Беше тиха и спокойна юлска вечер. Жегата, която ни изпоти минимум три пъти през деня и заради която изядох една кофа сладолед, тъкмо си бе отишла с последните слънчеви лъчи. Въпреки това все още се усещаше задухът, който те кара да искаш да лежиш и да не правиш нищо. Беше ме обзел един такъв мързел, ...

Пъстървата се готви по закон
с търпение, защото тя е дива....
Босилек слагам... резенче лимон...
и ето – става още по красива!
Пъстървата от кожата събличам, ...

НА ВРЕМЕТО В ЗАДЪХАНИЯ БЯГ
На времето в задъхания бяг, един след друг изнизаха се дните,
в косите ми белеят преспи сняг и бръчки са прорязали очите,
но още нося в своето сърце - онази не изтляваща жарава
от ласките на твоите ръце, която нощите самотни сгрява! ...

Господи, аз я загубих...
(Ех, заблуди и китарени листи)
Господи, не съм те чувал
от две-три седмици...
(Е те така е, твърде си свадлив) ...

Пухче от дърво
От дървото пухче долетяло
нежно ме докосна и замря.
И наивно, във невинност бяла
проговори: “Що си се заврял ...

РАЗВЯТА СИНЕВА
Красотата съвсем навреме се показва,
за да ми спре дъха почти ненадейно.
Земята чудните си приказки разказва,
а капки дъждовни блещукат чародейно. ...

Скелет в хижата след теб
Някак си всичко притихна,
полегна и се сви.
За последно ти се усмихна
и всичко стана „преди”. ...

- Катя, хайде по-бързо! От петнайсет минути ме залъгваш, че си тръгнала. Тези номера вече не минават! Знам, че още си във вас. - гневният глас на Мира излизаше от телефонната слушалка и кънтеше досадно в главата на момичето.
Катерина от своя страна за пореден път оглеждаше стаята си с надеждата да н ...

Ти мълчиш. Ти винаги мълчиш.
Ах, как се уморихме от мълчание!
Аз виждам, че с очите си крещиш,
макар да сме на вечност разстояние.
И молиш ме да дойда, но сама. ...

ЧАКАШ ЛИ МЕ
Чакаш ли ме… чакаш ли ме, майко,
все така във своя ъгъл свита?
Всяка сутрин знам замесваш, майко,
за синът си, баницата вита. ...

Пресъхнала уста, горчи дълбоко в душата,
сърцето търси болката сега.
Не ме е страх, приятелю, от самотата,
забравили за любовта. Това, това ни е греха.
Пресъхнала уста. Вярата изгубили в сърцата, ...

Един уличен фукльо
Този черен дръглив котарак,
този уличен фукльо,
най-нахално превзе моя праг
и не иска да мърда от тука. ...

(без)име
на премълчаване
в морето ни
се появи сълза
удавница ...

Трупах думи на камари,
уж приличаха на стих,
но ми удряха шамари
и в черупката се свих!
Не съм поет, да ме псуват, ...

О, Боже, помогни ми да не бъда
мед що звънти и кимвал що дрънка.
На Тебе да приличам аз та в края
да не остана изненадващо навънка.
От Твоята любов във мене вливай ...

Търкулвам се по себе си
Защо мракът да ме плаши,
прегръщам го всяка вечер
и в утрото дори не пускам,
той е част от мен. ...

Мисля си за котка,
мисля си за куче –
на животец кротък,
като тях да случа.
Мисля си за дама, ...

РОДЕН ОТ СТО ЛУНИ
Захвърлих скъсаните дрехи,
натъпках ги във стария си сак,
за себе си не търся повече утехи
и светлина заменям с тъмен мрак. ...

"Вторник е добрият ден, в който идваш ти..."
Отива ми да те сънувам. Точно теб!
На нощите ми някак си прилягаш.
Върху онази необятна сънна степ
когато трескавата ми душа поляга, ...

Отворих очи. Пред тях се намираше олющен таван на не голяма стая. В следващия момент пред погледа ми се появи красиво женско лице, което ми се усмихваше сладко.
- Много време беше заспала. Или може би беше в безсъзнание? Както и да е. Сега се събуди и вече можеш да вземеш решение.
- Коя си ти? - поп ...

КАТАСТРОФА
С Васил се запознахме в депото – и двамата работехме като хигиенисти. Надницата беше добра, бяхме доволни и се разбирахме отлично. Обядвахме заедно в близката закусвалня – най-често по едно шкембе с оранжада, то вече никой не пие тази напитка, но на нас ни харесваше. Там му разказах за Та ...

ЗАОБИКОЛЕНИ ЛИ СМЕ ОТ СОЦИОПАТИ И ПСИХОПАТИ
Дълго време се мъчех да си обясня чудовищните злодеяния, които човечеството е извършвало, все още върши и ще продължава да извършва. Вероятно същите неща са се опитвали да си изяснят повечето хора. Разбира се, имам предвид тези от нас, които са част от ево ...

ПРИСТАНАЛА
по едноименното стихотворение на Христо Ботев
/сценарий за късометражен филм/
СЦЕНА 1-ЕКСТ. КИТНО ПЛАНИНСКО СЕЛЦЕ. ДЕН.
Лято е. Сгушеното в планината селце се пробужда. Чува се ...

Как да кажа: "Обичам те!",
хиляди, хиляди пъти.
Как да го казвам така че,
всеки път да гали слуха ти!
Как да го вместя между простите думи, ...

Очите – сини, кожа – като кадифе,
а колко са красиви
силните ти ръце…
И понякога нощем се унасям,
луда, болна от любов по теб, ...

Паднах! От коляното ми текна кръв!
Какво да се прави?! Животът е такъв!
Усмихнах се през сълзи. Тръснах коси.
Продължавам нататък! Карай да върви!
Някой ме блъсна в гърба! ...

Твоят огън
Прегръща ме нощта с твоите ръце,
топлината ти усещам аз чрез тях.
И феите понасят ме към твоя ден.
Постелята зове ме с твоя глас ...

ЗА КОГО СА ТЕЗИ СЪЛЗИ
Някога ставам със песен.
Някога лея сълзи.
След сън сънуван чудесен –
сърцето отново тъжи... ...

She handpicked the hearts as fruit
And never said whom she would choose
But torn they were from their vines
Oblivious to their use
In making finest timeless wine ...