Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
384.3K резултата
Габриела Николова в "Стани богат":Белчо и Сивушка са зайци!
Образованието ни "гении" днес бълва,
на политиците явно така им отърва!
Системата ни малко развива децата,
свежда ги тя до нивото на овцата,
защото на лидерите роби са нужни, ...
Пътувахме и пътувахме. Аз и Димо. И магарето. Рекох по-нагоре – диво беше то. Все посягаше да хапе и да рита. И пази Боже да го пипне някой. Ала колкото и диво да е, започна някак с други очи да ме гледа. Такова едно... жално и умилно... И някак потрепваха дебелите му бърни, та откриваха снежнобели ...
Напрежението във въздуха беше осезаемо, плътно като пушек, полепващ в дробовете при всяко вдишване. В слабо-осветеното помещение с висок таван и полиран мраморен под се чуваше само тихото мърморене, докато гостите се размърдваха по местата си. Дълга маса се простираше от единия край на стаята до дру ...
Постепенно аранжирахме терасата й с кашпи петунии, мушката,латинки, малко дафиново дърво подкастрено като топка, някакво пълзящо растение с дребни цветчета. Засмях се на идеята си за фикус, но нали в градинката пред нея имаше огромно дърво, имаше и палми вашингтония. И на масичката и ратанови фотьой ...
Този свят крещи, но не чува,
думите се губят, като пясък в буря.
Всеки ден сме част от този бяг,
но кой ще чуе, кой ще усети страха?
Виждам хора, погълнати от лъжи, ...
Парчето желязо се впиваше в плътта му, остра пронизваща болка пъплеше по нервните му окончания. Сълзите напираха сами, глухи стонове раздираха гръдния му кош. Беше преследвал едно хитро зайче още от сутринта и тъкмо го беше приклещил до няколко скали, когато попадна в стар капан за вълци. Страшното ...
РИСУНКА С АКВАРЕЛ
... тишина ли ме прикъта в дива есенна гора? –
или просто сбърках пътя? – не успях да разбера,
седнах на светулков дънер върху блага туфа мъх,
гледах как в земята тъне мравката с последен дъх, ...
На тази моя душа все й е тясно
това тяло, този град, тая планета.
Все търси, скита, препуска бясно,
не иска граници, нито въжета.
На тази моя душа все не й стига, ...
ДЯВОЛСКОТО БРАТСТВО НА ПОЕТИТЕ
Аз от смъртта не сещам вече страх.
Мен всичките ми песни са изпети.
По-чист от ангел, с дяволите пях! –
те – дяволи! – са всичките Поети. ...
Към днешна дата над 600 села са заличени
от лицето на България.
В много селища има цели улици с пустеещи и падащи къщи.
И всичко това, без война, без чума..
Последният камък, ...
АКО ТОВА НАРИЧАТЕ ЖИВОТ
… защо ми е пред мен да има път,
ако не зная той къде ме води? –
безмълвиците в тясната ми гръд
ми трупат само скърби и несгоди, ...
Book: Алеша Бесконвойный
Алеша Бесконвойный
Василий Шукшин
Его звали-то не Алеша, он был Костя Валиков, но все в деревне звали его Алешей Бесконвойным. А звали его так вот за что: за редкую в наши дни безответственность, неуправляемость. Впрочем, безответственность его не простиралась беспредельно: ...
Вървя си с шлелифера из парка
и чудя се защо жените бягат...
Пуша си поредната цигарка
и панталони неудобни не ме стягат...
Представям си, че ставам птица ...
Кандилцето на безусловната любов
гори в гърдите ѝ от първия ти дъх.
Благословия майката е, дадена от Бог
и ангелско крило по земния ти път.
Те, майките, до болка си приличат - ...
Човек се ражда без да знае защо. Започва живота си в стерилна среда и пухени възглавници. Първото му впечатление е плясването му по дупето, после се пристрастява към биберона, после към играчките, после към хората наоколо, които го носят на ръце, после … започват неприятностите – дали защото млякото ...
Морето се вълнува в твоите очи,
потъвам надълбоко, виждаш ме нали?
Потъвам надълбоко чак до твоите гърди,
където малко слънце грее,
тихо радва се, копнее... ...
Отидох днес на пазар за ушенца. По пътя рупах картофени кюфтенца. Спрях се до един щанд, обърсвайки уста. Ушетата там бяха украсени красиво с листа. Бяха елфически и няма спор - изящни чудеса. Щяха да ми ходят, но ако имах дълга лъскава коса. Погледът ми сетне на друго щандче неволно се закова. Трол ...
/поетът Дойчин Дойнов продава любовната си лирика за да въоръжава.... Има ли значение кого?.../
Любовните думи не са
нито гилзи за бойни куршуми,
ни олово за крехка душа...
Те са чисти, сакрални и чудни. ...
Реката си отива – като сън.
Реката си отива като спомен.
И дълго после в падналия мрак
тополите мълчат като на помен.
Мълчи тревата. Птиците мълчат. ...
А те се скупчиха виновни на пода...
Тръгнах надолу с езиче и устни, опипвах с устни, гъделичках с езиче. Мечтаното хълмче, потърах го нежно,... и нагоре към снежните топки, ръцете ми обгръщаха полукълбата, притискаха ги нежно, тя се поразкрачи малко за устойчивост, пипнах и размачках...Албена само и ...
БАЛКАНСКА РАПСОДИЯ
... и щом наметнат първите слани
в дъбравите ми сребърни савани,
и аз ще хлътна в зимните си дни –
пешак, нарамил родните Балкани, ...
Като слънце в дъжда, ти си моята светлина,
в сърцето ми гори, нежна и прелестна.
Когато гледам те, виждам звездите в нощта,
всеки твой поглед е мълния, която ми дава сила.
Ти си любов, която не спира да расте, ...
1. Жена се обажда на мъжа си и с еротичен глас шепти.
- Тази вечер имам неустоимото желание да смуча нещо - а после веднага затваря телефона.
Прибира се жената, затваря външната врата на апартамента... и вижда голяма бележка закачена от вътрешната й страна.
"Миличко, я съм у Пешо, ще играем карти, н ...