълна́.
Вълна, направена от тъга... ...

Изглежда пристигна моментът, в който,
един срещу друг и навели глави,
на единици приличаме, вместо на двойка.
Животът до тук ни доведе, уви.
Имах толкова много аз да ти кажа. ...

Младостта, тя си има
Пътища, пътеки
Много, тя е творчество
Спонтанно, тя е
Красота. Токове текат ...

Измерение е пространство смесено с време.
Дори да си мислих преди, че не ми дреме.
Важното е този тласък да избереме.
Живея между измеренията, където времето се пречупи,
а пространството се сменя във всеки един момент. ...

Той не е като другите пътища,
той разкрива вълшебни пространства,
в които всяко ново завладяване
е съдбовно, вечно завръщане
в безкрайното ни продължаващо странстване... ...

Лицето на госпожа Танева беше застинало на екрана в нелепа гримаса – устните ѝ леко отворени, очите присвити. Камерата бе замръзнала в най-неподходящия момент, както винаги.
Тя вече дори не се ядосваше. Само въздъхна, отпи глътка от изстиналия чай и натисна няколко клавиша, сякаш с магия можеше да с ...

Грях ли е
канон какво е
какво е днес
преведете
просто в кой век съм ...

Какво те възгордя днес, синеоки?
Че на плещите си крепиш земята?
Или че регулираш четири посоки?
(Тя - петата е пътят към душата)
Посоката със стръмните пътеки, ...

Заблуда
Дълъг беше пътя и скъпо аз платих
за сърцето ми младежко,
изстрадало до безкрай,
противоотрова на разочарованието открих. ...

Любов, сладко чудовище.
Изверг блажен из чудеса.
Търся твое съкровище —
Виждам висши в теб небеса.
В земя долу май че падам ...

„Много си нервна“ - казваха ми хората.
Казваха, че съм се била дразнела на всичко и всички,
непрестанно,
без причина.
Да, дразни ме. ...

разказ (с неочакван край)
"Този, който гледа навън — сънува. Този, който гледа навътре — се събужда." Карл Юнг
Тя спря за момент до стената, осеяна с копия на един и същ плакат. Усмивката на Джулия Робъртс — сияйна и обещаваща, — беше точно срещу нея. „Хубава жена.“ Простата, беззащитна магия на заг ...

От цялата палитра с цветове
избрах си без да се замислям - синия,
защото знам, най-малко петдесет
нюанса винаги наоколо откривам!
Избрах денят ми да се ражда в светлина ...

Когато натежал ти е товара,
пред мъката почти си се предал,
божествената порта се отваря
и път се вижда — светъл е и цял.
Усещаш ли душевната опора, ...

Видение
„Нека нещичко имам…”
П. Пенев
Боже, Божичко,
не е ли грехота, ...

Есента диша с умереност плавна
откъснала листи през нежна тъга,
танцът им е с грациозност богата
шумолене на спомени и последна сълза.
Въздухът носи ново прераждане ...

ЗА ХИГИЕНА НА РАЗУМА
С лед този конски тропот
по билото
за към върха,
прободено, ...

Беше малко след девет часа сутринта, когато обух чехлите и тръгнах с абоката на ръката към будката за вестници. Утрото беше слънчево, но хладно. Излязох от болницата с усещането, че съм свободен – никой не ме спря, дори полицаят на изхода не заподозря, че се опитвам да избягам от болничното заведени ...

КРАЙ

Ето, справям се. Жилава, силна.
Много музика, думи и смях.
Хоризонтът – далече и килнат...
На инат и напук. Оцелях.
Ето, жива съм. Някак не стига, ...

Когато съм тъжна, пия чаша кафе.
Оставям сладко-горчивия дим
да се изплъзва през пръстите ми
като истините, които жадувам да изрека.
Най-често вместо тях избирам ...

ВЛАКЪТ ЗА ВАРНА
Перон. Прощални две цигари.
Като светулчета по мрак.
До Варна – още 200 гари.
И студ в замръзналия влак. ...

НЕПОДСЛАДЕНО
Не обичам кафето със захар.
Предпочитам да бъде горчиво.
Не издигнах от спомени стряха
и признавам, че още съм жива. ...

Старостта, пардон, годините се изнизаха неусетно...
И докато преди ходехме на море или планина да се перчим със здрави мускулести тела, с младежки устрем, все едно морето ти е до колене.
А сега, сега вече гледаш клинична пътека, за по-евтино, и си спомняш младините...
Не, че нещо я бях закъсал здрав ...

ПОСЛЕДНОТО ТАНГО НА БЕРТОЛУЧИ
... не ти рисувам с розови бои
това, което утре ще се случи,
красивата Любов ни предстои! –
последното танго на Бертолучи, ...

По дрехите му скъпи марки разни,
в колата дъни чалга, до откат,
шофьорът добросъвестен го дразни,
не прави път... И гумите свистят.
Стъклата затъмнени са. Ауди. ...

Да си на дъното на кратер,
мечтаейки върха на планината,
възможно ли е да си иноватор
само със силата на душата?
Да си пълен, а да се чувстваш празен. ...

Здрасти, казвам се Иван!
Казват, пакостник голям.
Всички копчета копнея
да натисна във тролея,
при шофьора да се возя ...

Разбра от новините, че родното му село е в пламъци и гори. Беше го напуснал с родителите си преди повече от шестдесет години. В него нямаше вече нищо, останало от корените. Може би само една тъжна и олющена от съдбата безлюдна къща, която наследниците така и не можаха да си поделят. Знаеше, че пред ...

Помагането - връзка
Със света е. Вниманието,
На енергия доза скромна
Е. Котка, животно
Друго, човек - те са ...

Всичко толкова късно се случва, че помня,
как на дявола в полет пречупих крилата.
Беше райската ябълка с ялови клони,
но зачена от острия зъб на змията.
Беше късно следобед, когато проплаках ...