Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 092 резултата
Топла есенна вечер. Залата на читалището бе пълна с хора. Генадий Петров представяше своите умения на пианото. Известен сред музикалните, а и не само среди, той имаше самочувствието на един от добрите пианисти в страната. Оркестърът бе готов. Диригентът също. За малкия град, в който бе роден Генадий ...
  279 
Не всякога след прошка се смирявaм,
и искам съгрешилият пред мен,
безсънно всяка нощ да съжалява
и болка да го мъчи всеки ден!
Дори и не помисляйте да съдите, ...
  192 
Ако можех, щях да живея,
в свят различен, красив,
свят във който да сея
идеите, които правят ме жив!
В него любовта ще е мярка ...
  196 
- Похарчих за теб най-ценните си години…
- Похарчи и мойте кредитни карти…
хххх
Излизайки да изхвърля кофата с боклук,, винаги слагам брачната халка.
Да не мислят, че тоя боклук сам съм струпал… ...
  263 
Пиано: Самуел Ефтимов
Вокал: Пламен Сивов
***
Върхът обича свойто езеро -
усмихва му се. Гали го. Мълчи му. ...
  739 
ГЛЪТКА ВЪЗДУХ
Това, че другият е лъгал,
душата не обезценява.
Вървя към следващия ъгъл –
там някой чака ме отдавна. ...
  228  12 
  730 
Какво си Ти за мен? Народ
препускал към земя омайна?
През Дунава намерил брод,
страна да изгради... днес знайна?
Огнище... сбрало топлина, ...
  256 
  405 
МОЕТО МИНАЛО
… аз някога минавах през стени,
търкалях се из най-зловещи бездни,
но ето, че дойдоха други дни! –
в които съм дъртаче – безполезник. ...
  263 
Блажени миротворците, защото те
ще се нарекат синове Божии.
Матей 5:9
Дърветата протягат към Твореца обгорените си клони.
Не могат да говорят, но сълзите по стъблата им се стичат… ...
  377 
По някое време двамата бяха заспали, само за да се събудят в съня, където продължиха там, където бяха спрели. Изминаха седмици, в които двамата се разхождаха из спомените му за различни градове. Понякога просто седяха на дивана в стаята й в имението му на скалите и си говореха. Често бяха в леглото. ...
  318 
И Н Д И К А Ц И Я
Ние живееме във Балон,
в центъра на който се намира Земята,
тя от своя страна си има Ядро,
което магма към Небето понякога мята. ...
  758 
Къщичка в гората...
Живея със една мечта...
Да имам къщичка в гората...
Там някъде... Накрай света...
Далече от човеци... От тълпата..! ...
  318 
и най-накрая
падналият ангел се
пред Бог разкая
  211 
Ухае на мекици утринта
и споменът детето в мене буди.
От прага мама маха със ръка
и пърхат в погледа ѝ пеперуди.
А дворът е напълно запустял… ...
  343  12 
По повод предстоящия юбилей на училището ни - 54. СУ на 100 години
Училище – съдба и храм,
пред тебе днес аз коленича,
признателност да ти отдам,
да заявя, че те обичам. ...
  360  11 
Секунда ми трябва... да натисна спусъка.
Секунда от моят живот... и тогава!
Тишина, защо... Боже, приеми ме с любов.
Враговете не изпитват вина... така е.
Смелите първи умират. Вярно е. ...
  229 
Сред толкова звезди красиви
аз търся своята звезда.
Тръба далечна нейде свири,
шуми зад мен неспящ града.
Но в миг след уличките криви -- ...
  192 
Ех, не мога да свикна,
все въстава душата,
как със мир да откликна,
как да спра в тишината?
Знам че правдата в мене, ...
  676  10 
Времето е кратко
Любовта е един единствен момент, в който свършва всичко
Около такива подобни белези
Дори навиците ни са обикновени. …
Болка моя, дръж ме и ме повдигни ...
  607 
Такава съм си аз, с идеи и идеали,
понякога старомодна и затворена.
Спомените в мен са, имам и мечти,
понякога съм свободна и отворена.
Понякога романтична и безгрижна. ...
  308 
СЕНКИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ
Автор: Саня Радулович, Босна и Херцеговина
(В сянката на една сряда с инициали Н.Г.)
Той беше необичайно потаен.
(Мога и така да започна…) ...
  318 
  617 
Пред лицето на моята смърт,
съм заставал блажен и усмихнат.
На живота обръщал съм гръб,
и в покой да живея не свикнах...
Но отскоро ми светнаха лампата, ...
  240 
Връщам се при тебе село,
както връщам се при мама!
Тук сърцето бие смело
сред поля и хора, в храма -
там свещица палнах първа, ...
  827 
Усмихнати лица под небесен глас.
Копнежът и страстта стоят далеч зад нас.
Аз се моля да останем с усмихнати лица;
-с песен и въодушевление. Скъпа обещай ми, този мигът да трае вечно ...
Сърцето ми те ревнува, драга. Душата ме изгаря да те целуна! ...
  296 
Когато си сама...
Будиш ли се често през нощта..?
Тялото от страст, да се извива...
Галиш ли с ръцете си плътта..?
Възбудата от теб, да се излива... ...
  334 
Скромност
Скромността е Светлина.
Когато има светлина,
Има представа човек за мястото свое.
А мястото и пътя законни-заслужени-свободни ...
  212 
Така добре ми беше, свикнах някак си,
да недовиждам. Лутах се в мъглите,
на своя ден. Да мръкне тихо чаках си
стихът ми, знаех сред звездите скрит е.
Но май дойде ми време за проглеждане, ...
  194 
Скитникът арменец 29
Карл Май, Майн Рид, Фенимор Купър, Емилио Салгари, бяха любими автори на моите връстници като юноши. Нямаше момче да не се вълнува от приключенията на Черния пират, Винету или Поразяващата ръка. Пиратските фрегати в океана, и мустангите в прериите на Аризона, ни вълнуваха по-сил ...
  303 
  477 
ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ
По път, по който никой не върви,
незнайно как – успяла съм да мина.
Не помня стръмен бе или извит –
осеян с тръни и коварни мини. ...
  235 
Кой си ти?
Вихрушка от атоми
в полето на съмнението.
Ветровете са бич,
за да няма инерция. ...
  266 
СРИЧКА В БОЖИЕТО СЛОВО
Живея във премъдри тишини –
говоря само – ако ме попитат.
Понякога мълча по цели дни,
по-древен и от камък в неолита. ...
  177 
Част 7
Излезе от тоалетната и масата със закуската му го очакваше. Кольо потърси дрехите си, но не ги намери. Погледна ръката си, часовника му също бе изчезнал, както и телефона му. Вечерта докато бе спал му бяха взели всичко. Дрехите, без бельото и всички устройства, който бе носил! Но защо? Той по ...
  354 
Разгорещени спорове, нападки лични,
и всеки образ на икона си гради.
С добро говори в... думите цинични...
И истини изгражда... от лъжи...
Когато вече доводи не стигат ...
  560  16 
Въртеше баба баници със ловкост на факир
и точеше корите – по-тънки от зефир.
Почти не стигах масата, но гледах във захлас,
на пръсти се повдигах в несигурен баланс.
Въртеше тя живота си – изваян от тесто, ...
  381 
Съдбата е хирург от висша класа-
поставящ разрезите свои безпогрешно,
и мислим си,че ще избегнем твърдата и хирургична маса,
откупвайки се със пари или пък с друго нещо.
Понякога е тя комик на сцена - леко пийнал си бохем, ...
  195 
„Двадесет и петият час“ е творба (издадена на български език от фондация „Каритас“ през 2016 г.) на румънския писател и православен свещеник Константин Вирджил Георгиу, която със своя антиутопичен сюжет представя напълно реални тоталитарни режими. От личен опит Георгиу се сблъсква с жестокостта, пар ...
  327 
Предложения
: ??:??